Решение № 147 от 06.11.2024, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Недялка Н.

Членове:

Анелия М. Игнатова

М. Д. Инджова при участието на секретаря ЛЮБА СТ. СТАТЕЛОВА в присъствието на прокурора М. Ив. Н. като разгледа докладваното от Недялка Н. Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241800600243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 318 и сл., вр. чл. 313 НПК, образувано по жалба, подадена от адв. К. К. - защитник на подсъдимия Г. С. С., срещу присъда № 34 от 19.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 809/2023 г. по описа на Районен съд - И..

С обжалваната присъда подсъдимият Г. С. С., с ЕГН: **********, е бил признат за виновен в това, че на 09.07.2023 г. около 03.35 часа в град И., Софийска област по ул. „И. Ш.“ е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка „БМВ“, модел „320 Д” с рег. № СО **** СН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабр. номер ARDM - 0173, калиброван и валиден до 03.11.2023 г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл.

343б, ал. 1 от НК, а именно по НОХД № 151/2016 г. по описа на Районен съд Г. с одобрено от съда Споразумение № 32/28.06.2016 г. - престъпление по чл.

1

343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, поради което и при условията на чл. 373, ал. 2 вр. чл.

372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК вр. чл. 58а, ал. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 55, ал.1, т. 1 от НК и чл. 58а, ал. 5 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от 6 /шест/ месеца, както и глоба в размер на 500 /петстотин/ лева.

Със същата присъда подсъдимият Г. С. е бил лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 1 /една/ година и 2 /два/ месеца на основание чл. 343г НК, като е приспаднато на осн. чл. 59, ал. 4 НК времето, през което подсъдимият Г. С. е бил лишен от това право по административен ред, считано от 09.07.2023 г.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК срещу присъдата е подадена въззивна жалба от защитника на подсъдимия - адв. К. К.. В депозираната жалба от защитника се твърди, че подсъдимият е бил реабилитиран от съда по отношение на деянието, обусловило съставомерността по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК. Твърди се, че извършеното деяние съставлява единствено административно нарушение, поради което се моли за отмяна на присъдата и прекратяване на наказателното производство. Алтернативно се предявява искане за отлагане изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода на основание чл. 66, ал. 1 НК. Изтъква се в тази връзка добросъвестното процесуално поведение на подсъдимия, ниската концентрация на алкохол в кръвта му и чистото му съдебно минало. В допълнението към жалбата се подчертава, че съдът е приложил неправилно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 НК. Поддържа се, че реабилитирането на подсъдимия е налагало прекратяване на наказателното производство още от прокурора, вместо внасяне на обвинителен акт в съда, тъй като осъждането му следва да се счита за заличено.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция представителят на Софийска окръжна прокуратура оспорва жалбата срещу първоинстанционната присъда. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е постановил обоснован и справедлив съдебен акт, без да допуска съществени нарушения на процесуалните правила. Моли присъдата на Районен съд - И. да бъде потвърдена.

Защитникът адв. К. поддържа жалбата с изложените в нея доводи.

Развива изложените аргументи за настъпила реабилитация на основание чл.

88а НК по отношение на осъждането на подсъдимия по НОХД № 151/2016 г.

2 по описа на РС - Г., като счита, че подзащитният му следва да се третира като неосъждан към датата на извършване настоящото деяние. В тази връзка посочва, че към 28.06.2022 г. по отношение на подсъдимия е бил изтекъл срокът за пълна реабилитация по чл. 88а, ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 5 НК, поради което деянието съставлява единствено административно нарушение. С тези доводи прави искане за прекратяване на наказателното производство, а алтернативно - за връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за прилагане на материалния закон в посочения смисъл.

Съдът, след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт в пределите по чл. 314 НПК и във връзка с доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е протекло по правилата на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” НПК. Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, с което е била инициирана диференцираната процедура за разглеждане на наказателното дело по глава Двадесет и седма НПК - чл. 371, т. 2 НПК.

Първоинстанционният съд, след като е установил, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, е обявил по предвидения процесуален ред по чл. 372, ал. 4 НПК, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Процесуалните действия на страните и на съда, свързани с проведеното съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, са извършени при стриктно съблюдаване на процесуалните правила и са надлежно документирани в съдебния протокол.

Съобразявайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, правилно първоинстанционният съд е приел за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, позовавайки се на направеното от подсъдимия самопризнание, което се подкрепя от доказателствата, събрани в досъдебното производство

От фактическа страна се установява следното:

На 09.07.2023 г., в ранните часове, подсъдимият С. управлявал лек 3 автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“, с рег. № СО **** СН, по ул. „И. Ш.“ в гр. И., Софийска област.

Същият ден свидетелите Г. С. Г.ев и М. И. Д.-А. - полицейски служители при РУ МВР - И., изпълнявали служебните си задължения съгласно утвърдения график за работа и дежурства по линия на пътната безопасност.

Около 03:35 часа свидетелите спрели за проверка управлявания от подсъдимия С. лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № СО **** СН.

В хода на извършената проверка полицейските служители установили, че водач на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320Д“ с рег. № СО **** СН е подсъдимият С., както и че същият е правоспособен водач на МПС. В хода на проверката полицейските служители Г.ев и Д. - А. усетили, че подсъдимият лъхал на алкохол и свидетелят Г.ев му предложил да бъде тестван за наличие на алкохол. На водача била направена проба с техническо средство „ Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARDM – 0173, с проба № 5737, който отчел концентрация на алкохол в издишания от него въздух 0,59 на хиляда.

Резултатът бил показан на подсъдимия, след което той бил отстранен от управление на лекия автомобил.

Непосредствено след проведения тест, свидетелят Г.ев съставил на подсъдимия С. АУАН № 964201/09.07.2023г., след което му издал и талон за медицинско изследване № 109653/09.07.2023г. с указания, че в срок от тридесет минути от връчването на талона следва да се яви във Филиал на спешна медицинска помощ – град И. за даване на кръвна проба. Подсъдимият С. лично вписал в талона, че се отказва от медицинско и химическо изследване. В посочения в талона срок подсъдимият не се явил в болничното заведение за даване на кръвна проба, съответно не дал кръв за изследване.

Подсъдимият Г. С. С., с ЕГН: **********, е роден на 19.03.1977 г., българин, български гражданин, осъждан, със средно специално образование, неженен, трудово ангажиран.

Към 09.07.2023 г. подсъдимият бил правоспособен водач и имал издадено свидетелство за управление на моторно превозно средство № 284472599, валидно до 02.07.2030 г. за различни категории, в това число и категория В.

Подсъдимият е осъждан (справка за съдимост - л. 24-25 от първоинстанционното 4 производство), както следва:

Със споразумение за решаване на делото по н.о.х.д. № 151/2016 г. по описа на Районен съд - Г., одобрено на 28.06.2016 г., подсъдимият е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от 5 месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е било отложено с изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

С определение от 03.10.2023 г. по ч.н.д. № 168/2023 г. по описа на Районен съд - Г., влязло в законна сила на 11.10.2023 г., на основание чл. 87, ал.

1 НК е била допусната съдебна реабилитация по отношение на подсъдимия Г.

С., като са отменени за вбъдеще последиците, свързани с осъждането му по н.о.х.д. № 151/2016 г. на РС-Г..

Първоинстанционният съд, спазвайки разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, се е позовал на направеното самопризнание от страна на подсъдимия, както и на останалите доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно: показанията на свидетелите Г. С. Г.ев и М. И. Д.-А., писмените доказателства - АУАН № 964201/09.07.2023 г. (л. 9 от ДП), талон за медицинско изследване (л. 10 от ДП), справка-картон на водач на МПС (л. 12-13 от ДП), справка за премината проверка на анализатор на алкохол в дъха (л. 23 от ДП), разпечатка за резултат от проверка с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” (л. 24 от ДП), справка за съдимост (л. 26-27 от ДП и л. 24-25 от съдебното производство), справка за прекратяване регистрация на МПС (л. 28-29 от ДП), справка АИС БДС (л. 31-32 от ДП), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние (л. 37 от ДП).

При собствена преценка на доказателствените материали по делото, въззивният съд констатира, че направеното от подсъдимия самопризнание обхваща изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, които намират потвърждение в събраните на досъдебното производство доказателства. Първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел наличието на основанията за провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК.

Като е установил правилно

5 фактическата обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до правилни изводи относно нейната правна квалификация и е изложил изчерпателни доводи, аргументиращи поотделно наличието на обективните и субективни признаци на престъплението и авторството му от подсъдимия, които изцяло се споделят от настоящата инстанция.

С деянието си подсъдимият е осъществил от обективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 НК, като на 09.07.2023 г., около 03:30 часа в град И., Софийска област, по ул. „И. Ш.” е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ”, модел „320 Д”, с рег. № СО **** СН, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози - с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510”, с фабричен номер ARDM - 0173, калиброван и валиден до 03.11.2023 г., след като е бил осъден с влязла в сила присъда за деяние по чл. 343б, ал. 1 от НК, а именно по н.о.х.д. № 151/2016 г. по описа на Районен съд - Г. - с одобрено от съда споразумение № 32 от 28.06.2016 г.

Обстоятелствата, покриващи от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343б, ал. 2, вр., ал. 1 НК, са доказани по несъмнен начин. Първоинстанционният съд е достигнал до обоснован и правилен извод за съставомерност на извършеното от подсъдимия С. деяние по чл. 343б, ал. 2, вр., ал. 1 НК. Доказано е при липса на всякакво съмнение обстоятелството, че подсъдимият е управлявал МПС на инкриминираната дата с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно 0,59 на хиляда, което е установено по надлежния ред, предвиден в горепосочената наредба, при наличие на законовите основания за приемане на показанията на техническото средство.