Определение № 261 от 28.06.2024, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 261 гр. Смолян, 28.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Петранка Р. Прахова като разгледа докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно частно гражданско дело № 20245400500256 по описа за 2024 година Производството е по 274-279 във вр. с чл.248 ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Ф. Б., подадена чрез пълномощника адв.И. срещу определение № 223/09.05.2024 г. по гр.дело № 337/2023 г. по описа на РС-Мадан ,с което е оставена без уважение молбата на Ф. Б. по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските .В жалбата са изложени доводи, че присъдените разноски в размер на 480 лева в полза на адв.Е. И. за оказана безплатна правна помощ по реда на чл. 38 ал.2 от ЗА не са съобразени със сочени обективни критерии за разумност и пропорционалност на дължимото се възнаграждение във връзка с положения труд от адвоката .Обжалваният съдебен акт е постановен и в нарушение на конкурентното право, като е цитирана съдебна практика на национални е общностни съдилища .С оглед на изложеното е поискано обжалваното определение да бъде отменено , като ответното дружество не е направило възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар и определянето на адвокатското възнаграждение от съда по неясни и необективни критерии е недопустимо. Позовава се на нормите на чл.68 ГПК, чл.2, ал.5 и чл.7, ал.2 от НМРАВ , като заключава, че адвокатското възнаграждение не е определено правилно от първоинстанционния съд.

От ответника по частната жалба „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД-гр.София е подаден отговор по чл.276, ал.1 ГПК на частната жалба. Взето е становище, че при предоставена безплатна правна помощ съдът определя дължимото се възнаграждение на адвоката, като правилно първоинстанционният съд отчел фактическата и правна сложност на делото , като съобразил размера на дължимото се възнаграждение.

Изложени са доводи, че има злоупотреба с права, касаещи претендираното адв.възнаграждение , като посочената НМРАВ не съответства на правото на ЕС и не следва да се прилага при 1 определяне размера на дължимото се адв. възнаграждение.

Въззивният съдът намира че жалбата е процесуално допустима , като разгледана по същество неоснователна предвид на следното:

В РС-Мадан е образувано производство по предявен от Ф.Б. иск срещу "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД за прогласяване нищожност на клаузи от Договор за потребителски кредит от 07.02.2023г, предвиждащи задължение за заплащане на неустойка в размер на 3216,72 лева и такса за оценка на заявка в размер на 99,84 лева.

Производството по делото е протекло с провеждане на едно открито съдебно заседание, в което страните не изпратили пълномощници . С решение от 20.03.2024г. съдът уважил исковата претенция , като осъдил ответника да заплати на адв.И. адв.възнаграждение в размер на 480 лева за оказана безплатна правна помощ.

Подадени са молби за изменение на решението в частта за разноските /относно присъденото адв.възнаграждение за безплатна правна помощ/ като ответникът посочил, че възнаграждението следвало да се намали до размер от 400 лева, а ищецът поискал увеличение на размера на възнаграждението до предвидения минимален размер от 1225,92 лева .

С определение № 223/09.05.2024 г. по гр.дело № 337/2023 г. по описа на РС-Мадан е оставена без уважение молбата на Ф. Б., подадена по реда на чл. 248 от ГПК , за изменение на постановеното решение в частта за разноските , като това определение е предмет на съдебен контрол.

Въззивният съд намира, че определението следва да се потвърди, като се имат предвид изложените от Маданския районен съд мотиви на осн.чл.272 ГПК.

Неоснователно е оплакването за неправилност на определението, тъй като от ответното дружество не било направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК. Такова възражение за прекомерност е направено от ответника с подадената молба от 19.02.2024г . Съгласно чл.633 ГПК, решението на СЕС по преюдициално запитване е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С решението от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 СЕС приема, че Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с 2 оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва. Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

При това положение съдът не е обвързан от предвидените минимални размери на адвокатските възнаграждения, посочени в НМРАВ.

Настоящият съдебен състав споделя изразеното в частната жалба виждане, че при определя от съда възнаграждението на адвоката, следва да се приложат критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност. Възнаграждението в обжалваното определение е установено именно при спазване тези критерии, т.е., изпълнено е от МРС задължението за съответстващо тълкуване, за което става въпрос в частната жалба. В случая МРС е взел предвид изтъкнатите в жалбата условия като предмет на спора, неговата цена и труда, който трябва да се положи за защитата на съответното право, т.е., каква е фактическата и правна сложност на делото и обемът на извършените от пълномощника действия по защитата.

Въззивният състав отчете, че производството по делото е протекло в едно съдебно заседание, в което адв.И. не е взела участие и е депозирала бланкетна молба за разглеждане на делото в нейно отсъствие .Не може да се твърди , че делото се отличава с фактическа и правна сложност , като по същото не са разпитвани свидетели и вещи лица, не са правени доказателствени искания освен тези за приобщаване на писмени доказателства , посочени в исковата молба и отговора към ИМ .

При това положение законосъобразно и правилно първоинстанционният съд определил дължимо се възнаграждение на адв.И. в размер на 480 лева, като същото възнаграждение е съобразено с критериите за разумност и пропорционалност на дължимото се адвокатско възнаграждение и с естеството и спецификата на положения труд от адвоката по делото .

При това положение следва да се потвърди обжалваното определение , като съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 223/09.05.2024 г. по гр.дело № 337/2023 г. по описа на РС-Мадан , с което е оставена без уважение молбата на Ф.

Б. от 27.03.2024г , подадена по реда на чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските - за присъдено адв.възнаграждение в полза на адв.Е. И..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4