Решение № 2308 от 03.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2308 гр. София, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

СЛАВИ Г. СЛАВОВ при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100505471 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 159843 от 24.07.2020 г., постановено по гр.дело № 15558/2019 г. на СРС, Г.О., 128 състав, е признато за установено по отношение на „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, че всеки един от ищците Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес: с.Житен, ул.**** и С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.****, не му дължи следните суми, присъдени по гр.дело № 04491/2004 г. по описа на СРС в полза на „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД/ с настоящо наименование „УниКредит Булбанк“ АД/, за които на 08.10.2004 г. е издаден изпълнителен лист, а именно: сумата от 6776,75 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва върху нея от 05.02.2004 г. до окончателното плащане, сумата от 494.83 лв., представляваща просрочена договорна лихва и сумата от 145.93 лв. разноски по делото. С решението на съда е осъдено „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, да заплати на Л. С. Л., ЕГН **********, с адрес: с.Житен, ул.**** и С. Б. А., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.**** сумата от 780,00 лв., представляваща направени от последните разноски по делото, съобразно 1 изхода му. С решението на съда е осъдено „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, да заплати по сметка на Софийски районен съд, да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса и разноски за производството в размер на 571,07 лв., както и 5,00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.

Срещу решението на СРС, 128 с-в е постъпила въззивна жалба от „Макроадванс“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.Е.В., с искане същото да бъде отменено, в частта с която са уважени предявените от ищцата С. Б. А. отрицателни установителни искове и вместо това да бъде постановено друго, с което същите да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в жалбата. Претендира присъждане на направени разноски по делото. С подадената въззивна жалба не е обжалвано от страна на ответника, решението на СРС, 128 с-в, в частта с която са уважени предявените от ищеца Л. С. Л. отрицателни установителни искове. С подадената въззивна жалба е направено единствено искане по реда на чл.248, ал.1 от ГПК за изменение на решението на СРС, 128 състав, в частта относно присъдените в полза на ищеца Л. С. Л. разноски по което искане компетентнен да се произнесе е Софийски районен съд, а не Софийски градски съд, като в този смисъл след връщане на делото на първата съдебна инстанция е налице произнасяне в тази насока с определение № 20020690 от 11.03.2022 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 15558/2019 г. по описа на СРС, Г.О., 128 състав.

Въззиваемата страна- ищец С. Б. А., чрез пълномощника си адв.А. М., оспорва жалбата по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на направени разноски по делото.

С определение № 261108/16.02.2022 г., постановено по в.гр.дело № 10751/2020 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав е прекратено производството по в.гр.дело № 10751/2020 г. по описа на СГС, Г.О., ІІІ-В състав и е върнато делото на СРС, Г.О., 128 с-в. за произнасяне по искането на въззивника- ответник „Макроадванс“ АД, гр.София, направено с въззивната жалба по реда на чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение на СРС, в частта за разноските, съгласно мотивите на настоящето определение. В мотивите на това определение е прието за установено следното: “След служебна проверка по делото, съдът констатира, че във въззивната жалба се съдържа и оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта относно присъдените в полза на ищеца Л. С. Л. разноски, което по същество, макар и изрично да не е уточнено, представлява искане за изменение на решението на СРС, 2

128 с-в по реда на чл.248 от ГПК, в частта за разноските. Компетентен да се произнесе по искането по реда на чл.248 от ГПК за изменение на обжалваното решение на първоинстанционния съд, в частта за разноските е СРС, а не СГС. В случая безспорно е обстоятелството, че съдът/ СРС/ не се е произнесъл по така направеното искане с правно основание чл.248, ал.1 от ГПК. Въпреки това обстоятелство, делото е изпратено на СГС, по разпореждане на съдията- докладчик, във връзка с подадената въззивна жалба срещу решението на СРС. В тази връзка съдът приема, че делото на СРС е преждевременно изпратено на СГС.“.

С определение № 20020690 от 11.03.2022 г. постановено в закрито заседание по гр.дело № 15558/2019 г. по описа на СРС, Г.О., 128 състав е оставена без уважение молбата на „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, инкорпорирана във въззивна жалба вх.№ 5112458/12.08.2020 г., с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 159843/24.07.2020 г. по отношение на присъдените на ищеца Л. С. Л., разноски. С определение от 22.06.2022 г. постановено по ч.гр.дело № 5442/2022 г. по описа на Софийски градски съд, І Г.О., І-ви състав е оставена без уважение частната жалба на „Макроадванс” АД, ЕИК 201127485 срещу определение № 20020690 от 11.03.2022 г., постановено по гр.дело № 15558/2019 г. по описа на 128-ми състав при Софийски районен съд, с което е оставена без уважение молбата за изменение на присъдените с решението разноски на ищеца Л. С. Л.. С определение № 50010 от 23.03.2023 г., постановено по ч.гр.дело № 3372/2022 г. по описа на ВКС, ІV г.о. не е допуснато касационно обжалване на определение от 22.06.2022 г. по ч.гр.дело № 5442/2022 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх.№ 45488/18.07.2022 г. подадена о т „Макроадванс“ АД, с ЕИК 201127485, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Г.С.Раковски“ № 147, ап.14, чрез юрисконсулт Н.И..

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

3

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Подадените в срок от същата страна жалби се считат част от първата /сезиращата съда жалба/, а постъпването на останалите е правно ирелевантно - те също се прилагат към делото, без по тях да се извършват каквито и да било процесуални действия.

Предмет на обжалване в настоящето въззивно производство е решението на СРС, Г.О., 128 състав, в частта, с която са уважени предявените от С. Б. А. отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК. В процесния случай съдът взема предвид обстоятелството, че с предявените по делото от ищцата С. Б. А. отрицателни установителни искове се оспорва съществуването на вземане, обективирано в изпълнителен лист, издаден по реда на чл.242 от ГПК/ отм./ въз основа на несъдебно изпълнително основание по смисъла на чл.237 от ГПК/ отм./.

Поради това, въззивният съд приема, че определената от първоинстанционния съд правна квалификация на иска по чл.439 от ГПК е неправилна и предявените обективно съединени отрицателни установителни искове следва да се квалифицират като такива с 4 правно основание чл.124, ал.1 от ГПК. В случая променената правна квалификация не води до промяна в разпределението на доказателствената тежест и в предмета на доказване. Районният съд е обсъдил правнорелевантните за спора факти и решението му не е недопустимо. Въззивният съд следва да разреши спора по същество в съответствие с възприетата от него правна квалификация, като изложи собствени мотиви относно основателност на предявените искове.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни процесуалноправни норми на закона. При постановяването му в обжалваната от ответника част е допуснато нарушение на материалноправни норми на закона. С оглед на което същото се явява неправилно, поради следните съображения:

Според възприетото в Тълкувателно решение № 2/26.05.2025 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, съгласно чл.116, б.“в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /от категорията на годните да прекъснат давността/, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ.

Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи. В друго прието от ОСГТК на ВКС тълкувателно решение по въпросите на изпълнителното производство Тълкувателно решение № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. по тълк.дело № 3/2020 г., е разяснено, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. н а Тълкувателно решение № 2/26.06.2025 г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; За вземанията, предмет на такива висящи дела, давността е започнала да тече от 26.06.2015 г., от която дата с посоченото тълкувателно решение е обявено за изгубило сила ППВС № 3/1980 г., съгласно указанията в което по време на изпълнителното дело давност за вземането на взискателя не тече; При изпълнителни дела, вече прекратени към 26.06.2015 г., погасителната давност за изпълняемите вземания тече от момента на прекратяването, а не от момента на последното по време предприето в хода на делото изпълнително действие. В последното по време тълкувателно решение, с което е формирана задължителна съдебна практика по противоречиво разрешавани от съдилищата въпроси на принудителното изпълнение - Тълкувателно решение № 2/2023 г. от 04.07.2024 г. по тълк. дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция /т. 3/. В съобразителната част на същото тълкувателно решение е разяснено, че след като по висящо изпълнително дело е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл.116, б.“в“ ЗЗД свързва последици за давността, е осъществен нейният фактически състав и 5 погасителната давност е прекъсната, като от прекъсването й започва да тече нова давност; Ефектът на прекъсването не се засяга от настъпилата по-късно перемпция на изпълнителното дело - при перемпция на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителните способи, осъществени преди тя да настъпи, не се засягат изобщо от прекратяването на делото, тъй като са осъществени и приключени като отделни процеси; Изтъкнатото в мотивите на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС - т.10, че прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието в чл.433, ал.1, т.8 ГПК става по право и също така по право се обезсилват и вече предприетите по делото изпълнителни действия като законна последица от прекратяването, не се отнася до действията, с които законът свързва един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по чл.116, б.“в“ ЗЗД; Кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, нито от възможността да прекъсне давността като поиска нови изпълнителни действия.