Решение № 229 от 02.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Пловдив, 02.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислава Б. Бозева

Членове:

Светлана Б. Методиева

Ина Ив. Лазарова при участието на секретаря Мария Б. Стоянова в присъствието на прокурора Чавдар П. Грошев като разгледа докладваното от Ина Ив. Лазарова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20255300600409 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда № 195/11.11.2024г., постановена по НОХД № 5312/2023г. по описа на Районен съд-Пловдив, III н.с. подсъдимият И. Д. Х. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 316, във вр. с чл. 311, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година. На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил така наложеното наказание за срок от три години.

Със същата присъда подсъдимият Н. Г. Н. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 311, ал. 1 от НК, като на основание чл. 54 НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на една година.

На основание чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил така наложеното наказание за срок от три години. На основание чл. 37, ал. 1, т. 6 от НК съдът е лишил подсъдимия Н. Г. Н. от право да заема длъжността „***“ за срок от една година.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е възложил в тежест на всеки от подсъдимите сумите от по 226,14 лева – разноски в хода на досъдебното производство и по 220,00 лева – разноски, сторени в съдебното производство.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Н. Н. чрез защитника му – адв. К. Н., в която се сочи, че същата е неправилна и незаконосъобразна, тъй като присъдата почива на предположения. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия Н.

1 за невинен по така повдигнатото му обвинение като бъде оправдан.

Депозирана е въззивна жалба, както и допълнение към нея и от защитника на подсъдимия И. Х. – адв. Г. К.. Присъдата се атакува с оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост, тъй като изводите на първия съд са формирани на база негодна доказателствена съвкупност, което е довело и до нарушаване на принципа обективната истина да бъде разкрита по реда и със средствата на процесуалния кодекс. Акцентира, че по делото не остава несъмнено установено изследваното пълномощно да е именно документът, който подс. Х. е ползвал, още повече, че назначената от първата инстанция техническа експертиза е установила поправки в инкриминирания документ. Моли се съдебният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда или съдът да постанови оправдателна присъда по отношение на подсъдимия Х..

В съдебно заседание представителят на ОП-Пловдив посочва, че присъдата е правилна, а наложените наказания са справедливи, поради което предлага да се потвърди първоинстанционният съдебен акт.

В съдебно заседание адв. Н. поддържа подадената въззивна жалба.

Пледира за обективна несъставомерност на поведението на подс. Н., така и за недоказаност на обвинението по несъмнен начин. Наред с това акцентира, че самият подсъдим е предоставил на разследващите органи копието на пълномощното, съхранявано в кметството, което според защитника е индиция за несъставомерност на деянието от субективна страна. Прави искане подсъдимият Н. да бъде оправдан, алтернативно – присъдата да бъде изменена в частта за наказанието, като му бъде наложено наказание при условията на чл. 55 от НК, а именно пробация, предвид данните за личността на подсъдимия и доверието, с което се ползва сред съгражданите си, както и продължителността на наказателния процес.

Подсъдимият Н. Н. поддържа становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

В съдебно заседание адв. К. поддържа депозираната въззивна жалба, както и допълнението към нея, но същевременно отправя искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяването на оправдателна присъда поради недоказаност на обвинението и позоваване на районния съд на доказателства, които не са събрани по надлежния процесуален ред. В условията на алтернативност, в случай че съдът приеме, че подзащитният му е извършил престъплението, отправя искане за определяне на наказанието съобразно правилата на чл. 55 от НК, като също изтъква смекчаващи обстоятелства за неговия подзащитен и продължителния период от извършване на престъплението до момента на разглеждане на делото пред втората инстанция.

Подсъдимият И. Х. поддържа становището на защитника си и моли да бъде оправдан.

Съдът, в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите във въззивните жалби, допълнението и съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

2

Въззивните жалби са процесуално допустими – подадени в срок и при наличие на правен интерес от правоимащи по смисъла на чл. 318 от НПК лица.

За да постанови съдебния си акт районният съд е възприел за установена следната фактическа обстановка:

През 2015 г. подс. Н. Г. Н. заемал длъжността „***“ на с. ***, обл.

Пловдив. Като изпълняващ тази длъжност подсъдимият упражнявал и нотариални функции, тъй като в населеното място нямало районен съд, респ. нотариус.

Подсъдимият И. Х. имал покоен брат – В.Д. Х., който оставил като наследници две дъщери – свидетелките М. Х. и И. Х.. Същите придобили в наследство от баща си следните недвижими имоти, а именно:

- ПИ № 301043, находящ се в землището на гр. П., обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ **, с площ 8.328 дка;

- ПИ № 004019, находящ се в землището на с. ***, обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ ***, с площ 1.970 дка;

- ПИ № 007104, находящ се в землището на с. ***, обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ .., с площ 3.971 дка.

Двете сестри през 2002г., заедно със своята майка, се преместили да живеят в **. В България се връщали по време на ваканции и почивки. При престоя си в България посещавали своите баба и дядо, докато същите били живи, като там се срещали и с подсъдимия Х.. С него не били провеждали разговори относно придобитите в наследство имоти.

През 2015г. подсъдимият Х. решил да придобие гореописаните имоти, но не се свързал със собственичките свид. И. и М. Х.и, като за да си осигури възможност да се разпореди с тези имоти в своя полза, решил, че ще го направи посредством нотариално заверено пълномощно от двете сестри. Така подсъдимият се сдобил по неустановен по делото начин с пълномощно от тяхно име. В документа било отразено волеизявлението на двете наследнички, като упълномощители, подсъдимият И. Х. да ги представлява навсякъде, където било необходимо при сключването на сделки – продажба, замяна, дарение или други, включително и да договаря сам със себе си такива сделки на собствените им идеални части, т.е. всички притежавани от тях идеални части, от придобитите от тях по наследство недвижими имоти, а именно: трите ниви, които били тяхна собственост, както следва: ПИ № 301043, находящ се в землището на гр. П., обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ ***, с площ 8.328 дка; ПИ № 004019, находящ се в землището на с. ***, обл. Пловдивска, с ЕКАТТЕ ***, с площ 1.970 дка; и ПИ № 007104, находящ се в землището на с. ***, обл.

Пловдивска, с ЕКАТТЕ ***, с площ 3.971 дка., както и да ги подписва навсякъде, където било необходимо, във връзка с оформянето на сделките и документите по тях, както и да подава, получава документи и други във връзка с извършването на сделки с процесните недвижими имоти, включително и да упражнява дадените му права както намери за добре, включително и да има право да преупълномощава с дадените му права трети лица, както и да договаря сам със себе си предоставените му права от пълномощното.

По силата на пълномощното подсъдимият Х. бил оправомощен да 3 заплаща навсякъде, където било необходимо, такси и други вноски по извършваните сделки, както и да получава всякакви суми по тези сделки от името и за сметка на М. Х.а и И.Х.а; да подписва и подава всякакви молби и документи, включително и пред данъчните служби в гр. Пловдив във връзка със съответните сделки за недвижимите имоти, посочени в пълномощното; да има всички права, като същите се тълкуват разширително в негова полза.

Пълномощното било безсрочно.

Вместо от свид. М. Х.а и свид. И.Х.а, на мястото, където те следвало да положат подписите си, пълномощното било подписано от неустановено по делото лице.

На 13.08.2015г. пълномощното било представено от подсъдимия И. Х. на подсъдимия Н. Н. в качеството му на ***, с цел същото да бъде нотариално заверено.

На гърба на пълномощното бил положен на два пъти правоъгълният щемпелен печат на Кметството в с. ***. В празните полета на щемпелния печат свид. Д. А. – специалист „Общинска дейност, администрация и финанси“ в кметството на с. Й. , попълнила имената на длъжностното лице, изпълняващо нотариални функции. Единият от положените щемпели удостоверявал, че подписите върху този документ са били положени именно от свид. М. Х. и свид. И. Х. пред ***а на с. ** – подсъдимият Н., който собственоръчно положил подписа си, за да удостовери именно този факт.

Другият щемпел послужил за това подсъдимият Н. да завери, чрез полагане на подписа си, съдържанието на инкриминирания документ, а именно - че свидетелите М. Х. и И. Х.а упълномощавали подсъдимия И. Х. с посочените в пълномощното права.

Свид. А. поставила саморъчно и поредните номера на заверките – № 321 и № 322 и датата на извършването им – 13.08.2015г., съставила ксерокопие, след което вписала документите в регистъра за нотариалната работа на кметството.

На 25.08.2015 г. подсъдимият И. Х. представил пред нотариус С. П., рег.

№ ** инкриминираното пълномощно, като въз основа на него придобил собствеността върху описаните в самото пълномощно недвижими имоти.

На 08.03.2021 г. комисия в състав С. К. Д., С. К.-Н.а и С. В. П. съгласно заповед № 1/07.01.2021г., унищожили всички документи, нотариални дела от 07.01.2015г. до 30.12.2015г., между които и нотариално дело № 706 от 2015г. по описа на архива на нотариус С. П., включващо оригинала на инкриминираното пълномощно, поради изтекъл срок на съхранение на документите, за което бил съставен Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение, утвърден от председателя на Нотариалната колегия при Апелативен съд Пловдив на 08.03.2021 г.

За да приеме изложената фактическа обстановка, районният съд се е доверил на писмените доказателства по делото, обстойно посочени в мотивите към присъдата на стр.6, показанията на свидетелите И. и М. Х., на свидетелите П., К. и А., както и на заключенията на приетите техническа и почеркови експертизи.

Според настоящия съдебен състав фактическата обстановка е правилно 4 установена от страна на първата инстанция, тя е съответна на наличните по делото доказателства, доказателственият анализ е проведен коректно, като не е допусната подмяна във вътрешното убеждение на първата инстанция.

Проведеният в хода на въззивното съдебно следствие разпит на вещото лице Е. Ч. не разколебава, а напротив – подкрепя извода на контролирания съд за достоверност на изготвените заключения.

Следва първо да се разгледа възражението на защитата на жалбоподателя Х. от допълнението към въззивната жалба за допуснати нарушения на процесуалните правила. Възражението на защитата се концентрира върху позоваване от страна на първата инстанция на доказателства, които не са били събрани по реда и чрез способите, предвидени в НПК, а именно - почерковите експертизи, ползвали сравнителен материал, иззет преди образуване на досъдебното производство, а така и съдът се бил позовал на документи, представени в хода на предварителната проверка по смисъла на чл. 145 от ЗСВ, т.е. не били събрани в хода на образуваното досъдебно производство. Така изложеното възражение следва да се съотнесе към оплакване за нарушение на принципа на чл. 348, ал.3, т.1 вр. с чл. 13, ал.2 и чл. 104 от НПК.

Настоящият съдебен състав не констатира посочения в жалбата порок в дейността на първата инстанция. Действително образците от подписи и ръкописен текст на И. Х., М. Х., а така и от И. Х. са били снети с протоколи в хода на разпоредена от наблюдаващия прокурор проверка по реда на чл. 145, ал.1, т.3 от ЗСВ, т.е. преди образуване на досъдебното производство. Това се отнася и до представените документи от трудовите досиета на свидетелките Х.и. Но в постановление на РП Пловдив от 09.01.2023г. за образуване на досъдебно производство изрично е посочено, че събраните при извършената проверка материали съставляват „достатъчно данни по смисъла на чл. 211 от НПК“, които са дали основание за образуване на досъдебно производство и по този начин са били приобщени. Наред с това известно е от практиката на Върховния касационен съд, че писмените доказателства могат да бъдат включени в доказателствената съвкупност чрез прякото представяне от страна или друг участник в процеса, или да бъдат изискани от съда, или разследващите органи. Събраните в хода на образуваната предварителна проверка писмени доказателства, касаещи трудовата заетост на свидетелките Х.и, са били предявени на обвиняемите и защитниците им при приключване на досъдебното производство, а и в хода на съдебното следствие пред първия съд са били прочетени по реда на чл. 283 от НПК и съответно приобщени към доказателствените материали /така в Решение 115/11.03.2010г. по н.д. № 13/2010г. на ВКС/.