Решение № 2620 от 21.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2620 гр. София, 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-21 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев при участието на секретаря Ирена М. Апостолова като разгледа докладваното от Свилен Станчев Гражданско дело № 20251100110203 по описа за 2025 година прецени:

Делото е образувано по частични осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД, предявени от Г. А. С. и С. Г. С. чрез пълномощник адвокат А. Ч. срещу Военномедицинска академия гр. София частичен осъдителен иск, за заплащане на обезщетения в размери по 45000 лева непредявена част от претенция за 100000 лева за неимуществени вреди вследствие смъртта на Б.С.М. - дъщеря на ищците, на 23.09.2013 г.

Пълномощникът на ищците излага, че предявеният срещу ответника ВМА частичен иск, по който било образувано гр.дело № 37663/2016 г. на Софийският районен съд, бил уважен в пълен размер от по 5000 лева всеки ищец с решение № 75316 от 23.04.2020 г. на същия съд. Решението било обжалвано от ответника ВМА пред Софийски градски съд и потвърдено с решение № 260320 от 11.08.2025 г. по в.гр.дело № 7756/2020 г. на СГС II-В възз. с-в, което е окончателно и влязло в сила на същата дата. Пълномощникът на ищците се позовава на двете решения и установените със СПН обстоятелства, установяващи наличие на всички елементи на деликта. Излага твърдения за отражението върху здравето на ищците на тревогите и всичко преживяно по време на хоспитализацията на дъщеря им Б.С.М. и нейната смърт, която според твърдението на ищците, била вследствие немарливо изпълнение на регламентирано в закона и морално-етичните норми задължение.

Като се основава на изложените обстоятелства, в исковата молба, уточнена с молба с вх. № 124606 от 23.10.2025 г., пълномощникът на ищците прави искане до съда да осъди ответника Военномедицинска академия да заплати на ищците Г. А. С. и С. Г. С. сумите от по 45000 лева всеки ищец, общо 90000 лева, обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на 1 дъщеря им Б.С.М. по време на хоспитализация в ответното лечебно заведение.

Ответникът Военномедицинска академия (ВМА) оспорва основателността на иска с възражение за погасяване по давност на претенцията в непредявената до датата на исковата молба част. Излага, че погасителната давност следва да се счита прекъсната само за частично предявения иск от общо 10000 лева, а в останалата част не следва да се счита прекъсната. Оспорва и причинната връзка между хоспитализацията и смъртта на дъщерята на ищците през 2013 г. и твърденията за влошено здравословно състояние.

Делото е разгледано с участието на "ЗАД Армеец" АД гр. София като трето лице помагач на страната на ответника Военномедицинска академия.

Третото лице помагач поддържа становището на ответника за погасяване по давност на непредявената по исков ред част от вземането на ищците.

Съдът като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

По делото не се спори, че с влезли в сила решения на Софийски районен съд и Софийски градски съд на 11.08.2025 г. ответникът ВМА е осъден да заплати на ищците Г. и С. С.и сума от общо 10 000.00 лв. - частичен иск от общо 100 000.00 лв., обезщетения за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на Б.С.М. - дъщеря на ищците, на 23.09.2013 г.

Спорният въпрос е за погасяването на непредявената по исков ред част от вземането по давност. Според пълномощника на ищците, давност не е изтекла, тъй като според чл. 114 ал. 3 ЗЗД, при непозволено увреждане давността започва да тече от откриването на дееца - "в момента, в който ищците разберат кой е виновника и в какво точно се състои вината му".

Позовава се на породено според него действие "занапред" на чл. 116а ЗЗД и на ТР № 3 от 2019 г. и неотносимостта на цитираната норма и нейното тълкуване към деликта, който е настъпил преди това. Пълномощниците на ответника и третото лице помагач се позовават на погасителната давност, която според тях при предявяване на частичен иск не се прекъсва за непредявената по исков ред част от вземането.

Съдът споделя тезата на ответника и третото лице помагач. Съгласно чл. 114 ал. 3 ЗЗД, при вземания от непозволено увреждане давността почва да тече от откриването на дееца. Искът срещу ответното лечебно заведение е предявен на 07.07.2016 г. На тази дата е релевирано твърдение за извършен от ответника деликт и на тази дата следва да се счита, че започва да тече погасителната давност за вземането. Искът е предявен като частичен, но негов предмет е същото материално право, което е предмет и на непредявената (предявена по настоящото дело) част от вземанията, поради което следва да се счита, че заявените от ищците твърдения са относими и към непредявената от тях част от иска. Давността по отношение на непредявената по исков ред част от вземанията на ищците започва да тече с предявяване на частичния иск. Тя не спира и не се прекъсва за непредявената част от иска, по аргумент на чл.

116а ЗЗД. Нормата няма обратно действие, но влизането й в сила в хода на процеса води до нейната приложимост занапред по отношение на 2 непредявената по исков ред част от вземането. След влизането на разпоредбата в сила на 25.05.2018 г., погасителната давност за непредявената по исков ред част от вземането е изтекла на 25.05.2023 г. Следва да се отчете и задължителната тълкувателна практика на ВКС, обективирана в ТР № 3 от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК, която е възприета за правилна практиката на ВКС, че предявяването на иск за парично вземане като частичен, няма за последица спиране и прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането. Неправилна, с оглед разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от Закона за нормативните актове, е тезата на представителя на ищците за действие на тълкувателния съдебен акт само "занапред". Тези съображения дават основание на съда да приеме, че за непредявената по исков ред част от вземането е изтекла погасителната давност, поради което предявените искове за сумите от по 45000 лева следва да се отхвърлят като погасени по давност.

Не следва да се обсъжда наведеният едва с писменото становище от 10.02.2026 г. довод за влошаване на здравословното състояние на ищците. Тези обстоятелства биха били основание за обезщетение при т.нар. "ексцес", но не са изложени като основание при подаването на исковата молба до съда.

Поради изложеното, съдът

РЕШИ:

Отхвърля предявените от Г. А. С. ЕГН ********** и С. Г. С. ЕГН **********, двамата с адрес: гр. София ж.к. ********, срещу Военномедицинска академия гр. София, ЕИК 129000273, седалище и адрес на управление: гр. София ул. "Св. Георги Софийски" № 3 осъдителни искове с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения в размери по 45000 лева, равностойни на 23008,16 € за неимуществени вреди вследствие смъртта на Б.С.М. - дъщеря на ищците, на 23.09.2013 г., като погасени по давност.

Разноски не се присъждат.

Делото е разгледано с участието на "Застрахователно акционерно дружество Армеец" АД гр. София, ЕИК 121076907, седалище и адрес на управление: гр. София 1000-ул. ******** като трето лице помагач на страната на ответника Военномедицинска академия.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 3