Решение № 130 от 15.07.2025, Районен съд - Кубрат

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Кубрат, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, ІІІ - ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Вера Люб. Д. като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20243320100447 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.310 и сл. от ГПК.

Образувано е по предявени от О. Г. З., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, срещу „ОБЩИНА КУБРАТ“, БУЛСТАТ 000505846, седалище и адрес на управление град Кубрат, ул. „Борис I” № 1, представлявана от А. О. Н. – кмет, кумулативно съединени искове, както следва: 1/ конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ) за признаване уволнението за незаконно и отмяна на Заповед № 471/11.06.2024 г. на Кмета на Община Кубрат работодател; 2/ конститутивен иск по чл.344, ал.1, т.2 от КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност – Старши експерт „Социални дейности“ при ответника; 3/ осъдителен иск по чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ за заплащане на обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението, в размер на 2589,02 лв. на месец, но за не повече от 6 месеца. Претендира да му бъдат присъдени направените разноски.

В съдебно заседание на 19.12.2024 г. по искане на ищеца е допуснато изменение на исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ от 2589,02 лв. месечно, за времето, през което ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца, на 3681,44 лв. месечно, за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от датата на уволнението – 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г.

Ищецът сочи, че е работил на трудов договор при ответника, като Старши експерт „Социални дейности“. Със Заповед № 471/11.06.2024 г. на Кмета на Община Кубрат, на основание чл.330, ал.2, т.6, вр. чл.335, ал.2, т.3 от КТ е прекратено трудовото му правоотношение, считано от 12.06.2024 г., поради 1 дисциплинарно уволнение. Ищецът счита, че така извършеното уволнение е незаконосъобразно, поради няколко факта. На първо място, в исковата молба се сочи, че З. не е извършил визираните в заповедта дисциплинарни нарушения. На следващо място сочи, че наложеното му дисциплинарно наказание „уволнение“ не отговаря по тежест на визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, съобразно чл.189, ал.1 от КТ.

Допълнително се сочи, че не е спазена процедурата по чл.193, ал.1 от КТ, тъй като първата му връчена покана да даде обяснения била с непълно съдържание, във връзка с която ищецът депозирал своите обяснения, а при извършено повторно връчване на покана да даде обяснения ищецът отказал да получи същата. Поради това твърди, че уволнението му е незаконно и претендира отмяната му и възстановяване на заеманата преди това длъжност.

След прекратяване на трудовото правоотношение твърди, че е останал без работа за периода от 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г., през който не е получавал трудово възнаграждение, поради което претендира да му бъде изплатено обезщетение в размер на 3681,44 лв. месечно, за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от датата на уволнението – 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г. Не претендира законната лихва върху посоченото обезщетение.

При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК има депозиран отговор на ИМ от ответника, в който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ. Ответникът не оспорва, че страните са се намирали в трудово правоотношение, че последната изпълнявана от ищеца длъжност е Старши експерт „Социални дейности“, както и че считано от 12.06.2025 г. е прекратено трудовото правоотношение с ищеца въз основа на Заповед № 471/11.06.2024 г. на Кмета на Община Кубрат, връчена на 12.06.2025 г., на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Аргументира, че процесната заповед е издадена при спазване на всички нормативни изисквания. Като твърди, че ищецът е извършил визираните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина, претендира съдът да отхвърли като неоснователен главният иск за отмяна на уволнението извършено със Заповед № 471/11.06.2024 г. на Кмета на Община Кубрат. При отхвърляне на главния иск претендира отхвърлянето и на другите два акцесорни иска, като им се присъдят сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът З., чрез процесуалния си представител адв. И., поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмена защита, в която излага съображения за основателност на предявените искове.

В съдебно заседание ответникът Община Кубрат, чрез адв. Д., поддържа отговора на исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК депозира писмени бележки, в които излага съображения за неоснователност на предявените искове.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, че между тях е съществувало безсрочно 2 трудово правоотношение, възникнало на основание сключен Трудов договор от 15.02.2021 г. с изх.№ 05/15.02.2021 г. по описа на Община Кубрат /л.9/, по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Специалист Социални дейности“. С Допълнително споразумение № 18/12.02.2024 г. с изх.№ 53/15.02.2024 г. по описа на Община Кубрат /том I , л.47/. ищецът е бил преназначен на длъжност „Старши експерт Социални дейности“.

Не е спорно между страните, че със Заповед № 471/11.06.2024 г. на Кмета на Община Кубрат, връчена на 12.06.2025 г. /л.13/, на основание чл.190, ал.1, т.7 от КТ, вр. чл.187, ал.1, т.3, предл. първо от КТ, чл.187, ал.1, т.8, предл. второ от КТ и чл.187, ал.1, т.10 от КТ е наложено дисциплинарно наказание „уволение“ по см. на чл.330, ал.2, т.6 от КТ и е прекратено трудовото правоотношение между страните считано от 12.06.2024 г.

Не е спорно между страните, както и съдът е приел с доклада на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, че през целия период на трудовото правоотношение между страните задълженията на ищеца З. са били едни и същи, а именно административно обслужване на потребители на различни социални услуги, предоставени от Община Кубрат, както и съответно създаване и поддържане на необходимата документация при предоставянето на различни услуги, което се потвърждава и от представената Длъжностна характеристика /том I, л.43/.

Не е спорно между страните, а и от представения от ответника Фиш за заплата за м.Май 2024 г. на ищеца /том I, л.30/, се установява, че последното месечно брутно трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 3681,44 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от представените Трудов договор № 1422/25.11.2024 г. /л.73/ и Справка по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№ 30Е001435777/25.11.2024 г. на НАП /л.75/, че ищецът е постъпила на нова работа, считано от 25.11.2024 г. Поради това същият има право на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за периода от 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г.

Въз основа на представените в първо съдебно заседание доказателства на 19.12.2024 г., по искане на ищеца е допуснато изменение на исковата претенция с правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ от 2589,02 лв. месечно, за времето, през което ищецът е останал без работа, но не повече от 6 месеца, на 3681,44 лв. месечно, за времето, през което ищецът е останал без работа, за периода от датата на уволнението – 12.06.2024 г. до 25.11.2024 г.

Не е спорно между страните, че на неустановена дата, лицето С. А. е посетила Община Кубрат, където на гише е имала контакт с ищеца З..

В Община Кубрат са постъпили жалби - Жалба вх.№ Ж-19/13.05.2024 г. от С. А. А., Жалба вх.№ Ж-20/15.05.2024 г. от С. Т. Г. – потребител на социална услуга „Асистентска подкрепа“ и Колективна жалба вх.№ Ж-21/21.05.2024 г. от Е. З., А. Ю., ***, Н. М. и В. М. - асистенти на потребители на социални услуги „Асистентска подкрепа" /том I, л.27-29/.

Във връзка с постъпилите жалби е извършена проверка от от св.З. В. началник на отдел „ПКСДТО" в Дирекция „Специализирана администрация" при Община Кубрат и пряк ръководител на ищеца З., на документацията на потребители на социална услуга „Асистентска подкрепа". В докладна записка /том I, л.21-25/ от св.В. до Кмета на Община Кубрат са обективирани констатираните нарушения, допуснати от служителя О. З. при водене на 3 документацията по предоставянето на социалната услуга „Асистентска подкрепа“.

В хода на започнато дисциплинарно производство, в изпълнение на задълженията си като работодател по чл.193, ал.1 от КТ, от ответника Община Кубрат, представлявана от Кмета А. Н., е отправена покана до ищеца З. да даде своите обяснения по постъпилите жалби и установените нарушения на трудовата дисциплина. Покана за писмени обяснения с изх.№ УД-02-18923/05.06.2024 г. е представена от ищцовата страна с исковата молба /л.36-40/, като видно същата е с липсващо съдържание – липсват листи 2, 4, 6 и 8.

Поканата е връчена на ищеца на 05.06.2024 г., като в своите обяснения, депозирани с вх.№ УД-02-18-923#1/05.06.2024 г. по описа на Община Кубрат /л.41/, ясно заявява, че не приема същата поради нейната непълнота.

Ответникът е предприел действия за връчване на допълнителна покана на ответника, данни за съдържанието на която не са налични и не може да се установи дали са отстранени пропуските от първата връчена покана. Ищецът с исковата молба признава отрицателен за себе си факт, че е отказал да приема допълнителната покана за обяснения, като заедно с исковата молба представя Становище вх.№ УД-02-18-925/05.06.2024 г. по описа на Община Кубрат /л.42/, адресирано до Кмета на Община Кубрат, в което сочи, че е отказал да приеме поканата, собственоръчно е положил подпис за своя отказ и е посочил причините за това, които според изложеното в становището са „нарушена и опорочена“ процедура.

Ответникът се позовава на признатия отрицателен за ищеца факт, че е отказал да приеме допълнителната покана, но не ангажира доказателства, от които да е видно, че пропуските на първоначалната покана са били отстранени.

По инициатива на страните са събрани и гласни доказателства, които съдът кредитира като достоверни и последователни, но не следва да обсъжда с оглед ненадлежно упражненото право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:

За успешното провеждане на конститутивния иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, в тежест на ответника – работодателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване по чл.154 от ГПК, че законосъобразно е упражнил правото си за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца и законосъобразността на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", в т.ч. спазване на преклузивните срокове за налагане на дисциплинарното наказание и на изискванията на чл.193 от КТ, извършване на вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, съответствието на наказанието с тежестта на нарушенията, спазване на изискванията на писмена форма, съдържание и мотивиране на заповедта за уволнение.

Съобразно диспозитивното начало в процеса ищецът трябва да посочи 4 всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя да наложи дисциплинарно наказание на работника/служителя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба (в този смисъл Решение № 23 от 02.02.2016 г. по гр.д.№ 4553/2015 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 158 от 01.07.2013 г. по гр.д.№ 1008/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д.№ 475/2011 г. на ВКС, IV г.о.).