Определение № 9339 от 28.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9339 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Весела Т. Аврамова Въззивно гражданско дело № 20261100503131 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба от 25.11.2025 г., подадена от П. Я. А., ЕГН ********** и Н. Г. А., ЕГН ********** – длъжници по изпълнително дело № 20238380401125 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ. В жалбата се излагат твърдения, че длъжниците са разбрали за образуваното срещу тях производство по принудително изпълнение едва на 22.03.2023 г., когато са уведомени за наложени по техни банкови сметки запори. Сочат, че не са им изпращани покани за доброволно изпълнение, не са получавали заповеди за изпълнение, не са им връчвани съобщения за наложени запори, както и не са били посещавани от служители на ЧСИ с цел връчване на съдебни книжа.

Предвид това намират, че воденото срещу тях изпълнително производство е опорочено, а извършените действия са невалидни, поради което отправят искане за прекратяване на изпълнително дело № 20238380401125 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ и отмяна на наложените запори.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, изразява становище за недопустимост на така подадената жалба. Отправя искане за оставянето й без разглеждане.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител посочва, че предвид обстоятелството, че изпълнителният лист, послужил като основание за образуване на производството по принудително изпълнение, е 1 издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, то на длъжниците не се дължи връчване на покана за доброволно изпълнение, а съобщение за образувано изпълнително дело, каквото им е било надлежно връчено. Доколкото намира жалбата за неоснователна, счита, че същата следва да бъде оставена без уважение.

Софийски градски съд, след служебно извършена проверка за редовността и допустимостта на подадената жалба, намира следното:

Жалбата е процесуално недопустима.

Съгласно приетото в мотивната част на т. 8 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, с ГПК, в сила от 01.03.2008 г., законодателят е ограничил възможността за обжалване действията на съдебния изпълнител, като същата е сведена до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалване на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Според разпоредбите на чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия на съдебния изпълнител: 1) постановлението за глоба; 2) насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3) отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4) отказът на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 ГПК и чл. 485 ГПК; 5) определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470 ГПК, както и в случаите по чл. 486, ал. 2 ГПК; 6) отказът на съдебния изпълнител да спре, прекрати или да приключи принудителното изпълнение; 7) разноските по изпълнението и 8) постановлението за възлагане.

В настоящата хипотеза от изложеното в жалбата се установява, че се иска прекратяване на производството по принудително изпълнение, длъжници по което се явяват жалбоподателите. Видно от разпоредбата на чл. 435, ал. 5, т.

6 ГПК възможност за обжалване е налице при постановен отказ от страна на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителното дело. От това следва, че предпоставка за допустимост на настоящото производство е да е поискано прекратяване в рамките на изпълнителния процес, по което да е 2 налице произнасяне от страна на ЧСИ, с което искането на длъжниците за прекратяване на изпълнението да е било оставено без уважение.

От приложеното в препис изпълнително дело № 20238380401125 по описа на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ не се установява длъжниците да са отправяли нарочно искане до ЧСИ за прекратяване на производството. Нещо повече, въпреки, че са налице предходни жалби, които не са достигали до съда поради неизпълнение на указанията на съдебния изпълнител за отстраняване на констатираните нередовности, липсва изрично произнасяне по искането за прекратяване. Ето защо, доколкото изброяването на обжалваемите актове и действия на съдебния изпълнител от длъжника, са изчерпателно посочени в чл. 435, ал. 2 и 3 ГПК, то предвид липсата на постановен отказ от ЧСИ за прекратяване на производството по изпълнителното дело, липсва и акт, който да подлежи на обжалване по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав намира жалбата за недопустима и като такава следва да я остави без разглеждане.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от 25.11.2025 г., подадена от длъжниците П. Я. А., ЕГН ********** и Н. Г. А., ЕГН **********, срещу действия на ЧСИ М.Б., с рег. № 838 на КЧСИ по изпълнително дело № 20238380401125.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателите.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3