Решение № 14480 от 28.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14480 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АСЯ В. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ДИМИТРОВА Гражданско дело № 20221110117774 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищеца Б. А. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника Б. И. М. да заплати на ищеца сумата 8000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в морални страдания, огорчение, дълбока обида, изпитан силен стрес и унижение, потиснатост, намалена работоспособност и крайна раздразнителност, вследствие на разпространение на обидни и клеветнически твърдения чрез публикация от 08.01.2022 г. във [ЮЛ] профила на ответника ( [ЮЛ] ), както следва: „мръсно момче за мръсни поръчки“; „Б. М. заедно с приятелката си М.Ч., пуснаха всички поръчкови материали на В.Б.-Ч против изграждането на [ЮЛ] системата“; „друго журналистическо творчество освен поръчково нямат“; „бил от правилните ченгета“; „Какво друго да възпита това старо ченге освен Б. М.?!“.

И щ е ц ъ т Б. А. М. поддържа, че с изброените по-горе изрази, обективирани във [ЮЛ] публикация от 08.01.2022 г. в личния профил на ответника, са му били причинени неимуществените вреди, изразяващи се в морални страдания, огорчение, дълбока обида, изпитан силен стрес и унижение, потиснатост, намалена работоспособност и крайна раздразнителност, тъй като публикацията била публична и достигнала неограничен брой хора. Като лице, отличено два пъти за журналистическата си работа- с награда „Червена линия“ за утвърждаване на върховенството на правото, връчена му от [ЮЛ], и с награда „В.К.- журналистика за хората“ за най-добър пишещ журналист, връчена му от фондация „Работилница за 1 граждански инициативи“, заявява, че твърденията на ответника пораждали негативно отношение в обществеността и накърнявали доброто му име в журналистическите среди, поради което счита същите за позорящи. Също така се поддържа, че изявленията съдържат и неверни твърдения както по отношение на ищеца, така и по отношение на баща му и журналиста М.Ч..

Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът Б. И. М. представя писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК , с който оспорва предявения срещу него иск като неоснователен и недоказан.

Посочва, че изявленията, инкорпорирани в процесната [ЮЛ] публикация, са направени във връзка осъждането на ищеца от бившия председател на [ЮЛ] С.М., за публикуването на множество статии, съдържащи обидни квалификации. Поддържа, че срещу ищеца е постановено осъдително решение, от което е видно нарушаването на етичните норми на журналистичката чрез публикуване на статии, съдържащи обиди спрямо С.М., в качеството му на [ЮЛ]. Посочва, че чрез [ЮЛ] публикацията изразява гражданското си мнение чрез възмущението си срещу неправомерното поведение на ищеца, в качеството му на журналист. Заявява, че по отношение на публичните личности, какъвто е и ищецът, е допустима критика в по-широки граници. Допълва, че процесните изявления са направени като коментар под статия, публикувана във [ЮЛ] от друг автор.

Твърди, че първите три от процесните твърдения представляват лична оценка на ответника спрямо журналистическата работа и личността на ищеца.

Посочва, че думата „ченге“ не се възприема в обществото като обида.

Поддържа, че доверието в истинноста на материалите, публикувани от ищеца, в качеството му на журналист, е разколебано с горепосоченото съдебно решение. Моли за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, като се претендират вреди от публикация на ответника в профила му в социалната мрежа [ЮЛ], съдържаща обидни и клеветнически твърдения, уронващи авторитета на ищеца и доброто му име в обществото. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: че е претърпял твърдените неимуществени вреди, тяхната продължителност и интензитет, настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно поведение на ответника, изразяващо се в излагане на обидни и позорящи твърдения относно личността на ищеца във [ЮЛ] публикация на ответника. Вината се предполага- чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Предявената претенция е за обезщетяване на вреди, причинени на физическо лице от нарушаване на неговото право на защита срещу 2 посегателство върху неговата чест, достойнство и добро професионално име, защитено от чл. 32 от Конституцията , като част от правото на зачитане на личен живот, осъществено чрез изрази и твърдения относно ищеца, съдържащи се в публикация на ответника във [ЮЛ] профил му на 08.01.2022 г., в 18:37 ч., съдържаща изразите: „мръсно момче за мръсни поръчки“; „Б. М. заедно с приятелката си М.Ч., пуснаха всички поръчкови материали на В.Б.-Ч против изграждането на [ЮЛ] системата“; „друго журналистическо творчество освен поръчково нямат“; „бил от правилните ченгета“; „Какво друго да възпита това старо ченге освен Б. М.?!“, които са и проява на правото на свобода на изразяване, защитено по чл. 39 от Конституцията и от чл.10 от ЕКЗПЧОС. От приложените по делото доказателства- Констативен протокол от 14.01.2022 г., вписан под Акт № 3, том I, рег. № 63, при нотариус С.М., с рег. № [НОМЕР] при НК, и разпечатка на публикацията от [ЮЛ] профила на ответника, се установява, че техен автор се явява ответникът, което обстоятелство не се оспорва от последният.

Видно от приложената разпечатка процесната публикация е била общодостъпна и е станала достояние на неограничен брой от хора, а не само на приятелите в профила на ответника.

В Решение № 7 от 4 юни 1996 г. на КС по конст. дело № 1/1996 г. за тълкуване на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 от Конституцията с цел изясняване на съдържанието на правото свободно да се изразява мнение и то да се разпространява, конституционния съд приема, че накърняването на правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността свободно да се изразява мнение както по силата на общата ограничителна разпоредба на чл. 57, ал.2 КРБ, така и с оглед на възприетата структура на чл.

39 КРБ, в който правото на мнение се ограничава заради друго, конкуриращо право. В случая това е правото на лично достойнство, чест и добро име, което съгласно чл. 32, ал. 1, изр. 1 от Конституцията е също защитено.

Следва да се съобрази и разграничението, което прави установената в страната съдебна практика /решения по чл.290 от ГПК с № 204 от 12.06.2015г. по гр.д.№ 7046/14г.на ІV г.о.,№ 253 от 29.01. 2014г. по гр.д.№ 1251/12г. на ІІІ г.о., № 62 от 6.03.2012г. по гр.д.№ 1376/11г. на ІV г.о./ между оценъчни съждения /субективни преценки, съставляващи коментар на факти/, за които се приема, че не подлежат на проверка за вярност и твърдения за факти, разпространени с печатно произведение, които позорят адресата. Разпространяването на информация накърнява доброто име, когато за дадено лице се изнасят неверни факти и данни, но само ако те обективно са в състояние да засегнат честта, достойнството и доброто му име. Ако фактите са верни, информирането за тях не е противоправно. За разлика от разпространяването на информация, изразяването на мнение има оценъчен характер, тъй като изразява позицията на лицето по даден въпрос или във връзка с даден факт, а не информира за този факт. Мнението не може да бъде вярно или невярно, тъй като не е изявление за знание, като то е противоправно единствено ако е изразено в обидна форма, т.е. ако съдържа обидни оценки и квалификации, преценени с оглед господстващия обществен морал. Не всяка негативна или експресивна оценка може да се приеме за 3 обидна, тъй като това би отрекло напълно конституционното право на изразяване на мнение, но със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Няма пречка едно и също изказване да съдържа както разпространяване на информация за осъществяването на даден факт, така и изказването на оценка, позиция, т.е. мнение на лицето по отношение на този факт, но и в този случай при преценката за наличието на противоправност следва да се изхожда от посочените различни критерии спрямо различните части на това изказване.

Видно от приложените от ответника писмени доказателства, процесните изказвания, направени в личния [ЮЛ]-профил на ответника, са реакция на ответника по повод статия, публикувана на интернет страницата [ЮЛ], в която са изложени твърдения за осъждането на ищеца и негова колегажурналист, да изплатят обезщетение за неимуществени вреди, причинени вследствие на разпространени от ищеца публикации, съдържащи позорящи твърдения относно личността на [ЮЛ] С.М..

Съдът счита, че част от процесните изявления са обидни – „мръсно момче за мръсни поръчки“; „Б. М. заедно с приятелката си М.Ч., пуснаха всички поръчкови материали на В.Б.-Ч против изграждането на [ЮЛ] системата“; „друго журналистическо творчество освен поръчково нямат“, унизителни за честта и достойнството на ищеца като разследващ журналист, награждаван за професионални достижения от колегите си, както и клеветнически, като с тях се разпространяват позорни обстоятелства за ищеца, внушават, че репортажите му са в услуга на В.Б. и по негова поръчка, за който е публично известно, че е санкциониран по силата на закона „[ЮЛ]“ и се ползва с негативно обществено мнение. Посочените твърдения не отговарят на истината, доколкото тези обстоятелства не са доказани от ответника в хода на процеса. Липсата на достатъчно фактическо основание в подкрепа на оценъчните съждения означава, че в случая има злоупотреба със свободата на словото, злонамереност и отправяне на оскърбителни лични нападки. Това е виновно и противоправно поведение, в този смисъл - решение № 369/26. 11. 2015 г., по гр. д. № 2098/2015 г„ ВКС, ГК, 4 г.о.

Решаващият състав намира, че така направените изявления излизат от границите на позволеното, като попадат в забраната на чл.39, ал.2 от Конституцията на [НАСЕЛЕНО МЯСТО] и осъществяват съставите на обидата и на клеветата. Използваните изрази: „мръсно момче за мръсни поръчки“; „Б. М. заедно с приятелката си М.Ч., пуснаха всички поръчкови материали на В.Б.-Ч против изграждането на [ЮЛ] системата“; „друго журналистическо творчество освен поръчково нямат“, представляват обидни и клеветнически твърдения, излизащи далеч извън допустимия тон и език, внушаващи нравствено укоримо, неморално и противоправно поведение и засягащи по недопустим начин правната сфера на ищеца. В този смисъл квалифицирането на ищеца като „мръсно момче за мръсни поръчки“ създава опозоряващо за ищеца внушение, отнесено до неопределен кръг от хора, че 4 при изпълнение на работата му като журналист ищецът използва неморални методи, изготвяйки статии под влиянието на трето лице, което характеризира ищеца в обществото негативно и създава съмнение за професионализма му и обективността му в тази връзка. От изложеното се констатира, че посочените изрази са обидни- унизителни за честта и достойнството на ищеца като професионалист. Ето защо е налице противоправно действие, извършено от ответника, представляващо публично (чрез средство за масова информация) отправяне на клеветнически и обидни изявления по повод ищеца, с което са накърнени доброто му име и репутация. Обстоятелството, че същите са отправени в реакция на разпространени от ищеца публикации, съдържащи позорящи твърдения относно личността на трето лице не разколебава извода на съда.