Решение № 6301 от 13.06.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6301 гр. С., 13.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря ВИКТОРИЯ ЦВ. КАМЕНОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110138898 по описа за 2021 година

Б. Б. Б. е предявил срещу „Б. следните обективно съединени искове:

-по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка от чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;

-по чл. 221, ал. 1 КТ - за заплащане на обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение в случаите на чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, а именно – 1787,67 лева за 1 месец /след изменение на иска в частта относно размера, направено в съдебно заседание на 15.03.2022г./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2021г. до окончателното изплащане на сумата;

-по чл. 128, т. 2 КТ, вр. чл. 12 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/ - за заплащане на допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит за периода от 20.03.2020г. до 31.05.2021г. в размер на 2023,96 лева /след изменение на иска в частта относно размера, направено в съдебно заседание на 15.03.2022г./, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба – 02.07.2021г. до окончателното заплащане на сумата.

При условията на евентуалност спрямо иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и случай, че същият бъде отхвърлен, ищецът е предявил иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ - за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор от 31.08.2018г. е работел в „Б. на длъжност „монтьор на акумулаторни батерии” с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1546,43 лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното месечно трудово възнаграждение за 1 всяка година зачетен трудов стаж. Базирайки се на т. 4.2 от трудовия договор, ищецът твърди, че след придобиване на една година трудов стаж при ответника, последният е следвало да добави към основното месечно трудово възнаграждение допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, изчислено на база целия трудов стаж и професионален опит, натрупани до момента от работника при различни работодатели, на различни работни места и длъжности. Тъй като това задължение не било изпълнено от работодателя, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ на 31.05.2021г. ищецът връчил заявление за прекратяване на трудовото правоотношение на работодателя си. Твърди също така, че на 04.06.2021г. от страна на работодателя му била връчена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, считано от 01.06.2021г., каквото основание неправилно било отразено и в трудовата му книжка.

С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на визираните по-горе искове. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 ТПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер. Конкретно, оспорва претенцията за изплащане на допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит, като счита, че такова, изчислено на база целия трудов стаж и професионален опит при различни работодатели, работни места и длъжности не се дължи, тъй като не се касае за същата, сходна или със същия характер работа, длъжност или професия. Ответникът се позовава на чл. 8, ал. 1, т. 3.1 от Вътрешните правила за работна заплата на „Б.. С тези доводи извежда, че напълно законосъобразно като основание за прекратяване на трудовото правоотношение не е посочил чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, тъй като не били налице условията за това. От друга страна, основанието за прекратяване по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ обосновава с наличието на изрично съгласие от страна на ищеца, обективирано в подаденото от него заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, т.е. налице били две съвпадащи насрещни искания на двете страни по трудовото правоотношение. При условията на евентуалност ответникът възразява, че се касае за отправено предизвестие от страна на ищеца за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в който случай това прекратяване настъпва по силата на закона с изтичане на предизвестието или при изтичане на съответната част на предизвестието, ако то не бъде спазено, като заповедта на работодателя за прекратяване има само декларативен характер.

С тези доводи ответникът обосновава и неоснователност на предявения иск по чл. 344, ал. 1,т. 1 КТ. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

На първо място, доколкото по делото се предявени два иска – по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, съдът ще посочи следното:

И по двата се обосновават с осъществено прекратяване на трудовото правоотношение от страна на ищеца едностранно на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради неизплащане на трудово възнаграждение – допълнително такова, и незаконосъобразно посочване на 2 основанието за прекратяване в заповедта на работодателя и в трудовата книжка – чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - взаимно съгласие на страните, каквото не било налице.

При всички случаи във връзка с двата иска от решаващо значение е въпросът - кое от двете насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение.

В Определение № 150 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. гр. д. № 808/2014 г., I г. о., ГК, върховният съд изрично е отбелязал, че релевантният въпрос, визиран по-горе, е разрешим като преюдициален и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, и по иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ. Доколкото, обаче, изборът на защита чрез самостоятелното предявяване на единия от двата иска разкрива риск за работника или служителя, то няма пречка тези два иска да бъдат съединени в едно производство, но единствено при условията на евентуалност, както е в случая.

В тази връзка ВКС в това определение продължава да разсъждава, че от една страна, прекратяването на трудовото правоотношение на основание, различно от това, посочено в заповедта за уволнение и вписано в трудовата книжка, което е осъществило своя фактически състав преди издаването на заповедта за уволнение, извежда неоснователност на иска по чл.

344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като настъпилото прекратяване на трудовото правоотношение го погасява. Включително изключва и правото на работодателя повторно да прекрати несъществуващата (отпадналата занапред) връзка с работника и служителя. Изключва и титулярството на последния по потестативното право по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. От друга страна, искът по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи, не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно уволнение, тъй като с иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ заинтересованото лице разполага, когато не оспорва прекратяването на трудовото правоотношение, а само вписаното основание за прекратяването (член, алинея, точка и буква от КТ) с твърденията, че не то е действително осъщественото. От друга страна, върховният съд признава интерес от предявяване на иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ и в този случай с аргумент от неговия буквален прочит, извеждайки, че с този иск работникът или служителят разполага и когато невярното основание работодателят засвидетелства чрез вписване в трудовата книжка (чл. 349, ал. 1, т. 8 КТ), и когато го инкорпорира в заповедта за уволнение или в друг документ (чл. 128а КТ). Следователно, когато работникът или служителят е несигурен за това, кое от двете упражнени конкуриращи насрещни волеизявления е прекратило трудовото правоотношение, единственото адекватно средство на защита на неговите права е предявяването и на двата иска - по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

В случая са предявени двата иска при условията на евентуалност, като основаният иск е този по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, а евентуалният, съединен под отрицателното процесуално условие - неоснователност на иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ, е искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.

Ето защо, съдът ще разгледа първоначално основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т.

4 КТ.

3

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ в тежест на ищеца е да докаже надлежно прекратяване на трудовото правоотношение от ищеца на твърдяното основание — чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, в т. ч., че към датата на получаването на изявлението му от ответника 31.05.2021 г. е бил налице фактическият състав, предвиден към от нормата на чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ; вписването в трудовата книжка на основание за уволнението на ищеца, различно от чл. 327, ал. 1 т. 2 КТ.

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства, в частност трудов договор № 85 от 31.08.2018г. се установява, че страните по делото са били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът заемал при ответника длъжността „монтьор на акумулаторни батерии”. Ищецът е постъпил на работа на 03.09.2018г., което е отбелязано на последната страница на трудовия договор.

Видно от съдържанието на трудовия договор – чл. 4.1 – страните са постигнали съгласие, че работодателят ще заплаща на служителя брутно месечно трудово възнаграждение, което към датата на влизане в сила на договора е в размер на 1546,43 лева и се състои от: основно месечно трудово възнаграждение в посочения размер и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6 % върху основното месечно възнаграждение за всяка година зачетен трудов стаж на служителя.

Съгласно чл. 4.2 от трудовия договор – допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит се заплаща на служителя след придобиването на една година трудов стаж.

В договора било отразено и следното съдържание – „С цел избягване на всякакво съмнение, придобитите от служителя трудов стаж и професионален опит при различни работодатели, в това число на различи работни места или длъжности, се признават от работодателя при определяне размер на допълнителното възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит”.

Не е спорно също така, а и видно е от съдържанието на трудовата книжка и от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че към датата на постъпване на работа в предприятието на ответника, ищецът е имал придобит трудов стаж в общ размер на 24 години, 8 месеца и 19 дни при други работодатели, като длъжностите, които е заемал са следните: артист – оркестрант /в Б./, продавач – консултант /в Б./; артист – оркестрант /в Д./ и ел. техник /в Е./.

Видно е от приложените електронни фишове, представени от ищеца и неоспорени от ответника, че за месеците февруари, март, април и май 2021г. ответникът – работодател е начислил и изплатил на ищеца допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 1,20 %.

Разгледаните до тук факти не се оспорва от страните, нито се оспорват коментираните писмени доказателства.

4

Най-сетне, установява се от представеното от ищеца заявление до „Б. с вх. № 15/31.05.2021г. и транспортен етикет /л. 31 от делото/, че на посочената дата ищецът Б. Б. Б. е уведомил работодателя си и до последния е достигнало изявлението, направено от работника, че прекратява едностранно трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.

1, т. 2 КТ, считано от датата на получаване на уведомлението, поради неизплащане на трудовото му възнаграждение /допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, който е зачетен/.

Получаването на това уведомление също не се оспорва от ответника.

Видно е от представената от ищеца Заповед № 85/31.05.2021г., издадена от изпълнителния директор на ответното дружество, трудовото правоотношение между него и ищеца е било прекратено, считано от 01.06.2021г. Като основание за прекратяване на трудовото правоотношение в тази заповед било вписано – чл. 325, т. 1, т.1 КТ – взаимно съгласие по молба на работника от 31.05.2021г.