Решение № 7846 от 22.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7846 гр. София, 22.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Димитър К. Демирев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100506757 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна жалба на ищеца Д. С. Д. срещу решение № 5182 от 24.03.2025 г., постановено по гр. дело № 40805/2024 г. по описа на СРС, 85 състав, с което са отхвърлени предявените срещу „Топлофикация София“ ЕАД отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 2611,87 лв., главница; сумата от 2794,07 лв., законна лихва за периода от 27.05.2014 г. до 08.07.2024 г.; сумата от 453,29 лв., присъдена лихва, както и на сумата от 398,58 лв., присъдени разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист на 01.08.2014 г. по гр. д. № 28281/2014 г. по описа на СРС и е образувано изп. д. № 1348/2014 г. по описа на ЧСИ А.П., с рег. № 849, с район на действие СГС.

В жалбата са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост с доводи, че и след смъртта на длъжника погасителната давност е продължила да тече, а съдебният изпълнител и взискателят са били длъжни да поддържат висящността на изпълнителното производство. Въззивникът счита, че по делото е настъпила перемпция, тъй като срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК тече дори и при смърт на длъжника преди конституиране на наследника му. Намира, че спирането на изпълнителното производство поради смъртта на длъжника не лишава взискателя от 1 възможността му да предприема съответни действия по издирване на наследниците и предприемане на изпълнителни действия срещу тях, поради което погасителната давност в случая не е спирала да тече по време на изпълнителния процес и оспорените вземания са погасени по давност. Ето защо моли за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на предявените искове в цялост.

Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита, че обжалваното решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.06.2014 г. по гр.д. № 28281/2014 г. по описа на СРС, 26 състав, е разпоредено К.Г.Б. да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 2611,87 лв., представляваща цена на доставена топлинна енергия за периода от м. 06.2011 г. до м. 04.2013 г., ведно със законната лихва от 27.05.2014 г. до окончателното плащане, сумата от 453,29 лв., лихва за забава за периода 31.07.2011 г. – 09.04.2014 г., както и сумата от 398,58 лв., разноски по делото. По делото не се твърди да е проведено исково производство и изпълнителният лист да е издаден въз основа на влязло в сила съдебно решение, като при липсата на приложено заповедно производство и други данни за връчване на заповедта за изпълнение следва да се приеме, че последната е влязла в сила най-късно на деня на издаване на изпълнителния лист – 01.08.2014 г.

С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са 2 преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет години.

Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.

Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл – Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.;

Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др.

Следователно, за уважаване на иска в настоящото производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на заповедта за изпълнение – 01.08.2014 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.

За принудително събиране на вземанията е бил издаден изпълнителен лист от 01.08.2014 г. и с молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД от 06.10.2014 г. е образувано изп. дело № 20148490401348 по описа на ЧСИ А.П.. За периода от образуване на изпълнителното дело на 06.10.2014 г. до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането, като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателно решение по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020 г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното 3 изпълнително дело, като настоящият въззивен състав е длъжен да се съобрази със задължителното тълкуване на закона, дадено от върховната инстанция (арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ). Ето защо, едва от датата на постановяването на тълкувателното решение на 26.06.2015 г. е продължила да тече започналата от 01.08.2014 г. (датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение) погасителна давност за установените вземания (спряла да тече за периода 06.10.2014 г. – 25.06.2015 г.).

Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес давността може се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.

Следователно, с молбата на взискателя от 06.10.2014 г. за образуване на изпълнително дело въз основа на изпълнителния лист от 01.08.2014 г. давността за вземанията не е била прекъсната. От приетото по делото копие на изпълнителното дело, образувано при ЧСИ А.П., е видно, че съдебният изпълнител е извършил проучване на имуществото на длъжника, като са предприети действия, с които валидно е била прекъсната погасителната давност за вземанията срещу длъжника К.Г.Б. – на 10.11.2014 г. с налагането на запор върху пенсията на длъжника, както и на 02.02.2016 г. с молба на взискателя за предприемане на конкретен изпълнителен способ (опис и запор на движими вещи).

От книжата по изпълнителното дело се установява, че в хода на изпълнителния процес длъжникът К.Б. е починала – на 11.01.2016 г., като на 22.06.2018 г. взискателят е подал молба до съдебния изпълнител с искане за предоставяне на удостоверение за наследници на починалия длъжник, същото е постъпило по делото на 22.10.2018 г., а със съобщение на ЧСИ, изпратено на 07.11.2018 г. и връчено на законния наследник Е.Г.Б. на 29.01.2019 г., на последната е предоставен срок по чл. 51 ЗН да заяви дали приема или се отказва от наследството на К.Г.Б.. С молба от 12.02.2019 г., подадена от Е.Г.Б. чрез упълномощения й представител Д. С. Д. (ищец в настоящото производство), същата е заявила, че приема наследството на К.Б., като изявлението й е вписано в особената книга на Софийски районен съд по чл. 49 ЗН.

4

Съобразно разпоредбата на чл. 432, ал. 1, т. 3 ГПК изпълнителното производство се спира в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 2 и т. 3, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, т.е. поради смъртта на длъжника (хипотезата на чл. 229, ал.

1, т. 2 ГПК) считано от 11.01.2016 г. процесното изпълнително производство е спряло по силата на закона, респ. спрели са да текат и всички срокове, като не могат да бъдат извършвани никакви изпълнителни действия от съдебния изпълнител до конституирането на наследниците на длъжника. Спирането настъпва по силата на закона и не е нужен нарочен акт на съдебния изпълнител в този смисъл, като ЧСИ може само да прогласи в постановление вече настъпилото спиране на изпълнителното производство (в този смисъл са и мотивите на т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.).