Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 11.01.2024, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Търговско дело 28/2023
Вид
Решение № 9
Подписан
11.01.2024
Състав
Ивелина Солакова

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 327 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№9 гр. В.Т., 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В.Т. в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова при участието на секретаря Анита Люб. Бижева като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Търговско дело № 20234100900028 по описа за 2023 година

За да се произнесе, съобрази:

С исковата си молба ищецът твърди, че е извършил доставки на стоки – брашно тип 500 на обща стойност 70431,40 лв. за периода от 23.05.2016г. до 09.12.20216г. на ответника, подробно описвайки датите на доставка, количествата и цената им. Твърди, че цената на доставеното брашно е платена частично и дължимият остатък по същата е в размер на 68431,40лв.

Отправя искане към съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца исковата сума, ведно със законната лихва върху същата, считано от подаване на исковата молба в съда.

В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба ответникът оспорва предявените искове.Твърди, че не е получавал посочените в исковата молба количества брашно и че не е извършвал частично плащане на цената на същото. Навежда възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца, при условията на евентуалност. Моли съда да отхвърли иска.

В постъпили допълнителна искова молба и отговор на същата страните поддържат становищата си.

Великотърновският Окръжен съд, като взе предвид наведените от ищеца твърдения и отговора на ответника и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл. 12 от ГПК, приема за установено следното :

По делото са представени пет броя кантарни бележки, издадени от ищцовото дружество, издадени през периода 23.05.2016г.- 09.12.2016г. , в които е отразено, че за „Фаворит 98 Р. са претеглени и приети чрез лицето И. И.ов превозвач, количества от стока, описана в бележките като „бр.т. 500 нас“или „бр. т 500 н“, на посочените в бележките дати, при посочени цени. В 1 кантарните бележки фигурират подписи срещу отбелязванията „амбалажа получил обратно“ и „претеглил“. Във всички кантарни бележки фигурират регистрационни номера ВТ 8230 ВТ и ВТ 0528 ЕЕ. Съгласно приложените към делото удостоверения, издадени от КАТ – В.Т., превозните средства с посочените регистрационни номера са товарни камиони и са собственост на ответното дружество „Ф. “ ООД.

С покана изх. № 266/14.05.2021г.ищцовото дружество, чрез управителя си е поканило ответното дружество да му заплати сума от 73 431,40 лв. в 7дневен срок от получаване на поканата. Върху поканата е отбелязано, че същата е връчена на 18.05.2021г.

За изясняване на обстоятелствата по делото са допуснати гласни доказателства - показанията на свидетелите И. К. И.ов и М. И. М..

Свидетелят И.ов е работил при ответника през 2016г. като шофьор на товарен автомобил. Твърди, че е ходил много пъти до „М.“ ООД – С.. Товарил е брашно и го е превозвал до базата на ответника . Камионът му побирал около 30 тона, като винаги го е товарил около това количество. При предявяване на кантарните бележки, приложени към делото, свидетелят потвърждава, че е подписал същите като „получил.“ Практиката на свидетеля била да натовари брашно при ищеца, да мине през кантар и да се пуснат кантарни бележки.

Свидетелят посочва, че не се е занимавал с плащания на доставките, като кантарните бележки, които са били единственият документ, който придружава брашното при превоз от ищеца към ответника, той е предавал на отговорника, приемащ брашното при ответника.

Свидетелката М. е била управител на ответното дружество през 2016г.

Посочва, че познава управителя на ищцовото дружество и че най- вероятно за производството на хляб и хлебни изделия на ответното дружество се е доставяло брашно от ищцовото дружество. Твърди, че управителят на ищцовото дружество го е виждала, когато той е идвал да вземе някакви пари в брой, за да не ходи до Р.. Тя му давала пари. Твърди, че не помни дали е получавала и по какъв начин покана за плащане на суми. Посочва, че в базата на ответното дружество в Р., където се получавало брашното, е имало склададжия, който, ако има издадена фактура, завежда получената стока в счетоводството. Свидетелката твърди, че не знае в дружеството да са влизали 150 тона брашно и да не са били заведени. Не е докладван такъв случай от шофьора на доставките.

По делото е допуснато и изслушано заключението на съдебно-икономическа експертиза, което съдът приема изцяло като компетентно и обосновано.

Съгласно същото счетоводството на ответното дружество се е водило редовно през процесния период. Доставките при ответника се отразяват в дневниците за покупки и справка - декларация по ЗДДС за съответните месеци.

Доставката на продукция е за сметка на дружеството, като транспортните разходи се отчитат като „разходи за външни услуги и се отразяват в стойността на доставените стоки.

През периода от 23.05.2016г. до 09.12.2016г. вещото лице е констатирано, че е заприходено брашно тип 500, но по количества и дати същото не 2 съответства на това, посочено като доставено в исковата молба. Общото количество на доставеното на ответника брашно за процесния период е 155370 000 кг., а посоченото от ищеца количество е 105136 000кг. Доставките на брашно са били регистрирани и счетоводно отразени доставки по сметка 401 „Доставчици“, аналитична партида 0332 и 0378 , но на доставчик „М.

“ООД за процесния период не са регистрирани и счетоводно отразени доставки от този доставчик, които да съвпадат по дати и стойности с процесните.

Вещото лице е констатирало описани в дневника на ответното дружество за месеците май, юни и декември 2016г. доставки от ищцовото дружество , като посочва , че за тези доставки са издадени фактури, и че данните за тези фактури са включени в справки – декларации по ЗДДС за съответните месеци.

Вещото лице е посочило и че за периода от 2016 до 2021г. са налице и други доставки от „М. “ООД, които подробно е описало. Не са констатирани отразени частични плащания на доставки по сметките „Каса в лева “и „Банка в лева“.

Вещото лице посочва, че всички доставки от ищцовото дружество към ответника за периода 2016 - 2021г., отразени в счетоводството на ответника, са заплатени.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 327 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, които са неоснователни, по следните съображения :

Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор за доставка на брашно, като в изпълнение на този договор му е доставил количеството брашно, посочено в исковата молба, а ответникът не е платил неговата цена изцяло.

От събраните по делото доказателства – показанията на двамата разпитани свидетели и заключението на вещото лице се установява, че между страните са съществували трайни търговски отношения, като ищецът периодично е доставял на ответника количества брашно, които ответникът, съответно, е заплащал. Доказано е, че за доставените от ищеца количества брашно, отразени в счетоводството на ответника, за периода от 2016г. до 2021г. са били издадени фактури, като стойността на доставеното брашно по тези фактури е била платена на ищеца. По отношение на твърдените от ищеца доставки съгласно приложените към делото кантарни бележки, не са издавани фактури. Ищецът и не твърди да са издадени такива.

Установената практика на доставки между страните е била служител на ответното дружество да посещава базата на ответника, да натоварва съответните количества брашно с транспорт на ответника и да ги доставя в неговата база. За предаване на брашното са издавани кантарни бележки, които са придружавали товара до базата на ответника, където са били предавани на служител , който отговаря за приемането и завеждането на доставките в склада.

Количествата брашно, които са описани в процесните кантарни бележки, 3 според настоящия състав са приети от свидетеля И.ов като служител на ответника на посочените в бележките дати, доколкото същият твърди, че той е удостоверил този факт с подписа си. Липсват доказателства обаче, че тези количества са транспортирани от базата на ищеца, където според свидетеля И.ов е ставало натоварването, както липсват доказателства и че те са доставени, съответно приети от служител на ответното дружество в неговата база. Самият свидетел не твърди да е предал конкретно описаните в кантарните бележки количества в склада на ответното дружество. Изрично в заключението си вещото лице сочи, че заведените в счетоводството количества доставено брашно от ищеца към ответника за процесния период не са доставени на датите, посочени в процесните кантарни бележки, както и количествата не съответстват на тези, посочени в кантарните бележки. Освен това цената на осчетоводените като доставени количества брашно от ищеца са платени съгласно издадени фактури. В този смисъл съдът приема, че категорично количествата брашно, чиято цена се претендира от ищеца, не са били заведени в неговото счетоводство.

Предвид това, че ищецът не е доказал те физически да са доставени в базата на ответника съгласно установената между страните практика във връзка с техните трайни търговски отношения, претенцията му за заплащане на тяхната цена се явява неоснователна.

Ищецът твърди, че след получаване на поканата за доброволно плащане, която несъмнено е връчена на представляващия ответното дружество, последното е платило частично суми за процесните количества брашно.

Заключението на вещото лице е категорично, че плащания на доставки без издадена фактура не са били извършвани от ответника към ищеца съгласно записванията в неговото счетоводство - нито в брой, нито по банков път.

Свидетелят М. също не потвърждава този факт, а по делото липсват и документи, удостоверяващи плащания за процесните количества брашно.

Гореизложеното мотивира съда да приеме иска за заплащане цената на доставено количество брашно за неоснователен и да го отхвърли.

Предвид отхвърлянето на главния иск, на отхвърляне подлежи и предявеният акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за забава върху претендираната главница.

При този изход на делото ищецът следва да заплати на ответника сторените от него разноски по водене на делото пред първата инстанция, възлизащи на 6802 лв. съгласно представения списък.

Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника на неговия адвокат е неоснователно. Размерът на платеното от самия ищец на неговия пълномощник – адвокат възнаграждение съвпада с хонорара, изплатен на адвоката на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО обективно съединените искове с правно основание чл.

4

327 ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „М.“ ООД град С., ЕИК *** против „Ф.“ООД, град В.Т., ЕИК*** за заплащането на сумата от 68431,40 лв.

(шестдесет и осем хиляди четиристотин тридесет и един лев, 40 ст. ) представляващи цена на доставено количество брашно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА „М.“ ООД град С., ЕИК *** да заплати на „Ф.“ООД, град В.Т., ЕИК*** сумата от 6802 лв. ( шест хиляди осемстотин и два лева ) разноски поп водене на делото пред първата инстанция.

Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред ВТАС.

Съдия при Окръжен съд – В.Т.: _______________________ 5