Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 1964 от 18.12.2025, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 1554/2025
Вид
Протокол № 1964
Подписан
18.12.2025
В сила
18.12.2025
Състав
Антония Якимова

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 1964 гр. Варна, 18.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Антония Якимова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова

Сложи за разглеждане докладваното от Антония Якимова Гражданско дело № 20253100101554 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 09:25 часа се явиха:

Ищецът С. С. И., редовно призован за днешно съдебно заседание, явява се лично, представлява се от адв. С. Й., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Съдът, след проверка на самоличността на ищеца по представената лична карта, връща документа за самоличност на страната.

Ответницата М. В К., редовно призована за днешно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат Д. Б-М, редовно упълномощена и приета от съда от днес.

Ответникът М. С. И., редовно призована за днешно съдебно заседание, не се явява, не изпраща представител.

СЪДЪТ докладва молба с вх. № 36658/15.12.2025 г., подадена от ответницата М. И. в частта, с която моли делото да бъде разгледано в нейно отсъствие.

/Връчва препис от молбата на ищеца/.

СТАНОВИЩЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

Адв. Й.: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото. Не се противопоставям да бъде даден ход на делото по-рано.

Адв. Б.: Моля да се даде ход на делото. Не се противопоставям да бъде даден ход на делото по-рано.

1

СЪДЪТ, като взе предвид редовното призоваване на страните за днешното съдебно заседание, намира, че не са налице процесуални пречки за разглеждане на делото, поради което на основание чл. 142, ал. 1 ГПК, О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ на основание чл. 143 ГПК пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора, като дава възможност на страните да пояснят и допълнят своите твърдения, изложени в исковата молба и отговора на исковата молба.

СЪДЪТ докладва, че с молбата от 15.12.2025 г., ответницата М. С. И. заявява, че е депозирала отговор на исковата молба по делото, който не е отразен в изготвения проект за доклад, поради което и моли последният да бъде допълнен с наведените в отговора твърдения, възражения и доказателствени искания.

СЪДЪТ констатира, че действително по делото е депозиран отговор на исковата молба от ответницата М. И., който е поместен на л. 57 и л. 58 от делото и депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

С отговора ответницата М. И. оспорва предявения срещу нея иск като недопустим, евентуално неоснователен. Твърди, че с договор обективиран в НА № 151, том 2, рег. № 10 202, дело № 329/2022 г. по описа на нотариус О.

С., тя е закупила голата собственост върху процесния имот, а в полза на родителите й е учредено вещно право на ползване върху него, което имат право да упражняват заедно и поотделно. Счита, че при тези условия всеки от родителите й има право да ползва сам целия имот, а при съгласие помежду им да го използват заедно. Твърди, че първоначално двамата са упражнявали правото си заедно, но след отстраняването на баща й имотът се ползва от майка й. Поддържа, че последната я е допуснала до жилището и тя живее там с нейно съгласие. Поради това и счита, че няма законово основание да допусне ищеца в имота и предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на пасивна легитимация. Моли за прекратяване на производството по отношение на нея.

В условията на евентуалност прави възражение за недействителност на договора, с който е учредено вещното право на ползване върху процесния имот, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (погрешно квалифициране от страната като възражение за нищожност на договора поради липса на воля). В тази връзка твърди, че учредителят Г. Я. е представлявана при сключване на договора от пълномощника си Р. М., която не е имала представителна власт да учредява ограничено вещно право върху имота, а само да го продаде. Намира, че поради недействителността на договора, ищецът не е носител на процесното ограничено вещно право на ползване и тя, като собственик, не е длъжна да го допуска до имота си.

Формулира доказателствено искане за изискване от нотариус Ж. Т. на заверено от нея пълномощно с рег. № 8616 и № 8617, том 3, № 119 на нотариус с рег. № *** на НК.

2

С Ъ Д Ъ Т докладва депозиран от ищеца, чрез процесуалния му представител, отговор по молбата на ответницата с вх. № 36821 от 15.12.2025 г., с който изразява становище за допустимост и основателност на предявения иск. Счита, че дъщеря му М. И. е надлежен ответник по делото, понеже тя и майка й не го допускат до апартамента, включително патронът е бил сменен и от двете с общ умисъл и недопускането до имота му е от двете ответници, които живеят в него.

/Съдът връчва препис от отговора на процесуалния представител на ответницата М. К./.

Адв. Й.: Поддържаме исковата молба и отговора. Няма да правим други допълнения.

Адв. Б.: Поддържам отговора.

По отношение на отговора, подаден от другата ответница, считам, че тъй като исканията са направени своевременно, ако съдът не се произнесе по допустимостта на иска спрямо нея в днешно съдебно заседание, то следва да бъдат уважени и доказателствените й искания. Ако обаче съдът прецени, че тя е ненадлежен ответник, съответно не би следвало да се уважават и доказателствените искания. Ако тя има някакви претенции, може да ги заяви в отделен процес във връзка с действителността на сделката.

Няма спор, че фактическата власт върху имота се упражнява от моята доверителка на правно основание. Тя е допуснала втората ответница в имота.

Не спорим, че ищецът не е допускан до имота, че той се обитава от двете ответници, както и че ответницата М. И. е допусната там от нейната майка.

Адв. Й.: Нямаме спор по тези факти.

Адв. Б.: Поради липсата на спор моля да не се допускат гласни доказателства.

СЪДЪТ намира, че възраженията на ответницата М. И. касаят нейната материална, а не процесуална легитимация, поради което въпросът е по основателност, а не по допустимост на предявения срещу нея иск. Затова и съдът счита, че няма основание производството по делото да бъде прекратявано по отношение на нея като недопустимо. Предвид наведените от ищеца твърдения, същата разполага с надлежна процесуална легитимация, а спорът за това дали има право или не да допусне ищеца до имота, съдът ще обсъди с акта по същество на спора.

СЪДЪТ намира, че изготвеният проект за доклад по делото следва да бъде допълнен с твърденията на ответницата М. И., изложени в депозирания от нея в срока чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба, невключен в изготвения проект за доклад поради пропуск, като се разпредели и доказателствена тежест по наведените от нея възражения и се отделят за безспорни релевантните обстоятелства, които се признават от страните.

Така мотивиран, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

3

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата М. И. за прекратяване на производството по отношение на нея като недопустимо.

СЪДЪТ пристъпва към ДОКЛАД НА ДЕЛОТО в следния смисъл:

Съдът е сезиран с предявени от С. С. И. срещу М. В. К. и М. С. И. пасивно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.

108 ЗС във вр. чл. 56, ал. 1 ЗС за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е титуляр на безсрочно вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-1898/10.11.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с административен адрес на обекта: гр. В., р-н О., бул. „В. В.“ № ***, вх. *, ет. *, ап. **, разположен на етаж * в многофамилна жилищна сграда с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ 88,26 кв.м, при съседи: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

***, над обекта: ***, ведно с прилежащата изба № ** с площ 5,33 кв.м, както и 1,3705 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, придобито по силата на нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на недвижим имот № 151 от 20.07.2022 г., том 2, рег.

№ 10202, дело № 329 от 2022 г. по описа на нотариус О. С. с рег. № *** в НК, и за осъждане на ответниците да предадат на ищеца владението върху описания имот.

В исковата молба ищецът твърди, че първата ответница М. К. е бивша негова съпруга, бракът им с която е прекратен с влязло в сила на 24.11.2020 г. решение по гр.д. № 11383/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, а втората ответница М. И. е тяхна дъщеря. С договор от 20.07.2022 г., обективиран в нотариален акт № 151, том 2, рег. № 10202, дело № 329 от 2022 г. по описа на нотариус О. С., дъщеря им е закупила процесния апартамент № **, а в полза на него и бившата му съпруга е учредено от продавачите безсрочно и възмездно вещно право на ползване върху апартамента, което те да ползват заедно и поотделно. Твърди, че с постановено по реда на ЗЗДН решение по гр.д. № 4985/2024 г. по описа на Районен съд – Варна той е отстранен от апартамента за срок до 21.12.2024 г. След изричането на този срок – на 25.01.2025 г. той решил да се прибере, но достъпът до жилището му бил отказан от двете ответници, като бил сменен и патронът на входната врата.

Излага, че потърсил съдействие от полицията и прокуратурата, но достъп така и не му бил осигурен, с мотиви, че следва да води ревандикационен иск по чл.

108 ЗС за реализиране на правото му на ползване. Поддържа, че и понастоящем двете ответници живеят в апартамента и отказват да го допуснат там. Вместо това му отправили недопустими искания за заплащане на месечен наем.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но 4 неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че тя ползва процесния апартамент, а ищецът – не. Поддържа, че по силата на нотариалния акт от 20.07.2022 г. тя притежава право на ползване върху целия апартамент и към момента на предявяване на иска тя го упражнява сама, в пълен обем и на правно основание. Не оспорва, че по силата на същия нотариален акт и ищецът притежава право на ползване върху целия апартамент, което може да упражнява самостоятелно или заедно с нея, но поддържа, че съвместното ползване в случая е обективно невъзможно поради обтегнатите им отношения с ищеца. Поддържа, че дъщеря й М. И. не е надлежен ответник в производството, както и че последната е била допусната в процесния апартамент от нея.

С тези аргументи по същество моли за отхвърляне на иска за предаване на владението върху имота.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. И. депозира писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения срещу нея иск като недопустим, евентуално – неоснователен. Твърди, че с договор, обективиран в НА № 151, том 2, рег. № 10202, дело № 329/2022 г. но описа на нотариус О. С., тя е закупила голата собственост върху процесния имот, а в полза на родителите й е учредено вещно право на ползване върху него, което имат право да упражняват заедно и поотделно. Счита, че при тези условия всеки от родителите й има право да ползва сам целия имот, а при съгласие помежду им – да го ползват заедно. Твърди, че първоначално двамата са упражнявали правото си заедно, но след отстраняването на баща й имотът се ползва само от майка й. Поддържа, че последната я е допуснала до жилището и тя живее там с нейно съгласие. Поради това счита, че няма законово основание да допусне ищеца в имота и предявеният срещу нея иск е недопустим поради липса на пасивна легитимация. Моли за прекратяване на производството по отношение на нея.

В условията на евентуалност прави възражение за недействителност на договора, с който е учредено вещното право на ползване върху процесния имот, на основание чл. 42, ал. 2 от ЗЗД (погрешно квалифицирано като възражение за нищожност на договора поради липса на воля). В тази връзка твърди, че учредителят Г. Я. е представлявана при сключване на договора от пълномощника си Р. М., която не е имала представителна власт да учредява ограничено вещно право върху имота, а само да го продаде. Намира, че поради недействителността на договора ищецът не е носител на процесното ограничено вещно право на ползване и тя, като собственик, не е длъжна да го допуска до имота си.