Решение № 14059 от 17.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14059 гр. София, 17.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело № 20241110106391 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на М. О. Л., чрез адв.

И. К. от САК, със съд. адрес гр. С., бул. „**";, № *, ет. *, офис *, срещу С. г. с., адрес: гр. С., бул. „В.“, № *, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) и чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 250,00 лева, причинени му вследствие на отмененото като незаконосъобразно административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, наложено му с Определение по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на СГС, 16-ти състав, постановено в съдебното заседание на 23.11.2023 г., с което е потвърдено Определение № 3331/13.11.2023 г. по чл. 271, ал. 11 от НПК, което е отменено с определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на САС, 8-ми състав, както и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху посочената сума, считано от 18.12.2023 г. до окончателното изплащане на главницата.

В исковата молба са налице твърдения, че с Определение № 3331/13.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на СГС, 16-ти състав – съдия И. Х. и съдебни заседатели М.

М. и С. Ц., на ищеца М. Л. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500,00 лева, на основание чл. 271, ал. 11 от НПК, за това, че в качеството му на адвокат-защитник по делото е станал единствена причина за отлагане на съдебно заседание. С протоколно Определение от 23.11.2023 г. по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на СГС, 16-ти състав, административното наказание „глоба“ е потвърдено от същия съдебен състав на СГС. Впоследствие с Определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на **, *-ми състав, протоколно Определение от 23.11.2023 г. по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 1 г. на**, *-ти състав и потвърденото с него административно наказание „глоба“ са отменени като незаконосъобразни.

Ищецът твърди, че незаконосъобразният административно-наказателен акт, издаден от съдия И. Х. и съдебните заседатели М. М. и С. Ц. от ***, дадената чрез него негативна оценка на личността му като правонарушител в качеството му на адвокатзащитник по делото, е предизвикало у него унижение и обида, а чувството му за справедливост и доверието в ** били силно разколебани. Ищецът изпитал неудобство както пред лицата, които защитавал по наказателното дело на **, така и пред служителите на * – секретар и деловодител на *-ти съдебен състав, пред явяващия се по делото прокурор, както и пред другите адвокати и участници по делото, че е санкциониран като лице, което умишлено е нарушило НПК и е станало единствена причина за отлагане на дело със сравнително немалък брой участници. Авторитетът му пред тези лица е бил поставен под въпрос. За ищеца като дългогодишен съдия по наказателни дела е изключително неприятно да бъде възприеман като лице, което шиканира процеса и цели неговото забавяне. Макар да знае, че не е нарушил НПК и че необосновано и несправедливо е обвинен и санкциониран от съдия И. Х. и съдебните заседатели, фактът на незаконосъобразното административно наказание „глоба“ му е причинил психически дискомфорт. До 18.12.2023 г., когато ** отменил наложената на ищеца от ***„глоба“, т.е. повече от месец той е живял в състояние на унижение и обида и на накърнено чувство за справедливост и доверие в ***, което несъмнено е оказало отрицателно влияние върху неговата психика и поведение. Ищецът счита, че претендираното обезщетение ще му осигури възможност да получи такива блага на мястото на увредените, които да направят неговия живот по-близък до този, който би имал, ако не се бяха проявили негативните ефекти от незаконосъобразното административно наказание от съдебния състав на СГС. Казано по друг начин, осъждането на ответника ще приведе везните на справедливостта в относително равновесно положение. Съвременните разбирания за съразмерност изискват увреденият, чиито права са нарушени, да получи своеобразен еквивалент на засегнатите блага, които в конкретния случай са от най-висок аксиологически ранг предвид значението им за личността и обществото, поради което и се ползват с международна и конституционна защита.

Ответникът С* г* с*, чрез Административния ръководител, представляван от процесуален представител – съдебен помощник С. Р., е депозирал писмен отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който намира предявените искове за процесуално недопустими, евентуално неоснователни и моли същите да бъдат отхвърлени. Намира, че така наложената „глоба“, предвид фактическите и правни основания за налагането й - по реда на чл. 271 НПК поради неявяване на ищеца в качеството му на адвокат – защитник за съдебно заседание, което е довело до неговото отлагане, не съставлява административно наказание по смисъла на чл. 2, ал.

1, т. 4 ЗОДОВ. Излага съображения, че съдът не е наложил глобата в качеството си на административно – наказващ орган и действието, респективно бездействието на ищеца за което е наложено не съставлява административно нарушение по смисъла на ЗАНН.

Предвид изложеното намира, че липсва абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване на правото на иск – незаконно наложено и в последствие отменено административно наказание и моли съда да прекрати производството по делото като недопустимо. В случай, че съдът намери исковете / главен по ч. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ и акцесорен по чл. 86, ал. 1 ЗЗД / за допустими, моли да постанови Решение, с което да отхвърлите същите изцяло като неоснователни и 2 недоказани.

В отговора на исковата молба са изложени съображения, че уважаването на иск като процесния изисква доказване на кумулативното наличие на следните елементи от фактическия състав на специалната отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ: 1. налагане на административно наказание, 2. отмяната му като незаконосъобразно; 3. причинени вреди, представляващи пряка и непосредствена последица от наложеното административно наказание. Счита, че административно наказание се налага за административно нарушение, по административен ред. Понятията административно нарушение и административно наказание следва да бъдат тълкувани от гледна точка на вложения в тези понятия смисъл, съгласно специалния Закон за административните нарушения и наказания. Всяко понятие в нормативен акт се ползва с определен смисъл, а по аргумент от чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове / ЗНА / наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не могат да се обосновават по аналогия или съобразно с основните начала на правото. В конкретния случай е наложена глоба по реда на чл. 271 от НПК от съдебен състав при Софийски градски съд, разглеждащ наказателно дело. Според мотивите на съда в Определението от 13.11.2023 г., постановено по н.о.х.д. № 3038/2022 г. на **, глобата е наложена на адвокат Л., поради това че не се е явил без уважителна причина за насрочено съдебно заседание и така, според съдебния състав, е станал причина за отлагане на делото.

Видно е, че е наложена глоба на участник в наказателното производство по реда на цитираната разпоредба на чл. 271 от НПК, която глоба не представлява налагане на административно наказание. Глобата, установена с посочената норма на НПК има дисциплиниращ ефект и се налага за неспазване на процесуалните правила, които обезпечават развитието на производството по наказателното дело в съдебната му фаза, но не представлява административно наказание. Същото между впрочем се отнася и до глобите, установени с Глава девета на ГПК – дисциплинират процеса и обезпечават своевременното му развитие. От своя страна понятието „административно нарушение“ има своята легална дефиниция в чл. 6 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН /и не може да се тълкува разширително, тъй като всяко понятие в нормативен акт се ползва с определен смисъл. Според цитираната разпоредба административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Предвид посочената дефиниция може да се достигне до извода, че конкретиката на случая излиза извън предметния обхват на чл. 6 ЗАНН, а оттам и на чл.2, ал. 1, т. 4 ЗОДОВ. С налагането на глобата по реда на чл. 271 НПК не възниква административно правоотношение, а съдът не се явява административно-наказващ орган. Глобата се налага с оглед правомощията на съдебния състав по обезпечаване на надлежното развитие на производството по наказателното дело в съдебната му фаза. Ето защо наложената от съда глоба не представлява административно наказание и липсва кумулативно изискуема предпоставка за уважаване на иска по чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОДОВ, тъй като фактическият състав на цитираната правна норма предвижда, че същата урежда реализиране на отговорност за вреди от незаконосъобразни административни наказания. На следващо място ответникът оспорва ищеца да е претърпял каквито и да било неимуществени вреди, които да стоят в пряка причинна връзка с наложената глоба. Изложеното в исковата молба относно наличие на презумпция /оборима /за търпени неимуществени вреди – типичните такива, е неотносимо към спецификата на настоящия случай. Такава оборима, и то не според българското обективно право, а според стандартите на ЕСПЧ /делото Скордино срещу 3

Италия и др.под./, презумпция е установена относно казусите, при които е доказана неразумна продължителност на съдебно производство. Презумпцията се отнася до страните по съдебните производства, но не и до техните адвокати, които ги представляват в процеса професионално. Ответникът оспорва иска за неимуществени вреди и по размер. Твърди, че същият е прекомерен и не отговаря на принципа на справедливостта, установен с чл. 52 ЗЗД.

В открито съдебно заседание контролиращата страна Прокуратура на Република България, чрез прокурор Начев, изразява становище за основателност на предявените искове, като излага съображения за евентуално съпричиняване на вредите от ищеца чрез собственото му поведение и направените изявления пред наложилия глобата съд.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:

Видно от Определение № 3331/13.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на **, *ти състав – съдия И. Х. и съдебни заседатели М. М. и С. Ц., на ищеца в качеството му на защитник на страна по делото е наложено наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл. 271, ал. 11 от НПК, за това, че в посоченото му процесуално качество по делото е станал единствена причина за отлагане на съдебно заседание.

От представения по делото Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на *, *-ти състав се установява, че с протоколно Определение от 23.11.2023 г., обективирано в посочения протокол, наложеното наказание „глоба“ е потвърдено от наложилия го съдебен състав, като на ищеца е указано, че определението относно потвърдената глоба подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в седемдневен срок от постановяването му.

Установява се от Определение № 1199/18.12.2023 г. по в.ч.н.д. № 1478/2023 г. на *,*-ми състав, че протоколно Определение от 23.11.2023 г. по Протокол № 5597/27.11.2023 г. по н.д.о.х. № 3038/2022 г. на **, *-ти състав и потвърденото с него административно наказание „глоба“ са отменени като незаконосъобразни.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Б. А. В..