Присъда № 214 от 06.07.2026, Районен съд - Варна

Мотиви към присъда № 214 от 06.07.2026 г. по НОХД № 3644 по описа за 2025 г. на РС - Варна, XXIІI състав

Районна прокуратура - Варна е внесла обвинителен акт срещу С. Г. П. за това, че на 10.07.2024 г. в гр. Варна пред служител на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Варна съзнателно се ползвала от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство №* образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните власти в Република Полша, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност – престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение като доказано по несъмнен начин като излага подробни съображения за това. Моли за налагане на наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, изпълнението на което да бъде отложено за срок от три години. Отправя искане вещественото доказателство по делото (СУМПС) да бъде унищожено.

Защитникът адв. С. И. намира, че не са налице доказателства за извършени съставомерни деяствия от страна на подс. П., като излага мотивирани възражения срещу обвинението на прокуратурата. Моли за постановяване на оправдателна присъда.

В защитната си реч подс. П. заявява, че не съзнавала неистинността на документа. В последната си дума моли да бъде призната за невиновна.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата С. Г. П. е родена на 06.08.1983 г. в гр. София, с адрес за призоваване гр. Варна, местност „*“, ул. „*“ № 16, български гражданин, със средно образование, разведена, неосъждана, не работи, с ЕГН **********.

Същата нямала придобита способност за управление на моторно превозно средство.

Поради това, че искала да се сдобие със свидетелство за управление на моторно превозно средство, подс. П. на неустановена дата се сдобила с неистинско свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г.

1

Същото било изготвено на пластика, наподобяваща СУМПС, образец на Република Полша, като не съдържала описаните в специализираните криминалистически справочници защити. На този документ бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти в Република Полша.

След като се сдобила с горепосочения документ, на 10.07.2024 г. подс. П. посетила сградата на сектор „Пътна полиция” в ОД на МВР- Варна, където на смяна като системен администратор била свидетелката М. И. К..

Подс. П. подала заявление с вх. № 9183/10.07.2024 г. за издаване на свидетелство за управление на МПС. С подаването на заявлението подс. П. представила свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860, на което бил придаден вид, че е издаден от компетентните власти в Република Полша. Така свидетелката К. приела заявлението ведно с копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство.

Въз основа на подаденото заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС била извършена проверка, при която било установено, че в Република Полша не е издавано свидетелството за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860. Подс. П. предала на полицейски служител неистинското свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г., за което била съставена разписка.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства – обясненията на подс. С. Г. П. (частично); показанията на св. М. И. К., Н. В. П. и Ж. С. (частично); от писмените доказателства: заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС (л. 56 от ДП); разпечатка от системата на МВР относно статуса на заявлението (л. 58 от ДП); разписка (л. 60 от ДП); удостоверение за поС.ен и настоящ адрес (л. 86 и л. 87 от ДП); справка от ТД на НАП – Варна (л. 88 от ДП); справка за съдимост (л. 45 от съдебното дело), писмени документи, изпратени от РС – гр.

Краков ведно с превод (л. 92 - 107 от съдебното дело), заключение на техническа експертиза (л. 42 – л. 44 от ДП), както и вещественото доказателство по делото: свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г.

Авторството на деянието и субективната му страна се установява на първо място от показанията на св. М. И. К. и св. Н. В. П., които последователно и в необходимата пълнота излагат всички относими към предмета на доказване обстоятелства. От показанията на тези свидетели се установява, че на процесната дата подс. П. съзнателно се е ползвала пред 2 служител на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР – Варна от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните власти в Република Полша. От показанията на тези свидетели се установява ползването, както и неистинността на документа, доколкото при извършената впоследствие проверка се е установило, че полските власти не са издали представения в пред св. Иванов документ.

От заключението на изготвената по делото техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно, ясно и обосновано, съдът намира, че се потвърждава неистинността на ползвания от подс. П. документ.

Съдът не кредитира обясненията на подс. П. в частта, в която заявява, че е изкарала шофьорски курс в гр. Краков, Република Полша, и е получила книжката си от лице с малко име Виктор. В тази част съдът намира обясненията на подс. П. за защитна версия, тъй като същите противоречат на другите събрани по делото доказателства, доказващи неистинността на представеното в СПП – гр. Варна СУМПС. Обясненията на подс. П. противоречат и на показанията на св. С., които съдът също кредитира само частично. Противоречието се състои в това, че подс. П. твърди, че не е посещавала лекар за издаване на СУМПС, а св. С. твърди, че са посещавали такъв за издаване на съответното медицинско свидетелство. От постъпилите по делото документи от РС – гр. Краков се установява, че подс. П. никога не е била регистрирана и не е полагала изпит в Малополския център на пътното движение в гр. Краков. Също така Кметството на Краков никога не издавало удостоверението за регистрация, представено по делото, като подс. П. не е била и регистрирана на територията на гр. Краков. Следователно обясненията на подс. П., както и показанията на св. С., както и представените от подс. П. медицинско свидетелство и удостоверение за адресна регистрация не следва да бъдат кредитирани от съда.

Съдът кредитира останалите писмени и веществено доказателства като допринасящи за разкриване на обективната истина по делото.

От правна страна:

На база на събраните доказателства, при така установената фактическа обстановка съдът намира, че подс. С. Г. П. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, тъй като на на 10.07.2024 г. в гр. Варна пред служител на Сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР - Варна, съзнателно се ползвала от неистински официален документ - свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните 3 власти в Република Полша, когато от нея за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност.

Съдът намира, че от обективна страна деянието е доказано по безспорен начин, тъй като е безспорно установено, че процесният документ – свидетелство за управление на моторно превозно средство № 3057/21/0574860 образец на Република Полша, издадено на 30.09.2021 г., на което бил придаден вид, че е издадено от компетентните власти в Република Полша, е изцяло неистински. Налице са безспорни доказателства, които установяват използването на документа пред надлежен орган. Съдът намира, че по делото не може да се установи дали подсъдимата е отговорна за самото издаване на процесния чуждестранен документ. Ето защо, деянието е съставомерно по чл.

316, вр. чл. 308, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Защитата възразява, че документът не е бил ползван пред лице, което е компетентно да издаде българското СУМПС. Няма такова изискване, като българските документи за самоличност не се издават от определено лице, а от съответната институция, чийто служители приемат съответните заявления и придружаващи документи и извършват съответната проверка.

Съдът намира, че и от субективна страна е доказано, че подсъдимата е съзнавала, че процесното СУМПС не е издадено на нея, т.е. не изхожда от официалните власти на Република Полша, както и че същото е било неистинско. Това е видно, тъй като самата подсъдима ясно е съзнавала, че след като не е била адресно регистрирана в Република Полша, не е изкарала шофьорски курс и не се е явила на изпит, няма как издаденият документ да е истински.

В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на защитника, че подсъдимата не е била наясно с неистинността на документа, което твърдение се опровергава от постъпилите по делото документи от РС – гр. Краков, от които се установява, че подс. П. никога не е била регистрирана и не е полагала изпит в Малополския център на пътното движение в гр. Краков.

Също така Кметството на Краков никога не издавало удостоверението за регистрация, представено по делото, като подс. П. не е била и регистрирана на територията на Краков.

Предвид това, съдът прие, че подсъдимата е извършила престъплението по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 2 вр. ал. 1 НК, предмет на повдигнатото му обвинение.

По вида и размера на наказанията:

За извършеното от подсъдимата престъпление по чл. 316 вр. чл. 308, ал.

2 вр. ал. 1 НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до 8 години.

4

Съдът намира, че на подсъдимата П. следва да се наложи наказание от три месеца „лишаване от свобода”, като намира, че е налице смекчаващо отговорността обстоятелство - чистото съдебно минало на лицето. От друга страна, съдът не намери, че са налице отегчаващи такива и наказанието следва да се определи в минималния размер. Доколкото лицето е неосъждано, съдът намира, че нормата на чл. 66, ал. 1 от НК ще изиграе превантивна и превъзпитателна функция по отношение на подсъдимата и наказанието й не следва да се изтърпява ефективно, а да се отложи с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По веществените доказателства и разноските:

На основание чл.53, ал.1, б. „а" от НК съдът отне в полза на държавата вещественото доказателство, представляващо свидетелство за управление на моторно превозно средство с № 3057/21/0574860, като след изтичане на срока за съхранение по делото постанови същото да се унищожи.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. С. Г. П. да заплати в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР - Варна направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 204,78 евро (двеста и четири евро и седемдесет и осем евроцента).

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подс. С. Г. П. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 40,90 евро (четиридесет евро и деветдесет евроцента).

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

5

----- следващ документ -----

ПРИСЪДА

№ 214 гр. Варна, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова

Съдебни

Красимира В. Манасиева Д. заседатели: Галина Ст. Владимирова при участието на секретаря София Н. Маринова и прокурора М. Св. Т. като разгледа докладваното от Милена Трифонова Наказателно дело от общ характер № 20253110203644 по описа за 2025 година

ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА подсъдимата С. Г. П. - родена на 06.08.1983г. в гр.София, адрес гр.