Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 1412 от 25.10.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Търговско дело 556/2024
Вид
Определение № 1412
Подписан
25.10.2024
В сила
25.10.2024
Състав
Мая Недкова

Цитирани разпоредби

  • чл.103 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 122 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.626 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 16 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1412 гр. Варна, 25.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Търговско дело №

20243100900556 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството се развива след Определение № 11610 от 15.10.2024г. по гр. дело № 12502/2024г. по описа на РС – гр.Варна, с което съдията докладчик е прекратил производството по гр. дело пред ВРС и е върнал делото на Окръжен съд Варна.

С горецитираното определение, съдебния състав от ВРС е приел, че нормата на чл.626 от ГПК се явява непълна и следва да бъде запълнена от правилата на националното законодателство – в случая чл.415 от ГПК. Приел е , че заповедния съд –ВОС преждевременно,без предявена искова молба, е препратил делото във ВРС. Позовал се е на Решение № 129/02.02.2021г. по т.дело № 2697/2019г. на ВКС , първо ТО.

В хода на проведената служебна проверка относно допустимостта на така учреденото производство, за да се произнесе, съдебният състав съобрази следното:

По молба на П. К. Х. за издаване на европейска заповед за плащане от 07.08.204г. във ВОС е образувано ч.т. дело № 425 по описа на съда за 2024 г. Искането е уважено, като видно от Разпореждане №4245/14.08.2024 г. на ОС Варна, е издадена ЕЗП с формуляр Д по чл.12 , §1 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета за създаване на европейска заповед за плащане.

Същата е връчена на длъжника , който в срока по чл. 16 т.2 от Регламента е депозирал възражение. С Разпореждане № 4903/25.09.2024 г. ОС -Варна е указал на заявителя, че срещу издадената заповед е постъпило възражение и следва в 1-седмичен срок да представи доказателства за довнесена държавна такса по сметка на ВРС, както и , че при постъпване на дължимата държавна такса делото ще бъде изпратено на компетентния исков съд.

Указанията са изпълнени.

Производството по гр. дело № 12502/2024г. по описа на РС – гр. Варна е образувано след Разпореждане № 4993/ 30.09.2024г. по ч.т.дело № 425 по описа на ВОС, с което служебно, на основание чл. 626 от ГПК, са препратени материали след издадена европейска 1 заповед за плащане по Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета за създаване на европейска заповед за плащане.

С оглед спецификата на регламентация на процесните отношения касаещи издаване на ЕЗП и последващото исково производство, съдът намира, че с постъпването в срок на възражение по чл. 16 т.2 от Регламента са изчерпани възможните процесуални действия на съда и страните в производството по издаване на ЕЗП/заповедния съд/. Ищецът не е поискал прекратяване на производството в случай на подаване на възражение от длъжника, поради което и на основание чл.17 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 на Европейския парламент и Съвета за създаване на европейска заповед за плащане по спора относно паричните вземания, за които е поискано издаването на ЕЗП следва да се образува исково производство по правилата на националното законодателство. С подаване на възражението, производството по Регламента приключва като заповедно/специално /такова, а заявения формуляр А има значение на искова молба, при уважаване на която и след влизане на сила на осъдителното съдебно решение се издава изпълнителен лист и въз основа на който може да се повежда принудително изпълнение. Исковото производство за заявените във формуляр А суми се развива по реда на ГПК и в него не намират приложение разпоредбите от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 г.

Настоящия състав е запознат с практиката на ВКС обективирана в Решение № 129/02.02.2021г. по т.дело № 2697/2019г. на ВКС , първо ТО, цитирана от първоинстанционния съд и я споделя. Същото е в подкрепа , а не оборва изложената теза.

Същото третира различна от настоящата хипотеза, а именно вида на иска, след изпълнение на процедурата по чл.626 от ГПК, предвид общия израз, използван от чл. 12, ал. 4, б. "в" на Регламент № 1896/06, а именно " редовен граждански процес", с оглед което е и произнасянето във връзка с пренасяне производството по установеност на вземането пред българския съд, като съд на държавата- членка по произход. Посоченото в цитираното решение , а именно, че: „Исковото производство по чл. 626 ГПК при подадено в срок на възражение по чл. 16 от Регламент № 1896/2006 г. срещу издадена европейска заповед за плащане се развива по правилата на заповедното производство по Гл. ХХХVІІ ГПК с отчитане спецификите на ЕЗП, като не е необходимо търсенето на пълен идентитет на реквизитите в двата случая. Препращането в Регламента е към процесуална аналогия с националния закон, а не към процесуален идентитет“, е в подкрепа на изложеното по-горе , че с подаване на възражение, процедурата по заповедното производство е приключила / така и в Определение № 18 от 13.01.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1734/2016 г., I т. о., ТК/ , а формуляр А има значение на искова молба.

С оглед цената на заявените от молителя претенции, по правилата на чл.103 от ГПК, компетентен исков съд районният, който следва да се произнесе както при евентуални възражения за местна неподсъдност на спора, така и по въпроса за редовността предявения иск.

Според настоящия съдебен състав, предвид гореизложените съображения, компетентен да разгледа предявения от П. К. Х. осъдителен иск за сумите посочени в 2 издадената по ч.т.д. № 425 по описа на ВОС, ЕЗП е ВРС.

Прекратявайки производството по делото, РС – гр.Варна неправилно се е десезирал от делото.

Ето защо съдът намира, че в конкретната хипотеза, иска с разглеждането на който е сезиран, не ангажира по надлежен ред правораздавателната му компетентност. Така възникналия спор, обуславя необходимостта от определяне на компетентния да разгледа молбата съд.

Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 122 от ГПК, Варненски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОВДИГА пред Апелативен съд –гр.Варна СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ между Варненски окръжен съд и Районен съд – Варна за определяне на съда, компетентен да разгледа осъдителния иск/ искове, по който е образувано т.дело № 556/2024г. по описа на ВОС, респ. по гр. дело № 12502/2024г. по описа на РС – гр. Варна , на основание чл. 122 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на ВАС т.д. № 556/2024г. по описа на ВОС и гр.д. № гр. дело № 12502/2024г. по описа на РС – гр. Варна, за определяне на компетентния съд.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3