Решение № 95 от 17.06.2025, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 95 гр. Велико Търново, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Борисов

Членове:

ПЕНКО ЦАНКОВ

Силвия Йовчева при участието на секретаря Росица М. Георгиева като разгледа докладваното от Пламен Борисов Въззивно наказателно дело от частен характер № 20254100600039 по описа за 2025 година С присъда № 25/07.11.2024 г. постановена по НЧХД № 200/2024 г. ГОРС е признал подсъдимата П. С. Ч. за невинна в това, че на 12.10.2023 г., в гр. *** да се заканила с престъпление против личността на М. П. М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Оправдана е по повдигнатото обвинение по чл. 144, ал. 1 от НК. Призната е за невинна подсъдимата за това, че по същото време и място да е казала нещо унизително за честта и достойнството на М. М. в негово присъствие, като обидата била нанесена публично. Оправдава я по повдигнатото обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК.

Със същата присъда е бил признат за невинен С. Н. Ч., за това на 12.10.2023 г. в гр. ***, да се заканил с престъпление против личността на М.

М. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му. Оправдан е по обвинение за извършено престъпление по чл. 144, ал. 1 от НК.

С. Ч. е бил признат за невинен за това, да е казал нещо унизително за честта и достойнството на М. в негово присъствие, като обидата да е била нанесена публично. Оправдан е по обвинение по чл. 148, ал. 1, т. 1 , вр. чл.

1

146, ал. 1 от НК. С. Н. Ч. е признат за невинен и за това, по същото време и място, да е приписал извършване на престъпление кражба на Марин М., като клеветата била извършена публично. Оправдан по обвинение по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1, пр. 2 от НК. М. П. М. е осъден да заплати разноските по делото, за адвокатско възнаграждение, солидарно на двамата подсъдими, сумата от 1200,00 лв.

Районният съд е приел, че съобразно изяснената фактическа обстановка по делото двамата подсъдими не са осъществили от обективна и субективна страна престъпните състави, по които са били обвинени от М. М.. Както обидата, така и клеветата не били нанесени публично, а освен това според съда, целта не е била да бъде обиден или наклеветен М.. Липсва субективния елемент на произнесеното от тях и целта той да бъде засегнат в тази степен, че деянията да съставляват престъпления.

По отношение на обвиненията по чл. 144, ал. 1, касаещи П. Ч., намира, че тя не е осъществила такъв състав на престъпление, като по никакъв начин изреченото от нея не съставлява престъпление по чл. 144, ал. 1. Не е налице заканване от нейна страна, което може да възбуди основателен страх за осъществяването, а и такова заканване не било изречено от нея.

По отношение на тези идентични деяния, за които е обвинен С. Ч., Районният съд е приел, че не са налице обективните и субективни страни на престъпния състав. Целта е била М. да си тръгне от магазина, тъй като е продължавал да се държи, според районния съд, непристойно, а според Ч. е имало такива случаи, в които се отвлича вниманието и се извършват различен по вид кражби в магазина, за това били изречени тези думи, като умисъл за клевета от страна на подсъдимия Ч. не бил на лице.

Против тази присъда е подадена жалба от М. П. М.. Той излага подробни мотиви в нея, относно достойнството и честта за всеки един човек и накърненото и прокламирано в Конституцията на Република България задължение. Неправилно районният съд бил интерпретирал доказателствата по делото. Казаното по отношение от негова страна, по отношение на С. Ч. и П. Ч. безспорно имало унизителен характер. Цитира престъпнеите състави на престъпленията, които е повдигнал в производството пред РС - ***. Цитира практика в тази насока. Прави собствени съждения относно поведението на двамата подсъдими и счита, че те са осъществили състава на всяко едно от 2 двете престъпления, за които са обвинени. Заявява, че съдията, който е разглеждал делото, е следвало да си направи отвод, по негови искания, тъй като не бил безпристрастен при разглеждане на делото. Не е допуснал за разглеждане предявените граждански искове, не се е съобразил с неговите искания относно допускане на доказателства, а от там и неправилната преценка и заключение при произнасяне на съдебния акт.

Пред въззивната инстанция е проведено следствие, по негово искане с допускане до преразпит на свидетели и на двамата подсъдими.

Жалбоподателят не е доволен от казаното от подсъдимите и от свидетелката и заявява, че те прикриват истината. Не отговаря на обективната истина, според него, казаното от подсъдимите и свидетелката И.. Набляга на незаконосъобразни действия от страна на разглеждащият делото, пред първата инстанция. Не бил се произнесъл съдът по гражданските искове. От неговия аудио-запис, който бил представил, целта била да се докаже обективната истина, а подсъдимите не са представили запис в обратна посока. Не отговаряло на истината, посоченото в мотивите, че към него не били отправени такива закани, които да доведат до страх в неговата личност и по този начин районният съд неправилно е приел, че не са извършени такива престъпления. Иска от съда да се произнесе, като осъди двамата подсъдими.

Представя допълнение в срока на произнасяне с правно основание чл. 12, ал. 1 от ЗСВ, като излага, защо е следвало районният съдия да си направи отвод по делото, а не е сторил това. Посочва и допълнения относно лъжесвидетелстване на свидетел, описвайки изпълнителното деяние на това престъпление. Цитира общите характеристики на лъжливото документиране, невярното удостоверяване в официалния документ, като това искане реално е свързано не с производството по същество, разглеждано от настоящия съд, а във връзка с други действия произтекли от това.

Подсъдимите заявяват, че не се признават за виновни. Молят да се потвърди присъдата на районния съд. Поддържат думите на своя адвокат, че реално те са жертви от поведението на тъжителя. Те са изпълнили своите задължения, както П. Ч. да върне сумата за въпросните очила, закупени от М.

М., не е предизвикала конфликта, а С. Ч. не е присъствал при този инцидент.

Относно записите, за които твърди М., те са били изтрити не от него, а с оглед на това, че е минал дълъг период от време и те не се пазят.

3

Адвокат И. счита първоинстанционната присъда за правилна и законосъобразна. Изложени били подробни мотиви, които са съобразени с доказателствата и правната доктрина и подкрепят оправдателната присъда, постановена от ГОРС. Счита, че тъжбата цели превратна злоупотреба с права, които не са накърнени. Моли да се потвърди присъдата и да се осъди тъжителя да заплати направените разноски, пред въззивната инстанция, в полза на неговите доверители.

Настоящият състав съобразявайки доказателствата, събрани в хода на първоинстанционното разглеждане на делото, както и нормите на чл. 144, 148 и 146 от НК, по които текстове са обвиненията срещу подсъдимите П. С. Ч. и С. Н. Ч., взе предвид възраженията на жалбоподателя, досежно факти, които са релевантни към настоящия процес, изключвайки илеревантните такива, които не са от значение за правилното решаване на делото, намира, че присъдата на ГОРС е законосъобразна. Фактическата обстановка по делото е безспорно установена. На 12.10.2023 г. в търговски обект ***, гр. ***, чиито управител е П. Ч., около 12:00 часа, бил посетен от тъжителя М. М. и неговият баща, св.

А.. На 09.10.2023 г. бил закупен часовник, на стойност 10,00 лв., от тях, като този часовник проявил дефект. Тъжителят обяснил това на Ч., върнал часовника и тя след като го прегледала се убедила, че той не работи, предложила му и му върнала сумата, която била дадена за този часовник 10,00лв. Тези пари поискал той, тъй като прави рекламация на стока, която е дала дефект. По този начин според Ч. въпросът бил приключен. М. обаче поискал от Ч. обяснение, каква гаранция може да му даде тя за този часовник, като повишил тон. Тя от своя страна му казала, че часовник, който струва 10,00 лв., няма как да има гаранция. Счита въпросът за приключен, тъй като му е възстановила сумата. Тонът, с който М. настоявал за обяснение, бил такъв, че свидетелката, която е била разпитана на първата инстанция - И., която беше разпитана и пред въззивната инстанция, се е притеснила от това поведение на тъжителя, като го е заявила пред съда. Тя заявява, че е станал скандал за някакъв часовник и той започнал много арогантно да се държи, като се е заканвал викайки: "Ще видите, какво ще ви се случи! Продавате боклуци!". Чула е репликата от страна на Ч. и действията, че ще бъдат върнати парите, което е сторено. Излизайки от магазина е чула тъжителя, като е казал:

"Ще видите какво ще ви се случи! Продавате боклуци" или нещо такова, заявява тя.

4

В магазина се е намирал и бащата на частният тъжител А., който е заявил пред районния съд, а и пред въззивната инстанция, че когато били върнати парите Ч. отправила обидни думи към него: "Ти си ненормален! Луд ли си!

Отивай да се лекуваш." Дори заявява, че бил чул как мъжът на подсъдимата, подсъдимият Ч., след като тя го била набрала на телефона бил казал: "Ще дойда след малко и ще те пребия." - телефонът бил на високоговорител. Били принудени да напуснат магазина, след като взели парите. Това според него е обществено място, независимо, че магазинът е техен и те нямали право да се държат по този начин.

Имало е една единствена жена в магазина, според показанията на А.. В последствие свидетелят си спомни, че е ходил в управлението на полицията, където е бил и Ч.. По телефона той бил казал и това било заявено пред полицаите, че повтарял едно и също: "Ти крадеш! Вие крадете от магазина!" Подсъдимата се е обадила действително на своя съпруг и това според нея е станало в следствие на поведението на тъжителя, който след нейна покана не излизал то магазина, дори и след като е получил десетте лева. Ч. дори и да е задавала въпросите: "Ти луд ли си?, Ненормален ли си?" е била провокирана от тъжителя, а и съответно той от своя страна е задал провокативен въпрос:

"Значи аз съм луд?", след което тя му казала, че трябва да отиде да се лекува.

След като Ч. е заявила, че ако М. и баща му не напуснат магазина тя ще се обади на ЕЕН 112, тъжителят веднага се обадил той, на този телефон, и този разговорът е приет, като доказателство по делото и изслушан. Действително се чуват репликите на подсъдимия Ч., който след отказа на М. да напусне магазина е заявил по телефона на високоговорител: "Напусни магазина господине, защото Вие крадете! Вие крадете в момента от магазина. Ясно ли ти е? Вие крадете! Ти крадеш!". Това е било записано на проведения разговор с оператора. Думи, като: "ще дойда, ще те пребия", са единствено в показанията на св. А. - баща на тъжителя. След тази ситуация и тъжителя и подсъдимия, както и подсъдимата, отишли в полицейското районно управление и били предупредени с протоколи. Изготвена е докладна записка по повод инцидента, а от 06.12.2023 г. е постановен отказ на прокурор да се образува ДП.

Районният съд правилно е преценил обективните и субективни страни на престъпния състав, за всяко едно от обвиненията и е приел, че те не са налице.

5

На първо място, за това, че П. Ч. е извършила престъпление по чл. 144, ал.

1 от НК. Такова действие от нейна страна и изричане на думите: "Ей сега ще се обадя на мъжа ми, да дойде да те пребие!" Освен от показанията на А. баща на тъжителя и неговите такива, не се установи да са казани. Тя е казала, че ще се обади на мъжа си за това, което се случва в магазина, но закана с престъпление против личността на М., отправени от Ч. не са казвани. Още повече, че репликите от нейна страна не би могло да възбудят основателен страх в адресата, че престъплението ще бъде осъществено, дори и ако бяха казани тези реплики. Липсва начин, който да сочи за някаква действителна заплаха, че престъплението ще се осъществи. Репликите, изречени от Ч., са свързани с реципрочното поведение от страна на тъжителя, като безспорно е установено, че всички реплики и действия са станали факт, след като въпросът относно дефектният часовник и върнатите десет лева за него са били вече факт, т.е. всичко е можело да приключи дотук. Няма логика, Ч. да предизвиква скандал, да отправя заплахи и обиди, ако не е била провокирана да изрече някакви думи и изречения, каквито твърди тъжителят. Липсва както субективната страна за извършени такива действия от Ч., но и обективни предпоставки за соченото от тъжителя. Тя е била сама срещу двама мъже, които са били разгневени, особено тъжителят. Както каза св. И., той е бил агресивен, а заплахи и обиди, според нея ,от страна на Ч. не са отправяни.