Решение № 247 от 30.06.2026, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 247 гр. Перник, 30.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20221700500577 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 705/22.06.2022г. по гр. д. № 3598/2021 г. на ПРС е признато за установено по иск предявен от „М Лизинг”ЕАД, ЕИК:131306380, в качеството на правоприемник на „И Еф Джи Ауто Лизинг“ срещу „БГ Билдинг Консулт" ООД, ЕИК:113584346 с правно основание чл.422, вр. 415 ал.1 ГПК, вр.чл.417 ГПК, че „БГ Билдинг Консулт" ООД ДЪЛЖИ ДА ПРЕДАДЕ на „М Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД), с ЕИК 131306380, със седалище и адрес на управление гр.

София, район „Лозенец“, бул. „Черни връх“ № 53, на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3, вр. чл.

88, ал. 1 ЗЗД лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, рег. № ***, с рама ***, двигател ***, получен на отпаднало основание поради развалянето на сключен между страните договор за финансов лизинг № ***, за предаването на която движима вещ е издадена заповед № 5276/20.11.2009 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 6059/2009 г. по описа на Районен съд-Перник.

Присъдени са съответни разноски.

В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК, „БГ Билдинг Консулт" ООД е обжалвало решението, 1 с доводи, че същото е неправилно и постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно тълкуване на материалният закон. Излага и че решенето е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материално правните разпоредби и съдът неправилно е процедирал при определяне на давностните срокове. Дори и в настоящия случай да следва да се приложи нормата на чл. 117 ЗЗД, предвид влязлото в сила Решение по гр.д. 1484/12 г., то това Решение е влязло в сила на 13.03.2014 г. Дори и да се приеме, че то има отношение към настоящото дело към дата на предявяване на настоящият иск изпълняемото право на ищеца е погасено по давност. Именно на горното основание е и предявеният иск по чл. 80 от ЗС пред СРС по гр.д. 3073/20, с който се твърди, че поради бездействие на кредитора настоящият жалбоподател е придобил по давност процесният автомобил. По тези съображения е направено искане за отмяна изцяло на обжалваното решение на PC Перник, като неправилно.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият „М Лизинг”ЕАД е подал отговор на жалбата, в който по подробни доводи и съображения изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение и за потвърждаване на решението.

Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Фактическата обстановка относно релевантните за спора факти е установена от писмените доказателствата пред РС, като от същите е видно, че между ищеца „М Лизинг”ЕАД като лизингодател и ответника „БГ Билдинг Консулт" ООД като лизингополучател е бил сключен договор за финансов лизинг № ***, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника нов лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рама ***, двигател ***. Съдлъжник по договора за лизинг е „СЕЛ“ ООД.

В договора за лизинг е посочено, че доставната цена на актива е в размер на 16 788,94 евро при първоначална вноска от 8 394,47 евро, с 36 на брой погасителни вноски съгласно приложения погасителен план и плаващ лихвен процент, като базовият лихвен процент е 4,62 %. Страните са уговорили комисионна за управление на стойност 288,38 евро, платима в срок от 5 работни дни от подписване на договора и междинна лихва от 2,07 евро без ДДС на ден за дните от извършване на окончателното плащане към доставчика до последния календарен ден на месеца, през който е предаден активът на лизингополучателя. Предвидена е и неустойка от 0,1 % на ден върху просрочената сума на база на действителния брой дни за забава. 2 По делото като писмени доказателства са приети и общи условия към договора, подписани от лизингодателя, лизингополучателя и съдлъжника. В чл.15.1 от ОУ към Договора за финансов лизинг са предвидени основания за едностранно прекратяване на лизинговия договор от страна на лизингодателя, едно от които е неплащането на изискуема сума по договора в рамките на 20 работни дни след падежа. Съгласно чл. 12.1 от Общите условия, при предсрочно прекратяване на договора за лизинг от страна на лизингодателя 2 поради неизпълнение от страна на лизингополучателя, лизингополучателят е длъжен да върне получения актив за своя сметка в срок и до адрес, посочени от лизингодателя.

По силата на представен договор за продажба на автомобил „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД е закупил от „ТМ АУТО“ ЕООД лизинговата вещ- марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, с рама ***, двигател ***, цвят 209-черен. По делото е приложена фактура № ***, издадена от „ТМ АУТО“ ЕООД за покупката на лекия автомобил. В свидетелство за регистрация част I на гореописания лек автомобил с рег. № *** като собственик е посочен „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД. Видно от представен приемо-предавателен протокол, лизингодателят „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД е предал на лизингополучателя „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД лизинговата вещ заедно с придружаващата документация. В приемо предавателния протокол липсва посочена дата, но по делото не се спори, че вещта е предадена по време на действие на лизинговия договор, като дори ответникът се е позовал на изтекла в негова ползва придобивна давност, считано от 10.11.2010 г., видно от представената искова молба с вх. № 2012895/10.07.2020 г., по която е образувано гр.д. № 30076/2020 г. на СРС. Не е спорно, а и се установява от приетите доказателства, че упражняването на фактическата власт върху процесния автомобил е било предадено от „М Лизинг”ЕАД на „БГ Билдинг Консулт" ООД въз основа на процесния договор за финансов лизинг през м.април 2007 г.

Като писмено доказателство по делото пред първия съд е прието и уведомление, изпратено от „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД до „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД, с което лизингополучателят е бил уведомен, че не е заплатил и дължи сумата от 1906,70 евро по договора за лизинг, като при неплащане в тридневен срок доброволно заедно с неустойката, ще стича договорът за развален съгласно чл. 87 ЗЗД и чл. 15 от Общите условия, считано от деня, следващ срока за доброволно изпълнение.

С уведомлението лизингополучателят е поканен да върне и лизинговата вещ в срок до 2 работни дни от разваляне на договора на посочен адрес. Видно от приложена обратна разписка, уведомлението е получено от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД на 08.07.2009 г..

Съгласно заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава задълженията към 22.03.2022 г. на лизингополучателя възлизат на 9979,07 лева, от които 2690,07 лева главница, 259,99 левалихва, 1770,22 лева- данък МПС, 3730,18 лева- застраховка „Гражданска отговорност“ и разходи в размер на 1528,61 лева.

С прието по делото пред първия съд влязло в сила решение № 188/28.12.2012 г. по в.гр.д. № 287/2012 г. на САС е потвърдено решение № 1061/20.09.2011 г. по т.д. № 1484/2009 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД срещу „М Лизинг“ ЕАД искове по чл. 124, сл. 1 ГПК, вр. чл. 108 ЗС, чл. 19, ал. 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр.

3 ЗЗД, вр чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за установяване по отношение на „М Лизинг“ ЕАД, че ищецът „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД е носител на правото на собственост върху лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола Версо“, рег. № *** на основание чл.13.2 от ОУ, както и за обявяване за окончателен Договор за финансов Л. № *** и за 3 осъждане на ответника да плати сумата 1906,70 евро, съставляваща неправомерно удържана неустойка, поради прекомерност на неустойката и поради нищожност на клаузата на чл.2.13. от Договор за финансов лизинг №***

Пред настоящата въззивна инстанция е представен заверен препис от влязло в сила решение № 4981/31.07.2025 г. на СГС по в.гр.д № 13839/2023 г., с което е отхвърлен предявения от “БГ Билдинг Консулт” ООД против „М Лизинг” ЕАД иск с правно основание чл.124 ГПК и предмет да бъде признато за установено, че ищеца е собственик по силата на давностно владение на „Тойота“, модел „Корола Версо“, ДКН *** с рама ***, двигател ***.

От приложеното ч.гр.д 6059/2009 г. по описа на ПРС, се установява, че по заявление на „М Лизинг“ ЕАД (с предишно наименование „И Еф Джи Ауто Лизинг“ ЕООД) е издадена заповед № 5276/20.11.2009 г. за изпълнение на задължение за предаване на вещи въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу длъжника „БГ БИЛДИНГ КОНСУЛТ“ ООД..

Няма спор по делото, че ответникът „БГ Билдинг Консулт" ООД не е върнал на ищеца предоставения му на лизинг лек автомобил и че лекият автомобил, предмет на лизинговия договор се намира в държане на ответника и към настоящия момент.

Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани други нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената в първоинстанционното производство фактическа обстановка.

По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:

В процесен случай исковата претенция е с правно основание чл.422, вр. чл. 417, т. 5 ГПК - за установяване право на ищеца да иска връщане на движима вещ – предмет на сключен между страните договор за финансов лизинг, след развалянето на договора от страна на ищеца-лизингодател, поради неизпълнение на задълженията по договора на ответника–лизингополучател, а не за установяване съществуването на паричното вземане на ищеца по договора за лизинг, както това неоснователно се твърди в жалбата.

За основателността на предявения иск с правно основание цитираната норма, релевантно е само дали законосъобразно в полза на ищеца е възникнало и е упражнено потестативното му право да развали договора, поради неизпълнение на ответника и съответно – да иска връщане на лизинговото имущество – предмет на договора, и в конкретния процесен случай, възникването и законосъобразното упражняване на това право на ищеца съдът и в настоящата въззивна инстанция счита за безспорно установено по делото.

Това е така, тъй като съвкупният анализ на събраните по делото доказателства и тълкувайки волята на страните, изразена в съдържанието на договор за лизинг № ***, обуславя извода на въззивния съд, че ищецът –лизингодател е изправен кредитор, а ответната страна – лизингополучател е неизправна страна по този договор. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на писменото волеизявление на въззиваемия за разваляне на договора, неизпълнените задължения на ответника по договора за лизинг суми са в общ размер 9979,07 лв., като те не са изплатени 4 към настоящия момент. Сумата на неизпълнението на главните задължения с настъпил падеж към датата на развалянето, е в размер повече от 1/6 от изпълнената му част (доколкото поради продължителния и периодичен характер на изпълнението останалите вноски не са били изискуеми), поради което не може да се приеме за незначително с оглед интереса на кредитора. В този смисъл е клаузата на т.15 от ОУ към процесния лизингов договор, която предвижда право на лизингодателя едностранно да прекрати (по същество- да развали) договора за лизинг при неплащане от страна на лизингополучателя на дължима и изискуема сума по договора в срок от 20 работни дни след падежа. В случая, към датата на писменото волеизявление на лизингодателя за разваляне на договора жалбоподателят не е заплатил три анюитетни лизингови вноски, като забавата му е продължила повече от 20 дни. С ОУ, при които е сключен лизингов договор, които по силата на чл. 20а, ал. 1, вр. с чл. 16 от ЗЗД имат силата на закон за страните, съконтрахентите са приели, че такова неизпълнение на задълженията на лизингополучателя е значително и представлява основание за разваляне на договора.