Решение № 52 от 14.01.2022, Административен съд - Бургас

Р Е

Ш Е Н И Е

Номер 52 14.01.2022 г. град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

Съдия: Димитър Гальов

Секретар: Кристина Линова като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1286 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.107, ал.3 от ДОПК, вр. с чл.156 и сл. от ДОПК; чл.9б от ЗМДТ и чл.4, ал.1 от ЗМДТ.

Жалбоподателят М.Г.С. с адрес: ***, е оспорила Акт за поправка на Акт за установяване на задължения по декларация (АП на АУЗД) № МДТ-179П от 12.03.2021г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при община Несебър, за който акт се твърди, че е мълчаливо потвърден от горестоящия административен орган – началник на отдел „МДТ“ при община Несебър, с оглед направеното уточнение на оспорването с молба с вх.№

7390/05.07.2021 г./л.14-15 от делото/ на жалбоподателя за уточняване предмета на делото.

С второ допълнително изявление на оспорващата страна, направено след получаване на определението на съда за конституиране на страните и проекто-доклада по делото е потвърдена волята на оспорващата страна, че оспорва в настоящото производство пред съда само Акт за поправка на АУЗД № МДТ-179П от 12.03.2021г., издаден на основание чл.107, ал.3 от ДОПК от орган по приходите при община Несебър, „мълчаливо потвърден“ от началника на отдел „МДТ“ при община Несебър /вх.№ 9913 от

29.09.2021г.- л.87 от делото/.

Жалбоподателят описва, че с АП на АУЗД № МДТ-179П от 12.03.2021 г. се коригират задължения, установени с АУЗД № 179/16.02.2021 г. за периоди: 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г., след подадена коригираща данъчна декларация, поради наличие на ново обстоятелство – изменение в РЗП на един декларираните имоти и решение на ТЕЛК. Изложени са възражения в няколко насоки:

Твърди се, че при издаване на обжалвания акт не е взето предвид обстоятелството, че С. е подала коригираща декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ, с която е променена площта на декларирания обект бира-скара „Джембо”, намиращ се в имот на адрес гр. Обзор, ул. „Васил Левски” № 12. Сочи се, че с декларацията е извършена корекция на площта от 126 кв.м. на 77 кв.м. Според С. това налага коригиране на размера на ДНИ и ТБО занапред, вкл. за целия период, визиран в обжалвания АУЗД (ведно с главниците и лихвите). Такава корекция не е била извършена, което довело до завишаване размера на ДНИ и ТБО за процесиите данъчни периоди – главница и лихви.

От оспореният акт не ставало ясно за кои от обектите, регистрирани в процесния имот на адрес гр. Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, са установените задължения. В имота са декларирани както жилищен имот, така и търговски обект.

Установените с обжалвания Акт за поправка на АУЗД задължения за ДНИ и ТБО – главница и лихви, за всички процесни периоди са неправилно изчислени към завишаване.

Установените с обжалвания Акт за поправка /АП/ на АУЗД задължения за ДНИ и ТБО – главница и лихви за 2019 г. и 2020 г. са неправилно определени и завишени, тъй като не било взето предвид наличието на обстоятелство, което било законно основание за намаляване на размерите на тези задължения – решение на ТЕЛК, с което от 02.12.2019г. на жалбоподателя е определена 70 % неработоспособност/степен на увреждане.

Твърди се, че въпреки, че органът взел предвид представеното решение на ТЕЛК, не са изложени мотиви от коя дата са корекциите в размера на задълженията. Според жалбоподателя корекциите следва да се отнасят за 2019 г. и за 2020 г., считано от датата на инвалидността – 02.12.2019 г., а не от датата на издаване на ТЕЛК решението.

Иска се цялостна отмяна на обжалвания Акт за поправка /АП/ на АУЗД и присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Депозира писмена молба, с която поддържа жалбата и прави доказателствени искания, вкл. относно извършването на СИЕ. Твърди, че в административното производство е допуснато съществено процесуално нарушение и нарушение на правото на защита. Не се установявало какъв е размерът на задълженията за ДНИ и ТБО за всеки един от обектите на процесния административен адрес — гр.Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12. Задълженията били посочени в общ размер, без разбивка за всеки от имотите. С декларация по чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ били декларирани два имота: О 1-жилище и О 2-тьрговски обект. Според С. в обжалвания акт би следвало да е установено и посочено какъв е размерът на главниците за всеки един от обектите.

С друга писмена молба / вх.№ 12757 от

14.12.2021г.- л.116 от делото/ иска да бъде прието заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Поддържа искането за отмяна на обжалвания индивидуален административен акт и искането за присъждане на разноски.

Ответникът – Началник на отдел „Местни данъци и такси” при община Несебър, редовно призован, не се явява и не се представлява. С писмена молба, по електронна поща, с вх.№ 9878/28.09.2021 г. от процесуалния представител на ответника – юрк.Митошка Великова, надлежно упълномощена, уведомява съда, че не възразява по хода на делото. Оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Поддържа предходното становище на гл.експерт МДТ по жалба на М.С., изпратено до съда с придружително писмо изх.№ Н4-МДТ-1712-002/20.07.2021г. Няма други доказателствени искания и не сочи нови доказателства.

Административен съд – Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери за установено следното:

По фактите:

Между страните не се спори, а и от писмените доказателства /л.44 от делото/ се установява, че жалбоподателят М.Г.С. и В. Г.С. са съсобственици, при квоти – ¾ ид.ч. за М.С. и ¼ за В. С. на следните недвижими имоти, находящи се на адрес гр.

Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12:

- Земя от 640 кв.м., в т.ч. застроена площ от 132 кв.м. е дата на придобиване 1990 г.;

- Жилищна сграда/жилище с РЗП от 264 кв.м., както и обслужващи части от 126 кв.м. и таван от 136 кв.м., общо 526 кв.м.

Сградата е с 4 надземни етажа - височина от 10м. и дата на придобиване – 1990 г.;

- Търговски обект с РЗП от 126 кв.м. и дата на придобиване 1990 г., височина 3 м.

С декларация по чл.14 от ЗМДТ, вх. №

01-14564/24.09.2004г, М.С. декларирала посочените имоти пред община Несебър.

С коригираща декларация с вх. № ДК 14044968/10.11.2016 г., жалбоподателя декларирала корекция единствено по отношение на площта на търговския обект, както следва: - търговски обект с РЗП от 77 кв.м. и дата на придобиване 1990 г.; височина на обекта 3 м. Към декларацията била приложена скица № 15-543787-07.11.2016 г.

Със следваща коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ с вх.

№ ДК 14001389/10.11.2016г, М.Г.С. декларирала същите имоти и площта им: - земя и сграда, в т.ч. търговски обект от 77 кв.м.

С АУЗД № МДТ – 179/16.02.2021 г., издаден по резолюция за съставяне на АУЗ по чл.107 от ДОПК на началника на отдел „МДТ“ към община Несебър, от гл. експерт, определен като орган по приходите със заповед № 20/11.01.2013 г. на кмета на общината, на основание чл.107, ал.3 от ДОПК, в хипотезата, че задължението не е платено в срок и не е извършена данъчна ревизия, били установени задължения на М.С. за периоди: 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в общ размер на задължението ДНИ и ТБО (главница+лихви) – 1 925,61 лв.

С последваща коригираща декларация /вх.№ 1389 от 12.03.2021г.- л.41-42 от делото/ е заявено ново обстоятелство – основание за намаление на ДНИ за основно жилище, а именно:

Експертно решение на ТЕЛК № 1732 от 126 от 13.08.2020 г., издадено от Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ Бургас АД, като е определена 70 % степен на увреждане, с датата на инвалидизация 02.12.2019 г. Не е декларирана промяна в дяловете на съсобствениците.

М.С. оспорила по административен ред първоначално издадения

АУЗД /л.33-34 от делото/. Предвид факта, че въз основа на подадената последна коригираща декларация /от 12.03.2021г./ по отношение на М.С. е издаден процесния Акт за поправка на АУЗД, жалбата до горестоящия административен орган по отношение на първия АУЗД е оставена без разглеждане, поради факта, че задълженото лице има право да оспори новия акт АП на АУЗД, от което и се възползвала, което обстоятелство е заявено в приложеното по делото писмено становище на Д.Стоянова- гл.експерт в отдел МДТ при община Несебър /л.24 от делото/. Не се и твърди от оспорващата страна да е бил оспорен пред съда, актът, с който административното оспорване на първия АУЗД е оставено без разглеждане, поради което следва да се приеме, че оспорването по административен ред на първия АУЗД е приключило с влизане в сила на резолюцията за оставяне на тази жалба без разглеждане. Освен това, при направеното уточнение на оспорването, двукратно е заявено от лицето, че в настоящото производство се оспорва само издаденият Акт за поправка на АУЗД.

Въз основа на последната коригираща декларация от 12.03.2021г. е издаден процесният Акт за поправка /АП/ на АУЗД № МДТ-179П/12.03.2021 г. Видно от мотивите му, задълженията били преизчислени, като било взето предвид решението на ТЕЛК. Така общият размер на задълженията (главница+лихви) е определен/намален на 1 882,58 лв.

Жалбоподателят С. оспорила по административен ред АП на АУЗД № МДТ-179П/12.03.2021 г. пред началника отдел „МДТ“ при община Несебър /л.27-28 от делото/, като в тази жалба изложила възражения, които са напълно идентични с възраженията в жалбата инициирала настоящото съдебно производство.

Тези възражения бяха цитирани подробно по-горе в настоящото решение.

По жалбата е изготвено становище от гл.експерт в отдел МДТ при община Несебър. Експертът сочи, че установените задължения по акт за поправка на АУЗД № МДТ-179П/12.03.2021г. са във връзка с предходно издадения АУЗД № 179/16.02.2021г. и последващо подадена коригираща декларация по чл.14 от ЗМДТ, с която е декларирано настъпило обстоятелство, касаещо определяне на ДНИ – настъпила неработоспособност на 02.12.2019 г., удостоверена с решение на ТЕЛК № 1732/126/13.08.2020 г. Описва се, че АУЗД № МДТ-179/16.02.2021 г. бил поправен в интерес и правото на лицето за данъчно облекчение по чл.25, ал.2 от ЗМДТ, а именно преизчисляване на ДНИ със 75% данъчно облекчение за 2020 г. В становището се сочи, както вече бе отбелязано, че първата жалба по административен ред против първия АУЗД № МДТ-179/16.02.2021 г., е оставена без разглеждане, като и жалбоподателят не оспорва това обстоятелство.

По същество е изяснено, че оспорваният акт за поправка на задължения касае имот, представляващ земя – жилищна сграда и търговски обект, находящи се в гр.Обзор, ул. „Васил Левски“ № 12, за които С. подала данъчни декларации по чл.14 от ЗМДТ, както следва: ДД № 01-14564/24.09.2004г., ДД № ДК14044968/10.11.2016г. и ДД № ДК 14001389/12.03.2021г. За имота била образувана партида с номер ********** 003, като декларацията от 2004 г. се явявала основна, а декларациите от 2016 и 2021 г. били коригиращи.

На следващо място в становището са изложени съображения по същество за неоснователност на жалбата. Сочи се, че с вх. № 44968/10.11.2016 г. лицето е подало коригираща данъчна декларация за имота, като корекцията касае търговски обект, който първоначално (през 2004 г.) бил деклариран с площ от 132 кв.м., а с коригиращата декларация, въз основа на скица от АГКК площта била изменена на 77 кв.м. Това обстоятелство било взето предвид за облагане с ДНИ и ТБО, считано от 01.01.2016 г., за целия период на АП на АУЗД , а именно: 2016 – 2020 г. включително. Органът приел възражението, че обектът се облага с площ от 126 кв.м. за неоснователно.

Относно възражението, според което от АП на АУЗД не ставало ясно за кои обекти в процесния имот са установените задължения, органът изложил, че имотите на ул. „В.Левски“ № 12 в гр.Обзор били собственоръчно декларирани от С., която подала и коригиращите декларации, в които описала обектите, находящи се в имота, поради което за нея било известно, че облозите касаят всички имоти – земя, жилищна сграда и търговски обект. Според органа в АП на АУЗД били посочени изрично вх. № на декларациите, които задълженото лице е подавало, поради което било видно, че имотът е обложен, както е деклариран.