Решение № 2926 от 21.02.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2926 гр. София, 21.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20231110138220 по описа за 2023 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на С. М. К., ЕГН **********, с адрес гр. ...., против „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, с предишно наименование „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ“ АД със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, представлявано от изпълнителните директори ..........- прокурист.

Ищецът твърди, е получил съобщение по изпълнително дело №202272204000429, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1103/2011 г. по описа на РС - Бяла Слатина, за наличие на задължение към взискателя по изпълнителното дело „Юробанк България“ АД в размер на 35 744,36 лв.

Сочи, че вземането на „Юробанк България“ АД е погасено по давност, поради което твърди, че не дължи заплащането на съответната сума.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да обяви за погасено по давност вземането на „Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. „Околовръстен път“ № 260, по ч. гр. д. № 1103/2011 г. по описа на РС - Бяла Слатина, в размер на 13 989. 60 лв. от 28.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното изплащане на последната, както и да установи, че към датата на образуване на изпълнителното дело ищецът не дължи процесната сума.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който е оспорил основателността на последната.

С отговора на исковата молба - ответникът оспорва претенцията по основание.

1

Сочи, че въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1103/2011 г., по описа на РС-Бяла Слатина, са били образувани две изпълнителни дела, а именно ИД 405/12г., по описа на ЧСИ Г. Б. - перемирано съгласно съобщение с изх.№5646/26.03.2021г., и ИД 429/22г., по описа на ЧСИ Г. Б.- висящо към датата на подаване на исковата молба от ищеца.

Сочи, че в хода на образуваното въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1103/2011г., по описа на РС-Бяла Слатина, изпълнително дело № 405/12г., по описа на ЧСИ Г. Б., са предприемани множество валидни изпълнителни действия, които прекъсват 5 годишната погасителна давност и доказват наличие на интерес от страна на ответника за събиране на вземането си, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1103/2011г., по описа на РС-Бяла Слатина.

Твърди, че при образуването на изпълнително дело 405/12г., съдебният изпълнител е предприел действия по събиране на вземането чрез извършване на справки за наличие на движимо и недвижимо имущество, собственост на длъжниците, налагал е запори, когато такова е отрито, и е насрочил опис на движими вещи, находящи се по адрес на длъжниците по изпълнителното дело.

Сочи, че с молба с вх.№03007/11.06.2014г., взискателят е искал извършване на опис, оценка и публична продан на всички движими вещи, находящи се по адрес на длъжниците С. М. К. и ..., лично и в качеството му на ЕТ „.........“. Сочи, че опис е насрочен и извършен от ЧСИ Г. Б. на 07.07.2014г.

Твърди се, че с молба от 13.11.2015 г. ответникът е поискал налагане на запор на всяко вземане и възнаграждение, получавано от страна на ищеца от работодателя й Община Бяла Слатина, Булстат **********.

Сочи се, че с молба от 25.05.2016г., взискателят е поискал извършването на опис, оценка и публична продан на движимото имущество на длъжниците, находящо се в домовете им, както и че опис отново е насрочен и извършен на 09.08.2016г. от ЧСИ Г. Б..

Твърди се, че с молба от 28.08.2017г. взискателят отново е поискал налагане на запор на всяко вземане и възнаграждение, получавано от страна на ищеца от Дирекция Социално Подпомагане - гр. Бяла Слатина, Булстат 1210150560932, като се сочи, че видно от книжата по делото взискателят активно е искал извършване на справки с цел проучване на имущественото състояния на длъжника.

Сочи се, че на 19.08.2019г. е направено искане и са извършени справки за наличие на банкови сметки на името на длъжниците по изпълнителното дело и за наличие на търговски обекти на името на длъжника ЕТ „.........“ с цел насочване на принудителното изпълнение към притежаваното от тях имущество. Твърди се, че изрично в молбата взискателят е поискал налагане на обезпечителни мерки при наличие на имущество, собственост на длъжниците по делото.

Твърди се, че с молба от 24.03.2021г., взискателят е искал извършване на опис, оценка и публична продан на движимите вещи, находящи се по адрес на длъжниците, както и налагане на запори на налични банкови сметки на името на длъжниците по изпълнителното дело, което се твърди, че е безспорно изпълнително действие, което прекъсва 5-годишната погасителна давност.

Сочи се, че през март 2021г., ЧСИ Г. Б. с Постановление с изх.№ 5645/26.03.2021г. е прекратил изпълнителното дело 405/12г., както и че с молба от 21.04.2022г. взискателят е депозирал нова молба за образуване на изпълнително дело за събиране на вземането, произтичащо от изпълнителен лист, издаден по ч. гр. дело 1103/2011г., по описа на РС-Бяла Слатина. Посочва се, че въз основа на депозираната нова молба от взискателя е образувано ИД 429/22г., по описа на Г. Б., както и че с молбата е искано налагане на запори на банкови сметки, трудови възнаграждения както и на открити недвижими имоти и МПС-та, собственост на длъжниците по делото.

2

С оглед на горното, ответникът иска от съда да отхвърли исковата претенция като неоснователна, както и да присъди на ответника разноски по делото.

В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, като въз основа на събраните по делото доказателства и след техния анализ поотделно и в съвкупност, от една страна и при съобразяване на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да приеме за доказано следното от фактическа страна:

Ответникът е образувал ч.гр.дело 1103/2011 г., по описа на РС-Бяла Слатина за събиране на вземания от ищцата. Въз основа на това частно гражданско дело са били образувани две изпълнителни дела, а именно ИД 405/12г., по описа на ЧСИ Г. Б. и ИД 429/22г., по описа на ЧСИ Г. Б..

В хода на образуваното въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.дело 1103/2011г., по описа на РС-Бяла Слатина, изпълнително дело № 405/12г., по описа на ЧСИ Г. Б., са предприемани множество изпълнителни действия през периода 2014-2021 година.

През март 2021г., ЧСИ Г. Б. с Постановление с изх.№ 5645/26.03.2021г. е прекратил изпълнителното дело 405/12г. Взискателят е подал молба от 21.04.2022 г., с която е образувал ново изпълнително дело за събиране на вземането, произтичащо от изпълнителен лист, издаден отново по ч. гр. дело 1103/2011г., по описа на РС-Бяла Слатина.

В хода на предприетите действия по изпълнително дело №202272204000429, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1103/2011 г. по описа на РС - Бяла Слатина, ищцата е получила съобщение за наличие на задължение към взискателя по изпълнителното дело „Юробанк България“ АД в размер на 35 744,36 лв.

Горната фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на анализа на доказателствата, събрани в хода на съдебното дирене, които съдът приема за безпротиворечиви.

Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:

Правната квалификация на иска, заявен в настоящото производство, е чл. 439, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, във вр. с чл. 110 от ЗЗД. За ищеца е тежестта да докаже възникването на вземането и фактите от които черпи права. За ответника по главния иск - е тежестта да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана, както и останалите факти, на които основава своите възражения.

Вземането, което е обект на настоящото производство, е предмет на изпълнително дело №202272204000429, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 1103/2011 г. по описа на РС - Бяла Слатина. Спорът в производството касае приложението на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС и ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д.

№ 3/2020 г., ОСГTК на ВКС.

С ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС беше прието, че ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането е изгубило силата си. Мотивите на ВКС да приеме горното разрешение произтичат от обстоятелството, че в изпълнителния процес кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи), за разлика от исковия процес, в който давността е прекъсната в началото и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне отново в хода на исковото производство.

С ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГTК на ВКС се прие, че по изпълнителните дела, образувани за принудително събиране на вземания до обявяване на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, не е текла 3 погасителна давност на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Давността за тези вземания e започнала да тече от 26.06.2015 г. Мотивите на съда са, че задължителните тълкувателни актове не съставляват правила за поведение, а само изясняват действителното съдържание на правна норма, по чието прилагане има противоречия или неясноти. Когато законите, предмет на тълкуване, не са отменени или съществено изменени и задължителното тълкуване бъде изрично обявено за загубило сила с нов тълкувателен акт, който дава различно тълкуване, до обявяването на задължителен тълкувателен акт с последващ такъв за загубил сила, обективираното в предходния акт тълкуване не може да бъде пренебрегнато по съображения, че има съществена промяна в обществените условия. Поради това последващите тълкувателни решения нямат, подобно на първоначалните, обратно действие, а започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред.

В допълнение, относно перемпцията следва да се има предвид и ТР № 2/2023 г. по т. д.

№ 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, в което се прие, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишава и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. В този смисъл, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Относно действието на това ТР и приложението му към настоящото производство, следва да се има предвид, че тъй като то не отменя друго по-старо тълкувание, какъвто беше случая с ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС, то има ретроактивно действие.

В съответствие с горното и предвид, че тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, в случая следва да се приеме, че погасителната давност за процесните вземания е започнала да тече на 26.06.2015 г., като преди това не е текла.

Общите вземания в общ размер от 35 744,36 лева включват процесното вземане от 13 989,60 лева, представляващо главницата, още 15 132,94 лева лихви, неолихвяема сума в размер на 3 124,14 лева, разноски в размер на 868,36 лева и такса по чл. 26 от Тарифата за таксите и разноските по ЗЧСИ с включен ДДС в полза на ЧСИ Г. Б. в размер на 2 629,32 лева.

Ищцата не оспорва извършването на изпълнителните действия, но оспорва тяхната валидност, тъй като счита, че не са извършени в хода на валидно изпълнително дело, понеже делото е следвало да бъде перемирано. Доколкото обаче от ТР № 2/2023 г. по т. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС следва, че настъпилата перемпция не засяга давността, тези възражения не следва да бъдат взети предвид от съда.