Определение № 445 от 17.06.2024, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 445 гр. Перник, 17.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ЛОРА Р. СТЕФАНОВА

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ като разгледа докладваното от ЛОРА Р. СТЕФАНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500355 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 от ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.

Околовръстен път № 260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д. – членове на управителния съвет срещу Разпореждане № 4938/03.04.2024 г. по ЧГД № 1069/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. В. П. за сумата от 142.00 лв. – разходи за уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост, за връчване на уведомително писмо чрез ЧСИ.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част. Поддържа се, че има противоречие между мотивите на съда, в които се приема, че са налице всички предпоставки на чл. 418, ал. 2 от ГПК и разпоредителната част, с която се отхвърля част от заявеното вземане.

Излага се, че изводът на съда почива на предположения, както и че претендираните разноски не попадат в забраната на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като не са за управление на кредита, а за неговото събиране. Сочи се, че те са направени за изискуеми по закон действия, свързани с обявяване на кредита за предсрочно изискуем и дължимостта им е уговорена между страните в чл.

24 от Общите условия.

1

Искането към въззивния съд е да отмени разпореждането в обжалваната му част и да уважи заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

На основание чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е връчван на длъжника.

Окръжен съд – Перник, в настоящия състав, като взе предвид наведените в частната жалба доводи и обсъди приложените материали по делото, намери следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК от надлежно легитимирано лице – страна в производството и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:

За да постанови разпореждането в обжалваната му част районният съд е приел, че претендираната сума от 142.00 лв. представлява разход за управление на кредита, като в извлечението по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ не е посочена договорната клауза на която се основава дължимостта и затова на основание чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 от ЗПК и на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК за нея не следва да се издава заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Настоящият въззивен състав първоинстанционния съд за правилен. намира решаващият извод на

Съгласно чл. 418, ал. 2 от ГПК съдът издава изпълнителен лист, след като провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. На основание чл. 411, ал.

2, т. 3 от ГПК той служебно извършва проверка дали договорната клауза, на която се основава вземането е неравноправна или има вероятност за това.

В случая вземането, за което заявлението е отхвърлено, се основава на чл.

24 от Общите условия за издаване и използване на кредитни карти Euroline или международни кредитни карти

Euroline, според който кредитополучателят се задължава да покрие всички съдебни разходи, съответните признати възнаграждения за адвокат на картоиздателя и евентуално разходи за принудително изпълнение в случай на извънсъдебни или съдебни искове за изплащане на претенциите на картоиздателя.

До колкото кредитор по договора е банка, а кредитополучател е физическо лице, което действа извън професионалната или търговската си дейност, то се касае за договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК. За преценка действителността на клаузите му са относими разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 33, ал. 1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК той няма право 2 да изисква такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.

Чл. 24 от Общите условия противоречи на императивните разпоредби на чл. 33, ал. 1 и чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Тя предвижда в тежест на кредитополучателя начисляване на такса за направени разходи във връзка с забавата му за принудително събиране на дължимите суми, което от своя страна се явява действие по управление на кредита. Противоречието с посочените повелителни правни норми обосновава извод за нейната нищожност на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК. Затова и по силата на чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист за вземането, основано на нея, правилно е отхвърлено от районния съд.

Неоснователни са оплакванията на частния жалбоподател за противоречие между мотиви и разпоредителна част на обжалвания съдебен акт. Районният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 418, ал. 2 от ГПК и е издал ЗИПЗ и изпълнителен лист за част от заявените вземания, като е отхвърлил заявлението само за това, което се основава на неравноправна клауза. В мотивната част на обжалвания съдебен акт се съдържат ясни и подробни съображения за волята на съда, обективирана в разпоредителната му част.

Неоснователно е и твърдението, че решаващият извод на съда почива на предположения. В чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК изрично е предвидено, че основание за отхвърляне на заявлението е наличието на обоснована вероятност договорната клауза, на която вземането се основава да е неравноправна. Обоснованата вероятност не е предположение, а почиващ на представените по делото доказателства извод на съда, при който се взема предвид, че се основан само на твърденията и доказателствата на едната страна, без да е изслушано становището на другата.

Неоснователно е и оплакването, че претендираното вземане не е такса за услуга, а разход за дължими по закон действия. Независимо как ги квалифицирал заявителя в сключения от него с длъжника договор, то по същността си това са суми, следващи от забавата на длъжника и свързани с управлението на кредита. Затова по аргумент от чл. 33, ал. 1 и 10а, ал. 2 от ЗПК кредиторът няма право да ги събира от кредитополучателя.

Предвид всичко изложено разпореждането в обжалваната част е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Окръжен съд – Перник

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 4938/03.04.2024 г. по ЧГД № 3

1069/2024 г. по описа на Районен съд – Перник, в частта му, с която е отхвърлено заявлението на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Околовръстен път № 260, представлявано от Д.Б.Ш. и П.Н.Д. – членове на управителния съвет а издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист срещу Г. В. П., ЕГН ********** от *** за сумата от 142.00 лв. – разходи за уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост, за връчване на уведомително писмо чрез ЧСИ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4