Определение № 760 от 31.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 760 гр. Благоевград, 28.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Миглена Кавалова-Шекирова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20231200500605 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 418, ал. 4 във вр. с чл. 278 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба, подадена от „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. “адрес“ № 260, представлявано от изпълнителния директор Д.Ш. и прокурист М.В., чрез адв. Х. И., против Разпореждане № 753 от 19.04.2023 г., постановено по ч.гр.д. № 649/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград.

С оспорвания акт на първата инстанция е отхвърлено заявление с вх. № 6457/28.03.2023 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. “адрес“ № 260, срещу длъжника Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. “........“ бл. 33, вх. А, ет. 1, ап. 2 за парично вземане в размер на 3 437.48 лв., от които:

- 2 190.22 лв. – главница;

- 699.60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.;

- 298.94 лв. – мораторна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.;

1

- 104.77 лв. – такси за периода от 08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.;

- 59.95 лв. – застраховки за периода от 28.05.2020 г. до 28.07.2020 г.;

- 84.00 лв. – обезщетение за уведомяване от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Паричното вземане е по Договор за издаване на кредитна карта MASTERCARD от 28.03.2019 г., сключен между „Юробанк България“ АД Р.

В. Г.,по силата и при условията, на който банката е предоставила на длъжника кредит под формата на кредитен лимит в размер на 2 300.00 лв.

Жалбоподателя твърди, че разпореждането на първата съдебна инстанция е неправилно, незаконосъобразно и необосновано.

Посочва се, че заповедният съд основава своя акт на факти и обстоятелства, не кореспондиращи с твърденията на заявителя и представените писмени доказателства. Посочва се още, че в т. 14 на депозираното заявление ясно и непротиворечиво е посочено, че поради договорно неизпълнение от страна на кредитополучателя, банката се е възползвала от правото си по чл. 20.2. от приетите между страните Общи условия /ОУ/ към договора и е обявила задължението за изцяло предсрочно изискуемо. Твърди се, че изявлението за това е обективирано в нарочна покана, изпратена чрез ЧСИ М.К., рег. № 891 в регистъра на КЧСИ до адреса на кредитополучателя, съгласно условията на чл. 17.1 от ОУ към договора.

Излага се довод, че кредитополучателят Р. В. Г. е посочил един и същ адрес за свой постоянен и настоящ адрес, а именно – гр. Благоевград, ж. к. „........”, бл. 33, вх. А, ет. 1, ап. 2 и че до този адрес е адресирана и изпратената от кредитора покана, чрез ЧСИ М.К.. Навежда се и довод, че кредитополучателят е имал задължение незабавно след евентуална фактическа промяна на адреса си, да информира за това кредитора и е налице недобросъвестно поведение от страна на кредитополучателя, довело до невъзможност за лично връчване на изявлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на частта от задължението с ненастъпил падеж.

Твърди се още, че с изготвения протокол категорично се доказва, че е изпълнена повелята на общите условия към договора и изявлението на кредитора е достигнало до посочения в заявлението за издаване на кредитна карта адрес на кредитополучателя на 31.01.2023 г., независимо от отсъствието 2 на адресата и обективната невъзможност за лично връчване на изявлението.

От тази дата е започнало изчислението и на допълнителния 14 дневен срок, даден в залепеното на адреса уведомление, в който адресатът е могъл да получи поканата от канцеларията на връчителя. Твърди се също, че банката добросъвестно е приела, че на 14.02.2023 г. поканата е редовно връчена, с оглед приетата от страните в чл. 17.1 от ОУ към договора фикция, а обявената предсрочна изискуемост на частта от задължението с не настъпил падеж е обективно настъпила.

Накрая, критика заслужава разпореждането на заповедния съд за отхвърляне на депозираното заявление в цялост, мотивирано с ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на кредитното задължение, без да се отчете факта, че част от заявеното вземане не се претендира като предсрочно изискуемо, а неговият падеж е настъпил, по силата на изтеклия срок за погасяване на отделните минимални погасителни вноски. От представеното към заявлението Извлечение от счетоводни книги на Банката, представляващо документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, се установява, че: „Общ размер на просрочените вноски преди настъпването на предсрочна изискуемост (вкл. главница и договорна лихва): 2889,82 лв.“. Очевидно е, че изискуемостта на тази сума НЕ се основава на обявената предсрочна изискуемост и в този смисъл, недопустимо е отхвърляне на заявлението в цялост с този мотив.

Считам, че дори да е приел, че не е надлежно обявена предсрочна изискуемост, заповедният съд е следвало да уважи заявлението до размера на вземането с настъпил падеж, а именно за посочената в извлечението от счетоводни книги сума от 2889,82 лв. Последното не се е случило, което изяснява допълнително основание за квалифициране като неправилен и подлежащ на отмяна на постановения съдебен акт.

Иска се от въззивния съд да отмени Разпореждане № 753 от 19.04.2023 г. по ч.гр.д. № 649/2023 г. по описа на Районен съд – Благоевград, като вместо него постанови издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавното изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу длъжника Р. В. Г., ЕГН **********, за претендираните от заявителя суми.

В условията на евентуалност се иска от съда да постанови издаване на заповед за изпълнение, допускане на незабавното изпълнение и издаване на 3 изпълнителен лист срещу длъжника Р. В. Г., ЕГН **********, за частта от вземането за вноските с настъпил падеж, на обща стойност 2889,82 лв.

В съответствие с разпоредбата на чл. 418, ал. 4 от ГПК не е осъществена от заповедния съд процедура по връчване на препис от частната жалба.

Окръжен съд – Благоевград, като съобрази материалите по делото, становището на частния жалбоподател и приложимия към казуса закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.

275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която съдебния акт е неблагоприятен, срещу подлежащ на обжалване по арг. от чл.

418, ал. 4 от ГПК съдебен акт. Същата е и редовна, доколкото отговаря на изискванията за редовност, формулирани в разпоредбите на чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Ето защо следва да се разгледа по същество.

Атакуваният съдебен акт е допустим, поради което не се налага обезсилването му по реда на чл. 278, ал. 4 във вр. с чл. 270, ал. 1 от ГПК.

Обжалваният съдебен акт е и валиден. Постановен е в необходимата писмена форма и е подписан от съдията, разгледал делото. Разглеждането на заявлението е освен родово (по арг. от чл. 411, ал. 1 от ГПК), но и местно подсъдно на Районен съд – Благоевград. Съдебният акт е постановен от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ГПК. От мотивите ведно с диспозитива на съдебния акт безпротиворечиво личи волята на решаващия състав защо счита, че процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК следва да бъде отхвърлено.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна.

Атакуваното разпореждане е законосъобразно по следните съображения: заявление с вх. № 6457/28.03.2023 г., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, подадено от „Юробанк България“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Витоша“, ул. “адрес“ № 260, срещу длъжника Р. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Благоевград, ж.к. “........“ бл. 33, вх. А, ет. 1, ап. 2 за парично вземане в размер на 3 437.48 лв., от които:

- 2 190.22 лв. – главница;

- 699.60 лв. – възнаградителна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 14.02.2023 г.;

4

- 298.94 лв. – мораторна лихва за периода от 28.05.2021 г. до 16.03.2023 г.;

- 104.77 лв. – такси за периода от 08.05.2020 г. до 07.07.2020 г.;

- 59.95 лв. – застраховки за периода от 28.05.2020 г. до 28.07.2020 г.;

- 84.00 лв. – обезщетение за уведомяване от 02.03.2023 г. до 16.03.2023 г., ведно със законната лихва от датата на постъпване на заявлението в съда до изплащане на вземането.

Към заявлението са приложени документи, относими към хипотезата на чл. 417, т. 2 от ГПК.

Въз основа на подаденото заявление и приложенията към него, заповедният съд, е приел, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист. Районният съд, преценявайки подаденото заявление и приложенията към него, е приел, че не са налице основанията за издаване на заповед за незабавно изпълнение и на изпълнителен лист. Приел е, че е налице редовен от външна страна документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК, който удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу посочения длъжник, но не са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист.

Позовал се е на приетото в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и е установил, че по отношение уведомяването на длъжника за обявената предсрочна изискуемост на кредита няма убедителни доказателства това да е извършено надлежно при спазване на изискванията по чл. 47, ал. 1 и ал. 3 от ГПК. От приложените към заявлението по чл. 417 от ГПК разписка, ведно с уведомление и констативен протокол от 17.02.2023 г. от ЧСИ М.К., заповедният съд е установил, че заявителят – „Юробанк България“ АД, е избрал да връчи на длъжника изявлението за обявяване на предсрочната изискуемост на вземанията си чрез ЧСИ, в границите на компетентността му по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ. Установил е също, че длъжника – Р. В. Г., е търсен на 31.01.2023 г. за връчване на книжа, без да е посочено какви, като в разписката липсва адрес, на който е търсено лицето, както и че данните в уведомлението и констативния протокол не са водени правилно.

Ето защо е прието, че не е налице редовно връчване на съобщение до 5 длъжника, съгласно разпоредбата на чл. 47 от ГПК, за предсрочната изискуемост на претендираните вземания, което е основание за отхвърляне на заявлението.

Разпореждането е правилно.

Въззивният съд споделя мотивите на първата съдебна инстанция за отхвърляне на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, като намира за излишно тяхното приповтаряне, поради което на основание чл.

272 от ГПК препраща към мотивите на районния съд.

Във връзка с възраженията на жалбоподателя, следва да се добави обаче и следното:

Предмет на заявлението трябва да бъде изискуемо вземане. Това означава падежът му да е настъпил преди подаване на заявлението в съда.

Безспорно е, че съгласно приложимата към казуса т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато претендираните по реда на чл. 417 ГПК вземания се основават на предсрочна изискуемост на банков кредит, какъвто е разглежданият случай, самата предсрочна изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са налице обективните факти, обуславящи настъпването

(например неплащане на определен брой вноски или други предвидени в договора обстоятелства).

Едва след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, тогава вземането става изискуемо. Тогава представения от кредитора документ удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по смисъла на чл. 418, ал. 2, изр. първо от ГПК. При това, тежестта да докаже, че вземането е изискуемо, в случая предсрочно изискуемо, лежи върху заявителя, което положение се извлича от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК.