Решение № 11904 от 06.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11904 гр. С., 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНА М. ФИЛИПОВА при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20221110141663 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от ЗД „Б.И.“ против „ОЗК-З.“ АД, с която е предявен осъдителен иск за сумата в размер на 376,23 лева, представляваща непогасена част от регресно вземане за заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1191 лева и направени ликвидационни разноски в размер на 15 лева, за пътнотранспортно произшествие, настъпило на 12.12.2017 г. между лек автомобил „КС“ с рег. № -------------- и лек автомобил „РК“ с рег. № ----------, ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането, и сумата от 136,50 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение, за периода от 03.01.2019 год. до датата на завеждане на иска (31.07.2022 г.), както и понесените съдебно-деловодни разноски, в това число и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 12.12.2017 г. в гр. Г., на ул. д-р „И.Й.“ и ул. „----------“ е реализирано пътнотранспортно произшествие с участие на лек автомобил „КС“, с рег. № --------------, собственост на „-----“ АД, управлявано от ПЦ и лек автомобил „РК“, с рег. № ----------, собственост на „АЛД А.“ООД, управлявано от АП. За инцидента бил съставен двустранен протокол за ПТП, в който било посочено, че причината за произшествието е противоправно поведение от страна на водача на лек автомобил „КС“ – ПЦ. Процесуалният представител на страната сочи, че в резултат на описания пътен инцидент лек автомобил „РК“ бил увреден, като към момента на настъпване на вредоносното събитие между ЗД „Б.И.“ и собственика на моторното превозно средство съществувало правоотношение по Договор за застраховка „Каско“ . В исковата молба са изложени твърдения, че след извършен опис на щетите и калкулация за моторното превозно средство е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 1191 лева и били сторени ликвидационни разходи в размер на 15 лева . Процесуалният представител на страната твърди, че с плащане на застрахователно обезщетение ищецът се е суброгирал в правата на застрахования срещу ответното дружество, което било в правоотношение с виновния за настъпването на пътния инцидент водач по силата на Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, поради което има регресно вземане към него за заплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни разходи. В 1 исковата молба са изложени твърдения, че ищецът отправил до ответника покана за заплащане на дължимата сума, като ответното дружество заплатило сумата в размер на 829,77 лева, поради което непогасеният остатък от регресното вземане възлиза на сумата в размер на 376,23 лева. Направено е искане за заплащане и на мораторна лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение в размер на 136,50 лв., за периода от 03.01.2019 год. до датата на завеждане на иска, както и искане сторените от страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск. С подадения отговор не са оспорени наведените от ищеца твърдения за датата и място на настъпване на пътния инцидент, механизма на произшествието, наличието на застрахователно правоотношение по Договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите между „ОЗК-З.“ АД и водача на лек автомобил лек автомобил „КС“, с рег. № --------------, наличието на валидно правоотношение по застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „РК“ с рег. № ----------, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение, направата на ликвидационни разноски, както и получаване на покана за доброволно изпълнение.

Процесуалният представител на страната поддържа, че с извършване на извънсъдебно плащане в размер на 829,77 лева регресната претенция е изцяло погасена, като изрично оспорва претендираната в настоящото производство разлика да отговаря на стойността на причинените на лек автомобил с марка „РК“ с рег. № ---------- повреждания. Навеждат се твърдения, че увреденият автомобил е бил в експлоатация повече от три години, поради което не е било необходимо отремонтирането му в официален сервиз. Твърди се, че подменената част с код 543022080R - амортисьор, не е в причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, същата не е включена в Описа на щетите, изготвен от ищеца и за нея ответникът не дължи изплащане на обезщетение. Ответната страна оспорва стойността на боята и бояджийските материали, като завишени. Оспорва се и акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава, предвид твърдяната недължимост на главницата. Процесуалният представител на ответната страна е заявил възражение за изтекла 3-годишна погасителна давност за периода от 03.01.2019 год. до 31.07.2022 год.

Претендира се присъждане на направените по делото разноски и юрисконсулско възнаграждение.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема следното:

Предявен е иск за заплащане на сума, претендирана срещу ответника в качеството му на застраховател на лице, причинило увреждане на имущество на застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът изпълнил своите задължения на застраховател по имуществена застраховка, поради което встъпил в правата на увреденото лице против носещият договорна отговорност въз основа на валидно възникнало застрахователно правоотношение с причинителя на увреждането.

Съгласно чл. 411, ал. 1 КЗ, в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“.

Разпоредбата на чл. 412, ал. 1 КЗ урежда регресното право на застрахователя по имуществена застраховка да претендира платеното от третото лице, което е причинило повреда на застрахованата вещ или от неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Застрахователят, който е платил обезщетение, встъпва в правата, които застрахованият има срещу третото лице или неговия застраховател.

Видно от законовата разпоредба предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по 2 договор за имуществено З., в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер, не по-голям от действителните вреди. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказването на правопораждащите факти е в тежест на ищеца.

Страните не спорят, поради което със съставения по делото доклад е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че на 12.12.2017 г. в гр. Г., на ул. „Д-р И.Й.“ и ул.

„----------“ водачът на лек автомобил „КС“ с рег. № -------------- - ПЦ причинил пътнотранспортно произшествие, в резултат на което са настъпили вреди на участвалия в инцидента лек автомобил „РК“ с рег. № СА36 46ХТ, собственост на „АЛД А.“ ООД, управлявано от Александра Атанасова Панова, наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружеството и собственика на лек автомобил „КС“ с рег. № --------------, валидно сключена застраховка „Каско“ между ищцовото дружество и собственика на лек автомобил „РК“ с рег. № СА36 46ХТ, наличие на изплатено от ищеца на застрахователно обезщетение и направени ликвидационни разходи в размер общо на 1206 лева, както и че ответникът е заплатил на ищеца извънсъдебно сумата в размер на 829,77 лева в погашение на процесната щета.

Спорният по делото въпрос е какъв е размера на вредите, причинени на застрахования при ищеца лек автомобил, възникнали вследствие на процесното пътнотранспортно произшествие, респ. в какъв размер в полза на ищеца е възникнало регресно вземане срещу ответника. Съгласно формирана непротиворечива съдебна практика при действието на отменения Кодекс на З.то, която запазва своята актуалност и при действащата нормативна уредба, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства /в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на ВКС, II ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I ТО, Решение № 109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО/. Застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя е равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие. Обезщетението не може да надвишава възстановителната стойност на имуществото при частична увреда. Възстановителната стойност е стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, изработка, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Съгласно формираната практика на въззивната инстанция намерила израз в Решение № 267127/22.12.2021 г. по в. гр. д. № 11692/2020 г. по описа на СГС, Решение № 265202/03.08.2021 г. по в. гр. д. № 5182/2020 г. по описа на СГС и др. обемът на регресния дълг зависи от размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на задължението на застрахователя по застраховка „Каско“ /плащането на недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е възникнал регресният дълг.

От приетото по делото заключение по допусната съдебно-автотехническа експертиза, допълнено в открито съдебно заседание от 06.06.2023 г., което съдът цени като безпристрастно, обективно и компетентно дадено, се установява, че описаните щети в представените по делото два описа се намират в пряка причинно-следствена връзка с процесното пътнотранспортно произшествие. Вещото лице разяснява, че левият амортисьор на процесния автомобил може да бъде увреден в резултат на пътния инцидент, тъй като ударът е в същата зона. В допълнение експертът отбелязва, че увреждане на амортисьор принципно може да се установи визуално, но ако има изкривяване, което не се констатира 3 чрез непосредствен оглед следва допълнителна проверка със „стенд“. При изслушване на заключението вещото лице разяснява, че при включване на подмяна на амортисьор на увредения автомобил стойността за възстановяване към датата на пътния инцидент изчислена на база средни пазарни цени възлиза на 1109,28 лева.

Съдът намира, че размерът на обезщетението следва да бъде определен на база средни пазарни цени към датата на пътнотранспортното произшествие с включване на разходите за подмяна на ляв амортисьор. Изчислението на необходимите разходи за възстановяване на вещта по средни пазарни цени е обективният критерий за действително причинените вреди, тъй като определената по този начин стойност е посочена на база проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици, респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата вида икономически субекти. В подкрепа на изложеното е и практиката на въззивната инстанция – Решение № 264522/07.07.2021 г. по в. гр.д. № 8085/2020 г., Решение № 264767/15.07.2021 г. по в. гр.д. № 6589/2020 г., Решение № 1553/26.02.2020 г. по в. гр.д. № 2378/2019 г. и др. Следва да бъде отбелязано също така, че не съществува задължение за замяна на увредените части на застрахования автомобил с такива, които не са оригинални.