Определение № 15446 от 14.08.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15446 гр. София, 14.08.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Н, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно частно гражданско дело № 20251100508238 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба № 203582/11.06.2025 г. по описа на Софийския районен съд (СРС) на „Българска банка за развитие“ ЕАД, чрез упълномощен предсатвител, срещу определение № 21721 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 49034/2023 г. по описа на СРС, ГО, 155-ти състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 4797 от 20.03.2025 г. в частта за разноските, като направените от ищцата разноски останат в негова тежест на основание чл. 78, ал. 2 от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че е признал иска по реда на чл. 237, ал. 1 от ГПК, като не е дал повод за образуване на първоинстанционното дело. Посочва, че образуваното срещу ищцата изп. дело № 20107010400052 на ЧСИ А.Ц., с peг. № 701 на КЧСИ, е било прекратено по силата на закона на 23.08.2020 г. След настъпването на перемпцията, управителният съвет на жалбоподателя е взел решение за оттегляне на банката като присъединен взискател по редица изпълнителни дела, включително и процесното. С молба от 19.07.2022 г. жалбоподателят изрично е пожелал да бъде заличен като взискател по делото. Излага съображения, че между страните не е налице спор за изтеклата по отношение на процесните вземания погасителна давност, като след прекратяването на изпълнителното дело, жалбоподателят не е поискал образуването на ново такова, нито е проявявал каквато и да е активност за събирането им. Посочва, че в случая липсват данни длъжникът да се е позовал извънсъдебно на изтеклата погасителна давност. Моли съда да отмени обжалваното определение и да измени първоинстанционното решение, като отмени същото в частта, с която е осъден да заплати на ищцата сторените от нея разноски.

1

Ответната страна В.Г.К., в законоустановения срок по чл. 276, ал. 1 от ГПК, чрез упълномощения представител оспорва частната жалба, като неоснователна.

Поддържа, че възражението за изтекла погасителна давност може да бъде наведено единствено в исков процес. Намира, че доводите, че изпълнително производство е прекратено поради перемция, както и фактът че не са налице предприети действия от дружеството по събиране на вземането са ирелевантни, тъй като към момента на предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 от ГПК, ответникът е разполагал с изпълнителен титул срещу ищеца с възможност да образува изпълнително дело. Моли съда да остави частната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и прецени представените доказателства, намира следното:

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В.Г.К. срещу „Българска банка за развитие“ ЕАД, отрицателен установителен иск, с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК, за признаване на установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата от 6 149,52 лв., представляваща непогасена част от главница по изпълнителен лист от 26.10.2009 г. по ч.гр.д. № 2565/2009 г. по описа на РСБлагоевград, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2009 г. до окончателното изплащане, за изпълнение на което е образувано изп. д. №

20107010400052 по описа на ЧСИ А.Ц., поради погасяване на вземането по давност.

С отговора на исковата молба ответникът е признал иска.

По делото се установява, че ответното дружество е подало молба, вх.№ 10805/19.07.2022 г. по описа на ЧСИ А.Ц., с която е оттеглил като взискател по редица изпълнителни дела, вкл. и процесното изп. дело № 20107010400052.

С решение № 4797 от 20.03.2025 г. по гр.д. № 49034/2023 г. по описа на СРС, ГО, 155-ти състав предявеният иск е бил уважен, като ответното дружество е осъдено да заплати сторените от ищцата разноски в размер от 646 лв. Оставено е без уважение възражението на ответника по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане на ищцата на направените от нея разноски, доколкото ответникът е признал иска и не е дал повод за образуване на делото. Решаващият съд е приел, че ищцата може да защити правата си чрез предявяването на иск по съдебен ред.

С обжалваното определение № 21721 от 16.05.2025 г., съдът е оставил без уважение искането на ответника, като е препратил към мотивите на съдебното решение.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, като подадена в срок от легитимирана страна, против подлежащ на обжалване от съдебен акт, за която е налице правен интерес от обжалване. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка на СГС, поради което жалбата е и редовна.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Нормата на чл. 78, ал. 2 от ГПК постановява, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.

С определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809/2023 г. на ВКС, Т. К., ІІ Т. О. и цитираната в него съдебна практика, предпоставките за недължимост на разноските от ответника, когато искът е уважен, са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета по конкретното дело. Смисълът на цитираната разпоредба е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото 2 поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на ищеца, признанието на иска не е достатъчно за да се освободи ответникът от отговорността за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.

78, ал. 2 от ГПК. Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес.

Независимо от липсата на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска да се отрече вземането със сила на пресъдено нещо след изтичане на срока на погасителната давност, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. В посочения смисъл са и определение № 401 от 21.02.2024 г. по ч. т. д. № 173/2024 г. на ВКС, I т. о., ТК; определение № 346 от 15.02.2024 г по ч. т. д. № 196/2024 г. . на ВКС, II т. о., ТК и Определение № 1379 от 01.06.2023 г. по ч.гр. д. № 1965/2023 г. на ВКС, IV г. о., ГК.

В конкретния случай, не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че ответникът не е дал повод за образуване на делото по смисъла на чл. 78, ал.

2 от ГПК. Безспорно се установява, че банката се ползва от издаден срещу ищцата изпълнителен лист, който може да бъде приведен в изпълнение по всяко време по преценка на жалбоподателя. Това само по себе си обуславя интерес за длъжника да отрече със сила на пресъдено нещо правото на принудително изпълнение на процесните вземания. Ирелевантно в тази насока е подадената до ЧСИ А.Ц. молба, вх.

№ 10805/19.07.2022 г., доколкото същата касае единствено процесуалното качество на жалбоподателя като взискател по изп. дело № 20107010400052, но не представлява отказ от негова страна да търси съдебно изпълнение на вземанията си, още повече към този момент вземанията все още не са били погасени по давност. Цитираната в жалбата съдебна практика касае различна хипотези, при които кредиторът все още не е предприел мерки за защита на вземането си пред съда, т.е. цитираната практика е неотносима към настоящия казус.

Предвид изложеното съдът приема, че не са налице предпоставките по чл. 78, ал. 2 от ГПК за възлагане в тежест на ищцата на разноските за производството, поради което частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение потвърдено.

Договорът, въз основа на който са възникнали отричаните вземания представлява търговска сделка, поради което, на основание чл. 248, ал. 3, изр. второ вр. чл. 280, ал. 3 от ГПК, определението не подлежи на обжалване.

Така мотивиран, Софийски градски съд, ГО, ЧЖ-I-Н състав

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 21721 от 16.05.2025 г. по гр.д. № 49034/2023 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 155-ти състав.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4