Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 14.01.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно наказателно дело от частен характер 2881/2019
Вид
Решение № 47
Подписан
14.01.2020
В сила
15.01.2020
Състав
МИРОСЛАВА СТЕФАНОВА ТОДОРОВА, ХРИСТИНКА КОЛЕВА ХРИСТОВА БОЖКОВА, МАРИЯ ИЛЧЕВА ИЛИЕВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е № гр. София,

14.01.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, III въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТИНКА КОЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

МАРИЯ ИЛИЕВА при секретаря Радка Георгиева, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА ВНЧХД № 2881/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХІ от НПК.

С присъда от 26.03.2019 г., постановена по н.ч.х.д. № 17407/2016 г. на СРС, НО, 5 състав, подсъдимата С.И.Б. е призната за невинна в това да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2 вр. 146, ал. 1 НК и по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК, а подсъдимият Х.К. е признат за невинен по обвинението му по чл. 148, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147, ал. 1 НК. На основание чл. 189, ал. 3 НПК тъжителката Р.Д. – Н. е осъдена да заплати на Х.К. сумата от 400 лв., разноски по делото за вещи лица, 3000 лв. за адвокатско възнаграждение, както и банкови такси за направените преводи в размер на 8,20 лв. На същото основание тъжителката Р.Д. – Н. е осъдена да заплати на С.И.Б. направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 2500 лв. На основание чл. 190, ал. 2 НПК тъжителката е осъдена да заплати и сумата от 10 лв. за държавна такса за два изпълнителни листа.

От присъдата е останала недоволна тъжителката Р.Д. – Н., която я е обжалвала чрез поверениците си в законоустановения срок. Във въззивната си жалба и допълнението към нея тъжителката твърди, че присъдата е неправилна и иска нейната отмяна и постановяване на нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни и осъдени за престъпленията, предмет на обвинението. Твърди, че съдът изцяло е подменил фактическата част на обвинението по чл. 148 вр. чл. 146 НК, като това е довело до произнасяне по непредявено обвинение. На следващо място в жалбата и допълнението към нея се излагат доводи за допуснато процесуално нарушение по чл. 305, ал. 3 НПК, тъй като районният съд не е положил усилия за изясняване на правнозначимите обстоятелства и не е обсъдил всички събрани доказателства, като се излагат конкретни възражения по доказателствения анализ в мотивите. Твърди се, че по отношение на част от инкриминираните твърдения е налице липса на мотиви. Към допълнението се представят писмени материали под опис и се иска тяхното приобщаване като писмени доказателства. Иска се допълнително назначаване на съдебна стилистично-лингвистична експертиза с цел установяване на езиковите особености на текста на процесните публикации във в. „Уикенд“ и тяхното авторство със задача да се даде отговор дали използваните стилистични, изразни и езиково-художествени лингвистични средства са използвани от един и същи автор. Прави се искане да бъде назначена съдебно-техническа експертиза, която след достъп до електронната поща *****@icloud.com да даде отговор достоверни ли са датата на получаване, посоченият подател и съдържанието на електронното писмо от 27.09.2016 г., приложено като доказателство към въззивната жалба; от кой електронен адрес е изпратено горепосоченото писмо; кой е

IP адресът на подателя, какъв е видът му (статичен или динамичен) и кой е интернет доставчикът, поддържащ този IP адрес, както и да изследва прикачения към посоченото ел. писмо файл с наименование “*****_New_Media1.doc”, като установи: кой е авторът на файла; кой е операторът, направил последно запазване на информация във файла; какви са имената на собственика на компютърното устройство, на което е създаден и съхранен файла; какви са датата и точният час на създаване на файла и на последното запазване на информация в него. Прави се искане за издаване на съдебни удостоверения пред съоветния мобилен оператор, който е поддържал мобилната услуга в периода август – септември 2016 г., за посочените в жалбата номера, ползвани от подсъдимите, за да се установи кое физическо лице или дружество е страна по договора за мобилна услуга, както и справка за входящите и изходящи обаждания за периода от 15.08-10.10.2016 г. Освен това се иска и трето съдебно удостоверение, което да послужи пред ТР, за да се снабди тъжителката с друго такова, в което да бъдат удостоверени изброените в допълнението към жалбата обстоятелства. В заключение се поддържа, че неправилната преценка на събраните доказателства е довела до постановяване на незаконосъобразен извод, че подсъдимите са невинни.

В разпоредително заседание по реда на чл.327 и сл. НПК на 22.10.2019 г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие с допускане на нови гласни доказателства.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция поверениците на тъжителката молят съдът да уважи така подадената въззивна жалба и да отмени оправдателната присъда на районния съд като незаконосъобразна. Считат, че по делото е събран достатъчен по обем доказателствен материал, като от съвкупния анализ на доказателствата може да се направи категоричен извод за авторството на двамата подсъдими К. и Б. по отношение на деянията, за които им е повдигнато обвинение, както и по отношение на фактическия състав на престъпленията, описани в частната тъжба. Поддържат, че присъдата е постановена при липса на мотиви и след превратно тълкуване на доказателствения материал и недостатъчното му обсъждане, което е довело до незаконосъобразни изводи за липса на извършване на престъпление от страна на двамата подсъдими. Моли съдът да отмени изцяло оправдателната присъда и да постанови нова, с която да признае двамата подсъдими К. и Б. за виновни по така повдигнатите им обвинения с частната тъжба и да ги осъди заплатят направените от тъжителката разноски. Същевременно излагат съображения, че първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразна присъда, като изцяло е подменил фактическия състав на предявените обвинения, доколкото е подменил посочените от тъжителката изрази, пасажи и твърдения в статията с произволно избрани такива от нея и е разгледал тях, като е коментирал относителността на събраните доказателства към приетата по делото експертиза и е включил в присъдата абсурдни заключения за признания на обвиняемия, които явно не са по това дело. Твърдят, че съдът е кредитирал показания на свидетел, които са компрометирани, а е игнорирал доказателствата, които доказват авторството и на двамата подсъдими.

Защитникът на подсъдимия К. оспорва въззивната жалба. Счита за недоказани както разгласяването на позорни обстоятелства, така и авторството на деянието от К.. На следващо място намира за доказана истинността на заявените обстоятелства, като предлага на съда, в случай че приеме, че подсъдимият е автор на изявленията, да установи липсата на субективния елемент на престъплението. С оглед на това намира постановената по отношение на подзащитния си присъда за правилна и моли да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата Б. намира, че частният тъжител не се е справил с възложената му от закона доказателствена тежест да събере правнорелевантните доказателства, с които да установи твърденията си. Намира наличните дефицити в мотивите за несъществени, доколкото се отнасят за писмени доказателства, които съдът не кредитира. Счита, че изложените от тъжителя твърдения за липса на доказателствен анализ са неверни, а събраната доказателствена маса не дава възможност на съда за едни по-пространни мотиви. В заключение моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда като законосъобразна и обоснована.

В правото си на лична защита подсъдимият К. заявява, че никога не е казвал нещо клеветническо срещу Р.Д., нито за г-н Г., а твърденията на тъжителката, че ѝ пречи, са неверни. В предоставеното му право на последна дума иска да бъде потвърдена присъдата на СРС.

В последната си дума подсъдимата Б. се присъединява към изразените доводи от защитника си.

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното.

При провеждане на първоинстанционното съдебно производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т.

1 и т. 2 от НПК, което налага отмяна на първоинстанционната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от районния съд.

Наказателното производство за обида и клевета, съгласно чл. 161, ал.1 НК, се образува по тъжба на пострадалия от престъплението. Тъжбата е процесуалният документ, в който се инкриминират фактите, за които се иска повдигане на обвинение, а в разпореждането на съдията-докладчик за даване ход на тъжбата се дава правната им квалификация. С връчването на тъжбата и разпореждането се повдига и конкретното обвинение, по което се провежда наказателното преследване. Поради това и законът е възвел императивни изисквания към съдържанието на тъжбата в чл. 81, ал. 1 НПК, тъй като тя очертава фактическите рамки на обвинението, по което следва да се защитава подсъдимият и съдът дължи произнасяне.

В процесния случай с депозираната на 7.10.2016 г. пред СРС тъжба тъжителката Р.Д.-Н. иска осъждане на подсъдимия Х.К. за това, че изрекъл по неин адрес следните клеветнически твърдения, с които ѝ приписал извършване на престъпления:

„Кипърският бизнесмен Х.К.: „Р.Д. открадна фирмата ми с над 4 милиона евро!“; „явно целта е била друга – да ме махнат тихомълком от фирмата“; „Според Х.К. Р.Д. не просто е замесена, тя е в главната роля в дръзката афера.“; „Няма да се оставя да бъда измамен така дръзко!“; „С две думи заверените от нотариус Тютюнджиев документи са пълни фалшификати“, като е посочено, че изразите са индивидуализирани в приложената към тъжбата публикация по време и място и са били разпространени чрез печатно произведение.

С тъжбата се иска и осъждане на подсъдимата С.И.Б. за това, че е описала и публикувала следните клеветнически твърдения за Р.Д.-Н., с които ѝ приписала извършване на престъпления, също индивидуализирани в приложената към тъжбата публикация по време и място и разпространени чрез печатно произведение:

„Ограбеният чужд инвеститор…“, „Такъв пладнешки грабеж...“, „Изключва го от компанията без да го уведомят…“, „Веднага, след като научава, че фирмата му е открадната, Х.К. започва опити да си я върне през съда“, „Завлеченият чужденец се жалва в Брюксел…“, „Заверените документи са фалшификати и от Агенция по вписванията са си затваряли очите…“, „Историята с откраднатата фирма на Х.К.…“, „Чуждият инвеститор твърди, че усмихнатото лице на „Мармалад“ Р.Д. е сложила ръка върху фирмата.“, „Телевизионната водеща и зет ѝ В.Г. слагат ръка върху солидна инвестиция, гръмна международен скандал“ в съставена от нея статия, публикувана на 14-та и 15-та страница на вестник „Уикенд“ в брой 39 (672) от 1.10.2016 г.

На 11.10.2016 г. било депозирано допълнение към частната тъжба (л. 35) от поверениците на тъжителката, в което е посочено, че се прави доуточнение на някои от фактите и обстоятелствата, отразени в тъжбата. Посочено е, че в процесната статия е записано от нейния автор С.Б.: „Фотоволтаикът започва работа и както обяснява К. работи „Повече от добре“.“ и „Близо четири години съдружието върви по мед и масло“, с които изрази се твърди, че е направено внушение, че подсъдимият К. бил изряден бизнесмен, а тъжителката въпреки това била решила да му „открадне фирмата“. Изложени са и твърдения за причинени от Х.К. щети на бизнеса поради наличие на множество задължения на управляваните от него дружества.

С разпореждане от 6.11.2016 г. (л.

44) съдията-докладчик при СРС е дал ход на тъжбата, като посочил, че се повдига обвинение срещу Х.К. за престъпление по чл. 147 от НК и срещу С.И.Б. за престъпление по чл. 148 от НК. В разпореждането е посочено, при това непълно, единствено цифровото изражение на повдигнатото обвинение, като липсва словесно описание на инкриминираните с тъжбата факти и относимостта им към съответните престъпления.

С депозирани на 13.03.2017 г., преди даване ход на съдебното следствие, молби (л. 104 и л. 106) частната тъжителка чрез своя повереник е направила искане по чл. 287, ал. 6 от НПК за конкретизация и изменение на обвинениeто, като е поискала включването на следните обстоятелства: