Решение № 23164 от 17.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23164 гр. С, 17.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: К И Д при участието на секретаря П Н А като разгледа докладваното от К И Д Гражданско дело № 20251110121609 по описа за 2025 година

Производството е по реда на глава тринадесета от ГПК (”Основно производство”).

Образувано е по искова молба на С. Д. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. С, ул.

„С К" № ..., против ответниците „И А М" АД, ЕИК ..., с адрес в гр. С, бул. "Д Н" № ..., "Ф Б" ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. С, жк.

Л № 7, бул. "Д Н" № 28, "С Ц", ет. 2, офис 40-46 и "А К П З" АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление в гр. С 1529, ул. „П В" № 29, ет. 3, съдържаща следните искови претенции: договор за паричен заем № ... от 12.03.2021 г. да бъде обявен за недействителен на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона; да бъде обявен за недействителен договор за предоставяне на гаранция с № ... от 22.06.2021 г., сключен между страните, поради противоречие със закона, нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на закона. Претендират се на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдебно-деловодни разноски и се представят писмени доказателства.

В исковата молба са наведени следните твърдения - на 22.06.2021 г. ищецът, в качеството си на заемател, сключил с ответника „И А М" АД, ЕИК ... договор за паричен заем с № ... от 22.06.2021 г., по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 000 лева. Съгласно чл. 4 от договора 1 заемателят се задължил в срок до три дни да предостави едно от следните обезпечения: 1) две физически лица - поръчители; 2) банкова гаранция с бенефициер - заемодателя, със срок на валидност 30 дни след срока на изплащане на задължението по договора; 3) одобрено от заемодателя дружество поръчител, което предоставя гаранционни сделки. В изпълнение на това условие, на 22.06.2021 г. бил сключен договор за предоставяне на поръчителство с № ... между „Ф Б" ЕООД с ЕИК ..., чрез „И А М" АД, и ищеца. Съгласно чл. 3 (1) от договора за предоставяне на поръчителство с № ..., за поемане на задължението потребителят дължал възнаграждение в размер на 900,48 лв. Ищецът извършил частични плащания по договора за заема, но на 02.11.2022 г. заемодателят „И А М" АД отправил искане към „Ф Б" ЕООД за заплащане на остатъка по задълженията на длъжника по договора за кредит, поради което това дружество извършило плащане в размер на 808,77 лв. към „И А М" АД на 02.11.2022 г. Във връзка с със сключен рамков договор от 02.03.2020 г. за покупко-продажба на вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 02.11.2022 г., между „А К П З" ООД, ЕИК ... (цесионер) и „Ф Б" ЕООД (цедент) процесното вземането било прехвърлено в полза на цесионера.

Ищецът твърди, че чл. 4 от договора за потребителски заем нарушавал добрите нрави, а обявеният ГПР не включвал всички разходи по кредита, поконкретно допълнителното възнаграждение за поръчителство, поето от страна на длъжника. Посочва се още, че договорът за поръчителство бил нищожен поради липса на основание за неговото сключване, а отделно недействителността на договора за кредит рефлектирала и върху правната съдба на договора за поръчителство. Акцентира се, че че „И А М" АД е едноличен собственик на капитала на поръчителя „Ф Б" ЕООД, което обстоятелство означавало, че чрез този договор за поръчителство, ответниците имали за цел да заобиколят разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди се още нарушение на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК. Цитира се съдебна практика.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК са постъпили отговори от всички ответници, с които се настоява, че исковете на ищеца са допустими, но неоснователни.

Процесуалният представител на "А К П З" АД, ЕИК ... твърди да не са налице предпоставките на чл. 143, ал. 1 ЗЗП, като в полза на потребителя била предоставена преддоговорна информация, а същият е могъл да влияе върху съдържанието на облигационната сделка. Позовава се на чл. 9 ЗЗД във връзка 2 със свободата на договаряне. Твърди се, че сключеният договор за поръчителство бил отделен договор, с което поръчителят е поел задължение да отговаря пред кредитора за евентуално неизпълнение от страна на длъжника, поради което извършеното плащане от страна на този ответник било с правно основание. Оспорва се твърдението на ищеца за нарушение на чл. 19, ал. 4 ЗПК при обявяване размера на ГПР, като към момента на сключване на договора не съществувало законово изискване възнаграждението по гаранционната сделка да бъде част от компонентите, формиращи ГПР. Представят се и правни съображение относно договорната клауза относно възнаградителната лихва. Не отправя доказателствени искания.

„Ф Б“ ЕООД, ЕИК ... в своя отговор твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като обстоятелствата в нея били противоречиви. Възразява, че не е пасивно легитимиран да отговаря по иска, тъй като е прехвърлил процесното вземане по договор за поръчителство и няма качеството на кредитор.

Възразява се, че договорът за предоставяне на гаранция е действителен, тъй като отговаря на приложимите изисквания на закона, сключен е от лице, което е вписано в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ, в рамките на предмета, за който е вписано, като била и спазена изискваната форма. Акцентира, че сключеният договор между „Ф Б“ ЕООД и ищеца не представлявал договор за поръчителство, а за предоставяне на услуга по издаване на гаранция за изплащане в полза на кредитора, като извършеното плащане представлявало дължимото възнаграждение в полза на изпълнителя.

Разпоредбите на ЗКИ в случая били неотносими, тъй като не се касаело за договор за потребителски кредит. Свързаността между „Ф Б“ ЕООД и „И А М“ АД не представлявало основание възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция да се включва при изчисляване на годишния процент на разходите по договора за паричен кредит. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК предвиждала, че ГПР се изчислявал с оглед на реалните разходи, но към момента на сключване на договора за кредит, а заемодателят към този момент нямал задължение да предвижда и допуска хипотетични разходи, за да ги включи при изчисляването на ГПР. Също не отправя доказателствени искания.

„И А М“ АД, ЕИК .... също отправя възражение за нередовност и недопустимост на исковете на ищеца, като също заявява, че клаузите по 3 договора отговаряли на всички императивни изисквания на ЗПК, в това число и на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В тази връзка се настоява, че ГПР, посочен в договора за паричен заем, е бил изчислен към момента на сключване на договора за потребителски кредит по определения в Приложение № 1 към Закона за потребителския кредит начин, като били използвани договорените с потребителя условия, които били отразени и в договора – размер на усвоената сума (чл. 2), броя на усвояванията, размер (чл. 2, т. 2) и брой на погасителни вноски (чл. 2, т. 14) , дата на плащане на всяка вноска (чл.2, т. 5 от договора), обща дължима сума (чл. 2, т. 7). При изчисление на ГПР били взети предвид известните към момента на сключване на договора разходи, а именно единствено дължимата лихва. Позовава се на мотивите по решение на СЕС към дела С-714/22 и С-448/17. Сключването на договор за предоставяне на гаранция/поръчителство с трето лице не се явявало необходимо условие за сключването на договора за кредит или за предаване на заемната сума, поради което този разход не следвало да бъде част от ГПР, като отделно от това възнагражданието по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство към деня на сключване на договора за заем не било безусловно дължимо. При промяна на условията по договора не било необходимо да се изчислява и посочва нов ГПР. Възразява и срещу доводите на ищеца за нарушение на добрите нрави при сключване на процесните сделки. Претендира разноски и отправя възражение за прекомерност по отношение адвокатското възнаграждение на представителя на ищцовата страна.

Предявен е по реда на чл. 211 ГПК и насрещен иск от страна на "А К П З" АД, ЕИК ... срещу С. Д. Н., ЕГН **********, с който се отправя осъдителна претенция ответникът по този иск да бъде осъден да заплати сума в размер на 150.00 лева, представляваща дължим остатък от неизплатена главница по договор за кредит от № ... от 22.06.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба. В обстоятелствената част на тази искова молба се потвърждават твърденията на първоначалния ищец за сключен на 22.06.2021 г. между него и „И А М" АД, ЕИК ... договор за паричен заем с № ..., по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 000 лева, както и сключен договор на 22 юни 2021 г. между С. Н. и "Ф Б" ЕООД, ЕИК ... договор за предоставяне на гаранция, като именно във връзка с него последното дружество заплатило на 2 ноември 2022 г. в полза на заемодателя сума в размер на 808.77 лева. Така в тежест на потребителя възникнало 4 задължение да възстанови в полза на дружеството - гарант заплатената сума.

Вземането по договора "Ф Б" ЕООД, ЕИК ... прехвърлило в полза на ищеца по силата на договор за цесия от 02.03.2020 г, за което длъжникът бил уведомен с нарочно съобщение. Признава се, че по договора за паричен заем потребителят заплатил общо сума в размер на 850 лева, поради което сега с исковата молба се претендира остатъкът от 150 лева. Представя писмени доказателства, отправя искане за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, както и претендира съдебно-деловодни разноски. В своя отговор срещу този иск С. Н. възразява тази искова претенция да е основателна, като твърди, че процесният договор за цесия бил недействителен, с оглед нищожността на договора за гаранция. Претендира ищецът на основание чл.

183 ГПК да бъде задължен да представи в оригинал всички приложени към насрещната искова молба доказателства.

На база приетите по делото писмени доказателства, първоинстанционният съд достига до следните фактически и правни положения:

По делото е безспорно между страните, че на 22.06.2021 г. ищецът С. Д. сключил с ответника „И А М" АД, ЕИК ... договор за паричен заем с № ... от 22.06.2021 г., по силата на който в негова полза била предоставена сума в размер на 1 000 лева, както и че на 22.06.2021 г. между С. Д. и „Ф Б" ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ...; на 02.03.2020 г. между „Ф Б" ЕООД и "А К П З" ЕООД бил сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения- цесия - сред които било и задължението на С. Д. по процесния договор; „Ф Б" ЕООД заплатило в полза на „И А М" АД, ЕИК ... във връзка с така сключените договори за заем и договор за предоставяне на гаранция № ... сума в размер на 808.77 лева. В договора за кредит било уговорено, че сумата се предоставя при фиксиран ГЛП от 35.00%, обща сума, дължима от заемателя, в размер на 1199.52 лева, при годишен процент на разходите от 41.60%. Чл. 4 от договора за кредит предвижда, че потребителят следва да предостави едно от посочените в разпоредбата обезпечения. Ето защо потребителят сключил договор за предоставяне на гаранция с „Ф Б" ЕООД, който поел задължение да отговаря вместо него към кредитодателя, срещу възнаграждение в размер на 900.48 лева. „И А М" АД било овластено да приеме заплащането на това възнаграждение, което било включено и в погасителния план към договора за кредит. Ищецът заплатил извънсъдебно в 5 полза на кредитодателя сума в размер на 850 лева, а дружеството гарант 808.77 лева. Вещото лице, изготвило ССчЕ, установява още, че при включване в ГПР на компонентите договорна лихва и възнаграждение по договора за гаранция, то размерът на ГПР би бил 376.25%.

В чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от Закона за потребителския кредит законодателят лимитивно е посочил изискванията, на които следва да отговаря договорът за потребителски кредит, сред които е и задължението същият да съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя, с цел последният да бъде запознат още към датата на сключване на договора каква крайна сума следва да заплати след встъпването му в облигационно правоотношение с кредитора. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като този процент на разходи се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания (ал. 2 на чл. 19 ЗПК). Чл. 22 от ЗПК провъзгласява, че когато не са спазени определени изисквания, на които следва да отговаря писменият договор, (чл.