Решение № 7542 от 12.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7542 гр. София, 12.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело № 20221110119800 по описа за 2022 година

Производството е образувано по осъдителни искове на ..........., които съгласно депозираната уточнителна молба (л. 50 от делото) са предявени против М. П. Б. и П. С. Б. и са за следните твърдени задължения: 1516,09 лв. – претендирани като стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в размер 297,54 лв. за периода 15.09.2019 г. – 23.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане; 34,66 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.03.2019 г.-30.04.2020 г.; 7,93 лв. – законна лихва за забава за периода 01.05.201923.03.2022 г. – които задължения се претендират разделно – при дялове: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б..

От името на ответника исковете се оспорват с възражения, сред които че ответниците не са клиенти, както и за погасяване по давност.

От страна на третото лице-помагач ............, конституиран на страната на ищеца, се представят протоколи за неосигурен достъп.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

За процесния период между страните съществува облигационна връзка, възникнала по силата на закона – въз основа на предвидени в закона факти, сред които законът не предвижда като условие да има изразена от страните по сделката воля, респ. подаване на Заявление-декларация за откриване на партида. Няма основание за друг извод въз основа на нормата на чл. 149 ал. 1 т. 6 ЗЕ (която предвижда, че когато става въпрос за отношения 1 между доставчик на топлинна енергия и потребител в сграда - етажна собственост, продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмен договор при общи условия, сключен между доставчика и потребителя), защото ищецът ........... няма качеството на доставчик по смисъла на закона, а е топлопреносно предприятие.

Според разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Ответниците имат качеството клиент на топлинна енергия за обекта, за който се твърди топлоснабдяване. Правото на собственост се установява от представения заедно с исковата молба Списък на етажните собственици, който документ съдържа положен за наследодателя на ответниците – С. Б. подпис като собственик на посочения апартамент – обстоятелство, преценено заедно с това, че ответниците М. П. Б. и П. С. Б. са наследници по закон на този наследодател (видно от служебно изготвената справка)– съответно преживяла съпруга и дъщеря. Придобиването на правото на собственост по силата на наследствено правоприемство допълнително се установява от събраната по реда на чл. 192 ГПК данъчна декларация, в която като дялове в съсобствеността са посочени: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б.. От гледна точка на настоящия съдебен процес, посочените декларирани обстоятелства се явяват неизгодни за ответниците, но от страна на ответниците не е оспорена истинността на документа.

Според т.нар. Главни отчети и изготвеното въз основа на тях заключение на съдебнотехническата експертиза, които не са оспорени от ответниците, начислените задължения включват топлинна енергия за отопление за отчетени през първия отоплителен сезон 3 броя радиатори с индивидуални разпределители, такса „сградна инсталация“ и 2 водомера.

По изложените съображения и тъй като от страна на ответниците не се твърди да е била заявена рекламация срещу отчета на показанията на уредите и разпределението на енергията по изравнителните сметки, каквото право абонатите имат по чл. 70, ал. 6 от Наредба № 16334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването, съдът кредитира направения със заключението на СТЕ извод, че са спазени нормативните правила и методика при определяне на задълженията, като действителния размер на задълженията е този, следващ след намаляване със сумата на прогнозно начислените в повече от реалното потребление задължения като общият размер на главницата за действителното потребление възлиза на сумата 1499,41 лв.

- само за процесния период и без цена за услугата дялово разпределение.

Основателно е възражението на ответника за погасяване по давност на задълженията, изискуеми към 13.04.2019 г. – три години преди подаване на исковата молба. Съгласно Общите условия на топлопреносното предприятие дължимите суми за топлинна енергия за всеки месец се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като това правило важи и за прогнозните сметки. Следователно след изтичане на посочения срок настъпва изискуемостта на съответното вземане, като това е и началният момент на погасителната давност за него. Тъй като задълженията за заплащане на потребената 2 топлинна енергия представляват задължения за периодични плащания, към тях е приложима тригодишната давност съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Така в случая въз основа на Таблица 2 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза съдът намира, че са погасени по давност задължения (за които са издадени фактури като прогнозни задължения) за периода 01.05.2018 г. -31.01.2019 г. – общо в размер на 504,30 лв.

Не са погасени по давност задължения за периода 01.02.2019 г.- 30.04.2020 г., а именно – в размер на 995,11 лв. (главница =1499,41 лв. – 504,30), за колкото искът за главница за топлинна енергиясе явява частично основателен.

Същата давност следва да се приложи и към задълженията за заплащане на лихви върху дължимите суми, като се съобрази и че с погасяването по давност на съответната главница се погасява и дължимата върху нея лихва за забава (чл. 119 ЗЗД). По тези съображения и при извършените по реда на чл. 162 ГПК изчисления съдът намира, че непогасеният по давност остатък е в размер на 195,30 лв. – лихви за забава.

За задължението за услугата дялово разпределение, доказателства не се представят, но тъй като според чл. 36, ал. 1 от Общите условия на ........... тази услуга подлежи на заплащане към ..........., а от доказателствата се установява, че услугата „дялово разпределение“ е обективно извършена, като липсват доказателства само за калкулирането, по реда на чл. 162 ГПК съдът приема, че за услугата дялово разпределение и общо за двата отчетни периода претендираната сума 34,66 лв. представлява дължимият размер, като законната лихва е в размер на 7,93 лв. (по-малко от установеното от ССЕ – 8,41 ЛВ.) При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК претенцията на ищеца за присъждане на сторените разноски е частично основателна - за сумата 704,53 лв. (от общо в размер на 1060,64 лв.)

В полза на предоставилите безплатна правна помощ адвокати на ответниците и на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв ищецът следва да заплати: на адв. И. Н. - сумата 134,30 лв. (от следващи се в пълен размер 400 лв.) като адвокатско възнаграждение, както и на адв. С. К.

– 134,30 лв. (от следващи се в пълен размер 400 лв.)

Мотивиран от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОСЪЖДА М. П. Б. с ЕГН ********** и П. С. Б. с ЕГН ********** да заплатят на ........... с ЕИК ............., разделно – при дялове: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б.: сумата 995,11 лв. – стойност на топлинна енергия, доставена в периода 01.02.2019 г.- 30.04.2020 г.; ведно със законна лихва от 13.04.2022 г. до изплащане на вземането, законна лихва за забава в общ размер от 195,30 лв. – за забава за периода 15.09.2019 г. – 23.03.2022 г., ведно със законната лихва за забава, считано от 13.04.2022 г. до окончателното изплащане; 34,66 лв. – за услуга „дялово разпределение” за периода 01.03.2019 г.-30.04.2020 г.; 7,93 лв. – законна лихва за забава за периода 01.05.2019-23.03.2022 г., както и сумата 704,53 лв. – 3 съдебни разноски.

ОТХВЪРЛЯ предявените ........... против М. П. Б. с ЕГН ********** и П. С. Б. с ЕГН **********, за разделно – при дялове: ¾ ид.части за М. Б. и ¼ ид.част за П. Б., заплащане на: стойност на топлинна енергия – за разликата над 995,11 лв. до 1516,09 лв. и за периода 01.05.2018 г. - 31.01.2019 г., както и за лихви относно главница за топлинна енергия – за разликата над 195,30 лв. до 297,54 лв.

ОСЪЖДА ........... с ЕИК ............. да заплати на адв. И. А. Н., САК - сумата 134,30 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА ........... с ЕИК ............. да заплати на адв. С. К. К., САК - сумата 134,30 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Решението е постановено при участието на ............ като трето лице-помагач на страната на ищеца ............

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от датата на връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4