Решение № 185 от 25.02.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.София, 25.02.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, V-ти въззивен състав, в публично заседание на шести февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ВЕРА ЧОЧКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ТОНИ ГЕТОВ

АЛЕКСАНДРИНА ДОНЧЕВА при участието на секретаря Цветанка Делова и в присъствието на прокурора Антоанета Панчева, разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ ВНОХД № 5835 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 18.04.2016г. по НОХД № 2953/2014 г. Софийски районен съд, НО, 14 състав е признал подсъдимата К.А.Б. за виновна в това, че на 18.04.2010 г. в гр. София, кв. Слатина, ул. „********се е заканила на А.В.В.с убийство, с думите „Ще те убия, ще те унищожа като гнида, бавно и мъчително ще умреш, нищо не е в състояние да ме спре” и това заканване е възбудило основателна страх от осъществяването, поради което и на осн. чл.54 вр. чл.144, ал.3, предл.1, вр. ал.1 от НК я осъдил на наказание „лишаване от свобода” за срок от шест месеца, изпълнението на което на осн. чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимата са възложени направените по делото разноски.

Против присъдата на първата инстанция е подадена въззивна жалба и допълнение към нея от защитника на подсъдимата Б. , в която се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на присъда и постановяване на нова – оправдателна такава, като в тази връзка се посочва, че при постановяване на осъдителната присъда първоинстанционният съд не е взел предвид, че по делото има доказателства, които оборват обвинителната теза.

Твърди се, че обвинението не е доказано по безспорен начин, както и че съдът неправилно е посочил като дата на деянието – 18.04.2010 г., доколкото самата пострадала в показанията си пред съда посочва като дата на деянието седми януари – И.овден.

В открито съдебно заседание в производството пред настоящата инстанция подсъдимата К.Б., редовно призована, не се явява, за нея се явява служебният ѝ защитник – адв. В. Г..

Защитникът на подс. Б. – адв. Г. поддържа въззивната жалба и депозираното към нея допълнение, като моли въззивният съд да отмени обжалваната присъда..

Представителят на СГП моли първоинстанционната присъда да бъде потвърдена. В подкрепа на горното изразява становище, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че Б. е извършила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 144, ал.3, пр.1, вр., ал.1 от НК. Застъпва тезата, че в конкретния казус по безспорен начин се установява, че отправената закана е могла и е възбудила основателен страх от осъществяването ѝ.

Посочва се още, че от субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, доколкото подсъдимата е съзнавала противоправния характер на деянието си и съответните правни последици, които ще настъпят от него. По отношение на размера на наказанието изразява становище, че същото е правилно определено, като са отчетени отегчаващите и смекчаващите вината обстоятелства. В заключение се присъда на първата инстанция да бъде потвърдена.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първоинстанционната присъда е постановено при изяснена фактическа обстановка. Контролираният съд е положил необходимите усилия за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и проверка доказателствен материал.

След изпълнение на задължението си да извърши собствен анализ на доказателствената съвкупност, настоящият съдебен състав прецени, че събраните по делото доказателства разкриват фактическа обстановка, която не се различава съществено от възприетата от районния съд, а именно:

Подсъдимата К.А.Б. с

ЕГН ********** е родена на *** ***, български гражданин, със средно образование, вдовица, неосъждана.

Подсъдимата К.Б. поддържала интимни отношения със св. И.В., които били прекратени по инициатива на последния. За случилото подсъдимата обвинявала пострадалата А.В., с която се познавала от няколко години, доколкото виждала, че последната се среща често със свидетеля В.. Предвид горното в началото на 2010 подсъдимата Б. започнала да оказва психически тормоз над В.. Отправяла закани, следила и подслушвала В., изпращала ѝ заплашителни писма, с които искала да покаже, че я държи отговорна за раздялата ѝ със св. И.В..

На 18.04.2010 год., докато В. и И. били поканени да отбележат рождения ден на св. П., подс. Б. се свързала по телефона със св. А.В.. В., която била многократно заплашвана от Б., включила високоговорителя на мобилното си устройство, като свидетелите П. и И.В. могли да чуят отправените от Б. послания. Тя се заканила на св. В. с убийство, като ѝ казала „Ще те убия, ще те унищожа като гнида, бавно и мъчително ще умреш, нищо не е в състояние да ме спре!”. Св.

А.В. вече изпитвала страх от предходните закани на подс. Б., а думите ѝ при този разговор го затвърдили. Страхувалa се, че подсъдимата има несъответно поведение и може да осъществи намеренията си. В резултат на случилото се пострадалата В. се бояла се да се прибира сама, с оглед на което била придружавана от майка си – св.Й. В., по пътя от работа към дома, сменила и телефонния си номер.

Както фактическите констатации, така и правните изводи на районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав, доколкото същите почиват на вярна и точна интерпретация на събраните по делото доказателства.

Първоинстнционният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изясняване на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, като е извел възприетото по фактите от надлежно събран доказателствен материал, след неговия анализ, при спазване на правилата на формалната и житейска логика.

Въззивният съд се присъединява към оценката на доказателствата, направена от първия съд, като намира показанията на разпитаните свидетели за последователни, подробни, логични без вътрешни противоречия. Същите са безпротиворечиви помежду си, като от тях се установява по категоричен начин осъществявания от страна подсъдимата В. психически тормоз над пострадалата В..

Основен източник на информация при изграждане на фактологичните изводи на съда по повод инкриминираното деяние са показанията на свидетелката А.В.. Обстоятелството, че същата е и пострадала от престъплението, с оглед на което до известна степен се явява заинтересована от изхода на делото, не води до автоматично изключване на показанията ѝ от доказателствената основа, както и до отричане на достоверността им. За пострадалото лице принципно не съществува забрана да изложи личните си възприятия по повод процесните събития, доколкото е последното е пряк участник в тях. Нещо повече, за разлика от подсъдимия, който може да дава такива обяснения, каквито намери за необходимо, включително и неверни, то пострадалият носи наказателна отговорност за споделените впечатления. Предвид горното показанията на пострадалия, подобно на обясненията на подсъдимия, следва да бъдат ценени внимателно при преценка за корелацията им с останалите доказателствени източници.

При извършена самостоятелна доказателствена проверка на показанията на пострадалото лице, настоящият съдебен състав намира, че макар и без подробна обосновка, правилно първият съд е кредитирал показанията на пострадалата свидетелка, доколкото същите се отличават с богато фактологично излагане на възприятия относно мястото, начинът на осъществяване на престъпното деяние и неговото авторство. Въз основа на изнесените в показанията на св. В. фактически обстоятелства с категоричност се установява, че последната неколкократно е била тормозена и заплашвана от страна на подсъдимата Б., като в показанията си свидетелката дава сведения и за конкретния инцидент, конкретно посочвайки обстоятелството, че подсъдимата се е свързвала с нея по телефона, заканвайки ѝ се с престъпление (убийство), посредством словесни заплахи, съдържанието на който заплахи е възпроизведено от свидетелката, в хода на разпита му пред първия съдебен състав. По отношение на констатираното от защитата разминаване в показанията на пострадалата относно датата на инкриминираните събития, въззивната инстанция намира, че последното законосъобразно е било отстранено от страна на СРС чрез приобщаване по реда на чл. 281 от НПК на показанията на свидетелката, дадени от нея в хода на досъдебното производство. Подобно на контролирания съд, въззивната инстанция намира, че констатираното несъответствие в показанията на свидетелката от двете фази на процеса не внасят съмнение в достоверността на изложеното от нея, като отдава разминаването на изминалия период от време от случилите се събития до проведения ѝ разпит пред съда. Предвид горното доколкото след прочитане на показанията на свидетелката от досъдебната фаза на процеса, последната потвърждава пред съда, че датата на инцидента е именно 18.04.2010 г., като свързва последната с честването на рождения ден на св. Е.П., настоящият съдебен състав намира, противно на доводите на защитата, че датата на инкриминираното деяние е безспорно установена по делото. Настоящият съдебен състав намира, че в останалата част показанията на пострадалата В. съдържат достатъчно обективни обстоятелства, еднопосочно подкрепяща обвинителната теза. Изключително последователно св. В. описва непрекъснатия тормоз, осъществен от страна на подс. Б. години наред, включващ подслушване проследяване, изпращането на заплашителни писма, както и закани, че „ще я убие“. Това се доказва безусловно не само предвид конкретността на изложеното от този свидетел, а и поради кореспонденцията на разказа му с показанията на св. Е.П. и на И.В.. Последните убедително възпроизвеждат личните си възприятия за процесния инцидент (доколкото последните са чули отправените от Б. на инкриминираната дата послания по телефона), акцентирайки върху, отправените от подсъдимата Б. заплахи по време на проведеното телефонно обаждане по адрес на св. В. и конкретното им съдържание (като свидетелства за изречени от подсъдимата следните изрази: Ще те убия, ще умреш бавно и мъчително). Въпросните свидетели потвърждават изложеното от пострадалото лице за осъществяван продължителен психически тормоз над пострадалата, включващ отправянето на множество закани с убийство, послушване, изпращане на заплашителни писма. От друга страна, от показанията на свидетелката Е.П. се установява и интензитета на настъпилите в емоционалното състояние на пострадалата свидетелка промени, следствие на осъществявания над нея продължителен психически тормоз, както и обстоятелството, че пострадалото лице е изпитвала страх от действителното осъществяване на отправените от подсъдимата закани с убийство по неин адрес.

Горното намира потвърждение и в заключението на изготвената в хода на досъдебното производство и приета по делото СППЕ на пострадалата А.В., според което при освидетелстваното лице се наблюдава протрахирана адаптационна реакция с тревожно депресивен облик, който може да бъде приравнен към юридическото понятие „основателен страх” за отнемане на живота ѝ. При преценка на достоверността на изложеното от свидетелите П. и Ив. В. въззивният съд оцени показанията им като подробни, конкретни и непротиворечиви, подкрепящи по убедителен начин описаната от пострадалата фактология на събитията относно процесния инцидент, конкретно относно отправената към нея закана с убийство от страна на подсъдимата по време на процесното телефонно обаждане. Установената в хода на производството приятелската връзка между въпросните свидетели и пострадалото лице е факт, който според въззивната инстанция сам по себе си не представлява основание изложеното от тях да бъде игнорирано от съда. За да бъде отречена достоверността на показанията на въпросните свидетели е необходимо да се установи, че показанията им са необективни и тенденциозни. В конкретния случай показанията на свидетелите се характеризират с убедителност и правдивост, като освен това последните са дадени под страх от наказателна отговорност, като съдът оцени и добросъвестността в изложеното от тях, по повод процесния инцидент и осъществявания продължителен тормоз от страна на подсъдимата спрямо пострадалата В.. С оглед горното, въззивната инстанция кредитира с доверие коментираните показания на обсъжданите двамата свидетели.