Решение № 229 от 21.12.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. ХАСКОВО, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ

Членове:

БОРЯНА П. БОНЧЕВАДИМИТРОВА

КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АНГ. АНГЕЛОВА-СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235600600631 по описа за 2023 година

Производството е въззивно по чл.313 и сл. от НПК.

С Присъда N 36 от 31.05.2023 г. по нчхд N 37/2023 год. РС- Хасково е признал подсъдимия С. Ю. Ч. от гр.С. за виновен в това, че в периода от 30.12.2021 год. до 17.01.2022 год. вкл. в гр.Х. при условията на продължавано престъпление нанесъл публична обида на И. Г. И. от гр.Д., като по друг начин /чрез въззивни жалби вх.№5679/30.12.2021 год. и вх.№344/17.01.2022 год., двете до ОС – Хасково/ казал нещо унизително за честта и достойнството му, поради което и на осн. чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.55 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК го осъдил на наказание „глоба“ в размер на 2000 /две хиляди/ лв. и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на община С.

Със същата присъда първоинстанционният съд е признал подсъдимия за виновен и в това, че през същия период и на същото място при условията на продължавано престъпление наклеветил публично същия пострадал, като по друг начин – със същите въззивни жалби до ОС – Хасково, разгласил 1 позорни обстоятелства за него, поради което и на осн. чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 вр. чл.26 ал.1 и вр. чл.55 ал.2 вр. ал.1 т.1 от НК го осъдил на наказание „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на община С.

На осн. чл.23 ал.1 от НК определил на подс.С. Ч. едно общо наказание – най-тежкото, а именно „глоба“ в размер на 3000 /три хиляди/ лв. и наказание „обществено порицание“, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на видно място в сградата на община С.

С присъдата са частично уважени предявени от тъжителя И. И. против подс.С. Ч. граждански искове, както следва – за обезщетение на неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.1 т.1 и т.2 вр. чл.146 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК – до размер от 2000 /две хиляди/ лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3500 лв., а за обезщетение на неимуществени вреди от престъплението по чл.148 ал.2 т.1 и т.2 вр. чл.147 ал.1 вр чл.26 ал.1 от НК – до размер от 3000 /три хиляди/ лв., който е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 6500 лв., ведно със законните последици, вкл. д.т. върху уважените части.

Недоволен от така постановената присъда е останал подсъдимият С. Ю.

Ч. от гр.С., който в законния срок я обжалва с бланкетна жалба с лаконични оплаквания, че е неправилна и незаконосъобразна и искане да се отмени и постанови нова – оправдателна, с която да бъдат и изцяло отхвърлени предявените граждански искове.

В законния срок против въззивната жалба не са постъпили възражения от противната страна.

В с.з. пред въззивната инстанция жалбоподателят – подсъдим, който се защитава сам по делото, излага вече подробни аргументи в подкрепа на оплакванията си. На първо, място отправя упреци към районния съд за необективност и проявена пристрастност при разглеждането на делото. По същество поддържа, че районният съд е обсъждал подробно обективната страна на деянието му, но в изложените мотивите липсвал анализ на субективната страна. Твърди, че всичко, което е извършил, е изразяване на преценка на професионалните качества на тъжителя като негов ***** и отправяне на определена критика за отношението му към интересите на 2 клиента, но не е действал с намерение и умисъл да урони и засегне честта и достойнството му. Всички изявления в тази насока направил с ясното съзнание, че изнася истина и описва действителни събития. Посочва конкретни действия на тъжителя, предприети в качеството му на негов пълномощник по съдебно дело, които заслужавали дадената от него оценка.

Поради това инкриминираните по делото негови изявления неправилно били квалифицирани като обида и клевета. Цитира съдебна практика, според която каквито и факти и твърдения да се излагат в жалбите и протоколите, те не могат да послужат за образуване на наказателно дело за обида и клевета, освен за престъпление по чл.290 от НК, с оглед свободното упражняване на правото на жалба и на защита. Потвърждава искането си да бъде отменена изцяло осъдителната присъда и да бъде оправдан.

Ответникът по въззивната жалба и тъжител И. И. от гр.Д. не се явява, а неговият повереник адв.Р. от АК – Хасково оспорва жалбата. Обръща внимание, че фактическата обстановка е изяснена безспорно и непротиворечиво по делото, а дадената правна квалификация на деянията на подсъдимия е правилна и законосъобразна, съответно такъв е и изводът на районния съд, че следва да бъде ангажирана неговата наказателна отговорност. Не следвало да се споделя тезата, че подсъдимият е упражнявал свои законни права и защитавал законни интереси, тъй като това станало със самото подаване на въззивни жалби против съдебното решение, от което е недоволен. Съдържанието на въззивните жалби обаче следвало да се ограничи до посочване на оплаквания, недостатъци на обжалваното решение и искания към въззивния съд, без да се излагат обидни и клеветнически твърдения. Поради това отправя искане да бъде потвърдена обжалваната присъда.

По въззивната жалба не са направени доказателствени искания, такива страните нямат и пред въззивната инстанция.

Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по посочените в жалбата оплаквания, изтъкнатите доводи и служебно, констатира следното:

Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна по делото с процесуална легитимация и правен интерес да обжалва, против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

3

Преценена по същество е неоснователна.

Подс.С. Ю. Ч. е на ** години от гр.С., ******** и ******* гражданин, *******, ********, ***** със ****** *******. Няма регистрирани ****** ******, с *****, ******* данни за личността му.

Тъжителят И. Г. И. е от гр.Д., ********, вписан в ** – Х. с ****** в Д.

Подс.Ч. имал нужда от адвокатска защита, тъй като искал да заведе гражданско дело, подсъдно на РС – Хасково. Проучил по интернет ******** от ** – Х. и изборът му се спрял на тъжителя. През 2020 год. посетил ****** му в Д. След проведената среща, сключил с него договор за правна защита и съдействие и го упълномощил да заведе гражданско дело в РС – Хасково с облигационна претенция за сумата от 6500 лв.

Казусът бил следния: Подсъдимият притежавал няколко автомобила и искал да продаде единия от тях – „****** С220“, ЦДИ, рег.№********, но същият бил с повреден двигател, който следвало да бъде заменен. По съвет на свой приятел се насочил към М. А. от гр.Х., с когото през м.март 2018 год. сключили договор последният да му достави нов двигател на цена от 1200 лв., а след това да го насочи към добър майстор, който да го монтира. Било договорено доставката да се извърши в срок до един месец, двигателят да бъде с еднакви на стария първи пет цифри, както и да получи фактура за покупката, за да може да го регистрира в КАТ – Г. Двигателят бил доставен едва през м.октомври с.г. и не бил с еднакви първи пет цифри. М. А. препоръчал на подс.Ч. автомеханика Р. П. от Х. Срещу сумата от 250 лв. автомобилът бил превозен със специализиран превоз от С. до Х. Подмяната на двигателя била извършена през м.март 2019 год. и подсъдимият заплатил на П. 960 лв. за услугата и консумативи. Скоро след това подсъдимият пътувал с автомобила до Т., където новият двигател аварирал и му се наложило да заплати ремонт на стойност 750 български лева. Освен това не могъл да пререгистрира автомобила с новия двигател, условие, за да го продаде, тъй като монтираният нов двигател бил с различна мощност и стандарт за вредни емисии и не отговарял на стандарта на купето. Поради това не могъл да го продаде още през 2018 год., както планирал.

С оглед на тези претенции на подсъдимия Ч., тъжителят И., като негов адвокат изготвил искова молба, с която в РС – Хасково били предявени против М. А. следните искове с правно основание чл.79 ал.1 предл.2 от ЗЗД 4 за обезщетение на имуществени вреди от виновно неизпълнение на договорни задължения – 1200 лв. за нов двигател, 250 лв. за транспортиране на автомобил от С. до Х., 960 лв. платени за подмяна на двигателя, 750 лв. за ремонт на новия двигател, както и - 317.50 лв. платена сума за застраховка гражданска отговорност, 425.47 лв. за данък МПС и 97 лв. за винетка за 2018 и 2019 год., поради това, че ищецът не успял да продаде автомобила още през 2018 год., 1500.03 лв. – вреда от падането на пазарната цена на автомобила за периода от 2018 год. до предявяване на иска, както и за обезщетение на неимуществени вреди от неизпълнението в размер на 1000 лв. – общо 6500 лв.

По тази искова молба било образувано гр. дело №292/2020 год. по описа на РС – Хасково, по което тъжителят И. се явявал и участвал в качеството си на пълномощник на ищеца – подсъдимия Ч.. С постановеното по същото дело решение №260099/30.09.2020 год. предявените искове били частично уважени, като ответникът А. бил осъден да заплати на ищеца Ч. обезщетение за имуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение сумата от общо 2410 лв., както следва – сумата от 1200 лв. платена за нов двигател, сумата от 250 лв. разходи за транспортиране на автомобила от С. до Х. и сумата от 960 лв., заплатени за подмяна на двигателя, а отделно и обезщетение за неимуществени вреди от същото неизпълнение – сумата от 600 лв. В останалата част исковата претенция била отхвърлена.

От изложените от гражданския съд мотиви става ясно, че по делото не могло да се приеме за доказано, че между ищеца /подсъдимия/ като продавач и някое трето лице, евентуален купувач, е било възникнало и съществувало правоотношение, по силата на което собствеността върху автомобила е трябвало да бъде прехвърлена в този период и поради това ищецът не могъл да претендира, че не би направил разходите за застраховка „гражданска отговорност“, за данък МПС и винетка, както и за понижаването на вероятната продажна цена с 1500.03 лв.

От така постановеното решение недоволни са останали и двете страни, поради което са го обжалвали. ОС – Хасково с Решение №260137/15.04.2021 год. по Вгр. дело №88/2021 год. го е потвърдил изцяло, като е споделил напълно изложените мотиви.

5

При този краен резултат по делото подс.Ч. е останал недоволен от оказаната му от тъжителя И. адвокатска услуга, поради което е предявил против него иск с правно основание чл.51 от Закона за адвокатурата /ЗА/ вр. чл.82 от ЗЗД за сумата от 3430 лв., на каквато оценява претърпените от него вреди, вследствие на виновно неизпълнение на адвокатските му задължения.

Твърдял е, че предявените по гр. дело №292/2020 год. на РС – Хасково искове са били частично отхвърлени единствено поради непрофесионално и некомпетентно водене на делото от адв.И. И.. Своята претенция мотивира с това, че по време на делото уведомил своя адвокат, че има постигната устна договорка с лицето Т. К. за продажба на лекия автомобил „*******“, както и че ако е необходимо, двамата ще подпишат и писмен договор, който да бъде представен като доказателство на съда. ******* И. му заявил, че няма да е необходимо нито да се съставя и представя на съда такъв договор, нито дори Т. К. да бъде призован и разпитан като свидетел. Било достатъчно писмено изявление от лицето К. в тази насока. Такова било изготвено, но адвокат И. отказал да го получи и предложил на клиента си сам да го представи на съда.

По тази искова молба е било образувано гр. дело №1115/2021 год. по описа на РС – Хасково, по което с Решение №355/13.12.2021 год. предявеният иск е бил изцяло отхвърлен. Съдът е намерил гореописаните твърдения на ищеца Ч. недоказани от събраните доказателства.

Именно против това решение на РС – Хасково са били депозирани от подс.Ч. двете въззивни жалби вх.№№ 5679/30.12.2021 год. и 344/17.01.2022 год., чието съдържане е инкриминирано по настоящото дело и което съдът ще обсъди по-долу. По тях е било образувано Вгр.дело №71/2022 год. на ОС – Хасково, по което с Решение №137/4.05.2022 год. е било потвърдено решението на първата инстанция.