Решение № 359 от 09.07.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 359 гр. Благоевград, 09.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Емилия Дончева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Вера Коева Въззивно гражданско дело № 20241200500449 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 6781/21.03.2024г., подадена от О.Б., с адрес: гр. Б., пл.“Г.И. ..., представлявано от к. Б., чрез юрк.Р.П., против Решение №149/07.03.2024 г. по гр.д.№1918/23г. по описа на РСБ..

С въззивната жалба решението се оспорва като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Поддържа се, че в противоречие със събраните доказателства, съдът не е обсъдил акта за общинска собственост, с която жалбоподателят поддържа, че се легитимира за собственик на спорния имот. Оспорват се доводите на съда за липса на доказано правопораждащо основание, на което се е позовал жалбоподателя, че е собственик на вещта в акта за частна общинска собственост. Подробно се обосновават твърденията, че процесният имот е бил отчужден от предишните собственици по реда и условията на чл.97, ал.1 ЗТСУ /отм./ и ППЗТСУ, която процедура е била завършена през 1991г. с обезщетяване на собствениците, като имотът е бил отреден за жилищно строителство. На основание 1 отчуждаването имотът е станал държавна собственост, като жалбоподателят поддържа, че е собственик на вещта по силата на закона и на основание § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС преминаване на собствеността от държавна в общинска.

Оспорват се събраните гласни доказателства и обстоятелствата, които първоинстанционният съд е приел за установени с тях. Подробно се аргументира тезата за неприложимост на института на придобивната давност по отношение на процесния имот, с оглед на разпоредбата на чл.86 ЗС и измененията й през годините, касаещи спирането на давностния срок за определена категория имоти. При поддържане на твърдения в горната насока се обосновава искане за отмяна на обжалваното решение изцяло и отхвърляне на предявения иск като неоснователен. Претендират се разноски. Не се правят искания за събиране на нови доказателства.

В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор по въззивната жалба от насрещните страни. Въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Поддържа се, че са собственици на вещта на основание придобивна давност, считано от 1990г. до настоящия момент, като се позовават и на съвладение от въззиваемите страни и праводателите им. Прави се анализ на доказателствата и заключението на вещото лице. Изтъква се, че въззиваемите са установили твърдяното придобивно основание на спорния имот по давност. Иска се потвърждава на решението, като правилно и законосъобразно и присъждане на разноски. Не се сочат доказателства и няма искане за събиране на такива.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба и доводите в нея.

Въззиваемите страни, редовно и своевременно призовани, се явяват лично и чрез пълномощник. Поддържат отговора и по същество искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

ОСБ, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното:

2

Производството по гр.д.№ 1918/2023г. по описа на РСБ е образувано по искова молба от В. Г. Г. и С. В. Г., с която против О.Б., е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК – за приемане за установено по отношение на ответника О.Б., че ищците са собственици на недвижим имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Благоевград, с площ от 183 кв.м., находящ се в град Б., ул.

П., на основание давностно владение.

Ищците твърдят, че са собственици на имота, на основание давностно владение, осъществявано от 1990г., т.е. в продължение на повече от 30 (тридесет) години, като твърдят, че са присъединили владението на своите праводатели, като към настоящия момент го владеят лично, явно и непрекъснато. Подробно са посочени какви конкретни дейности се извършват в имота, като го ползват предимно като зеленчукова и овощна градина. Сочи се, че имота е ограден с ограда и през всички години на явно демонстрирано от тях владение никой не е оспорил собствеността им. Едва с подаване от ищците на 07.04.2023г. в О.Б. на заявление за снабдяване с удостоверение, че владеният от тях имот не представлява общинска собственост от ответната страна е издаден Акт № ... г., с който процесния имот е актуван като частна общинска собственост. С тези действия се твърди, че ответника оспорва придобитите от тях права по отношение на вещта и се обосновава правния интерес на ищците за предявяване на собственическия иск за установяване, че са придобили имота на основание давностно владение. Оспорва се отразеното в акта за общинска собственост придобивно основание в полза на общината.

От ответната страна искът е оспорен като неоснователен. Ответникът твърди, че имотът е общински и че е собственик на основание чл. 56, ал. 1, чл.

2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с §42 от ПРЗ към ЗИД на ЗОС, в сила към 05.11.1999г. Сочи се, че към тази дата, територията, на която се намира спорният имот, съгласно предвижданията на регулационния план за 1976 г., допълнен в частта на процесния имот със Заповед №177/12.11.1979 г. на ГНСБ. и Заповед №44/10.02.1981 г. на Общински народен съвет Благоевград, е отреден за целите посочени в този параграф, а именно - за жилищно строителство, обществени и благоустройствени мероприятия на общината.

Оспорва се придобивното основание на ищците и възможността им да придобият имота по давност, като се твърди липсата на елементите на фактическия състав на това придобивно основание.

3

С обжалваното решение искът е уважен изцяло, като е прието за установено по отношение на О.Б., че В. Г. Г. и С. В. Г. са собственици на недвижим имот с идентификатор № ... по КККР на гр. Благоевград, с площ от 183 кв.м., находящ се в град Б. ул. П., на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност. Съдът е приел в мотивите си, че ищците са установили всички елементи на соченото от тях придобивно основание – давност, при осъществено от ищците недобросъвестно владение от минимум 10 години. За този извод съдът с е позовал и кредитирал събраните гласни доказателства. В тежест на ответната страна е било да установи наличието на вписаното в акта за общинска собственост, издаден през 2023г., основание за придобиването на имота от общината, но такова доказване не е направено.

Съдът е кредитирал свидетелските показания, според които още от 1990г. ищците са оградили имота и са започнали да го стопанисват, направили са каменен зид, за да осуетят свлачищни процеси поради денивелацията на имота и от тогава са в непрекъснато владение на дворното място. Прието е, че от посочения момент до датата на съставяне на акта за частна общинска собственост през 2023 г. е изтекъл необходимият съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗС давностен срок. Това владение е довело до придобиването на правото на собственост на оригинерно основание, тъй като съдът е обосновано, че през този период не е била приложима забраната на чл. 86 ЗС, тъй като липсвали доказателства, че имота през периода на владението е бил държавен или на кооперация. Прието е, че по делото липсват такива доказателства, поради което е направен извод, че имотът е бил частна собственост и след като е владян в продължение на повече от 10 години в реални граници от ищците по делото е придобит от тях по давност. Направен е анализ на изменението на разпоредбата на чл.86 ЗС и е заключено, че след 1996г. е допустимо придобиване по давност на частни държавни или общински имоти. Прието е, че посоченото в акта правно основание не е вярно, поради което е оборена неговата доказателствената сила. Развит е и алтернативния способ, ме дори имота да е бил частна общинска собственост, придобит от държавата, която го е отчуждила, общината е загубила собствеността върху имота, тъй като считано от изменението на чл.86 от ЗС от 01.06.1996г. до настоящия момент е изтекъл необходимият давностен срок за придобиване на имота от ищците.

Направеният от въззивният съд самостоятелен анализ на събраните 4 доказателства води до следните фактически констатации:

Ищците В. Г. и С. Г. са съпрузи /удостоверение за сключен граждански брак - л.13 РС/. Ищцата В. Г. Г. е депозирала молба с вх. №ОС-0205-178/07.04.2023 г. до к. на О.Б., с която е поискала заверка на Молба - декларация за снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка за процесния имот.

Видно от Удостоверение с изх. №171/13.04.2023г. от О.Б. е удостоверила, че поземлен имот с идентификатор ... по КККР на гр. Благоевград е общинска собственост, съгласно АОС ...

В полза на ответната община е издаден Акт за частна общинска собственост ... за процесния недвижим имот, в който като правно основание за собственост са посочени разпоредбите на чл. 56, ал. 1, чл. 2, ал. 1, т. 7, чл.59, ал.1 ЗОС вр. с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното:

Свидетелят Й.П. сочи, че познава ищците повече от 30 години. Посещавала е домът им и знае, че стопанисват имот, който се намира до къщата им в Благоевград. Сочи, че в имота има дръвчета – череши. Свидетелят сочи още, че от 30 години и до сега В. и С. гледат това място, В. е садила в него, както и потвърждава, че имота е заграден „много хубаво“, работят го, дава реколта.

Под овощната градина има „навесче“, което също е било тяхно. Никой друг не е ходил там, не е виждала нито един кмет там, нито друго лице. Никога не е имало някой, който да има претенции към този имот.

Свидетелят Д.И. сочи, че е съсед с ищците и се знаят от деца. Сочи, че ищците имат имот от горната страна на къщата им, в който има голяма череша, сливи, малини, имат само дръвчета, малини и ягоди. Имота е с денивелация, но ограден с мрежа. Между имота и къщата има направен навес за гаражите. Свидетелят уточнява, че откакто се помни след 90-те години, като се бутнали старите къщи ищците там си гледали градина и си я стопанисват.

Не знам от кой им е имота, мисли, че си е техен имота, те постоянно са си там, майката на С. докато е била също постоянно е била там в градината. Никой не е имал някакви претенции към това място. Свидетелят знае ищците за собственици на този имот, не е чул някой да им оспорва собствеността през тези години.

Свидетелят Г. Г. - син на ищците също сочи, че откакто се помни знае, че родителите му обработват мястото като градина и която се намира до къщата 5 им. Имота представлява овощна градина с череши, ябълки, сливи, имало домати, краставици, но пораснали дръвчетата и повечето е като овощна градина. Има каменни зидове там, които твърди, че са правили ръчно. Едва когато са предприели действия да се снабдят документи разбрали, че имота е общински. Никой не е имал претенции към този имот. През годините е имало само набези от роми, които са качвали на черешите. Не е виждал к. да обработва имота, само неговите родители, аз след училище и свидетелят сочи, че е помагал на родителите си. Свидетелят поддържа, че имота е заграден и с денивелация и на площ от около 200 кв.м. Твърди, че имота го владеят спокойно, никой не е идвал да предявява претенции за имота, само крадци са влизали да крадат, но не и да оспорват собствеността. Уточнява, че няма роднини с фамилии Ю. и Л..

От приетата от първоинстанционният съд съдебно – техническа експертиза се установява, че за терена на експертизата вещото лице е установило, че през 1920-22г. е изработен кадастрален план в неизвестна /или локална/ координатна система при действието на Закона за благоустройството на Ц. Б., като според разпоредбите на този закон, не се е одобрявал с отделна заповед геодезическия план, а само регулацията изработена върху него, като водеща такава. По този план на цветна извадка, представляваща приложение№ 1 към експертизата имота, обект на СТЕ е с поставен пл.№ 1573, с тонирани в зелено граници от в.л. В границите на имота към 1922 год., има построена една паянтова жилищна сграда на два етажа /2/. Графически изчислената площ на имот пл.№ 1573 е 135 кв.м. По регулационен план за имот пл.№ 1573 е отреден парцел VIII в кв.26, с графически изчислена площ от 340 кв.м.