Решение № 177 от 02.03.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 177 гр. София , 02.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание на втори март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ася Събева

Елена Тахчиева

Кристина Филипова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20201000503137 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 7686 от 13.11.2019г. постановено по гр.д.№ 11892/2018г., по описа на СГС, ГО,6 състав, е Ц. Д. Б. и К. Б. М., са осъдени солидарно да платят в полза на И. К. Н., сумата от 150 000 лв. /сто и петдесет хиляди лв ./-неимуществени вредиболки и страдания от травматични увреждания, настъпили в пряка причинна връзка от нанесен побой, осъществен от двамата съизвършители на 27.03.2017г. в гр.София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.03.2017г. до окончателното изплащане, частично уважен иск с правно основание чл.45 вр.чл.52 и чл.53 ЗЗД, като както и сумата от 3 148 лв. /три хиляди сто четиридесет и осем лв ./-имуществени вреди, представляващи разходи за лечение на увредите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на всеки разход, съобразно посоченото в мотивната част, до окончателното изплащане на задължението.

Със същото решение са отхвърлени исковете в останалата им част, както следва: предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 150 000 лв. до претендираната сума от 200 000 лв., а искът за имуществени вреди за разликата над 3 148 лв. до пълния претендиран размер от 3 762 лв., като неоснователни.

Присъдени са разноски, като И. К. Н. е осъден да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК на Ц. Д. Б., сумата от 869,39 лв. /осемстотин шестдесет и девет и 0,39 лв./ разноски, съобразно отхвърлената част от исковете.

1

Ц. Д. Б. и К. Б. М., са осъдени солидарно да заплатят на основание чл.78, ал.6 ГПК в полза на СГС държавна такса в размер на 6 125,39 лв. /шест хиляди сто двадесет и пет и 0,39 лв./, както и сумата от 150,32 лв. /сто и петдесет и 0,32 лв./-възнаграждение на вещо лице заплатено от бюджета на съда.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ответника Ц. Д. Б..

Жалбоподателят-ответник Ц. Д. Б. оспорва решението в неговата осъдителна част досежно неимуществените вреди и моли съда да отхвърли изцяло претенцята на ищеца. Изтъква факта, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно завишено, тъй като съдът не е съобразил факта, че ищецът прекарва в болнично заведение 3 месеца и към момента на постановяване на съдебния акт е с възстановена работоспособност /липсва валидно решение на лекарската експертиза за наличие на нетрудоспособност/. В тази връзка отбелязва, че по делото категорично се установява от приетата СМЕ, че след излизането от болницата и достигане до фазата на пълно възстановяване липсват припадъци със загуба на съзнание, което от своя страна води до извод за не толкова продължителни и дълбоки последващи негативни последици при възстановяването, които да доведат до присъждането на обезщетение в такъв размер. Възрастта на пострадалото лице - ищец предразполага към по - бързо възстановяване, а и не обуславя влошаване на физическото състояние. При определянето на обезщетението по чл. 52 ЗЗД меродавни критерии за размера му са вида и степента на увреждането, прогнозата за развитие на заболяването, намаляването на работоспособността, възрастта на пострадалия. Следва да се отчита и общественоикономическата конюнктура в страната към момента на увреждането - 2017г., а не към момента на постановяване на съдебния акт. Към момента на извършване на противоправните деяния, ответниците в първоинстанционното производство са учащи в средния курс на обучение, като основния извършител няма навършени 18 години, а жалбоподателят току-що е навършил пълнолетие. Посочва, че в наказателното производство не е взет под внимание фактът, че Ц. е направил многократни опити да спре насилието над ищеца от страна на К.. Претендира разноски.

Въззиваемата страна И. К. Н. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че с оглед влязлата в сила присъда на наказателния съд, безспорно се установява наличието на виновно и противоправно поведение на ответниците, както и получените в пряка причинна връзка от това поведение травматични увреди, от които ищецът е претърпял както неимуществени вреди-болки и страдания, така и имуществени вреди. Правилно съдът приема, че на основание чл.53 от ЗЗД двамата ответници отговарят пред ищеца солидарно. Всъщност спорът между страните е само по отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди. Посочва, че правилно при определяне размера на дължимото обезщетение за причинени неимуществени вреди, съдебният състав взема предвид характера, силата, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки, че се касае за изключително тежки травматични увреждания, дотолкова тежки, че без оказване на високо специализирана и своевременна 2 неврохирургична и реанимационна медицинска помощ, черепно мозъчната травма неминуемо и за кратко време би довела д о смъртта на ищеца. Касае се за увреждания с възстановителен период в рамките на две-три години, като и до момента ищецът не се е възстановил напълно, налице са трайни остатъчни увреди като левостранна хемипареза последица от тежката мозъчна контузия. При определяне на дължимото обезщетение съдът се е съобразил, че се касае за млад човек на 34 години към датата на произшествието, който в продължение на 16 дни се е намирал в кома и който към момента въпреки, че се намира в трудоспособна възраст не може да си намери работа, поради тежкото му здравословно състояние и поради намалена трудоспособност в размер на 95% с чужда помощ, съобразно последното експертно решение със срок до 01.10.2018 г. Касае се за млад човек, чиято живот е променен за винаги и е поставен в зависимост от постоянна чужда помощ. Ищецът ще следва да бъде обезщетен и за възможните епизоди от главоболие при емоционално и физическо натоварване и при промяна на атмосферното налягане след приключване на лечебния и възстановителен период, както и за болевите усещания в лява гръдна половина от оперативната интервенция. Претендира разноските.

Въззиваемата страна К. Б. М. се присъединява към жалбата и моли съда да отмени решението в частта досежно неимуществените вреди като неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че правилно във въззивната жалба е обърнато внимание на факта, че при постановяване на своето решение съдът не е съобразил обстоятелството, че ищецът прекарва в болнично заведение 3 /три/ месеца и към момента на постановяване на съдебния акт е със възстановена работоспособност / липсва валидно решение на лекарската експертиза за нетрудоспособност/. На следващо място правилно и законосъобразно е обърнато внимание на факта в подадената въззивна жалба, че по делото категорично се установява от приетата СМЕ, че след излизането от болницата и достигане до фазата на пълно възстановяване липсват припадъци със загуба на съзнание, което както е посочено води до извод за не толкова продължителни и дълбоки последващи негативни последици при възстановяването, които да доведат до присъждането на обезщетение в такъв размер. Твърди, че съдът не е отчел икономическата конюктура в страната към датата на деликта - 2017г. В крайна сметка съгласно тази конюнктура присъденото обезщетение се явява прекомерно, сумата от 150 000 лева е огромна за средния стандарт на живот в Република България, още повече за ответника-въззивник. Всички относими обстоятелства, вкл. икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, от значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени и въз основа на оценката им да се определи паричният еквивалент на вредите. И не на последно място съдът не е съобразил възрастта на ответниците, които към момента на извършване на противоправните деяния, са били учащи в средния курс на обучение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбата и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 52 вр.чл.45 ЗЗД.

Ищецът И. К. Н. твърди, че двамата ответници му нанесли побой, вследствие на който получил тежка черепно-мозъчна травма и множество травматични увреди, от които изпада в шоково безсъзнателно състояние - 16 дни бил в кома, в последствие в коматозно състояние за дълъг период от време, довели до общо разстройство на здравето, опасно за живота. Вследствие на нанесените травми от ответниците преживял оперативни и 3 постоперативни лечения в един продължителен период от време. Преживял силни болки и страдания, като към настоящия момент продължава да изпитва болки в главата, което състояние му създава усещането на дискомфорт. Твърди се, че вината на двамата ответници е установена с влязла в сила присъда, постановена по н.о.х.д. № 15724/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав. Твърди, че е претърпял и имуществени вреди в размер общо на сумата от 3 762 лв.-разходи за лечение и възстановяване. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да заплатят солидарно сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 3762 лв.-имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главницата от 200 000 лв. от датата на увреждане27.03.2017 г., а върху главницата от 3762 лв.-от датата на извършените разходи до окончателното изплащане на сумите. Претендира разноски.

Ответниците Ц. Д. Б. и К. Б. М. оспорват исковете като неоснователни и недоказани, като считат исковите претенции за завишени по размер и несъобразени с вида и обема на причинените вреди.

От фактическа страна се установява, че ответниците, сега жалбоподатели са били признати за виновни за това, че на 27.03.2017г. около 21,20 часа в гр.София, на ул.

„Адам Мицкевич“, на спирка „Орион“ на градски транспорт № 2090, пред магазин „Зора“, на тротоара, като съизвършители в съучастие, чрез нанасяне на удари с крака върху главата на И.К. Н., му причинили тежка телесна повреда, изразяваща се в черепно-мозъчна травма, която реализира медико-биологичната характеристика-постоянно общо разстройство на здравето, опасно за живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди-на публично място в присъствието на свидетели, при липса на личен мотив, при демонстрация на безнаказаност и пренебрежение на установените правила и порядки в обществото, телесната неприкосновеност, достойнството и правата на личността.

Горното се установява от влязлата в сила на 08.05.2018 г. Присъда от 24.10.2017 г., постановена по НОХД № 15724/2017 г. по описа на СРС, НО, 7 състав /л.64/ Според чл.300 ГПК присъдата като акт на наказателния съд обвързва гражданския съд относно деянието, вината на дееца, неговата противоправност.

В случая няма своевременно наведено възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, изразяващо се в провокиране на конфликта.

От мотивите на присъдата се установява, че на 27.03.2017г. пострадалият ищец се намирал в автобус, движещ се в гр.София, по линия № 82 с инвентарен номер 2090. Пострадалият бил заедно със своята приятелка, в лицето на П. Н. П.. Двамата били седнали на последните седалки в автобуса. Жалбоподателите Ц. Д. Б. и К. Б. М. се били качили в автобуса 3-4 спирки преди Н. и приятелката му да се качат в него. След като се качили в автобуса, те седнали на четворката седалки, намиращи се в задната част на автобуса. Н. и приятелката му П. си говорели помежду си. Около 21.20 часа, малко преди спирката на масовият градски транспорт „Орион”, Н. и П. застанали пред вратата, готвейки се за слизане. До тях били Б. и М.. В този 4 момент, без каквато и да е причина, К.М. ударил с юмрук в лицето Пресиана П., а Ц.Б. ударил с юмрук в лицето Н.. В това време автобусът спрял на спирка на масовия градски транспорт „Орион”, находяща се на ул.Адам Мицкевич, пред магазин „Зора“, вратите се отворили и всички слезли от автобуса. В този момент решили да се саморазправят с Н., като с това да покажат явното си неуважение към установеният правов ред и към физическата неприкосновеност на Н., като същевременно осъзнавали, че се намират на общодостъпно място - на спирка на масовият градски транспорт и че на нея има и други лица. Тогава, на тротоара на спирка „Орион”, Ц.Б. ударил с юмрук в лицето Н., а К.М. му нанесъл удар с крак в областта на корема, като в резултата на тези удари Н. паднал на земята. Двамата подсъдими започнали да нанасят удари с крака в областта на главата и тялото на пострадалия, който бил вдигнал ръцете си пред главата, за да се предпази, а М. скачал с крака върху главата му. В резултат от нанесените удари с крака в областта на главата и тялото му, двамата са причинили на Н. черепно- мозъчна травма - кръвонасядане с контузии в лявата слепоочна зигуматична област; кръвонасядане с оток на клепачите на двете очи; разкъсване на мигления ръб на добния клепач на дясното око; депресионно счупване на лявата слепоочна кост; счупване на дясната слепоочна кост, преминаващо по черепната основа в предна и средна черепни ямки, счупване на предната стена на левият горночелюстен синус и лявата ябълчна кост; кръвоизлив на твърдата мозъчна обви дясно слепоочно; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка в травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки; контузия на десен челен и слепоочен дялове на главния мозък; изтичане на ликвор от носа и десния ушен канал; белези на мозъчно притискане, както и кръвонасядане с драскотини на лявата странична повърхност на шията; кръвонасядане под лявата мамила, кръвонасядане на лявата ребрена дъга, кръвонасядане на дясната мишница, охлузване на дясната мишница, характерно кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядане на четвъртият пръст на лявата ръка и охлузване под лявото коляно. За да преустанови побоя, виждайки какво се случва, на място отишъл и шофьора на автобуса Д.