Определение № 11221 от 22.05.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 11221 гр. София, 22.05.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20261100504050 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.435 – 437 ГПК.

Образувано е по постъпила жалба вх. № 52397/17.04.2026 от длъжника А. К. С. срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело 20208630402362 на ЧСИ С.Б.Х., рег. №863, район на действие СГС на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , обективиран в съобщение изх.

№11211/10.03.2026 г.

В жалбата се твърди, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело е незаконосъобразен, като се излагат следните съображения: твърди се, че изпълнителното производство било прекратено по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал извършването на нови изпълнителни действия в продължение на повече от две години. Поддържа се, че съобразно ТР №2/2013 г. през последните две години не били предприемани действия по изпълнението, с оглед на което настъпила перемпция. Счита, че изпратеното до длъжника съобщение за отказ да се прекрати делото било нередовно, тъй като не съдържало реквизитите на подлежащ на обжалване акт – липсвал номер, дата, диспозитив и мотиви. Освен това в него не било посочено кое е последното валидно изпълнително действие. По изложените съображения моли съдът да отмени отказа на ЧСИ и да му укаже да прекрати изпълнителното дело и да вдигне всички наложени запори и възбрани служебно.

В своето възражение взискателят „Топлофикация София“ ЕАД поддържа, че не е настъпила перемпция, тъй като проявил изискуемата от закона активност и подавал регулярни молби за предприемане на изпълнителни действия – на 31.03.2022 г., 28.02.2024 г., 11.02.2026 г. и 24.03.2026 г. Твърди се, че институтът на перемпцията бил санкция за бездействащ взискател, какъвто настоящия случай не бил, тъй като още с молбата за образуване на изпълнителното дело поискал извършване на изпълнителни действия и упълномощил ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. Навежда, че съобразно Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ВКС, ново писмено искане от кредитора, дори след настъпила перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение, ако изпълнителният лист е все още у съдебния изпълнител. По изложените мотиви моли съдът да остави без уважение подадената жалба.

В своите мотиви съдебния изпълнител поддържа, че подадената жалба е допустима, но не е основателна. Твърди се, че взискателят проявил изискуемата от закона процесуална активност като подавал молба за извършване на изпълнителни действия на следните дати31.03.2022 г., 28.02.2024 г. , 10.02.2026 г. По изложените мотиви счита, че не се е реализирало основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното 1 дело и моли съдът да остави жалбата без уважение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок срещу акт който подлежи на обжалване съгласно чл.435,ал.2, т.6, предложение второ от ГПК от легитимирано лице, поради което същата е допустима. По същество съдът намира следното:

Съгласно чл.433,ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. В мотивите на т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК е разяснено, че перемцията настъпва по право, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, като е без правно значение кога съдебния изпълнител ще издаде постановление с което да прекрати изпълнителното производство. От представените по делото доказателства се установява, че процесното изпълнително дело е образувано на 03.09.2020 г., като с молбата си взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и вземанията на длъжника по трудови договори и е овластил ЧСИ по чл.18 от ЗЧСИ. На 31.03.2022 г. / л.59 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал от съдебния изпълнител да наложи запор върху банковите сметки и вземанията на длъжника по трудови договори, а в случай че не бъдат открити банкови сметки или трудови договори да се пристъпи към изпълнение върху движимите вещи на длъжника. На 28.02.2024 г. / л.85 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал да бъде наложен върху банковите сметки на длъжника, а в случая че такива не бъдат открити такива, изпълнението да бъде насочено върху движимите вещи на длъжника.

Н а 11.02.2026 г. / л.117 от изпълнителното дело/ взискателят е поискал да бъде наложен върху банковите сметки на длъжника, а в случая че такива не бъдат открити такива, изпълнението да бъде насочено върху движимите вещи на длъжника. От така изложеното е видно, че в нито един момент взискателят не е допуснал да настъпи перемция, като е проявил необходимата процесуална активност и периодично, в рамките на законоустановения двугодишен срок, е искал да бъдат извършвани изпълнителни действия. С оглед на това съдът намира, че не е настъпило основанието за прекратяване на изпълнителното дело по чл.433,ал.1, т.8 от ГПК, респ. подадената жалба следва да бъде оставена без уважение.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че не са основателни твърденията на жалбоподателя, че отказът на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното дело бил нередовен, доколкото ГПК не предвижда реквизити на акта, с който съдебния изпълнител отказва да прекрати изпълнителното дело.

По разноските:

Съдебното производство, образувано по жалба срещу действия на съдебния изпълнител цели отмяната на правните последици от извършеното незаконно действие на съдебния изпълнител. Макар и свързано с изпълнителното производство, то не е продължение на изпълнителния процес, протича извън него, което го определя като самостоятелно спорно съдебно производство. / ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС/.

Предвид на това по отношение на него намира приложение нормата на чл. 81 от ГПК, предвиждаща задължение на съда във всеки акт, с който приключва делото на съответната инстанция, да се произнесе и по сторените в процеса разноски. В този смисъл, при приключване на производството по жалба по чл. 435 от ГПК / било то с решение по същество или с определение за оставяне на жалбата без разглеждане и прекратяване на производството / страните имат право да претендират сторените от тях в съдебното производство разноски, респ. съдът дължи произнасяне по заявени от страните претенции за разноски / в този смисъл Определение № 1585 от 20.06.2023 г. на САС по в. ч. гр. д. № 1620/2023 г./. С оглед на изложеното на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД се дължат сторените в настоящото производство разноски в размер на 50 евро юрисконсултско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 52397/17.04.2026 подадена от А. К. С., ЕГН: ********** срещу отказ за прекратяване на изпълнително дело 20208630402362 на ЧСИ С.Б.Х., рег. №863, район на действие СГС на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК , обективиран в съобщение изх. №11211/10.03.2026 г.

ОСЪЖДА А. К. С., ЕГН ********** да заплати на „ Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК: 831609046, на основание чл.81 ГПК, сумата от 50 евро, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 437, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3