Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 155 от 16.05.2025, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Търговско дело 6/2024
Вид
Решение № 155
Подписан
16.05.2025
В сила
11.06.2025
Състав
Антоанета Драганова Андонова Парашкевова

Цитирани разпоредби

  • чл.145 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235,ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414а · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417,т.9,предл.първо · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433,ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 483, ал.1 · Търговски закон
  • чл. 535 · Търговски закон
  • чл.535,т.7 · Търговски закон
  • чл. 537 · Търговски закон
  • чл. 538 · Търговски закон

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Бургас, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двА.десети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антоанета Др. Андонова

Парашкевова при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Антоанета Др. Андонова Парашкевова Търговско дело № 20242100900006 по описа за 2024 година Ищецът „Ти Кей Груп" ООД ,ЕИК 204495579 със седалище гр.Бургас чрез пълномощника адв. Илияна Илиева с адрес на адвокатската кантора: гр.

Бургас, ул."Гурко" 15. ет.3 е предявил обективно и субективно съединени искове против „Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК 102907175 със седалище гр.Бургас и Н.

К. С. с постоянен адрес в гр. Б. за приемане за установено по отношение на ответниците,че дължат солидарно на ищеца-първият ответник в качеството на издател,а вторият ответник -в качеството на авалист сумата от 34041 лв.,представляваща част от сума, за която е бил издаден запис на заповед от търговското дружество на 29.08.2022 год., авалиран от физическото лице на същата дата и предявен им за плащане на 30.12.2022 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 2410 лв.,представляваща съдебно-деловодни разноски към 29.06.2023 год.,за събиране на които са били издадени заповед № 1897 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.06.2023 год. и изпълнителен лист № 1531 от 30.05.2023 год. по по ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен съд Бургас.Претендира се установяването да бъде постановено със следните уточнения: сумите се дължат при признание 1 на дължимост от страна на ответниците, направено във възражението си по основание и по размер, ,както и че сумите са събрани в хода на изпълнително производство по изп.д.№ № 20238030401017 по описа на ЧСИ Таня Маджарова, а не са платени от длъжника. Претендира съдебно-деловодни разноски, вкл. адвокатско възнаграждение и за настоящото исково производство. Твърди, че по ч.гр.д. № 3049/2023 г. на БРС, на основание чл.

417 и чл. 418 от ГПК е била издадена в негова полза заповед за изпълнение против ответниците. В законоустановения срок те направили възражения против издадената срещу тях заповед за изпълнение като заявили, че сумата по предявения изпълнителен лист е погасена, но не представили доказателства за това тяхно твърдение. В тази връзка ищецът счита, че заповедния съд не бил съобразил разпоредбата на чл. 414а от ГПК, а издаденото от него определение било недопустимо, тъй като не му е била дадена възможност да изрази становище по депозираното възражение.

Ищецът твърди, че заповедният съд му е указал да предяви иск за установяване на вземането си по общия ред в разрез със законовите разпоредби. Заявява,че посоченото във възраженията не отговаря на истината и длъжниците не упражняват добросъвестно процесуалните си права. В подкрепа на това си твърдение сочи, че въз основа на издаденият му изпълнителен лист е било образувано изп.д. №20238030401017 по описа на ЧСИ - Таня Маджарова, по което са извършени изпълнителни действия и са събрани дължимите суми чрез наложен запор на банкови сметки на длъжниците. По изложените съображения ищецът заявява, че доброволно изпълнение от страна на длъжниците не е имало. Сумите са били събрани в хода на изпълнителното дело, което е приключило, поради пълно погасяване на задълженията по изпълнителния лист.На следващо място сочи, че длъжниците не са оспорили вземанията му по основание и размер, поради което е налице признание на иска. Заявява, че вземането му произтича от издадена от двамата ответници запис на заповед, за което отговаряли солидарно.Намира, че за него се поражда правен интерес от предявяване на настоящите искове, тъй като заповедното производство е формално такова, а постановеното по него определение на съда е необжалваемо, следва да изпълни дадените указания независимо, че няма оспорване на вземането по основание и размер, както и че дължимите суми по издадената заповед за изпълнение са събрани в хода на изпълнителното производство.Представя 2 доказателсва.

Предявените искове са с правни основания в чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 483, ал.1 във вр. с чл. 538 и чл. 537 от ТЗ.

Ответниците„Бейс-2003“ ЕООД,ЕИК 102907175 със седалище гр.Бургас и Н.

К. С. с постоянен адрес в гр. Б. чрез пълномощниците адв.Ана Панайотова и адв. Красимир Русев, и двамата с посочен адрес гр.Бургас,ул.“Васил Априлов“ № 16,ет.3,оф.1 в законоустановения срок са подали общ писмен отговор на исковата молба,в който освен възражения по допустимостта ,оспорват и основателността на предявените искове.Признават фактическите твърдения на ищеца за издаване на заповед за изпълнение въз основа на посочения в исковата молба запис на заповед,както и на изпълнителен лист,за образуване на изпълнително дело при ЧСИ Таня Маджарова, за събиране на паричните суми,предмет на изпълнителното производство от ответник ,за разпределянето им на 28.08.2023 год. на ищеца,за прекратяване на изпълнителното дело на 29.08.2023 год.,поради пълно погасяване на задълженията по изпълнителния лист,за подаване на възражения против заповедта.По същество заявяват, че процесният запис на заповед от 29.08.2022 г. е нередовен от външна страна, тъй като не съдържа реквизитите по чл. 535 от ТЗ,като оспорват обстоятелството, че подписите от издателя и авалиста са положени от действителния им автор. На следващо място навежда твърдения, че записът на заповед обезпечава задължение по каузално правоотношение, което следва да бъде изследвано от съда. Сочат, че записът на заповед изпълнява гаранционно обезпечителна функция по отношение на каузално правоотношение,по което ищецът е неизправна страна.Твърдят,че на 29.08.2022 г. между двете дружества е бил сключен договор за извършване на строително монтажни работи в жилищна сграда с идентификатор № ***, с отложено плащане на цената. Ответното дружество възложило на ищцовото дружество да извърши на свой риск и срещу възнаграждение следните строително монтажни работи: изработка, доставка и монтаж на ПВЦ дограма Рехау Евро 70 в цвят антрацит с 24 мм стъклопакет бяло+четири сезона и Синергия обков, за цена от 105 271 лева. Сочат,че е било договорено цената да бъде заплатена както следва: 10 000 лева авансово;

70 000 лева на 30.09.2022 г.; 20 000 лева на 30.10.2022 г.; 5 271 лева в деня на завършването на обекта.Заявяват,че по повод договорните отношения са били издадени множество счетоводни документи,сред които и осем броя 3 фактури (с посочен номер, дата и стойност на всяка) на обща стойност от 94 650 лева, които са заплатени от ответното дружество.Заявяват,че записът на заповед е бил издаден по искане на ищеца,за да може той като изпълнител да има възможност да събере въпросната сума евантуално и от имуществото на авалиста,ако представляваното от авалиста търговско дружество няма имущество и междувременно от своя страна дружеството-изпълнител е изпълнило задълженията си,но дружеството –възложител не заплаща дължащото се възнаграждение. Твърдят, че ищецът е неизправна страна и не е изпълнил задълженията си по договора, а ответното дружество е изпълнило насрещните си задължения по повод редовните плащания. Именно посоченото каузално правоотношение било обезпечено с процесния запис на заповед, като и двете сделки били с дати 29.08.2022 г. Заявяват, че ищецът неправомерно с цел да се обогати е предприел действия за снабдяване с изпълнителен лист, въпреки че е бил неизправна страна по договора, за обезпечаването на който бил издаден записа на заповед. Представят и ангажират доказателства.

Възраженията на ответниците са две :1. за нередовност на записа на заповед от външна страна,поради неподписването му от издателя и авалиста с правно основание в чл.536,ал.1 вр. с чл.535,т.7 от ТЗ и 2.релативно възражение-за невъзникване на вземане в търсения размер по каузално правоотношениедоговор за СМР,което записът на заповед обезпечава.

В подадената своевременно допълнителна искова молба ищецът поддържа и доразвива фактическите си твърдения. Оспорва възраженията за недопустимост на исковата молба.По отношение на възражението за недопустимост на исковата молба се позовава на разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК, като заявява, че исковата молба е подадена в срок. За недопустими се считат възраженията на ответниците за нередовен от външна страна менителничен ефект, поради оспорване на подписа на издателя; твърдения за неизпълнение oт страна на каузалното правоотношение въз основа на което е издадена запис на заповедта.Счита,че такива е следвало да бъдат направени в подадените по чл. 414 от ГПК възражения, а единственото оспорване там е че сумата по предявеният изпълнителен лист е погасена.Не отрича, че между страните е налице твърдяното от ответниците каузално правоотношение, но заявява че предметът на договора е изпълнен и извършените СМР са приети от страна на ответното дружество без възражения. Твърди, че по договора са 4 издадени четири броя фактури, като е останала сума за заплащане в размер на 34 041 лева, за която са предприети действия за събирането и е инициирано производството по ч.гр.д. № 3049/2023 г. на БРС. Въз снова на издаденият в полза на ищеца изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 1017/2023 г. по описа на ЧСИ Т. Маджарова, в хода на което след запор на банкова сметка била събрана дължимата сума от длъжниците – ответници.

Ищецът сочи, че след като била събрана и изплатена сумата от съдебния изпълнител, била издадена фактура № 351/04.09.2023 г. на стойност 34 041 лева.Твърди , че фактурите са били приети от ответното дружество без възражения.Счита, че в случая е налице признание за дължимост на процесната сума, като предмет на изследване в настоящия процес следва да бъде обстоятелството – дали сумата е погасена от страна на длъжника преди изпълнителното производство или е събрана в хода на изпълнителния процес.

Представя и ангажира доказателства.

В законния двуседмичен срок ответниците не са депозирали допълнителен/и отговор/и.

Бургаски окръжен съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорни са между страните следните обстоятелства:Ищецът е инициирал заповедно производство ,като е подал заявление и е поискал издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417,т.9,предл.първо от ГПК ,като документът въз основа на който е поискано издаване на заповед по чл.417 от ГПК е запис на заповед от дата 29.08.2022 год. за сумата от 105271 лв. с падеж 30.12.2022 год.;заявлението е подадено за част от сумата по записа на заповед и по-точно за сумата от 34041 лв. ; записът на заповед е с посочен издател

„Бейс-2005“ ЕООД чрез управителя Н. К. С. и авалист Н. К. С.; за заповедното производство е било образувано ч.гр.д.№ 3049 по описа за 2023 год. на Районен съд Бургас и в него са били издадени заповед № 1897 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.06.2023 год. и изпълнителен лист № 1531 от 30.06.2023 год. за сумата от 34041 лв. ;въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 20238030401017 при ЧСИ Таня Маджарова; паричните суми по това изпълнително дело са 5 събрани като на 17.07.2023 год. са постъпили 2 банкови превода от ОББ АД в резултат на изпълнение на запор на банкови сметки на длъжниците,покриващи задължението по делото;сумите са разпределени на 28.08.2023 год. в полза на ищеца и на 29.08.2023 год. изпълнителното дело е било прекратено поради пълно изпълнение на основание чл.433,ал.2 от ГПК ; поканите за доброволно изпълнение са били връчени на ответниците на 26.07.2023 год.;ответниците са подали възражения в заповедното производство,регистрирани по делото на 18.08.2023 год. ,в които са заявили,че възразяват срещу издадената заповед за незабавно изпълнение като са посочили следните идентични основания:сумата по предявения изпълнителен лист е погасена,не дължат визираната в поканата за доброволно изпълнение сума,както и разноските по нея;между ищцовото и ответното дружество на 29.08.2022 год. е бил подписан договор за извършване на СМР с отложено плащане на цената,със съдържанието на листи 90 до 92 вкл. от делото,респ.