Решение № 435 от 23.08.2023, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 435 гр. Велико Търново, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Георги Драгoстинов

Членове:

Станислав Стефански

Любка Милкова при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20234100500144 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №1384/19.12.2022г., постановено по Гр. д.№1570/2022г. по описа на РС – Велико Търново, е прието за установено по отношение на „Електроразпределение – Север“ АД със седалище гр.Варна, с ЕИК 104518621, че Н. К. Д., с ЕГН ****, не дължи на дружеството сумата в размер на 822,70лв., представляваща начислена корекционна сума на основание чл.50 ал.2 ПИКЕЕ по партида с кл. №** и аб.№** за периода от 16.04.2022г. до 30.05.2022г. за електроенергия на адрес в с.В., община Велико Търново, за която е издадена фактура №** от 31.05.2022г., и е отхвърлен предявеният от Н. К. Д. против „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата в размер на 58,06лв., представляваща стойност на ел. енергия, начислена по партида с кл.

№** и аб.№** за периода от 16.04.2022г. до 30.05.2022г. за електроенергия на адрес в с.В., община Велико Търново, за която е издадена фактура №**/31.05.2022г., като неоснователен, както и е разпределена отговорността на страните за съдебни разноски за производството.

В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ответника по делото „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.А. М. – ВТАК, редовно преупълномощена, против първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е уважен частично отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК в размер от 822,70лв., като 1 са развити оплаквания за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че не кореспондират с доказателствата по делото изводите на първостепенният съд за недоказаност на ФС на хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Излагат се доводи, че по отношение на проверяваният електромер е налице хипотезата на чл.50 ал.2 ПИКЕЕ. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част, вместо което постанови друго, с което отхвърли предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК в частта за сумата от 822,70лв., като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на всички направени по делото разноски.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна – ищец Н. К. Д., чрез пълномощника му адв.Р. Т. – МАК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна и необоснована и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение в обжалваната му установителна част потвърдено като правилно и законосъобразно, по съображения, развити в отговора на жалбата. Претендира направените съдебни разноски за пред въззивна инстанция.

В срока по чл.263 ал.2 ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от ищеца по делото Н. К. Д., чрез пълномощника му адв.Р. Т. – МАК, против горепосоченото първоинстанционно решение в ЧАСТТА, с която е отхвърлен частично предявеният от Н. К.

Д. против „Електроразпределение – Север“ АД гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за разликата от 58,06лв. над уважения до пълният предявен размер от 880,76лв., като неоснователен. Развити са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната му отхвърлителна част. Твърди се, че от страна на „ЕРП Север“ АД не е спазена разпоредбата на чл.49 ПИКЕЕ, свидетелят е следвало да присъства на проверката на СТИ, като се запознае с всички действия, извършени от служителите на „ЕРП Север“ АД, както и че в случая е неприложима процедурата по чл.50 ал.2 и ал.3 ПИКЕЕ, изискваща да има установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване или до неточно измерване, а видно от КП №**/30.05.2022г., СТИ измерва в класа си на точност, СТИ не измерва с грешка.

Моли съда, да постанови съдебно решение, с което отмени първоинстанционното такова в обжалваната отхвърлителна част, вместо което постанови друго, с което уважи изцяло предявеният отрицателен установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК. Претендира направените съдебни разноски за пред двете инстанции.

В срока по чл.263 ал.3 изр.2 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от другата страна – от ответника „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.А. М. – ВТАК, редовно преупълномощена, с който оспорва изцяло насрещната въззивна жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, респ. първоинстанционното решение потвърдено в обжалваната му от ищеца отхвърлителна част като правилно и законосъобразно. Претендира всички направени по делото съдебни разноски.

В СЗ Н. К. Д., чрез пълномощника си адв.Р. Т. – МАК, с писмена молба от 2

22.05.2023г. поддържа насрещната си въззивна жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва въззивната жалба, подадена от ответника по делото, и моли да бъде отхвърлена, по съображения по съществото на спора, развити в представена по делото писмена защита.

Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

В СЗ „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна, чрез адв.М. – ВТАК, редовно преупълномощена, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена, респ. оспорва насрещната въззивна жалба на ищеца и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана по съображения по съществото на спора, развити в представена по делото писмена защита. Претендира направените във въззивното производство съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба на ответника и насрещната въззивна жалба от ищеца са подадени в срок, от активно процесуално легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивните жалби от страните по делото, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново е бил предявен от Н. К. Д., чрез пълномощника му адв.Р. Т. – МАК, против „Електроразпределение – Север“ АД със седалище гр.Варна отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за приемане за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 880,76лв., начислена по партида с кл. №**, за аб.№**, за недоставена и непотребена електроенергия за периода на корекцията на адрес с.Ветринци, общ.В.Търново.

Ответникът „Електроразпределение Север“ АД гр.Варна с подадения в срока по чл.131 ал.1 от ГПК писмен отговор, чрез адв.М. от ВТАК, редовно преупълномощена, е заел становище за процесуална допустимост, но неоснователност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК, който е оспорил с искане да бъде отхвърлен изцяло. Изложил е твърдения, че както представеният КП №5600628/30.05.2022г., така и самата техническа проверка на СТИ, са извършени изцяло в съответствие с установените за това нормативни изисквания, вкл. при спазване на чл.49 ал.3 ПИКЕЕ, поради което КП е годен да породи целените с него правни последици, в случая тези на чл.50 ал.5 вр. ал.2 ПИКЕЕ. Изложил е твърдения, че исковата сума в размер на 880,76лв., 3 представляваща стойност на преизчисленото количество ел. енергия за исковия период от 16.04.2022г. до 30.05.2022г., начислена с издадената от ответника корекционна фактура №**/31.05.2022г., е дължима от ищеца на основание чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ. Претендирал е съдебни разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционният съд въз основа на съвкупен анализ на всички събрани по делото писмени, гласни доказателства и изслушана СТЕ, като въззивният съд възприема фактическите констатации на първостепенният съд относно релевантните за спора факти и препраща към тях на основание чл.272 ГПК, без да ги възпроизвежда повторно.

Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да променят установената от РС и възприета от въззивният съд фактическа обстановка по делото.

С въззивните жалби от страните по делото правният спор между тях, свеждащ се до предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за недължимост на исковата сума от 880,76лв., който е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му, е пренесен изцяло за разглеждане пред въззивната инстанция.

Разгледан по същество отрицателният установителен иск по чл.124 ал.1 ГПК е основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен изцяло.

С оглед правната природа на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК за недължимост на парично вземане в размер на исковата сума, в тежест на ответника е при условията на пълно и главно доказване да установи в процеса претендираното от него основание за дължимост на паричното му вземане срещу ищеца за исковата сума, както и неговият размер. В тази връзка в тежест на ответника е да установи в процеса при условията на пълно и главно доказване извършването на техническа проверка на място на процесния СТИ и съставяне за резултатите от която на констативен протокол по реда на чл.49 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./, при която е установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата ел. енергия, т.е. да установи наличието на фактическият състав на разпоредбата на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, при която операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството ел. енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване, както и да установи размерът на претендираното вземане, т.е., че исковата сума е начислена математически вярно, съгласно чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, каквото пълно и главно доказване на всички елементи от ФС по чл.50 ал.2 ПИКЕЕ не е проведено от ответника в хода на процеса, което обуславя и изцяло основателност и доказаност на предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК с цена от 880,76лв., който следва да бъде уважен изцяло.

4

По делото между страните не е спорен факта, който и се установява от събраните писмени доказателства, че ищецът има качеството „потребител на енергийни услуги“ по смисъла на § 1 т.41 б б.“б“ от ДР на ЗЕ, като, вкл. и през исковият период – 16.04.2022г. до 30.05.2022г., е ползвател на разпределителната мрежа за снабдяването му с ел. енергия и е получавал от ответното електроразпределително дружество услуги по достъп и пренос на ел. енергия за процесното място на доставка в с.Ветринци, общ.В.Търново.

Разпоредбата на чл.46 ал.1 от приложимите в случая ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г./ визира право на оператора на мрежата /собственикът на СТИ/ да извършва технически проверки на място на измервателната система, в съответствие с която разпоредба, на 30.05.2022г., т.е при действието на ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр.35/30.04.2019г./, ответното електроразпределително дружество е извършило техническа проверка на място на процесния СТИ с фабр.№114 1715 6604 6875, отчитащ ел. енергията, потребена от ищеца в процесното място на доставка в с.Ветринци, за която е съставен КП №**/30.05.2022г.