Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1659 от 30.12.2022, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 1955/2022
Вид
Решение № 1659
Подписан
30.12.2022
В сила
24.02.2023
Състав
Константин Димитров Иванов, Мая Недкова, ИВЕЛИНА ДИЯНОВА ЧАВДАРОВА

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1659 гр. В., 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IV СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Мая Недкова

ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря Петя П. Петрова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско дело № 20223100501955 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Гитекс“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. ****, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 2182/04.07.2022 год., постановено по гр. дело № 8141/2021 год. по описа на РС-В., с което е отхвърлен предявения от дружеството – въззивник против Й. М. Й. и Д. М.а Й., двамата съпрузи от гр. В. отрицателен установителен иск за собственост за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на Апартамент № 4, с площ от 63, 96 кв. м., находящ се на първи етаж в секция „А“ от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. В., с адрес: гр. В., район *****, за построяването на който апартамент е учредено право на строеж с нотариален акт от 30.03.2011 г. с № 104, том 18, дело 3752/2011г., вх. рег. № 6122/30.11.2011г. на С лВп – В., поради погасяването на правото на строеж по давност.

В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати нарушения на процесуалните правила, които обобщено се свеждат до неправилна преценка и анализ на събраните доказателства, в резултат на което решението е и необосновано.

Първоинстанционният съд не е установил правилно предмета на спорното право; не е съобразено, че правото на строеж е възникнало (респ. било е учредено) за цялата сграда, която се състои от пет входа, а не за част от нея (в случая за вход „А“), както неправилно е приел районният съд. Правото на строеж не е упражнено за цялата сграда, състояща се от пет входа, при което и изводът на съда, че за част от сградата (за вход „А“) правото на строеж било упражнено, е неправилен защото в случая не е налице етапно строително разрешение. Твърди се също, че неправилно е определен моментът на възникването на 1 правото на строеж в полза на двамата ответници, като според въззивника това е датата на влизането в сила на разрешението за строеж № 331/20.06.2008 год., а именно – на 10.07.2008 год., а не датата, на която ответниците са придобили правото на строеж за процесния апартамент с договора по нот. акт от 30.03.2011 год. Неправилен е и извода на районния съд, че не са опровергани в процеса по реда на чл. 193 ГПК официалните удостоверителни документи, изд. от община В. през 2016 год. и 2018 год., според които строителството на тяло (вход) „А“ на процесната сграда е било изградено до етап „груб строеж“, тъй като този извод е необоснован и не се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на СТЕ по ч. гр. дело № 11283/2020 по описа на РС-В., изслушана в производството по чл. 207 – 209 от ГПК, което заключение съдът е игнорирал. Въззивникът навежда, че дори и този извод да е правилен, то това не обуславя и неоснователност на иска, тъй като към 2016 год. и към 2018 год. входовете „В“, „Г“ и „Д“ от процесната сграда са били на нулев цикъл, при което е очевидно, че цялата сграда не е била довършена до степен „груб строеж“, съответно и правото на строеж на въззиваемите – ответници по отрицателния установителен иск за собственост е погасено по давност.

Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което искът да бъде уважен, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции. писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемите Й. и Д. Й.и, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, считат първоинстнционното решение за правилно и настояват да бъде потвърдено.

Претендират присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззивникът не изпраща представител, в писмено становище от 07.11.2022 год. поддържа въззивната си жалба, претендира присъждане на разноски.

В съдебно заседание въззиваемите, чрез процесуален представител, оспорват жалбата, поддържат подадения писмен отговор.

Съдът съобрази следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост.

В исковата си молба, уточнена с молба от 28.06.2021 год. ищецът „Гитекс“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. Б., е навел следните твърдения:

Въз основа на постановление за възлагане от 17.09.2010 г. по изп. дело № 20097190400326 на ЧСИ С.Я. с район на действие района на ОС-В. и н а постановление за възлагане от 19.05.2015 г. по изп. дело № 20127120401144 на ЧСИ И.СТ. с район на действие района на ОС-В., е придобил собствеността върху ПИ с идентификатор *** по КК на гр. В., адрес на имота: гр. В., район ******* с площ от 4864 кв. м., за което се е снабдил и с нот. акт № 45/10.08.2015 год. на ВнН за собственост върху гореописания поземлен имот. В поземления имот е била предвидена за изграждане жилищна сграда с ресторант и гаражи съгласно Разрешение за строеж № 331/20.06.2008 г., издадено на името на “Астрея Трейд“ ЕООД, „Манаус комерс“ ООД и Н. Сл. Сл., които към онзи момент са били собственици на терена. Строителството на сградата е започнало на 23.07.2008 г. с протокол за откриване на строителна площадка, но разрешението за строеж е загубило правното си действие съгласно чл. 153, ал. 2 , т. 2 от ЗУТ, тъй като в продължение на 5 години от започване на строителството не е бил завършен грубият строеж, включително покривът на сградите. Според проекта жилищната сграда е трябвало да се състои от пет секции: вход „А“ /секция „А“/ ; вход „Б“ /секция „В“-латинско/; вход „В“/секция „С“ латинско/; вход „Г“ /секция „D“ / и вход „Д“ /секция „Е“- латинско/. Навежда, че към края на 2020 год. на входовете „А“ и „Б“ са били изградени част от конструкциите – колони и плочи; не са изградени покрив, оградни и преградни стени, т. е., входовете „А“ и „Б“ не изградени до етап на „груб строеж“ по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, а останалите три тела (входа) са били изградени до етап първа или втора плоча.

Твърди още, че с договор за продажба, скл. с нот. акт № 82/30.03.2011 год. на ВнН, ответникът Й. М. Й. (в брак към момента на сключване на договора с ответницата Д. С. Й.) е купил от „Астрея Трейд“ ЕООД и „Манаус комерс“ ООД (по 1 / 2 ид. част от всеки от тях) правото на строеж за изграждането на апартамент № 4, на първия етаж във вход „А“ (секция 2

„А“) с площ от 63, 96 кв. м. в сградата в гр. В., кв. ********* Счита, че правото на строеж на ответниците за построяването на описания апартамент е погасено по давност, тъй като не е упражнено в предвидения в чл. 67 ЗС петгодишен давностен срок, който в случая най-късно е започнал да тече от дата 30.03.2011 год. – датата на скл. на договора по нот. акт № 82/2011 год. на ВнН, евентуално – от 19.05.2025 год. – датата на издаването на постановлението за възлагане по изп. дело № 1144/2012 год. на ЧСИ И. Ст., въз основа на което ищецът е придобил изцяло собствеността върху терена. Ищецът твърди още, че грубият строеж на сградата, построена в описания поземлен имот е реализиран през месец март 2021 год. и тъй като правото на строеж на ответниците за процесния апартамент е погасено по давност, ищецът в качеството си на собственик на земята се легитимира като собственик на апартамента по приращение, на основание чл. 92 ЗС. Двамата ответници оспорват правото му на собственост върху гореописания апартамент, което обосновава и правния интерес на ищеца от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост против тях.

В съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците Й. и Д. Й.и не са собственици на Апартамент № 4, с площ от 63, 96 кв. м., находящ се на първи етаж в секция „А“ от жилищна сграда, построена в поземлен имот с идентификатор *** по КК на гр. В., с адрес: гр. В., район *****.

В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответниците Й. и Д. Й.и оспорват иска, считат, че е неоснователен. Твърдят, че през месец юли 2020 год. ищцовото дружество изпратило писмо до Й. Й., в качеството на Й. на собственик на процесния апартамент, с което към собственика били отправени алтернативни предложения: да сключи договор с ищцовото дружество за дозастрояване на сградата или да му продаде апартамента.

Ответникът изразил принципно съгласие да се сключи договор за довършителни СМР на предложената му от ищцовото дружество стойност от 385 евро на кв. м . , но след допълнителното уточняване на видовете СМР. Т. е., според разменената между страните кореспонденция ищецът счита ответникът Й. Й. за собственик на процесния апартамент.

Твърди се също, че правото на строеж за процесния апартамент не е погасено по давност, тъй като ответникът е придобил право на строеж за апартамента въз основа на договор, сключен в предвидената в закона нотариална форма. Между страните по договора за продажба на правото на строеж е бил сключен и предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот и строителство от 25.03.2011 г., съгласно който продавачите „Манаус Комерс“ ООД - В. и „Астрея трейд“ ЕООД - В. (които са продали на Й. правото на строеж за процесния апартамент с договор в нот. форма) са се задължили към купувача Й. Й. да извършат за своя сметка проектирането и строителството на жилищната сграда до степен издаване на разрешение за ползването и́, а той като купувач по договора не е имал задължение да изгради апартамента. При това положение счита, че след като той, в качеството си на приобретател на правото на строеж, няма задължение да построи обекта, за който това право му е учредено, а задължението за изграждането на обекта е на учредителя – собственик на земята, то правото му на строеж не се погасява по давност, съгласно постановките на ТР № 1/2011 год. на ОСГК на ВКС на РБ. Твърдят също, че грубият строеж на тяло „А“, в което се на мира и процесният апартамент, е бил завършен към 13.05.2016 год. съгласно удостоверение и констативен протокол по чл. 181, ал. 2 ЗУТ от същата дата, евентуално – към 11.10.2018 год., съгласно удостоверение и констативен протокол от 11.10.2018 год. по чл. 181, ал. 2 ЗУТ. Изграждането на тяло „А“ до етап груб строеж към дата 11.10.22018 год. е установено и в производството по адм. дело № 2289/2020 г. по описа на АдмСъд – В., което противоречи на заключението на СТЕ по ч. гр. дело № 11283/2020 г. на РС – В., поради което и цитираното заключение не следва да се цени. Навеждат още, че с изграждането на грубия строеж на тяло „А“, правото им на строеж върху апартамента се е трансформирало в право на собственост върху същия. Твърдят, че с издаването на строителните разрешения през 2018 г. и 2019 г. на името на ищцовото дружество, на практика е било санирано по-рано придобитото право на строеж за самостоятелни обекти в сградата, за всеки един собственик от етажната собственост, вкл. и по отношение на ответниците, а доводите на ищеца за погасяване на правата им по давност са неоснователни.

3

В евентуалност твърдят, че са придобили в режим на СИО собствеността върху процесния апартамент по кратката давност, считано от 30.03.2011 г. – датата на закупуване на правото на строеж – до датата на подаване на исковата молба по настоящото дело, евентуално – до датата на молбата на ищцовото дружество по чл. 207-209 от ГПК въз основа на която е образувано ч. гр. дело № 11283/2020 год. на РС-В. – с предмет обезпечение на доказателства.

По изложените съображения считат, че са собственици на процесния апартамент въз основа на упражнено право на строеж, евентуално – по давност, поради което и искът на ищцовото дружество е неоснователен и настояват за отхвърлянето му.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител, поддържа предявения иск и настоява да бъде уважен, веднао с присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ответниците, чрез процесуален представител, оспорват иска, считат че е неоснователен и настояват да бъде отхвърлен.