Решение № 4623 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4623 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20251100508117 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. чл. 258 – 273 от Граждански процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 17250 от 26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 39446 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 89 -ти състав, е изменил, на основание чл. 150, вр. чл.

143, ал. 2 СК, размера на издръжката, присъдена с влязло в сила Решение № 370688 от 26.03.2018 г. по гр. дело № 57141 по описа за 2017 г. на СРС, която К. И. И., ЕГН **********, е осъден да заплаща в полза на детето Г. К. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.В.М., ЕГН **********, като я увеличил от 150.00 лева на 300.00 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката, като е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен размер от 350.00 лева месечно. Допуснал е предварително изпълнение на решението в частта му относно присъдената издръжка. Осъдил е, на основание чл. 78, ал.

1 ГПК, К. И. И., ЕГН **********, да заплати на Г. К. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.В.М., ЕГН **********, сумата от 600.00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г.

К. И., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.В.М., ЕГН **********, да заплати на К. И. И., ЕГН **********, сума от 125.00 лева, представляваща разноски за адвокатски хонорар. Осъдил е, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, К. И. И., ЕГН 1

**********, да заплати по сметка на Софийския районен съд сумата от 216.00 лева, представляваща държавна такса върху увеличения размер на присъдената издръжка.

Ответникът К. И. И. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го е обжалвал с въззивна жалба от 04.11.2024 г. по описа на СРС, в частта, в която е увеличена месечната издръжка на ищцата Г. К. И. над 195.00 лева до уважения размер от 300.00 лева. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, незаконосъобразно, противоречащо на установената по настоящото производство фактическа обстановка и постановено при нарушаване, както на материалния, така и на процесуалния закон, приложими в текущото производство. Излагат се подробни съображения, че първоинстанционният съд не е преценил правилно материалните възможности на бащата, който при осигурителен доход от 195.00 лева трудно ще покрива определената издръжка от 300.00 лева. За процесния период той е изпълнявал неизменно задължението си за предоставяне на парични средства, с оглед задоволяване на основните нужди на подрастващата му дъщеря. Сочи, че майката е закупувала артикули от висок клас производители, диаметрално противоположни на идеята за задоволяване на „обикновения начин на живот“, доколкото същите са явяват луксозни и недостъпни за средностатистическия българин и в още по - голяма степен – за едно 17 – годишно към онзи момент дете. В тази връзка, предприетото от страна на майката преместване на ищцата Г. И. в частно училище, предполагащо годишна такса в размер, възлизащ на 4 500.00 евро, всъщност се явява именно такова отклонение от обикновените условия на обучение, които връстниците на същата по принцип получават. Моли съда да постанови решение, като за процесния период от месец 07 до месец 12.2023 г. да плаща издръжка в размер на 195.00 лева, явяващ се минималният, съгласно чл. 142, ал. 2 СК, установен към 2023 г. Не претендира разноски в настоящото производство. Представя писмена защита.

Ищцата Г. К. И. (въззиваема страна в настоящото производство) е взела становище по така подадената въззивна жалба, в което е оспорила същата изцяло като неоснователна. Сочи, че К. И. е здрав, трудоспособен мъж, не полага грижи за друго лице освен за детето си, трудовата му заетост му носи добри доходи и в тази връзка постановеното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде изцяло потвърдено. Не претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

В частта за увеличението на издръжката от 150.00 лева до 195.00 лева и в отхвърлителната част за горницата над 300.00 лева до претендирания размер от 350.00 лева, първоинстанционното решение, като необжалвано, е влязло в сила.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от страна в първоинстанционното производство, имаща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден като цяло и допустим в обжалваната част съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени доказателствената съвкупност и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство и съотнесени към релевантния закон, и при така очертания от въззивната жалба предмет на спора, прие следното:

2

Софийският районен съд е сезиран с иск по чл. 150, вр. чл. 143, ал. 2 СК, предявен от ищцата – тогава непълнолетната Г. К. И., действаща лично и със съгласието на нейната майка Д.В.М., срещу К. И. И., за изменение на издръжката, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, определена с Решение № 370688 от 26.03.2018 г. по гр. дело № 57141 по описа за 2017 г. на Софийски районен съд, от 150.00 лева на 350.00 лева месечно, считано от датата на предявяване на исковата молба – 14.07.2023 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване на издръжката.

От удостоверение за раждане се установява, че ищцата Г. К. И. е родена на 17.12.2005 г. и е непълнолетна към момента на предявяване на исковата молба, но е навършила пълнолетие на 17.12.2023 г.

Първоинстанционният съд, като е съобразил трайното увеличение в нуждите на ищцата от издръжка, вкл. и с оглед възрастта й (навършила 18 години на 17.12.2023 г.), установеният по делото размер на доходите на ответника, които са под минималната работна заплата за страната, но същевременно ответникът е в работоспособна възраст, няма други алиментни задължения и не страда от заболявания, както и минималният размер на издръжката за претендирания период (2023 г.), е преценил, че искът се явява основателен до размер от 300.00 лева месечно, до който размер същият следва да бъде уважен, а в останалата част – до пълния предявен размер от 350.00 лева месечно, следва да бъде отхвърлен. Първостепенният съд е приел, че издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване (каквото основание е навършването на пълнолетие от детето).

Решаващият първостепенен състав на съда е съобразил в мотивите на постановките на незагубилото силата си и понастоящем ППВС № 5/1970 г.

Въззивният съд споделя така установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените въз основа на нея обосновани правни изводи, като не намира основания за изграждане на различни такива въз основа на доказателствената съвкупност по делото. Освен това първостепенният съд е събрал всички допустими и относими доказателства и е изяснил изцяло делото от фактическа страна. Настоящата въззивна инстанция препраща към тези доказателства и изводи, на основание чл. 272 ГПК, правейки ги по този начин част от своя акт. С оглед оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага и свои мотиви.

Във въззивната инстанция не са ангажирани писмени и гласни доказателства.

Неоснователни са оплакванията на въззивника, че неправилно са преценени от първата инстанция възможностите му да заплаща присъдения размер на издръжката от 300.00 лева месечно. Съгласно цитираното от Софийския районен съд ППВС № 5/1970 г., възможностите на дължащия издръжката родител се определят от неговите доходи, имуществено състояние, квалификация и съобразно с други обстоятелства, имащи отношение към тази преценка. С оглед на което и при съобразяване на тези критерии, възможностите на ответника правилно са преценени от съда.

Допълнително следва да се посочи, че разликата от минималния размер по чл. 142, ал. 2 СК, до който действително е налице признание от въззивника по смисъла на чл. 175 3

ГПК, до присъдения размер месечна издръжка едва ли би съставлявала непосилна финансова тежест за бащата, още повече в случая с оглед на много краткия период, за който издръжката се дължи.

Като се вземе предвид горното, както и липсата на данни по делото ответникът да е с влошено здравословно състояние, а също и липсата на данни да има алиментно задължение за издръжка към други лица, изводът на първостепенния съд, че е във възможностите на ответника да престира месечна издръжка от 300.00 лева за процесния кратък период (от датата на предявяване на исковата молба до навършване на пълнолетие от ищцата), се явява обоснован.

Правилно е определен размерът на присъдената издръжка, дължима от родителя, който не е полагал непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на непълнолетната тогава негова дъщеря – въззиваемата Г. К. И.. Размерът на издръжката съгласно чл. 142, ал. 1 СК се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка. Нуждата от издръжка при подрастващите се предполага и не подлежи на нарочно, специално доказване в процеса. С нарастване на възрастта дефинитивно се налагат повече разходи за транспорт, учебни пособия, извънкласни занимания по интереси; разширява се и кръгът от обществени отношения, в които едно голямо почти пълнолетно дете участва. За територията на град София, сумата, която е необходима обичайно месечно, за да осигурява правилното физическо, училищно, интелектуално и социално функциониране на едно дете на възрастта на ищцата към онзи момент е в размер от около 500.00 лева, която е предназначена да задоволява посочените базисни потребности. В тази връзка се явяват неоснователни доводите във въззивната жалба по отношение на майката, че купувала скъпи вещи на детето и го е записала в частно училище, тъй като тези разходи не се включват в обичайната месечна издръжка.

Ето защо въззивната жалба се явява неоснователна. Съобразно изложеното и поради това, че изводите на първата и въззивната инстанция съвпадат, първоинстанционното Решение, като правилно, следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските

Страните не претендират разноски и затова съдът не се произнася по този въпрос.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 17250 от 26.09.2024 г., постановено по гр. дело № 39446 по описа за 2023 г. на Софийски районен съд, 89-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО, съобразно чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5