Решение № 342 от 18.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 342 гр. София, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-4, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Х. при участието на секретаря Анелия Й. Груева като разгледа докладваното от Мариана Х. Търговско дело №

20241100901293 по описа за 2024 година

Предявен е иск от „ПЪТСТРОЙ-92" АД срещу „ВАС МИТ" ЕООД, за присъждане на сумата 57 481,58 /петдесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и един, 0.58/лв с включен ДДС, представляваща дължима цена по сключен между страните неформален договор за продажба на стоки - асфалтови смеси и битуми, при цена от 24 303,98лв. и полагане на асфалтови смеси на стойност 33 177,60лв., в периода от 01.07.2015г. до 29.07.2015г., за което са издадени фактури № 0000012381 и № 0000012382 от 31.07.2015г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска, до окончателното и изплащане.

В исковата молба ищецът твърди, че през 2015г., в периода от 01.07.2015 г. до 29.07.2015г., продал на ответника асфалтови смеси и битуми и е извършил дейност по полагането им, а ответникът приел изпълнението на задълженията за предаване на стоките и за полагане. За продажбата на стоките издал фактура № 12381/31.07.2015г. за цена от 24 303,98лв., а за работите по полагане на асфалтовите смеси издал фактура № 12382/31.07.2015г. за възнаграждение от 33 177,60лв., но ответникът не е платил дължимите суми.

С депозираният писмен отговор ответникът оспорва исковете с възражението, че ищецът не е изпълнил задълженията си, поради което няма право на претендираните суми.

Възразява, че вземането е погасено по давност, като давността е започнала да тече от 31.07.2015г., когато са предадени стоките, а до подаване на исковата молба са изминали повече от 5 години.

Оспорва представителната власт на лицето В.М.Н. - подписал споразумения за разсрочено плащане от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г. като представител на ответното дружество. Оспорва се и истинността - авторството на двете споразумения за разсрочено плащане от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г. с възражението, че не са подписани от соченият като техен автор В.М.Н..

С депозираната допълнителна искова молба ищецът поддържа предявените искове с довода, че за отношенията между страните следва да се прилага правилото на чл.303а ТЗ, както и че давността не започва да тече от издаването на кантарна бележка.

1

Твърди, че лицето, подписало споразумението за разсрочено плащане - В.М.Н. е надлежен представител на ответника.

С депозираният допълнителен отговор ответникът поддържа оспорването на исковете с довода, че датата на издаването на фактура няма значение за изискуемостта на задължението и за започването на давността. Оспорва да е получил издадените от ищеца фактури.

Съдът, като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Предявените искове са с правна квалификация чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 327 Т3 и чл.

266, ал. 1 33Д.

За да се приеме, че са основателни в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест, че е сключил с ответника неформален договор, по който е продал стоки /асфалтови смеси и битуми/ при цена от 24 303,98лв., които са реално предадени на ответника, както и че е изпълнил работи по полагането им на стойност 33 177,60лв. Следва да установи и, че изпълнението е прието от ответника, както и че В.М.Н. е надлежен представител на ответника.

В тежест на ответника е да установи, че е платил на падежа цената за продадените от ищеца стоки и възнаграждението за изпълнените работи, респ. че е направил своевременно противопоставяне по отношение на извършените от В.М.Н. действия като негов представител.

Безспорно е между страните и съдът въз основа приетите по делото фактури № 0000012381 и № 0000012382 от 31.07.2015г за продажба на стоки - асфалтови смеси и битуми, при цена от 24 303,98лв. и полагане на асфалтови смеси на стойност 33 177,60 лв. и кантарни бележки за получените материали - асфалтови продукти, подписани от представители на страните приема за установено, че между ищцовото и ответно дружество е била налице валидна облигационна връзка – неформален договор за продажба на стоки асфалтови смеси и битуми, при цена от 24 303,98лв. и полагане на асфалтови смеси на стойност 33 177,60лв.

От заключението по приетата ССчЕ и постъпилия документ от НАП - дневник за покупки на ответника се установява, че ищецът е осчетоводил доставките по сключеният неформален договор в своето счетоводство, а ответникът е включил двете процесни фактури в дневникът за покупки и съответно е ползвал право на данъчен кредит. Налице е адекватност между записванията в счетоводството на ответника и подадените до НАП справки-декларации.

Видно от представените по делото две споразумения за разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г., подписано от представител на ищцовото дружество и от лицето В.М.Н., като представител на ответника „ВАС МИТ" ЕООД, ответникът изрично е признал, като дължими спрямо ищеца вземанията по двете фактури, като част от по-голямо вземане, като между страните е постигнато съгласие за разсрочване на плащанията.

От заключенията по първоначалната и тричленна СГЕ се установява, че подписите в споразумения за разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г., от името на ответника „ВАС МИТ" ЕООД, са положени от соченото като техен автор лице - В.М.Н..

Следователно споразумения за разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г. са истински, автентични документи. Ответникът не установил главно и пълно да се е своевременно противопоставил по отношение на извършените от В.М.Н. действия като негов представител. Затова съдът приема, че В.М.Н. надлежно представлява ответното дружество.

2

При така установеното съдът намира следното:

Между страните са сключени две договора - за покупко-продажба на асфалтови смеси и за изработка - полагане на асфалт.

Въз основа писмените доказателства – фактури, кантарни бележки, заключеният по приетите ССчЕ и СГЕ, на които дава вяра като обективно, безпристрастно дадени и съответстващи на останалите доказателства по делото, и споразумения за разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г., които цени като признание за съществуващи задължения по процесния договор съдът приема, че ищецът е изправна страна по последния – доставил е в срок стоките по договора за покупко продажба и е изпълнил уговореното по договора за изработка.

Ответникът не е установил главно и пълно, че е платил задълженията си по фактури № 0000012381 и № 0000012382 от 31.07.2015г за продажба на стоки - асфалтови смеси и битуми, при цена от 24 303,98лв. и полагане на асфалтови смеси на стойност 33 177,60лв. в срок. Срок за плащане не е уговорен, поради което за отношенията между страните следва да се прилага правилото на чл. 303а ТЗ, съгласно което срокът тече от получаване а фактурата или получаване на стоката. Независимо от началният момент за плащане определим по правилата на чл. 303а ТЗ, с подписване на споразумения за разсрочване на задължение от 18.11.2015г. и от 23.06.2016г., съдържащи признание за задълженията на ответника, давността по договора се счита прекъсната на основание чл. 116, б. “а“ ЗЗД, а след прекъсването започва да тече нова давност, на основание чл. 117 ЗЗД. При това положение възражението на ответника за погасяване по давност на процесното вземане е неоснователно. Давностният срок за вземането по договора, който е пет годишен по чл. 110 ЗЗД, не е изтекъл към датата на предявяване на исковете – 03,08,2020г.

Поради изложеното следва да се приеме, че наличието на горните предпоставки за основателност на исковете е установено. Същите следва да бъдат уважени, като съобразно направеното искане и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, главницата трябва да се присъди ведно със законната лихва считано то датата на предявяване на исковете – 03,08,2020г., до окончателното и изплащане.

Предвид изходът на спора и на осн. чл. 78 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски общо в размер на 8874,26лв., от които 5775,00лв. възнаграждение за защита от адвокат.

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ВАС МИТ" ЕООД, ЕИК 175046920, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илинденско шосе“ № 2, представлявано от Д.Ц.М. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪТСТРОЙ-92" АД, ЕИК 121015330, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Арсеналски“ № 111, представлявано от Г.М.Г. – изпълнителен директор, сумата 29389,87 /двадесет и девет хиляди триста осемдесет и девет, 0,87/евро с включен ДДС, с левова равностойност - 57 481,58 /петдесет и седем хиляди четиристотин осемдесет и един, 0.58/лв, представляваща дължима цена по сключен между страните неформален договор за продажба на стоки - асфалтови смеси и битуми, при цена от 12426,43 евро с левова равностойност 24 303,98лв. и полагане на асфалтови смеси на стойност 16963,44 евро, с левова равностойност - 33 177,60лв., в периода от 01.07.2015г. до 29.07.2015г., за което са издадени фактури № 0000012381 и № 0000012382 от 31.07.2015г, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска - 03,08,2020г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл. 327 Т3 и чл. 266, ал. 1 33Д и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

3

ОСЪЖДА „ВАС МИТ" ЕООД, ЕИК 175046920, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Илинденско шосе“ № 2, представлявано от Д.Ц.М. – управител, ДА ЗАПЛАТИ на „ПЪТСТРОЙ-92" АД, ЕИК 121015330, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул. „Арсеналски“ № 111, представлявано от Г.М.Г. – изпълнителен директор, сумата

4537,34 /четири хиляди петстотин тридесет и седем, 0,34/евро, с левова равностойност - 8874,26 /осем хиляди осемстотин седемдесет и четири, 0.26/лв., от които 2952,71 /две хиляди деветстотин петдесет и две, 0,71/евро, с левова равностойност - 5775,00 /пет хиляди седемстотин седемдесет и пет/лв. възнаграждение за защита от адвокат, представляваща сторените в производството разноски, съобразно уваженият иск.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

4