Решение № 3 от 06.01.2023, Районен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Разград, 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КОНСТАНТИН П. КОСЕВ при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН П. КОСЕВ Административно наказателно дело № 20223330200611 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Делото се разглежда за втори път в РС Разград след връщането му от АС Разград за ново разглеждане.

Постъпила е жалба от В. К. И. от гр. Аксаково против НП № 21-1075001046/20.09.2021г. на началник сектор към ОДМВР- Разград, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й е наложено административно наказание глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. В жалбата сочи, че обжалваното НП е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалните правила,оспорва се приетата от наказващия орган фактическа обстановка.

Жалбоподателката не се явява в съдебно заседание, не се явява и неин представител.

За наказващия орган ОДМВР- Разград не се явява представител.

За Районна прокуратура гр.Разград не се явява представител.

Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 26.02.2021 г. в 17:05ч. в гр. Цар Калоян на ул. Освобождение до бензиностанция Петрол в посока гр. Разград с автоматизирано техническо средство АТСС TFR1-M с № 635, клип № 7641 било установено и заснето движение със скорост от 103 км/ч, при разрешена 50 км/ч, на МПС - л.а. Фолксваген Пасат с рег. № ***, собственост на С.А.Д.. Същият първоначално попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП от 24.03.2021г., в която посочил, че на цитираната дата е управлявал автомобила лично и в следствие на това негово изявление му била изпратена покана за явяване в сектор ПП при ОДМВР-Разград за съставяне на АУАН /връчена на 08.05.2021г./ За установеното нарушение първоначално бил съставен АУАН бл.№ 390697 от 08.06.2021г. на собственика С.А.Д. /в негово отсъствие/, като в акта скоростта била намалена с допустимата грешка на АТСС- 3%. Актът бил връчен на Д. на 1

24.06.2021г. В срок обаче било депозирано писмено възражение от Ст.Д., в което посочил, че на процесната дата- 26.02.2021г. автомобилът му е бил управляван от неговата тъща- В.

К. И., а той е бил на работа /шофьор в Градски транспорт ЕАД-Варна/, представяйки пътен лист. Била извършена проверка във връзка с тези твърдения /Включително чрез справка от Градски транспорт ЕАД-Варна и приложен пътен лист/ и отново била представена декларация по чл.188 от ЗДвП този път от жалбоподателката В. К. И., в която същата изрично декларирала, че именно тя е управлява автомобила на 26.02.2021г. /копие на л.23 от НАХД 694/2021г. на РРС/

След извършената проверка на 19.08.2021г. св. Н. С. /Началник група към ОДМВР/ съставил АУАН на жалбоподателката, като в акта е прието, че жалбоподателката В. И. на процесната дата 26.02.2021г. е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП, управлявайки лекия автомобил в населено място със скорост над допустимата. Актът бил връчен на 01.09.2021г. чрез ОДМВР-Варна, като жалбоподателката е посочила, че няма възражения по същия. Било издадено и процесното наказателно постановление, с което на жалбоподателката на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП й са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

По делото е разпитан актосъставителя Н. С., който потвърждава изложените в акта обстоятелства. Приложени са клип № 7641, заснет от техническото средство, като при новото разглеждане на делото са приложени и протокол от проверка на мобилната система за видеоконтрол, удостоверение за одобрен тип средство за измерване /процесното техническо средство се счита за одобрен тип съгласно чл.30, ал.5 от Закона за измерванията/. Описаната в акта и НП фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от материалите по приложената административно наказателна преписка, така и от показанията на св. Н.С., поради което и съдът приема, че нарушението извършено от жалбоподателката е доказано – действително на процесната дата и място същата е управлявала лек автомобил с превишена скорост, което е установено по надлежен ред.

Самата жалбоподателка е посочила в декларация, че лично е управлявала автомобила на процесната дата, а превишението на скоростта е установено посредством одобрен тип средство за измерване - преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникация. Самият акт има доказателствена сила по силата на чл.189, ал.2 от ЗДвП и събраните доказателства не разколебават тази доказателствена сила.

Изложените фактически обстоятелства обуславят от правна страна следното: При издаване на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са спазени процесуалните правила установени от ЗАНН - същите са издадени от компетентни органи и съобразно предвидения от закона ред. Не са налице нарушения в процедурата. В този смисъл следва да се каже, че не съществува неяснота относно приетата от наказващия орган фактическа обстановка – ясно е какво деяние се визира, къде е извършено. Като окончателна меродавна скорост при нарушението е приета скоростта от 103 км.ч., която е получена след приспадане на възможна грешка от 3% 2

/отчетената скорост е 106 км.ч., видно от приложената снимка от техн.средство/. В случая са приспаднати именно 3% от отчетената скорост, което е изискването при отчетена скорост над 100км/ч. Реално 3% от е 106 км.ч. е 3,18, но попада в същите рамки, поради което съдът намира, че правилно е приет окончателен показател на скоростта от 103 км.ч. В случая е приложена именно относимата санкционна норма с прилагане на относимото увеличение на глобата за всеки следващи 5 км/ч. превишение. С оглед данните по делото съдът приема, че жалбоподателката е осъществила от обективна и субективна страна състава на вмененото му нарушение. На посочената в акта дата в населено място /гр. Цар Калоян/ тя е управлявала лек автомобил, като при ограничение на скоростта до 50 км/ч. за населените места, жалбоподателката е управлявала с по-висока скорост, надвишаваща максимално допустимата с 53 км/ч. /след спадане на допустима грешка/, като по този начин е нарушила чл.21, ал.1 от ЗДвП. Скоростта, с която жалбоподателката се е движила е установена с техническо средство.

Нарушението е осъществено и от субективна страна – жалбоподателката е била наясно със задължението си да не превишава разрешената от закона скорост за движение в населено място, но не се е съобразила с това си задължение.

Несериозно е в този случай да се говори за маловажност по смисъла на чл.28 ЗАНН – става дума за драстично нарушение на скорост, а и тези случаи са очевидно масови, което налага и строг подход към нарушителите. Наказанията глоба по чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП, както и лишаване от право да се управлява МПС са в абсолютен размер, който в случая е съобразен от наказващия орган, поради което и не може да се поставя въпрос за намаляването на наказанията. Съдът намира, че при ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателката материалния и процесуалния закон са правилно приложени, поради което и наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1075- 001046/20.09.2021г. на началник сектор към ОДМВР-Разград, сектор Пътна полиция, с което на основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП на жалбоподателката В. К. И. от гр. Аксаково са наложени административни наказания глоба в размер на 700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________

3