Определение № 2251 от 05.06.2019, Софийски градски съд

П

Р О Т

О К О Л

Гр. София, 05.06.2019 г.

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 29 състав в публично съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИРОСЛАВА ТОДОРОВА

Секретар:

Радка Г.

Прокурор:

Георги Мирчев сложи за разглеждане докладваното от съдия ТОДОРОВА н.ч.д. № 1814 по описа за

2019 година.

На именното повикване в 12:00 часа се явиха:

ЛИШЕНИЯТ

ОТ СВОБОДА Б.И.Л. – редовно призован се явява лично, доведен от затвора – гр.

София със защитника си адв. В.К. и със защитника си адв. В.Т., с пълномощно от 4.06.2019 г.

НАЧАЛНИКЪТ на затвора - редовно призован, не се явява.

За него СЕ ЯВЯВА инспектор М.М.- ІV степен „Режимна дейност“ при затвора – гр. София, надлежно упълномощен със заповед от 1.08.2019 г.

СВИДЕТЕЛИТЕ И.И., Д.Т.и Д.Г.- редовно уведомени от предходното съдебно заседание, се явяват лично.

СТРАНИТЕ (поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните, намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА самоличността на явилите се свидетели:

Д.А.Т.- ** години, неосъждан, без дела и родство с подсъдимия;

И.Я. И. - ** години, неосъждан, без дела и родство с подсъдимия;

Д.Д.Г.- ** години, неосъждана, без дела и родство с подсъдимия.

СЪДЪТ РАЗЯСНЯВА на свидетелите наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 от НК.

Свидетелите обещаха да говорят истината и свидетелите Т.и Г. се отведоха от залата до техния разпит.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля И.И..

СВИДЕТЕЛЯТ И.: В момента работя в ЗО „Кремиковци“ като дежурен главен надзирател, а към момента на изготвяне на доклада бях ИСДВР в ЗО „Казичене“. Доколкото познавам всички лишени от свобода по това време, около 110 – 115 човека, мога да кажа в общи линии, че познавам и лишения от свобода Б.И.Л..

В моите задължения се включваше извършване на мероприятия във връзка с изпълнението на плана на присъдата на лишения от свобода и на тази основа е изграден и доклада, който се изисква от мен и който съм изготвил. Имаме договорка със всеки един от лишените от свобода, не само с Б.Л., така нареченият план на присъда, който разбира се е страната, която е откъм лишените от свобода, ако спазват нормите, които вътре са договорени, няма пречка да се стигне до предлагането им за условно предсрочно освобождаване. Към момента на изготвяне на доклада това при господин Л. се е случвало, поради което доклада ми е изготвен по този начин, тоест не съм намерил причина да бъде написано отрицателно становище към лишения от свобода. Аз почти ежеседмично се виждам задължително с всеки един от лишените от свобода, най-малкото, защото ние им връчваме и пощата. Отделно от това, когато има някакви спортни мероприятия, лишените от свобода се записват за участие в тях. Също така се виждаме и разговаряме с тях при договаряне плана на присъдата, при изготвяне на поощрителни награди и наказания. В случая при Л. няма наказания, а има само поощрителни награди. С него сме се виждали и сме разговаряли по плана на присъдата, за предложението му за преминаване от „общ“ в „лек“ режим. Това са две различни неща, едното е аз да го предложа, а второто е комисията и единствено само началника на СЦЗ може да замени режима. В неговия случай, от тази комисия и от този началник, е сменен режима му от „общ“ в „лек“, малко преди да му изготвя доклада за условното предсрочно освобождаване. Това е което мога да кажа за Б.Л.. Фактически престоя му в местата за лишаване от свобода от момента, в който е под мое наблюдение, като пак казвам, че хората са доста и не можем всеки ден да правим интервю, а още повече, че той е работил на външен работен обект и ежедневните срещи са много трудни, но доколкото можем успяваме да ги провеждаме, най-вече по тяхно желание и от време на време и по наше, когато имаме нещо да питаме. За да мога да кажа, че при него е приключил корекционния процес взимам предвид това, което е договорено по плана на присъдата. Пак се повтарям, но той няма наказания, има само награди, стигнал е донякъде в прогресивната система, като разбира се има още какво да се желае, но предвид времето, което има да доизлежава едва ли може да се стигне до края.

Този лишен от свобода е стигнал до двата дни домашен отпуск, замяна на режим, което пак е договорено по плана на присъдата, 7 дни домашен отпуск по режима му идва като право. Няма как да му дам отрицателно становище, макар и предвид престъплението, което е извършил, но мен това не ме касае. Мен ме интересува поведението му в местата за лишаване от свобода. Когато постъпи молба с искане за условно предсрочно освобождаване няма наложена практика инспекторите, които имаме връзка с конкретния лишен от свобода да разговаряме помежду си, тъй като той в момента е в моята група и няма с кой да разговарям, тоест само аз съм там. Следващите вече по йерархична гледна точка, примерно началник сектор, началник на затвора и т.н., също нямаме практика да разговаряме, защото всеки си изказва собственото мнение. По йерархията моите началници са: началника на ЗО „Казичене“ Р.У., след това е началник сектора Д.Г., която сте призовали, след това е господин Т., който също днес е призован и след това началника на затвора господин П.. Началниците изготвят своите становища на база докладите, които ние сме изготвили във времето, когато лишения от свобода е търпял наказанието си. Това са доклади, първоначален текущ доклад. Не мога да кажа дали началниците разговарят с лишените от свобода. Мисля, че е невъзможно при този обем на лишени от свобода, може би над 1000 човека, да разговарят с тях, но с някои може и да разговарят. Доколкото съм запознат с настоящия случай, г-н Т.също познава лишения от свобода Л., защото той беше началник на това общежитие преди господин Р.У.. Аз изпълнявах тази длъжност един месец след изготвянето на доклада ми. Мисля, че месец май вече бях главен дежурен в ЗО „Кремиковци“. След изготвянето на доклада ми до момента, в който продължавах да работя там няма новонастъпили факти, които не са отразени в доклада и да сочат на различен извод от този, който съм посочил. Всъщност аз нямам и такава информация, тъй като месец след изготвянето на доклада аз вече нямах отношение към лишените от свобода в ЗО „Казичене“. Сега в моята група е друг ИСДВР Г.М..

На въпроси на прокурора свидетелят И. отговори:

СВИДЕТЕЛЯТ И.: Планът на присъдата е съгласуван с мен и лишения от свобода на датата, която е посочена в него. Този план на присъда и нито един план на присъда не може да бъде абсолютно изпълнен, предвид остатъка от наложеното наказание към момента на подаване на молбата за условно предсрочно освобождаване. Някои стигат до два, до три дни предложение за домашен отпуск, защото там има едни условни искания от ръководството през четири месеца, като не може през по-малко да се дава и това нещо убива годините напред, така че няма как да се стигне до пълната прогресивна система. При някои лишени от свобода се достига, но в този случай до момента на подаване на молбата му за условно предсрочно няма как да е стигнал по-далече по изпълнение плана на присъдата. До датата, на която съм изготвил плана, корекционният процес е на ниво приключил. Изискванията, които сме договорили са се случили и са се спазили. Нямаме никакви данни за някакви нарушения от страна на лишения от свобода по време на изтърпяването, мисля че беше 1 година и 2 месеца, откакто е дошъл в ЗО „Казичене“. Доколкото виждам от доклада умението му за мислене от 36 точки е свалено на 35 точки. Причината е упомената, а именно няма данни за импулсивни ситуации в местата за лишаване от свобода. Тука съм визирал престъплението, което е извършено отвън, тъй като вътре го няма като индикация, декларира дългосрочни цели, осъзнава неблагоприятния ефект от действията си. Това, че има някакво снижаване на пунктовете означава, че има някакво развитие в положителна посока. Не зная дали е важно дали снижаването на пунктовете са от 10 на 9 или от 10 на 8 точки, но по-нататъшния процес на работа с лишения от свобода остава на следващия колега или остава на последващ етап, за да има някаква корекционна дейност и по някакъв начин да се отрази дали е в положителна или отрицателна насока. Това мога да кажа за оценката от риска, която е занижена от мен. За определянето на риска в точки ползваме една таблица, на която се базираме. Когато погледна нещата, които са писани по време на първоначалния доклад и първоначалното създаване на оценката на риска, аз там отбелязвам корекционните дейности, които са извършени, както и в случая съм ги отбелязал. Там има две или една точки отметнати. Значи те стават нулички да кажем, но те не могат да станат всички нулички /стават тези две или три нулички/. Правя числото, което после е сумарно отдолу и числото става някакво х.

Когато обаче го нанеса в табличката, там където са реално точките, тази точкова система пада с 1, 2, 3, 4 пункта, тоест това, което съм сметнал за необходимо, че е положително по време на престоя му в местата за лишаване от свобода. Точките не ги определям чисто математически от 36 на 35. Примерно нанасям, че преди това е имало данни за импулсивни ситуации, но сега няма такива данни. Преди това е имало данни, че не разпознава проблемите си, а сега от разговорите с него се вижда, че разпознава проблемите си. Преди това е нямал дългосрочни цели, сега обаче има дългосрочни цели. Така се свалят някои пункта, които в случая излизат на 1 точка.

ПРОКУРОРЪТ: Нямам повече въпроси към свидетеля.

ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ на началника на затвора: Аз също нямам въпроси към свидетеля.

Въпрос на адв. Т.: Бихте ли казали на съда каква е причината по отношение на осъдения Л. да не е приложена нормата на чл. 130, ал. 4 и за периода 2018 г. - 2019 г. за него да не е изготвян текущ доклад, включващ преценка на настъпилите промени. В затворническото досие се намира само първоначалния доклад, който е изготвен в затвора - Бобов дол, където е показан нисък риск в размер на 36 точки.

СВИДЕТЕЛЯТ

И.: Не мога да го твърдя това нещо, тъй като не съм погледнал затворническото досие, за да видя дали е прибавен доклада. Ежегодно се изготвят текущи доклади.

Възможно е нещо да е станало и чисто физически пощата да не е заминала до досието на текущия доклад, но при инспектора на социална дейност го има. Ето например доклада за промяна на режима на лишения от свобода от „общ“ на „лек“, той също е своего рода доклад, който определя държанието му по време на изготвянето на този доклад. По принцип практиката на ИСДВР, когато аз съм бил е, че не се изготвя замяна на режима, а се изготвя текущ доклад.

Въпрос на адв. Т.: А как се отразява изготвения текущ доклад върху схемата за оценяване на вероятността за ново осъждане, така наречените точки?

СВИДЕТЕЛЯТ

И.: Пак Ви казвам това е по преценка на ИСДВР. Там, където вижда положителна насоченост от лишения от свобода към присъдата си и към момента на изтърпяването, по негова преценка могат да бъдат нанесени корекции.

СТРАНИТЕ (поотделно): Нямаме въпроси към свидетеля И.. Не възразяваме същият да се освободи от съдебна зала.

СЪДЪТ, като съобрази процесуалната позиция на страните

О П Р Е Д Е Л И:

ОСВОБОЖДАВА свидетеля И. от участието му в съдебно заседание.

СЪДЪТ пристъпва към разпит на свидетеля Д.Т., който се въведе в залата.

СВИДЕТЕЛЯТ

Т.: Към настоящия момент съм зам. началник на затвора – гр. София РНОД. Във връзка със служебните си задължения познавам лишения от свобода Б.И.Л.. Изготвял съм становища във връзка с промяната на режима на лицето в „лек“ и съм изготвил становище впоследствие за условно предсрочно освобождаване на същото по смисъла на инициирана молба от негово име на основание чл. 437, ал. 2 от НПК. За да изготвя становището се позовах, както на документалната база, която се съдържа в личното досие на осъденото лице, така и на съхранените ми спомени като началник на ЗО „Казичене“ до 10.09.2018 г. Познавам лицето от момента, в който беше преведен на база заповед на главния директор от затвора – гр. Бобов дол в ЗО „Казичене“. Като цяло мога да споделя впечатления свързани с работата му. Знаете, че идеята на изтърпяването на наказанията в затворническите общежития от открит тип е лишените от свобода да бъдат назначавани на подходяща работа, съгласно здравословното им състояние и уменията им и труда е средство за превъзпитание на същите. Сменил е по мои спомени около две или три длъжности на територията на затворническото общежитие, където не сме имали претенции относно работата му, а дори напротив, били сме доволни. На база моя заповед е изведен и на външен работен обект, предвид характеристиките и поведението му, откъдето доколкото си спомням има и похвали писма. Относно осъждането на лицето, аз не бих могъл да коментирам за извършването на самото деяние, за начините, умисъла и т.н., тъй като не е в моята юриспруденция. Съдът го е осъдил със съответната присъда, мисля, че беше около 5 години лишаване от свобода. Поради което не мога да дам становище относно деянието, колко то е общественоопасно и знам, че не се налага.