Решение № 101 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 101 гр. София, 08.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Въззивно гражданско дело № 20231100514055 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 68540 от 31.10.2023 год. на длъжника Г.З. ЕАД срещу постановление от 14.11.2023 г. по изпълнително дело № 20238600401742 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на размера на разноските за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Жалбоподателят смята, че доколкото липсвали доказателства за реално изплатен хонорар, то постановлението за разноските следвало да се отмени изцяло. При евентуалност счита, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са прекомерно завишени, доколкото присъденото в полза на тази страна адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, определен в чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., който възлиза на 200 лв., а не при съобразяване на размера по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.

Постъпило е възражение от представителя на взискателя. Счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение. Поддържа, че определеното възнаграждение съответствало на предвидения минимум по Наредба № 1/2004 г.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените материали по изпълнително дело № 20238600401742 по описа на 1

ЧСИ В.М. е видно, че същото е образувано по молба на взискателя И.Д.Х. срещу длъжника „Г.З.“ ЕАД за събиране на сумата, присъдена с изпълнителен лист с № 78/13.10.2023г. по възз. гр. дело № 225/2023г. по описа на Апелативен съд – гр. Бургас, а именно: сума в размер на 100 000 лева, представляваща допълнително обезщетение за претърпените от И.Д.Х. неимуществени вреди от смъртта на баща му, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.

Видно от представения по изпълнителното дело договор за правна защита и съдействие /л. 2 гръб от изпълнителното дело/ се установява, че взискателят по изпълнителното дело И.Д.Х. е представляван от адвокат Н.Д., като в самия договор е посочено, че е сключен при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата – в хипотезата на безплатна адвокатска помощ и съдействие на материално затруднено лице.

За част от вземанията по изпълнителния лист изпълнението с спряно на основание чл.

282, ал. 2 ГПК с определение от 16.10.2023 г. /три дни след образуване на изпълнителното производство/ по ч. гр. д. № 4373/2023 г. по описа на III г. о. на ВКС.

Вземанията, за които изпълнението не е спряно са погасени от длъжника в срока за доброволно изпълнение, което обстоятелство не е спорно по делото. Напротив, представен е от жалбоподателя платежен документ от 13.10.2023 г.

Своевременно длъжникът подал молба до съдебния изпълнител, с която е поискал на основание чл. 78, ал. 5 ГПК да бъде намален поради прекомерност размерът на разноските за адвокатско възнаграждение до 200 лв.. Искането е било оставено без уважение с обжалваното постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Задължението на длъжника за разноски по изпълнението е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА.

Според т. 6 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, взискателят прави разноски по образуването на изпълнителното дело, по осъществяването на изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят, по осъществяването на други изпълнителни способи, както и разноски за възнаграждение на един адвокат, от които 2

/при възражение на длъжника или от някой от присъединените кредитори/ се признава тази част, която съответства на действителната и правна сложност на изпълнителното дело с оглед различната роля на адвоката при възлагането на изпълнението на държавен съдебен изпълнител, който няма право да определя изпълнителния способ; и ролята на адвоката при възлагането на изпълнението на частен съдебен изпълнител, комуто може да е възложено да определя изпълнителния способ.

За адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА е достатъчно да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗА.

Правилото, залегнало в чл. 78 ГПК е, че на страната се дължат направените разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, като се имат предвид действително направените разноски, а не бъдещи или уговорени такива. В разглеждания случай молбата за образуване на процесното изпълнително дело е била подадени от взискателя чрез адвокат, за чиято представителна власт са ангажирани надлежни доказателства, както и такива, че предоставената правна помощ е била договорена като безвъзмездна на основание чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗА. Съобразно разпоредбата на чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА, при безплатна правна помощ възнаграждението на адвоката се определя от съда, а когато е предоставена в изпълнителното производство – от съдебния изпълнител, поради което възражението за недължимост на адвокатско възнаграждение, поради липса на доказателства за реално заплащане, е неоснователно.

Съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 год., минималният размер на възнаграждението за образуване на изпълнителното дело е 200 лв. Взискателят има право на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв., доколкото са представени доказателства, че упълномощеният адвокат е регистриран по ЗДДС. Съгласно § 2а от Наредбата - за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Адв. Димитров е регистриран по ЗДДС, видно от представения документ за регистрация по ЗДДС.

Съгласно чл. 10, т. 2 от наредбата, минималният размер на адвокатското възнаграждение за процесуално представителството, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, като дължимостта на възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуална защита, изразяваща се в извършването на действия по изпълнителното дело, различни от подаване на молба за образуване на изпълнително производство.

Видно е от данните по изпълнителното дело, че такива действия – извън подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело с необходимото съдържание по чл. 426, ал. 2 ГПК – посочването на начин на изпълнение, иначе би била нередовна /виж чл. 426, ал. 3 вр. с чл. 129 ГПК, както и разясненията по т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 год. на 3

ВКС по тълк. д. № 2/2013 год., ОСГТК/, не са предприемани, а същевременно длъжникът не отговаря за разноските на взискателя, направени по изпълнителни способи, които не са приложени. Всички дължими суми по изпълнителното дело, за които изпълнението не е спряно по реда на чл. 282 ГПК, са заплатени от длъжника в рамките на срока за доброволно изпълнение и последващи процесуални действия на защита от страна на представителя на взискателя не се налага да бъдат извършвани. В този смисъл настоящият съдебен състав приема, че длъжникът не следва да носи отговорност за заплащане на направени от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 2 от наредбата.

Ето защо обжалваното постановление, с което в тежест на длъжника са възложени разноски за адвокатско възнаграждение за горницата над 240 лв. следва да бъде отменено.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалбата на длъжника Г.З. ЕАД, ЕИК **** постановление от 14.11.2023 г. по изпълнително дело № 20238600401742 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, в частта с която е отказано намаляване на размера на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за разликата над 240 лв., като вместо това постановява:

НАМАЛЯВА дължимото от Г.З. ЕАД, ЕИК **** на адв. Н.Н.Д. адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗА за процесуално представителство по изпълнително дело № 20238600401742 по описа на частен съдебен изпълнител В.М., с рег. № 860 на КЧСИ от 5785 лв. на 240 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4