Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6925 от 14.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 1781/2024
Вид
Решение № 6925
Подписан
14.11.2025
В сила
06.01.2026
Състав
Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116а · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 55, ал. 1, пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.87, ал.5 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6925 гр. София, 14.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20241100101781 по описа за 2024 година

Ищцата Т. И. И. поддържа в исковата молба, че на 01.05.2006 г. между Д.

С. Д. и съпруга й - С.М.Г., е сключен договор за съвместна дейност, въз основа на който С.Г. превел на Д. Д. сума в размер на 22 000 щатски долара. В замяна, Д. Д. се задължил да построи и реализира еднофамилна жилищна сграда в притежавания от него У. I.–1408, находящ се в гр. Велинград, квартал 441, при граници: от запад У. II–1408, от изток У. IV–1408.

Ищцата заявява, че съгласно чл.7 от договора за съвместна дейност, страните са се споразумели, от момента на подписването му ответникът Д. да няма право да прехвърля на трети лица правото си на собственост върху имота, както и да учредява право на строеж върху същия. В чл. 7, ал. 4 от договора за съвместна дейност страните се споразумели сумата, получена от продажната цена на изградената еднофамилна жилищна сграда, след приспадане на направените разходи от страните и вложените суми, да бъде разпределена между тях поравно. В чл. 10 от същия договор изрично била уговорена неустойка в троен размер на платената от Г. сума от 22 000 долара в случай, че без знанието и съгласието на последния Д. Д. прехвърли собствеността върху процесния имот на трето лице.

Твърди, че на 19.07.2013 г., в нарушение на чл. 7 от договора за съвместна дейност, ответникът Д. прехвърлил собствеността върху имота, ведно с построената в него жилищна сграда, посредством покупко-продажба на трето лице, като задържал за себе си цялата печалба от сделката. След като узнал за продажбата на имота, С.Г. предявил претенции на осн. чл. 10 от договора за съвместна дейност, да получи обратно поне дадената от него сума 1 в размер на 22 000 долара, но ответникът не върнал сумата, въпреки многократно отправяните към него покани.

Твърди също, че с неизпълнението на чл. 7 от договора, на Г. са причинени вреди – загуба в размер на 22 000 щ.д. и пропуснати ползи, които възлизат в общ размер на сумата от 52 226 щ.д. и които следва да бъдат обезщетени.

С уточняваща молба вх. № 40140 от 08.04.2024 г. по делото, ищцата заявява, че в условията на евентуалност, прави изявление за разваляне на процесния договор за съвместна дейност от 01.05.2006 г.

Излага, че с договор за цесия от 26.10.2023 г. и анекс към него от 26.10.2023 г., С.Г. е прехвърлил на съпругата си Т. И. вземането си от ответника във връзка с процесния договор за съвместна дейност от 01.05.2006 г., за което ответникът е надлежно уведомен. С допълнителна молба вх. № 21446/23.02.2024 г. ищцата уточнява, че тя и съпругът й С.Г., са в съпружески имуществни отношения в режим на разделност.

Въз основа на гореизложеното, моли ответника да бъде осъден на осн. чл. 92 от ЗЗД да й заплати сума в размер на 52 226 щ.д. - договорна неустойка по чл. 10 от договора за съвместна дейност от 01.05.2006 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане. Уточнява, че предявения иск е в размер на 52 226 щ.д., а не на 66 000 щ.д. (на колкото възлиза тройния размер на платената по договора за съвместна дейност от 01.05.2006 г. сума, съгл. чл. 10 от същия договор), тъй като за остатъка от 25 000 лева в полза на ищцата е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК по гр.дело № 6778/2024 г. по описа на СРС, 51 състав.

При условията на евентуалност предявява следните искове:

За осъждане на ответника на осн. чл. 79 от ЗЗД да заплати сумата от 52 226 щ.д. - обезщетение за неизпълнение от страна на ответника на задължението по чл. 7 от договора за съвместна дейност от 01.05.2006 г., ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на исковата молба до окончателното плащане на дължимата сума;

За осъждане на ответника на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД да заплати сума в размер на 22 000 щ. д., недължимо платена на отпаднало основание - развален поради неизпълнение договор за съвместна дейност от 01.05.2006г.;

За осъждане на ответника на осн. чл. 59 от ЗЗД да заплати сума в размер на 22 000 щ.д., с която сума ответникът без основание се е обогатил за сметка на С.Г..

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Д. С. Д. депозира писмен отговор, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.

Оспорва твърдението ответникът да е неизправна страна по договора за 2 съвместна дейност от 01.05.2006 г., като прави възражение за нищожност на същия, поради липса на определен или определяем предмет. Оспорва и на ответника да е заплащана сума в размер на 22 000 щ.д. по договора (за съвместна дейност). Счита, че така подписания на 01.05.2006 г. договор няма силата на разписка и не удостоверява поучаването на процесната сума от ответника, доколкото в чл. 6, изр. 1 от договора е уговорено, че сумата се превежда на ответника по банкова път, а ищецът не представя доказателства за плащане по банков път. Оспорва да е бил надлежно уведомен за извършената с договор от 26.10.2023 г. цесия, както и за анекса към него, както и оспорва да му е връчена надлежно нотариална покана. Релевира възражение за погасяване по давност на претендираните вземания.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

От приетите по делото писмени доказателства се установява следното:

На 01.05.2006 г. между ответника Д. С. Д. (страна № 1) и С.М.Г. (страна № 2) - цедентът на ищцата, е сключен договор за съвместна дейност, с който страните по договора са се споразумели да реализират съвместен проект по построяването на една многофамилна жилищна сграда със застроена площ около 120 кв.м. в притежаваното от ответника У. I. - 1408, находящ се в гр.

Велинград, квартал 441. Договорено е ответникът да извърши всички дейности свързани със строителството на обекта (съгласно БДС) до подписване на разрешение за ползване на сградата до напълно завършен вид.

В чл. 6 на процесния договор е посочено, че към датата на сключване на договора страна № 2 превежда на сметка на страна № 1 сумата от 22 500 щ.д., представляваща дяловото участие на страна № 2 в проекта, като договорът в тази му част има силата на разписка и удостоверява, че сумата е получена от страна № 1. В чл. 7, ал.1 от договора страните са се споразумели, че от момента на подписването му страна № 1 няма право да прехвърля на трети лица правото си на собственост върху имота, както и да учредява право на строеж върху същия, без предварителното писмено съгласие за това на страна № 2. В ал. 3 и ал. 4 на същия чл. 7, от договора страните са предвидили възможност допълнително да се споразумеят къщата - обект на договора, да бъде продадена на трето лице, като получената от продажбата сума да бъде разпределена поравно между тях, след приспадане на направените от страните разходи и вложените суми. В чл. 10 от същия договор е уговорено, че в случай на нарушение на поетите с договора задължения, страна № 1 прехвърли по какъвто и да е начин правото на собственост на имота - обект на договора, на трето лице, без знанието и съгласието на страна № 2, последният има право да получи обратно изплатените суми по договора в троен размер.

От представените с исковата молба Справка № 49738/13.01.2024 г. и Справка № 49743/13.01.2024 г. от Служба по вписванията - гр. Велинград, се 3 установява, че по партидата на ответника Д. С. Д. и на Поземлен имот пл. № 8096, кв. в рег. 441, парцел I. с площ по док. 640 кв. м. обл. Пазарджик, общ.

Велинград, гр. Велинград, ул. „********, стар пл. № 1408 – ПИ, са вписани прехвърляния чрез покупко-продажба от продавачите Д. С. Д. и С.С. Д.а на купувача Михаил Волостников следните имоти: Сграда с пл. № 8096, парцел I., площ по документи – 106,000 кв. м., еднофамилна жилищна сграда, обл.

Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград, ул. „********, както и Поземлен имот, пл. № 8096, парцел - I., площ по документи – 640,000 кв.м., стар пл. № 1408 - ПИ, обл. Пазарджик, общ. Велинград, гр. Велинград ул. „********.

С договор за цесия от 26.10.2023 г. С.Г. е прехвърлил безвъзмездно на Т.

И. свое вземане в размер на 22 000 щ.д. срещу Д. С. Д., възникнало на основание Договора за съвместна дейност от 01.05.2006 г., която сума е дължима поради договорно неизпълнение от страна на длъжника Д. С. Д..

Представено е уведомление с дата 01.11.2023 г. от С.Г., адресирано до Д.

С. Д.. Приложена е товарителница на куриерска фирма за пратка с документи, изпратена на 02.11.2023 г. от ищцата до ответника.

С анекс от 31.01.2023 г. към договора за цесия от 26.10.2023 г., С.Г. е прехвърлил безвъзмездно на Т. И. пълният размер на свое вземане, възлизащо в общ размер на 66 000 щатски долара срещу длъжника Д. С. Д. в анекса е посочено, че вземането е възникнало на основание чл. 10 от Договор за съвместна дейност от 01.05.2006 г. поради договорно неизпълнение от страна на длъжника Д. С. Д., който е прехвърлил построения от него имот на трето лице без знанието и съгласието на С.Г.. Приложена е и товарителница на куриерска фирма за пратка с документи, изпратена на 31.01.2024 г. от ищцата до ответника.

Видно от справка от 20.08.2014г. от Регистъра на имуществените отношения на съпрузите към Агенцията по вписванията, ищцата и съпругът й С.Г. са избрали съпружеските им имуществени отношения да са в режим на разделност.

По делото е ангажирана нотариална покана от 03.11.2023 г., заверена от И.Д., нотариус peг. № 039 на НК, връчена на ответника на 28.12.2023 г. чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. С поканата ищцата уведомява ответника, че Договорът за съвместна дейност от 01.05.2006 г. е развален поради неизпълнение от страна на ответника, че вземането в размер на 22 000 щ.д. по разваления договор е цедирано от С.Г. на Т. И.-Г. и приканва ответника в 14-дневен срок от получаване на поканата да й заплати дължимата сума в размер на 22 000 щ.д.

От извършената от съда служебна справка се установява, че по заповедното производство - ч. гр. д. № 6778/2024 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав, в полза на ищцата и срещу ответника е издадена Заповед № 18168/15.06.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 25 000 лв. - част от неплатената неустойка по чл.10 от процесния договор за съвместна дейност, която заповед е влязла в сила на 28.09.2024 г. и 4 въз основа на нея е издаден изпълнителен лист № 25946/31.10.2024 г.

От представения по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0450/25.10.2024 г., С.Г. е починал на 25.10.2024 г.

По делото е разпитан свидетелят на ищцовата страна Т. Г.-К. – сестра на С.Г., която заявява, че е знаела за сключен договор за съвместна дейност между брат й С. и Д., които имали приятелски отношения, брат й имал доверие (на С.) и искал да подкрепи неговото начинание, смятал го за добро, интересно и добра възможност да вложи спестени пари, подпомагайки свой приятел. На нейни питания относно общата инвестиция, той отговарял, че все още нищо не става, тъй като трябва тепърва да построят. От брат си разбрала, че неговите вложения по никакъв начин не са се върнали, т.е. не е получил това което е очаквал. В началните години ставало дума, че се строи нещо и не е искал да му се върне сумата, но впоследствие споделял, че искал да си вземе парите обратно. Заявява, че след като станало ясно, че проектът няма да се реализира, С. си търсел парите обратно, но не знае по какъв начин.

Съдът кредитира показанията на свидетелката, но по същество намира, че същите нямат доказателствена стойност, тъй като не установяват относими към спора по делото факти.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна:

Предявени са в условията на евентуално съединение следните искове:

1. Главен иск с пр. осн. чл. 92 от ЗЗД за сумата от 52 226 щ.д. – част от неустойка за неизпълнение по чл. 10, във вр. с чл. 7 от договора за съвместна дейност от 01.05.2006 г., сключен между ответника от една страна и цедента на ищцата по договор за цесия от 26.10.2023 г. от друга, ведно със законната лихва за забава върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане.