Решение № 730 от 21.08.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 730 гр. Б. 21.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б. LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно наказателно дело № 20242120203418 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) и е образувано по жалба на В. Д. С. ЕГН: ********** с адрес: *****************, против Заповед за задържане на лице № *************, издадена от младши разузнавач при 05 РУ - Б. на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР.

Със жалбата се моли за отмяна на атакуваната заповед за задържане, като се оспорва процесуалната законосъобразност на същата. Изложена е критична аргументация относно немотивираност на заповедта, допуснати съществени процесуални нарушения, дерогиращи изискването на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР поради неидентичност между легалното понятие „данни“ и употребеното в заповедта „оперативни данни“.

В о.с.з жалбоподателят В. С. се представлява от адв.Р. П., който допълва и доразвива възраженията в жалбата, настоявайки за отмяна на заповедта.

Жалбоподателят С., заявява, че няма какво да допълни към доводите на защитника си.

Ответникът по жалбата – Д. В. – мл.разузнавач във КП-ОДМВР- Б. редовно уведомена, се явява лично и настоява жалбата да се отхвърли като неоснователна.

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е срещу акт, който може да бъде оспорен по съдебен ред- чл. 72, ал.4 от ЗМВР и чл. 15, ал.4 от Инструкция № 8121з-78 от 24.01.2015 г. за реда за осъществяване на задържане, оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в Министерството на вътрешните работи, изд. на основание на законовата делегация на чл. 72, ал.9 ЗМВР, и от лице с правен интерес от оспорването / чл. 147, ал.1 от АПК/, в качеството на засегнат от него адресат. За спазен съдът приема и 14-дневния преклузивен срок по чл. 149, ал.1 АПК-. жалбата до съда е подадена в деня на издаване на заповедта.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Със Заповед за задържане на лице № ************* г., издадена от мл. разузнавач при 05 РУ -МВР Б. жалбоподателят е задържана на 21.08.2024 г. в 06.25 часа за срок от 24 часа. Вписаните в заповедта фактически и правни основания са на основание чл. 72 ЗМВР, вр. Чл. 195, ал. 1, т. 3 НК „на 20.08.2024 г. в 05 РУ -МВР Б. са получени оперативни данни за съпричастност към 1 извършване на взломна кражба на 10.08.2024 г. на вещи и пари от къща намираща се на адрес в гр.Б. кв.“*** **********. По случая е образувано ДП 3388зм 439/11.08.2024г. по описа на 05 РУ Б..“

От доказателствата по преписката, депозирана по реда на чл. 152, ал.2 АПК и допълнително представените в изпълнение на указанията на съда, дадени с разпореждането за насрочване на делото в открито с.з., се установява, че Д. В. представя длъжностна характеристика за заемане на длъжността младши разузнавач (издирване) в сектор „К.п.“, група 01/02 на сектор „К.п.“ / участък на районно управление при ОДМВР/. Предвид неотложността на производството, което бе насрочено за разглеждане 1 час след входиране на жалбата, съдът кредитира с доверие представената длъжностна характеристика и обяснениети на ответницата, че не е била в състояние да представи Заповед за назначение.

В 05 РУ-МВР Б. е образувана преписка, в която се намират 2 бр. Докладни записки до Началника на 05 РУ МВР-Б. съответно, и двата бр. от 21.08.2024 г., съставени от К.К..

В докладна записка вх. №************* г. е представената единна информация относно водено разследване за престъпление по чл.195, ал.1,.т3 НК за това,че за времето от 17.00 ч. на 10.08.2024 г. до 10.40 ч. на 11.08.2024 г. неизвестен извършител умишлено взломил алуминиева дограма на врата прозорец на ** ет. на къща, намираща се в *****************, в резултат на което са откраднати 8200 евро от владението на С.В.П. . В хода на образуваното разследване по ДП №3388 зм-439/2024 г. на 05 РУ при ОДМВР-Б. били получени оперативни данни, че извършители на кражбата са Т.Г.Д., и Н.Т.Т.. Единствената информация, насочваща към отношение на В. С. е, че същата живее съвместно с Т.Д. на адрес *****************, както и че по време на кражбите В. С. предоставила на приятеля си Т.Д. личния си л. автомобил марка „***“, модел *, с рег. № * **** **, *** на цвят. В посочената докладна записка е обективирана и информация, че при претърсване и изземване, проведено на адреса, обитаван от Т.Д. –гр.Б. кв. ***************** и Н.Т. - гр. Б. ул ************* били намерени и иззети инкриминарани вещи, идентифицирани като вещи, предмет на престъплението. От докладна записка № *****************, се установява, че за закрепване на информационни данни, подпомагащи процеса по установяване на извършителите на престъплението и проверка на тезата, относно авторството му в лицето на Т.Д. и Н.Т., а в хода на оперативно-издирвателните мероприятия са изискани, иззети и подробно детайлизирани от гледна точка на включено видеосъдържание, записи на от камери за видеонаблюдение, монтирани по светофарни уредби, кръстовища и стълбове, в *************. Съдържанието на докладната записка, обективира детайлна, точна реконструкция, относно движението по часове на лек автомобил „***“, модел *, *** на цвят с рег. № * **** **, собственост на приятелката на Д. – В. С., като маршрутът на движение, в диапазона от 23:00 часа до 00:42 часа на10.08.2024г. срещу 11.08.2024г. обхваща именно кръгови кръстовища, улици и обекти в кв. „***“/ и целенасочено организиране траекторията на движение на съответни кръгови кръстовища в посока кв. „***“.

Единствено кадри, обозначени във времето около 01:00 часа на 11.08.2024г., филмират епизод, свързан със спиране на процесното МПС, от което излиза именно Т.Г. Д., а в последствие от дясна предна врата излиза лице от женски пол, оприличено на В. С. около 01:05 часа. Липсват конкретни информативни данни от направения оглед и материализираните при огледа фрагменти от прегледаните видеозаписи, в коментирания епизод В. С. да е извършвала или да е била съпричастна към престъпно поведение.

Лицево-идентификационния образ, почива на база визуални впечатления от оперативната дейност на изготвилия докладната записка – К.К.. От посочената докладна записка не се извеждат убедителни данни, че във времевия интервал от 23:00 часа, в който диапазон, вероятно е извършвана присвоително-престъпна дейност до 01:05 часа на 11.08.2024г., В. С. да е придружавала непрекъснато в хронологичен план Т.Д., да е подпомагала или участвала, чрез извършване на отделни действия в изпълнителното деяние „кражба“. Обясненията на ответника също не предоставят разумно и рационално обяснение каква конкретно е формата на съпричастност, чрез конкретно фактически действия в престъплението „кражба“ от страна на В. С..

Доводите, че същата много често е предоставяла собствения си автомобил, „***“, модел * на лицето, с което живее на съпружески начала Т.Д., както и че в съвместно обитаваното им жилище е намерена банкнота от 200 евро, не може априорно да бъде съотнесена към спекулативни предположения, относно помагачество в кражбата, чрез предоставяне на МПС или друго поведение на съпричастност, в т.ч. съзнателно установяване на фактическа власт върху откраднати пари, или тяхното укриване.

При така приетото за установено от фактическа страна съдът обуславя следните правни 2 изводи:

Съдът намира, че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен полицейски орган в сектор „К.п.“ при районно управление на ОДМВР, в кръга на правомощията му, съгласно чл. 72, ал.

1 ЗМВР. Компетентността на органа, издател на акта, произтича от чл. 57, ал.1 от ЗМВР и чл. 74, ал.1, вр. чл. 72, ал.1 ЗМВР. Мл. Разузнавач Д. В. заема длъжност ********************** На следващо място, заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, като съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в разпоредбата на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР .

Изискването, заповедта да съдържа фактическите и правните основания за задържането, е свързано с необходимостта от мотивиране на заповедта както от правна страна, така и с посочване на конкретни фактически основания, до степен позволяваща законосъобразното упражняване на правомощията на полицейския орган по ограничаване правото на свободно придвижване на дадено лице. В атакуваната заповед е посочено като правно основание разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, която предвижда, че "полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление", а като фактическо такова – "на 20.08.2024 г. в 05 РУ -МВР Б. са получени оперативни данни за съпричастност към извършване на взломна кражба на 10.08.2024 г. на вещи и пари от къща намираща се на адрес ж ***********. Това словесно описание, в общия случай би било напълно достатъчно като фактически ресурс съотносим по ясен и категоричен начин със съдържанието на правното основание по чл.72,ал.1, т.1 ЗМВР и същото изпълва критериите за мотивираност на заповедта.В този смисъл като обвързващи разяснения относно изискването за мотивираност на „административните актове“ съдът се придържа към т. 4 от тълкувателно решение № 1/18.04.2006 г. по а. д. № 1/2006 г. на ВАС,който приема,че задължението за мотивиране на административните актове е залегнало и в чл. 59, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс. Това фактическо описание на основанието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР съответства и на прокараните стандарти, утвърдени в съдебната практика с приемането на ППВС № 4/1976 г., т. 7; ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС и ТР № 4/2004 г. на ОС на ВАС. В разглеждания случай обаче е допуснат дефицит от детайлизиране на конкретната фактическа изява на съпричастността на твърдяната взломна кражба по чл. 195, ал. 1, т. 3 НК. Този пропуск става още по-очевиден, доколкото твърдяната съпричастност остава напълно неясна и непотвърдена от гореобсъдените 2 бр. докладни записки.

Посоченото правно основание за налагане на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя е чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР . Тази разпоредба овластява полицейските органи да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление.За прилагането на тази принудителната административна мярка законодателят не е предвидил необходимост да са събрани доказателства, нито „достатъчно данни“ като коректив на преценката по чл.207 НПК, установяващи по категоричен начин вината на лицето, престъпната съставомерност на неговото поведение,параметрите на обективна и субективна съпричастност към вмененото му деяние по смисъла на НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъплението, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката. Преценката за съставомерността на определен обем предполагаема информация като фактическо основание на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР, не е поставена в зависимост от реализиране на наказателно правоотношение във връзка с констатираните първоначални данни за извършена престъпна дейност.

На следващо място, съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК, в тежест на административния орган е да установи и докаже наличието на фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаване административния акт. В случая посредством представените по делото писмени доказателства, а и от горните гласни доказателства (обясненията на ответницата) не би могло да се установи, че към момента на издаване на процесната заповед са съществували достатъчно данни, които да обосноват налагането на принудителната административна мярка спрямо жалбоподателя - данни, обосноваващи предположението, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК, което е посочено в издадената заповед.

Следва да се отчете, че изискуемите „данни“ като релевантна основа, активираща правомощието по чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР не са намерили нужната фактическа база в наличната писмена документация по полицейската преписка. В представените по делото докладни записки липсва яснота относно конкретното съдържание и насоченост на проявата на В. С., относно начина на извършването й, наличието или липсата на пряко участие въвъ фазата на изпълнение на деянието, в неговото довършване, чрез създаване на обективни материални условия в реалността – набавяне 3 на средство на престъплението, което да подпомогне извършителите. Напротив, налице са единствено предполагаеми вероятностни изводи, насочващи към твърде абстрактни версии, в услуга на които е почерпена аргументация, единствено от фактическо съпружеско съжителство с предполагаемия извършител Т.Д. и обичайните за това съжителство обитаване на съвместно жилище, съхраняване на парични суми в общо домакинство, използване на общи движими вещи, в т.ч. и автомобил. Изложеното поставя в неизвестност и невъзможност настоящия състав да формира обосновано заключение относно фактите,предпоставили и провокирали нужда от задържане на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на С.. Задържането по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР , по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН,чиято първостепенна роля е постигането на социално-превантивни, преустановителни и обезпечителни цели, като чрез задържане на лицето се цели да се предотврати възможността то да извърши престъпление, да продължи изпълнението на престъпление или да се укрие. Тази цел не би могла да бъде постигната при липса на данни за извършено от жалбоподателя престъпление. Недопустимо е предпоставките за налагане на тази принудителна административна мярка да се предполагат, а следва за конкретния случай да са безспорно установени от административния орган, което същият не е изпълнил. Налагането на процесната принудителна административна мярка в случая не е оправдано, тъй като освен, че не са налице ясни данни, че лицето е извършило престъпление, липсват и данни, че то се е укривало, че съществува предполагаем риск за обществеността да продължи да извършва престъпление, и/или да препятства проверката/разследването. Целта на закона с налагането на тази принудителна административна мярка е да се ограничи вредното влияние и отзвук на евентуално извършено престъпление върху обществото, да се осуети прикриването на извършено престъпление, както и да се създадат условия за безпрепятствено провеждане на полицейската проверка. Следователно, липсата на предварително констатирани предполагаеми, но еднопосочни по смислов и съдържателен капацитет данни, обосноваващи предположение за извършено конкретно престъпление, аргументира неизпълнение на критерия на чл.72,ал.1,т.1 ЗМВР за издаване на заповед за задържане за срок от 24 часа.