Решение № 259 от 06.10.2026, Районен съд - Самоков
- Съд
- Районен съд - Самоков
- Дело
- Гражданско дело 1469/2025
- Вид
- Решение № 259
- Подписан
- 06.10.2026
- Състав
- Адриана Атанасова Велева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 8, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153, ал. 3, т. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 203 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл. 39-41 · Конституция на Република България
- чл. 39-41 · Конституция на Република България
- чл. 39-41 · Конституция на Република България
- чл. 45 · Конституция на Република България
- чл. 56, изр. първо · Конституция на Република България
- чл. 57, ал. 2 · Конституция на Република България
- чл. 155,ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 282, ал. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ № 203
№ 259 гр. С, 06.10.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870101469 по описа за 2025 година
Сският районен съд е сезиран с искова молба, подадена от К. С. Б., чрез процесуалния му представител – адв. В С, срещу Е. Й. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000,00 лева, ведно със законната лихва от 14.05.2025 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща обезщетение за причинените на последния неимуществени вреди, в резултат на непозволено увреждане от страна на ответника, представляващо подаване на сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че на 14.05.2025 г. по преписка № 785502-11/2025 год. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР е разпоредено да бъде извършена проверка по повод подаден по електронна поща сигнал от ответника. Посочва се, че в сигнала се твърди от ответника, че ищецът извършва търговска дейност в нарушение на чл. 153, ал.
3, т. 3 от ЗМВР, като осъществява трансфер на почиващи в хотелски комплекс, толерира клиенти на комплекса да паркират на забранена улица без да им бъдат налагани санкции за неправилно паркиране, както и предоставял апартаменти, които менажирал на проститутки от ромски произход.
Твърди се още, че във връзка с подадения сигнал била образувана прокурорска преписка № 1434/2025 г. на СОП с оглед данни за извършени престъпления по чл. 282, ал. 1 и ал. 2 НК и по чл. 155,ал. 2 НК.
Производството по преписката е приключило с Постановление от 25.08.2025 г. за отказ за образуване на досъдебно производство.
1
Според ищеца в продължение на три месеца служители от „Вътрешна сигурност“ към МВР извършили задълбочена проверка, като обстоятелствата около нея станали достояние на неограничен кръг лица, с което е уронен авторитетът, честта и достойнството му.
Изложени са твърдения, че във връзка с противоправното поведение на ответника, представляващо подаване на злонамерен сигнал, ответникът съзнателно е нарушил парилото да не се вреди другиму и е злоупотребил с правото си закрепено в чл. 39-41 от КРБ, като по този начин за ищеца са настъпили значителни неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от деянието.
С тези аргументи по същество е поискано от съда да осъди ответника да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, безпокойство, уронване на доброто име и чест като служител на МВР и гражданин – следствие на подадения злонамерен сигнал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. Д В, е подал отговор на исковата молба, с който същата се оспорва по основание и размер.
Оспорват се обстоятелствата ответникът съзнателно да е подал неверен сигнал, както и това че същият е злонамерен, анонимен и неверен, доколкото е недоказан. Напротив - твърди се, че сигналът е подаден от ответника упражнявайки конституционното си право да информира властите в случай на съмнение и наличие на данни за противоправно поведение.
Посочва се също, че прокурорското постановление за отказ за образуване на досъдебно производство не е влязло в сила, тъй като е обжалвано от ответника пред Апелативна прокуратура – София, като жалбата е приложена към отговора.
В проведеното последно открито съдебно заседание по делото ищецът, чрез процесуалния си представител – адв. С, поддържа предявения иск и счита същия за доказан по основание и размер.
Ответникът, чрез процесуалния си представител – адв. В, оспорва иска, като го смята за недоказан.
В предоставения на страните срок за писмени бележки, такива са постъпили от процесуалния представител на ответника – адв. В, в които се поддържа становището за неоснователност и недоказаност на исковата претенция, като е изложено и самостоятелното възприятие на адвоката относно фактическата и правна страна на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно изложените от ищеца твърдения в исковата молба и формулирания в тази връзка петитум, съдът намира, че предявеният иск намира своята правна квалификация в нормата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Исковата претенция се основава на следните твърдения: неимуществените вредите 2 произтичат от подаването на жалба от ответника срещу ищеца, въз основа на която срещу ищеца била образувана проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“. За основателността на претенцията ищецът следва да докаже в производството всички елементи от фактическия състав на деликта по чл. 45 ЗЗД, с изключение на вината на ответника, която съгласно ал. 2 на посочения член се предполага.
От приложените по делото писмени доказателства, в т.ч. самият електронен сигнал, безпротиворечиво се установява, че ответникът лично, чрез електронната си поща
- [email protected], е изпратил писмо озаглавено „Сигнал срещу служител на МВР“, първоначално до Дирекция „Вътрешна сигурност“, а на 07.03.2025 г. и до електронен адрес – [email protected]. В сигнала е посочено, че ищецът, като служител на МВР, извършва нарушения на чл. 153, ал. 3, т. 3 от ЗМВР, като извършва търговска дейност на територията на апарт-хотел „В П“ в к.к Б (работи на рецепцията, в лоби-бара, в ресторанта, извършва трансфери на туристи), както и други нарушения на чл. 203 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното му положение, за да контролира паркирането на обществения паркинг и автобусната спирка пред хотела.
Установява се също, че във връзка със сигнала е образувана преписка на Дирекция „Вътрешна сигурност“ № 785502-11/2025 г., както и прокурорска преписка № 1434/2025 г. по описа на Софийска окръжа прокуратура, по която, към момента на устните състезания по делото, няма постановен окончателен акт, тъй като постановеният на 25.08.2025 г. отказ на прокурор да образува досъдебно производство е обжалван от ответника пред Софийска апелативна прокуратура и пред Върховна касационна прокуратура.
Обстоятелството, че във връзка със сигнала на ответника е образувана служебната проверка по отношение на ищеца се установява и от показанията на разпитаните по искане на ищеца свидетели, а именно – И Ф и И Д. В показанията си свидетелката Ф посочва, че притежава апартамент в комплекса „В П“, който в момента се менажира от фирмата „М“ ЕООД, собственост на съпругата на ищеца – М Б. Свидетелката посочва още, че именно от съпругата на ищеца знае, че срещу тях (ищецът и съпругата му) се водят множество проверки – от вътрешна сигурност във връзка с професията на ищеца и от НАП във връзка с дейността на фирмата. Според свидетелката всички нападки от страна на ответника са се отразили силно на ищеца в психически и морален план.
Свидетелят Д – колега на ищеца, също посочва, че след извършените проверки ищецът е променил поведението си – станал е по-тих, по-затворен и притеснен.
Настоящият състав като прецени посочените доказателства намира, че действително образуваната вътрешна проверка по отношение на ищеца му е създала неудобство в личен и професионален план, но въпреки това действията на ответника, изразяващи се в подаване на процесния сигнал, не биха могли да бъдат окачествени като противоправно деяние. Напротив подаването на сигнал, искане за съдействие или за защита до държавните 3 органи е реализация на конституционни права на гражданина – на правото му по чл. 45 от Конституцията на Република България да подава жалби до държавните органи, респ. на правото му на защита, установено в чл. 56, изр. първо от Конституцията на Република България, когато са накърнени или застрашени негови права или законни интереси. Тези права не могат да бъдат ограничени само до случаите на основателност на жалбата, сигнала или искането за защита, поради което настоящият състав не намира за необходимо да изследва въпросът истинни ли са изложените в сигнала обстоятелства.
Посоченото обстоятелство не е от предмета на доказване в настоящото производство.
В настоящия случай, за да бъде ангажирана деликтната отговорност на ответника следва да бъде установено, че действията му по подаване на жалбата са извършени при злоупотреба с право. В този смисъл е и трайната практика на ВКС, според която сезирането на съд или друга компетентна институция с жалба или сигнал от гражданите е конституционно гарантирано право и упражняването му зависи изцяло от тяхната преценка и воля (чл. 45 КРБ). Подаването на жалба или сигнал поначало е правомерно, но не е изключена възможността от злоупотреба с правото на иск, с правото на жалба и с всяко друго съдопроизводствено действие. Последиците от такава злоупотреба са уредени в чл. 3 ГПК – поражда се отговорност за вреди.
Злоупотребата с право е противоправна. Тя е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно – за да бъдат увредени права и законни интереси на други и в противоречие с интересите на обществото (чл. 57, ал. 2 КРБ, чл.
8, ал. 2 ЗЗД). Злоупотреба с право на жалба ще е налице, когато жалбоподателят знае, че няма нарушено право, но подава жалба, за да причини вреда и неблагоприятни последици за насрещната страна или за да извлече някаква облага ( в този смисъл Решение № 189 от 20.06.2014 г. по гр. д. № 5193/2013 г. на ВКС, цитирано в множество други актове на върховната инстанция).
Такива обстоятелства в настоящия случай не се установяват.
Обстоятелството, че образуваната прокурорска преписка пред СОП е завършила с постановление за отказ за образуване на досъдебно производство (който акт не е влязъл в законна сила) не е основание да се приеме, че от ответникът е извършил злоупотреба с право при подаване на сигнала. Както се посочи по-горе подаването на жалба до определен орган, само по себе си, не е противоправно и не може да е основание за ангажиране деликтната отговорност на подателя на сигнала.
Поради това, съдът намира, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати сторените от ответника разноски в производството.
Претендират се единствено разноски за адвокатско възнаграждение, които съгласно представения договор за правна защита и съдействие се установяват в размер на 800,00 лева, с еврова равностойност от 409.03 евро, която сума 4 следва да бъде възложена в тежест на ищеца.
Така мотивиран, Сският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от К. С. Б., ЕГН **********, с адрес гр. С, кв.
„В“, бл. 6, вх. А, ет. 2, ап. 4, срещу Е. Й. М., ЕГН **********, с адрес гр. С, ул.
„В Л“ № 32, осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5112.92 евро (левова равностойност 10 000,00 лева), представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в притеснение, безпокойство, уронване на доброто име и чест като служител на МВР и гражданин, в резултат на непозволено увреждане от страна на ответника, представляващо подаване на сигнал до Дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР.
ОСЪЖДА К. С. Б., ЕГН **********, да заплати на Е. Й. М., ЕГН **********, сумата от 409.03 евро, представляващи сторените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С: _______________________
5