Решение № 103 от 29.12.2021, Окръжен съд - Видин

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 103 гр. В. 23.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: С. Ж. С.

Членове:

В. Й. М.

Г. П. Й. при участието на секретаря А. А. Т. като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело № 20211300500395 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С решение №6/11.02.2021 г. по гр.д.№1569/2019 г. по описа на Районен съд-В. е признато за установено по отношение на ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В. Б." ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление - гр.С. представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С.. изпълнение на парично задължение по договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017 г., ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „ LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", за следните суми, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2860 Р3/26.11.2018г. по гр.Д. № 2942/2018г. по описа на ВРС: 708.02 /седемстотин и осем лв. и две ст./ лева - главница за периода от 29.03.2017г. до 21.11.2018г. и 103.05 /сто и три лв. и пет ст./ лева - лихва за забава върху главницата за периода от 29.03.2107г. до 21.11.2018г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по гр.д. № 2942/2018г. по описа на ВРС - 22.11.2018г. до окончателното издължаване.

1

Отхвърлен е предявеният от „А. Б." ЕАД, ЕИК . със седалище и адрес на управление - гр.София 1309, р-н Илинден, ***, представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. против В.П.Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В. иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 467.30 лева - неустойка за предсрочно прекратяване на Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „ LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 2860 - Р3/26.11.2018г. по гр.Д № 2942/2018г. по описа на ВРС, като неоснователен и недоказан.

Осъден е ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В., да заплати на „А.

Б." ЕАД, ЕИК. със седалище и адрес на управление - гр.С.представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. направените от ищеца разноски както следва: 137.04 /сто тридесет и седем лв. и четири ст./ лева -разноски за особен представител в настоящото производство, както и сумата в размер на 100 /сто/ лева - разноски за платена държавна такса по настоящото производство и по заповедното производство по гр.д. № 2942/2018г. по описа на ВРС.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от „А. Б.” ЕАД, със седалище в град С. с ЕИК № , чрез адв. Д.

Ц.,преупълномощена от Адвокатско Дружество „П. А. и партньори”, регистрирано по фирмено дело № 15924 по описа за 2007 г. на Софийски градски съд, с БУЛСТАТ № ., със съдебен адрес: гр. С. в частта ,в която е отхвърлен иска в частта за претендираната неустойка в общ размер на 467,30 лева.

Поддържа се ,че с обжалваното решение съдът неправилно бил приел, че искът за неустойка следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Според решаващия състав, липсвало надлежно прекратяване на договорите, което да обуславя вземането за неустойка.

Поддържа се ,че първоначално производството било образувано въз основа на Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, с което „А. Б. ЕАД е потърсило защита на законно признатите си права и интереси. Въззивникът бил упражнил предоставеното му от закона право да поиска от компетентния районен съд издаване на заповед за изпълнение и 2 изпълнителен лист на основание чл. 410 от ГПК. Въз основа на постъпилото заявление от 22.11.2018 г., за издаване на заповед за изпълнение и приложените към него документи било образувано ч.гр.д. № 2942/2018 г. по описа на Районен съд В. в хода на което била издадена Заповед за изпълнение, с което ВЛ. ПЛ. Д., с ЕГН ********** бил осъден да заплати на „А. .Б” ЕАД следните суми: 1 175,32 лева - главница; 103,05 лева - законна лихва за забава, изчислена върху сумата от 708,02 лева за периода от 29.03.2017 г. до 21.11.2018 г.; законна лихва за забава върху размера на главницата от дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 22.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението и 26,57 лева - съдебни разноски, изразяващи се в заплатена държавна такса и банкова комисионна.

Видно от Разпореждане от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. 2942/2018 г. по описа на Районен съд Видин , за което въззивникът бил надлежно уведомен на 14.05.2019 г., заповедта за изпълнение била връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

В резултат въззивникът в качеството си на заявител, се бил възползвал от предвидената в чл. 415 от ГПК възможност да предяви установителен иск, като депозирал искова молба в Районен съд В..

Поддържа се ,че в настоящия случай между страните изрично бил уреден редът за прекратяване на процесиите договори, а именно - съгласно приложимите общи условия за взаимоотношенията между „М.“ ЕАД и абонатите и потребителите на обществените мобилни наземни мрежи на "М." ЕАД и по-конкретно чл. 54.12 договорът по отношение на конкретна услуга/телефонен номер на потребителя се считал за едностранно прекратен от страна на А. Б., в случай че забавата на плащането на дължимите суми от абоната е продължила повече от 124 дена.

Иска се да се отмени постановеното от Районен съд -В. решение № 6 от 11.02.2021 г. по гр. д. 1569/2019 г., в частта за неустойката в общ размер на 329,12 лева, с произтичащите от това законови последици, като вместо него се постанови друго решение, с което да се признае за установена дължимостта им.

Претендират и направените разноски пред настоящата инстанция.

Постъпил е писмен отговор от Е.С.-особен представител на ответника ВЛ. ПЛ. Д., по въззивната жалба на „А. Б.” ЕАД-С. вх. № 263430/2021 год, 3 против решението на Районния съд-В. по гр.дело № 1569/2019 година.

В отговора се заявява ,че се оспорва въззивната жалба, като се поддържа,че е неоснователна.Искането пред Районния съд било за заплащане на неустойка в общ размер на 467,30 лева, а със жалбата се претендирали 329,12 лева. Въззивникът сочел различни суми и очевидно било, че претенциите се изчисляват произволно.Не ставало ясно защо според въззивника нормата на чл.87, ал.1, изречение последно от Закона за задълженията и договорите не е императивна.Неравноправно било положението на потребителя и на мобилния оператор, при това-във вреда на потребителя.Както било известно, потребителите бивали засипвани с множество книжа,условия, препратки /към Общите условия например/, в които било трудно обикновения /дори и правно грамотния/ човек да се ориентира.Това важало и за уговорката за предсрочно прекратяване на договора.На последно място, сключените от мобилните оператори съдебни спогодби поне до днес не съставлявали източник на право.

Видинският окръжен съд ,след като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните ,прие за установено от фактическа страна следното :

Делото е образувано по искова молба от „А. Б. ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на управление -гр.С., представлявано от А. Д. и М. М., със съдебен адрес: гр. С. против ВЛ. ПЛ. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.В..Предявен е от ищеца установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.

Ищецът твърди,че са налице сключени между страните Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г,, 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за изплащане от 18.03.2018г. на апарат „ LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23".Поддържа,че ответникът останал задължен за заплащане на задълженията си по договорите общо за сумата в размер на 708.02 лева по издадени му фактури, както следва: 6 броя фактури за периода от 13.03.2017г. до 26.08.2017г. в размер на 284.35 лева по Договор № М5231986 от 13.07.201бг.; 6 броя фактури за периода 13.03.2017г. - 26.08.2017г. в размер на 186.99 лева по Договор № М5243185 от 22.07.2016 г. и 13 броя фактури за периода 27.03.2017г. - 11,10.2017г. в размер на 236,68 лева по Договор № М5594492 от 18.03.2017г.Ищецът поддържа,че е изправна страна по

4 облигационното правоотношение, както и че договорът е прекратен предсрочно от него поради неизпълнение в срок от страна на ответника, за което му е начислена неустойка, както следва: 84,96 лева - представляваща 3месечни вноски по 28,32 лева по договора от 13.07.2016г.; 49,98 лева представляваща 3-месечни вноски по 16,66 лева по договора от 18.03.2017г. и 84,96 лева - представляваща 3-месечни вноски по 28,32 лева по договора от 22.07.2016г., както и 109,22 лева - представляваща отстъпка от цената на закупено крайно устройство по договор от 18.03.2017г., за която ответникът дължи връщане поради предсрочно прекратяване на договора по негова вина, 138,18 лева - неустойка за невърнато устройство за мобилна услуга към телефонен номер *** по сметка № 568379812 от 16.08.2017 г.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи заплащане на сумата в общ размер на 1 175,32 лева - главница, включваща 708.02 лева - незаплатени предоставени електронни услуги по четирите процесии договора и 467.30 лева - неустойки за забава поради предсрочно прекратяване на договорите, 103,05 лева - лихва за забава, начислена върху сумата 708.02 лева неизплатени месечни абонаментни вноски за периода 29.03.2017г. 21.11.2018г. и законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по гр. д. № 2942/2018г. по описа на ВРС, по което има издадена заповед за изпълнение. Претендира присъждане на разноските.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил писмен отговор от ответника чрез назначения му особен представител, с който заявява, че искът е допустим, но неоснователен, като поддържа от своя страна, че по договорите за два мобилни номера е предвидена отстъпка, която не е отразена в Таблица № 1 на исковата молба - претендирани от ищеца суми по договорите, както и че ищецът е сключил третият договор от 18.03.2017г., въпреки че ответникът не заплаща задълженията си по първите два договора, поради което е налице неравноправност, която води до освобождаване на длъжника от претенциите на кредитора.

От фактическа страна се установява ,че на 22.11.2018г. ищецът в качеството си на кредитор е подал заявление до съда за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист и в реализираното заповедно производство по чл.410 и сл. от ГПК, за което е образувано ч.гр.Д.№ 2942/2018г. по описа 5 на ВРС, приложено към настоящото дело, му е издадена заповед за изпълнение № 2860 - Р3/26.11.2018г.Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което заявителят има правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване на вземането си, което е сторил в едномесечния срок по чл.415 от ГПК.

Не се спори между страните и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че между тях са сключени твърдяните от ищеца Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23", поради което може да се направи извод ,че между страните е било налице валидно облигационно правоотношение.От приложените към делото 25 бр. фактури за начислени задължения за ползвани от ответника мобилни услуги през исковия период /листа 55 - 77 от делото/ се установяват подробните данни за това какви мобилни услуги са ползвани и как е формирано задължението по тях към мобилния оператор.

Ответникът не твърди и не ангажира доказателства за заплащане на дължимата по договора за предоставяне на мобилни услуги сума в размер на 708.02 лева, представляваща неизплатени далекосъобщителни услуги по Договори за предоставяне на мобилни услуги от 13.07.2016г., 22.07.2016г. и 18.03.2017г., ведно с Договор за продажба на изплащане от 18.03.2018г. на апарат „LG К4 2017 В1аск МАТ 20 23" за исковия период . Поради изложеното и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД, кредиторът има право да иска изпълнение от длъжника. Искът за установяване на вземането за ползвани и незаплатени мобилни услуги за исковия период е основателен и доказан в претендирания размер.