Решение № 67 от 21.04.2023, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Б., 21.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., V-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П.Д. С. при участието на секретаря Х. К. Н. като разгледа докладваното от П.Д. С. Гражданско дело № 20211810101484 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД.

Ищецът- “Ф. И.” ЕАД, гр. С. твърди, че по силата на сключен между “П. Ф. Б.” ООД и ответника Ц. В. К. договор за потребителски кредит No * от 14.08.2015 г., дружеството му е отпуснало сума в размер на 300.00 лв., а кредитополучателят се е задължил да я върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на дружеството, на 45 броя седмични вноски. Ответникът изрично удостоверява с полагане на подписа си получаването на сумата, предмет на договора. Кредиторът е изпълнил изцяло задължението си по договора за потребителски кредит, а именно предоставяне на паричен заем на заемодателя.

Поддържа, че ответникът не е изпълнил всички свои задължения по договора и е преустановил плащанията, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 23.08.2015 г. Сочи, че крайният срок за изпълнение на договора е настъпил на 24.06.2016 г., с което е станал изискуем целият неизплатен остатък от главното задължение - главница, която е дължима ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането.

Излага, че на 27.08.2016 г. между “П. Ф. Б.” ООД и ищеца “Ф. И.” ЕАД е сключен договор за прехвърляне на вземания, по силата на който титуляр на процесното вземане е станал ищецът. Ищецът е упълномощен от “П. Ф. Б.” ООД да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за което на длъжника е изпратено писмено уведомление, като пощенската пратка е върната в цялост и оформена като непотърсена. Предвид това прилага уведомление за цесия за връчването му на ответника с исковата молба. Сочи, че поради неизпълнение от страна на ответника на договорните му задължения, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано ч. гр. д. No 982/2021 г. на РС- Б., като длъжникът е подал възражение срещу заповедта, с оглед на което за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване на вземанията му, като 1 по настоящото дело претендира част от сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което признае за установено съществуването на вземанията му към ответника, както следва: сумата от 334.26 лв. – главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението, и сумата от 70.80 лв. - лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до 13.03.2020 г. и от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г. Претендира разноски.

Ответникът- Ц. В. Х. от гр. Б. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирала писмен отговор и не е взела становище по иска. В депозирано възражение в заповедното производство същият е оспорил дължимостта на вземанията като погасени по давност.

В съдебно заседание ответникът оспорва исковете като неоснователни поради погасяване на задълженията по давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр. д. No 982/2021 г. по описа на БРС, по заявление за издаване на заповед за изпълнение на ищеца от 29.03.2021 г. съдът е издал заповед No 119/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника Ц. В. К.. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК съдът е постановил длъжникът да заплати на заявителя по заповедното производство и ищец по настоящото сумата от 334.26 лв., представляваща главница по цедиран договор за потребителски кредит с номер * от 14.08.2015 г., сумата от 45.66 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 23.08.2015 г. до 24.06.2016 г., сумата от 124.08 лв., представляваща лихва /обезщетение/ за забава, представляваща сбор от 121.07 лв. за периода от 29.07.2016 г. до 13.03.2020 г. и 3.01 лева за периода от 14.07.2020 г. до 12.03.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.03.2021 г.

/датата на подаване на заявлението/ до окончателното изплащане на вземането, както да заплати и сумата от 25.00 лева за направени разноски по делото за държавна такса, както да заплати и сумата от 50.00 лева за направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

В предвидения за това срок ответникът е подал писмено възражение, в което е направил възражение за погасяване на задължението по давност, като в срока по чл.

415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил настоящия иск за установяване на вземанията му към ответника, за които е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

Видно от представеното заверено копие на Договор за потребителски кредит No * от 14.08.2015 г., на същата дата между “П. Ф. Б.” ООД и ответника е сключен договор, по силата на който посоченото дружество е предоставило на ответника потребителски кредит в размер на 300.00 лв. В договора е предвидена дължимост на годишен процент на разходите и лихва в посочени в същия размери, като лихвата е фиксирана и общият й размер възлиза на 40.98 лв., както и на такса оценка на досие в размер на 15.00 лв. Съгласно сключения договор ответникът е избрал допълнителна услуга “Кредит у дома” с дължима такса за същата в размер на 174.84 лв. С договора е уговорено изплащане на кредита на 45 броя седмични вноски в размер от по 11.80 лв.

(последната в размер на 11.62 лв.), с падеж на първото седмично плащане на 21.08.2015 г., или обща стойност на плащанията в размер на 530.82 лв. Съгласно чл. 27 от договора, с подписването му кредитополучателят (наименован “клиент”) 2 потвърждава, че е получил от “П. Ф. Б.” ООД пълния размер на кредита, като договорът е подписан от ответника на 14.08.2015 г.

Видно от заверено копие на Договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016 г., между “Ф. И.” ЕАД и “П. Ф. Б.” ООД е сключен договор, по силата на който “П. Ф.

Б.” ООД, в качеството му на цедент, е прехвърлил възмездно на ищеца, в качеството му на цесионер, вземанията си, посочени в Приложение No 1, последното представляващо неразделна част от договора, като вземанията се прехвърлят в пълен размер, заедно с всички допълнителни права, включително начислените лихви и разходите, направени за събиране на вземанията. В чл. 7. (1) от същия договор е предвидено, че с подписването на договора цедентът дава съгласието си и упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за кредит, извършено с договора, като цедентът ще упълномощи цесионера с тези права и чрез изрично пълномощно, изготвено по образец в Приложение No 3 към договора, в срок от 10 работни дни, считано от подписване на договора.

Видно от заверено копие на Удостоверение от 27.07.2021 г. от “Ф. Б.” ЕООД (с предходно наименование “П. Ф. Б.” ООД), в същото е удостоверено, че в полза на “Ф.

И.” ЕАД с договор за цесия от 28.07.2016 г., сключен между страните, и Приложение No 1, представляваща неразделна част от посочения договор, е прехвърлено вземане, произтичащо от процесния договор - договор за потребителски кредит No * от 15.08.2015 г., сключен с ответника Ц. В. К., ЕГН **********.

Представено е заверено копие на Пълномощно от “П. Ф. Б.” ООД от 19.06.2019 г., с което последното е упълномощило ищеца да го представлява като уведоми длъжниците от негово име за сключения договор за цесия от 28.07.2016 г.

С исковата молба е приложено и Уведомление за извършено прехвърляне на вземания от “П. Ф. Б.” ООД чрез пълномощника му “Ф. И.” ЕАД до ответника, което е връчено на последния с получаване на исковата молба на 08.09.2021 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 99 от ЗЗД за установяване на част от вземания на ищеца към ответника, за които вземания е издадена заповед No 119/04.06.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No 982/2021 г. по описа на БРС. Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни.

По делото безспорно се установяват обстоятелства, че между “П. Ф. Б.” ООД и ответника Ц. В. Хрисотва /К./ е съществувала облигационна връзка по сключен от тях Договор за потребителски кредит No * от 14.08.2015 г., по силата на който дружеството кредитор е предоставило на ответника кредитни средства в размер на 300.00 лв., а ответникът се е задължил да върне предоставените му средства, заедно с годишен процент на разходите и лихва, както и дължими такса са оценка на досие в размер на 15.00 лв. и такса за избраната от ответника услуга “кредит у дома” в размер на 174.84 лв., при което общият размер на задължението му към кредитора е било 530.82 лв. Съгласно така сключения между страните договор ответникът се е задължил да погаси това си задължение на 45 седмични вноски от по 11.80 лв. (а последната вноска от 11.62 лв.), с падеж на първото плащане на 21.08.2015 г. и на останалите 3 вноски – в ден понеделник от седмицата. Ответникът не оспорва обстоятелството, че не е заплатила част от дължимите седмични вноски по кредита.

Категорично се установява и обстоятелството, че на 28.07.2016 г. между “П. Ф.

Б.” ООД и ищцовото дружество е сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/, произтичащи от договори за потребителски кредити, и които вземания са посочени и определени от цедента “П. Ф. Б.” ООД в списък Приложение No 1 към този договор, като съгласно представеното от кредитора удостоверение, сред включените в последното договори за кредит и е процесния договор с ответника.

По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане- цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на вземане. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът, е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по силата на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор. От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект може да направи единствено на цесионера.

В случая съдът приема, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от цедента “П. Ф. Б.” ООД, като уведомлението за това е получено от него на 08.09.2021 г., тъй като същото, приложено към исковата молба от ищеца, е получено от ответника на посочената дата, подадено е от ищеца, но от името на цедента. Съгласно съдебната практика, връчването на ответника по делото на препис от исковата молба, включително и от уведомлението, изходящо от цедента, е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по предявен иск за прехвърленото вземане следва да се съобрази. В този смисъл е практиката на ВКС, отразена в Решение No 123 от 24.06.2009 г. по т. д. No 12/2009г., т. к., ІІ т. о. на ВКС.

Ответникът не оспорва възникването на претендираните парични задължения към “П. Ф. Б.” ООД и обстоятелството, че не е извършвала плащания по кредита, а също и прехвърлянето им на ищеца “Ф. И.” ЕАД, нито ангажира доказателства за плащането им, което обстоятелство подлежи на установяване в нейна тежест.