Решение № 4 от 02.07.2025, Военен съд - София

Мотиви по АНД № 16/2025 г. по описа на СОФИЙСКИ ВОЕНЕН СЪД

С постановление, съставено по чл. 375 от НПК с предложение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Двадесет и осма от НПК Военно-окръжна прокуратура - С. е повдигнала обвинение против обвиняемия подполковник С.

С. Т., с ЕГН: **********, за това че на 17.10.2023 г. около 18.40 часа в гр. С., пред 5-то ОУ „И.В.“, ж.к. „Б.“, ул. „С.Р.“ № 31, чрез употреба на физическо насилие - блъскане и притискане с ръце и тяло, причинил на съпругата си Х.

Д. Т.а, лека телесна повреда реализираща медико-биологичните признаци БОЛКА И СТРАДАНИЯ, без разстройство на здравето, изразяващи се в две кръвонасядания по вътрешната повърхност на средна към долна трета на дясна мишница, от които едното е и с повърхностно охлузване с ограничена площ 3,5/2 см., и второ малко 4 мм в диаметър, като деянието е извършено в условията на домашно насилие /Съгласно последните изменения на чл. 93, т.

31 от НК /ДВ, бр. 16 от 2019 г., изм., бр. 67 от 04.08.2023 г. престъплението е извършено „в условията на домашно насилие“, ако е извършено чрез упражняване на физическо, сексуално или психическо насилие, поставяне в икономическа зависимост, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права и е осъществено спрямо възходящ, низходящ, съпруг или бивш съпруг, лице, от което има дете, лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство, или лице, с което живеят или е живяло в едно домакинство/ – престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Първоинстанционното съдебно следствие е проведено по реда на глава 28 от НПК.

В хода на съдебните прения, пред настоящата инстанция, Военноокръжна прокуратура – С. (ВОП-С.), поддържа внесеното обвинение. Счита, че фактическата обстановка, описана в постановлението на ВОП-С., се установявала от събраните по делото доказателства. Поради това моли съда да приеме, че обвиняемият е осъществил състава на вмененото му престъпление, както от обективна, така и от субективна страна. При реализацията на наказателната отговорност предлага обвиняемият да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи наказание около средния размер, предвиден в нормата на чл. 78а от НК.

Упълномощеният защитник на обвиняемия подп. С. Т. – адв. С. С., претендира за постановяване на решение, с което обвиняемият да бъде оправдан. Поддържа, че в състава на възведеното престъпление имало 4 предпоставки, а в случая липсвали две от тях. Изразява мнение, че делата от този род се водели благодарение на неправителствени организации, които 1 защитавали пострадалите жени и това представлявало една добре изработена схема, в която можел да попадне всеки един български мъж. Подчертава, че до започването на бракоразводното дело са били образувани шест граждански дела за домашно насилие и редица жалби в различни институции – в няколко прокуратури и полицията, водели се и дела за делби на имоти, като общо делата били девет, по които те трябвало да се защитават за неща, които не са извършили. Изтъква, че разпитаните по делото свидетели са били разпитвани и по гражданското дело пред СРС за защита от домашно насилие за процесната дата, като там тези свидетели са депозирали различни показания и показанията на същите тези свидетели по настоящото дело са се променили във вреда на неговия доверител. Също така, счита че от разпитаните по делото свидетели, всички сочели, че е имало скандал на висок глас, но никой, с изключение на пострадалата, не сочи, че е видял физическо съприкосновение между пострадалата и обвиняемия. Намира показанията на пострадалата за недостоверни и поради това, че отказа да разкаже какво е имало в семейния им банков сейф, което било основната причина за скандала между двамата бивши съпрузи на процесната дата. А в този сейф са били всички важни документи за обвиняемия. Подчертава, че за констатираните наранявания, и според становището на съдебния лекар, не може да се определи с точност тяхната давност, което не изключвало възможността същите да са били причинени и преди процесната дата. Само по себе си едно съдебномедицинско удостоверение не можело да обоснове вината на дадено лице, още повече, че по делото нямало нито едно друго доказателство, което да сочи на физическо насилие между неговия доверител и тогавашната му съпруга. По отношение на умисъла счита, че обвиняемият е целял единствено да види децата си и да шофира автомобила, който бил негов и на неговата съпруга и не е нанасял каквито и да било удари по гърба й, нито пък е упражнявал физическо насилие по отношение на бившата си съпруга, защото никой от свидетелите не е видял такова нещо. Дори да се приемело, че са налице косвени доказателства, то същите следвало при тяхната съпоставка помежду им, те в своята логическа последователност да водят до еднозначен извод, а това не било така, защото имало четирима свидетели, които не са видели нанасяне на удари от страна на обвиняемия, а така твърди единствено бившата съпруга обвиняемия. Защитата изтъква, че обвинението се базирало и пресъздавало фактическата обстановка единствено въз основа на показанията на св. Т.а, но те не отразявали обективното състояние на фактите, поради което не следвало да се кредитират. Моли за оправдаването на неговия подзащитен, защото обвинението не било доказано по никакъв начин. При това положение и при хроничния недостиг и недокомплектоване на българската армия и две войни около нас, счита, че не би следвало да се жертва един подготвен кадрови офицер от външното разузнаване за недоказани твърдения на една жена, която с цената на всичко се опитвала да му заграби имуществото, а след това да го очерни в обществото. Този офицер бил по-ценен от измислиците на една жена, която с цената на всичко се опитвала да се докопа до повече пари и 2 свобода.

Обвиняемият подп. С. Т., в своя лична защита, се солидаризира със становището на своя защитник и настоява да бъде оправдан, защото била казана и доказана неговата невинност, бил е напръскан със спрей, като дори и тогава не е посягал на съпругата си. При упражняване правото си на последна дума заявява, че ако чувствал вина нямало да чака и да си е признал и без да бъде питан, счита се за невинен и настоява да бъде оправдан от съда.

Съдът, като обсъди и съобрази събраните по делото доказателства и доказателствени средства, становищата на страните, и при съобразяване с разпоредбата на чл. 301 и следващите НПК, прие за установено следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият подполковник С. С. Т., роден на 04.10.1971 г. в гр. Балчик, българин, български гражданин, живущ в гр. С., кв. Манастирски ливадизапад, ул. Р.И № 106, ет. 3, ап. 20б, разведен, с две деца на 4 години и на 8 години, за които родителските права се упражняват от бившата му съпруга, с висше образование, служещ във военно формирование ***-С., ЕГН:

**********, неосъждан.

Свидетелката Х. Д. Т.а (с ново фамилно име Д., след развода й с обвиняемия) и обвиняемия С. С. Т. били сключили граждански брак на 10.10.2010 г. От брака си имали две деца Л.С.Т. /родена на 09.10.2020 г./ и С.С.Т. /родена на 23.11.2016 г./. По време на пандемията от COVID-19, която съвпаднала с приключване на второто майчинство на пострадалата, двамата съпрузи започнали да имат проблеми във взаимоотношенията по между си, които с времето се изострили и задълбочили. През месец юли 2023 г. след поредния семеен скандал Т.а напуснала семейното жилище, находящо се в гр.

С., ул. „Р.И“ № 106, ет. 3, ап.206, заедно с двете си деца и отишла да живее временно при нейните родители в с. Мокрище, общ. Пазарджик. В края на месец юли 2023 г. св. Т.а подала молба за развод в Софийски районен съд. В резултат на това СРС възложил отглеждането на двете деца на майката, а на бащата определил режим на лични отношения. Пострадалата свидетелка и обвиняемият се виждали неколкократно заради децата като всеки път срещите помежду им протичали с напрежение и взаимни обиди. Впоследствие св. Т.а си намерила квартира в гр. С., ул. „П." № 8, ет. 4, ап. 15, в близост до 05 ОУ „И.В.", находящо се в гр. С., ул. „С.Р.“ № 31, където била записала дъщеря си свидетелката С.С.Т. за ученичка в първи клас. Това допълнително обострило отношенията между двамата съпрузи, тъй като обвиняемия Т. искал те да се приберат семейното им жилище.

На 17.10.2023 г. около 18.00 часа св. Х. Т.а отишла да прибере детето си – св. С.Т. от 05 ОУ „И.В." с колата, тъй като валял дъжд. Съпругът й - обв. Т. също бил пред училището и като я видял, че паркира и слиза от автомобила се доближил до нея с думите „Ела тука ти казвам, къде отиваш“. Свидетелката 3

Т.а бързайки, тръгнала към входа на училището, а обв. С. Т. останал при колата. След като взела детето около 18.30 часа, двете се отправили към паркирания автомобил, където обв. Т. продължавал да чака. След като ги видял той препречил пътя на св. Т.а и я изблъскал така, че тя да не може да влезе на шофьорското място в автомобила. Започнал скандал между двамата за това кой има право да управлява превозното средство. Обвиняемият Т. обвинявал свидетелката Х. Т.а още и за това че от една година му е ограничила достъпа до семейния им банков сейф, като искал да му го възстанови.

Обвиняемият крещял на св. Х. Т.а, в присъствието на малолетната св. С.Т., която се разстроила и започнала да плаче. Със заповеднически тон той изкрещял на С.Т. „да влиза в колата“ и тя седнала на задната седалка на автомобила. Тонът на обвиняемия към св. Х. Т.а ставал все по-заплашителен.

По време на разразилия се между двамата съпрузи скандал, обв. Т. полагал усилия да възпре жена си да влезе в автомобила, като я бутал, дърпал й чантата, а в един момент я стиснал и силно за дясната ръка, след което я ударил с юмрук в рамото. В резултат това Т.а залитнала и се ударила в шофьорската врата на колата. Бутането между двамата продължило като в момента, в който Т.а била в гръб към Т., той и налетял отзад и започнал да я удря по гърба. Пострадалата започнала да вика за помощ към преминаващите в близост хора - свидетелите Д. Е. З.-И. и Ю. Е. Д., като междувременно около 18.51 часа св. Т.а успяла да позвъни на национален спешен тел. 112, за да потърси помощ. На мястото дошли служители на 06 РУ-СДВР, които задържали обвиняемия за срок от 24 часа на основание издадена Заповед за задържане на лице.

Видно от съдебномедицинско удостоверение № 913/18.10.2023 г. (л. 26, т. 3 от ДП, приложено многократно по досъдебното производство с идентично съдържание) е, че на 18.10.2023 г. в 10.35 часа пострадалата Х. Т.а посетила УМБАЛ „Александровска“ ЕАД, Клиника по съдебна медицина и деонтология, където била прегледана от съдебен лекар с оплакване за болки в областта на дясната раменна става получени в резултат на това, че на 17.10.2023 г. е била блъскана, дърпана и удряна от съпруга си, с когото били пред развод. Към момента на прегледа, съдебният лекар д-р Мартина Вълчева не установила видими външни травматични увреждания, но констатирала по вътрешната повърхност на средна към долна трета на дясната мишница надлежно петнисто червеникаво мораво кръвонасядане 3,5/2 см, с блед център около 1 см, върху който се установявали съвсем повърхностни петнисти охлузвания, с бледо червеникаво дъно, под нивото на околната кожа. Пред долния му край имало друго мораво 3 кръвонасядане, окръглено, което било 4 мм в диаметър. По задно вътрешната повърхност на средна трета на дясната предмишница имало петнисто мораво кръвонасядане, 1/0,5 см, надлежно.

Съгласно заключението на съдебния лекар установените кръвонасядания на дясната мишница и предмишница, са причинили болка и страдание на пострадалото лице. Механизмът на получаване на травматичните увреждания е в резултат от действието на твърди тъпи предмети, по механизъм на удар с 4 или върху такива, както и от притискане между такива и могат да се получат по време и начин, съобщен от пострадалата.

По делото е изготвена съдебна медицинска експертиза по писмени данни № П-10/2024 г., от чието заключение се установи, че обективно установените травматични увреждания от извършения специализиран съдебно-медицински преглед на 18.10.2023 г. на пострадалата Х. Т.а не са довели до функционални затруднения, като съпровождащите подобни травми болки отшумяват спонтанно и без лечение за около 5-7 дни след инцидента.

Разпечатката съдържа 22 от 121 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/a7c250c6-6f06-4431-99b8-a7b0688e8ea8