Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4 от 28.01.2025, Военен съд - Пловдив

Съд
Военен съд - Пловдив
Дело
Частно наказателно дело 4/2025
Вид
Определение № 4
Подписан
28.01.2025
В сила
05.02.2025
Състав
полк. Стойко Драганов Спасов

Цитирани разпоредби

  • чл.130, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 64, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Стойко Др. Спасов при участието на секретаря Антония Ив. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Н. А. като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Частно наказателно дело № 20256200200004 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е на 28.01.2025 г., в 13:13 часа, писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив полк. Г. А. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на обвиняемия *** М. Г. Г., от военно формирование *** гр. К., входирано в деловодството на съда под № 136.

Досъдебно производство № 7-Рп/2025 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив, е образувано на 25.01.2025 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК и водено срещу *** М. Г. Г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.3 и т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК.

С постановление от 26.01.2025 г. на *** Б. Д. – военен разследващ полицай при РС „Военна полиция – Пловдив“, *** М. Г. Г., от в.ф. *** – К., е бил привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.3 и т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК.

Веднага след това, е бил разпитан в това му качество. Заявил е, че не се признава за виновен и дава подробни обяснения.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като се позовава 1 на събраните и приобщени писмените и гласни доказателства, приложени към обединените две досъдебни производства. Изтъква, че за него няма съмнение, че обвиняемия е причинил на майка си телесното увреждане. Обръща внимание, че обвиняемият се ядосал от това, че леля му донесла храна на майка му, като започнал да стиска силно ръцете на майка си до степен на болка и я ударил по лицето.

Счита, че от събраните материали по делото, може да се направи преположение, че обвиняемия е автор на това престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и, че е налице хипотезата на чл.63, ал.1 от НПК. Има опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Тези аргументи са дали основания на ВОП – Пловдив да поиска от съда, в настоящото производство, вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” в ареста в гр. Пловдив.

В съдебно заседание, защитата на обвиняемия счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради това, че не са налице предпоставките за това. Разследването е в съвсем начална фаза, от няколко дни. Тепърва предстои да бъдат извършени съответните следствени действия. Няма опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго деяние. Има постоянен адрес и месторабота. Полага грижи за децата си и за майка си, която е претърпяла операция и се изискват някакви грижи. Иска съдът да определи по лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание обвиняемият заявява, че е съгласен с изложеното от адвоката. Пояснява, че полага грижи майка си да има храна, да има дърва и да е добре. При последна дума, иска определянето на по-лека мярка за неотклонение.

За да се произнесе, съдът взе предвид материалите по делото, становищата на страните и съобрази следните обстоятелства по делото:

Искането за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража“ следва да бъде в писмена форма и се прави от прокурора, и предполага следните критерии: образувано досъдебно производство; повдигнато обвинение за конкретно престъпление; обективни доказателства за авторството на обвиняемия в извършеното престъпление.

На обвиняемия *** М. Г. е повдигнато обвинение за извършено от него 2 престъпление по чл.131, ал.1, т.3 и т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК, за причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето на гр.л. М. Т. Г., негова майка, при условията на домашно насилие.

По това обвинение, се предвижда наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Същия е разпитан в качеството на обвиняем и е депозирал подробни обяснения. Изразил е мнение за невиновност и в обясненията си излага съответните доводи за това. Оказал пълно съдействие на органите на полицията и на разследващите органи.

В хода на предварителното разследване до настоящия момент по това му обвинение, са били разпитани свидетелите М. Г. – майка на обвиняемия, П. Л. мл.автоконтрольор от РУ – К., Д. К. мл.инспектор от РУ – К. гр.л. В. Н. – сестра на пострадалата Г.а, гр.л. Й. Б. – сестра на пострадалата Г.. Съдът, като съобрази техните показания, стигна до извода, че те дават основание на съда да изгради убеждение, че са налице данни, от които може да се направи обоснованото предположение, че *** М. Г. е извършил престъплението, за което е бил обвинен. Макар разследването по досъдебното производство да е в изключителен ранен етап, събраните до момента доказателства, преценени в тяхната съвкуност и логическа връзка, очертават фактическата обастановка, водеща до наличието на обостновано предположение в тази насока.

Била е назначена съдебно медицинска експертиза от разследващия орган за определяне вида и характера на телесната повреда и нейният механизъм.

До до настоящия момент, не е изготвено съответното заключение от вещото лице.

Изходна база на преценката, дали да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение „Задържане под стража“ са основанията, визирани в нормата на чл.63, ал.1 НПК – че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление, които следва да са кумулативно налице, ведно с данните, от които може да се направи обоснованото предположение, че лицето е извършило престъплението, за което е било обвинено.

В действащия НПК не допуска задължително „Задържане под стража“.

Освен това, основанията по чл.63, ал.2, т.т. 1-4 от НПК са една изходна база за преценка относно съществуването на тази реална опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление, а не хипотези, при които задържането е 3 задължително. Тежестта за доказване на всички предпоставки по чл.63 от НПК лежи върху органите на до съдебното производство.

Съдът констатира, че в материалите по делото, липсват фактически данни, сочещи на криминално поведение, предишни осъждания, специфичен престъпен маниер на извършване на престъпления, липса на постоянен адрес и местопребиваване и на месторабота. Отделно от това, към настоящия момент, от данните по делото, не може да се направи обосновано предположение, че съществува реална опасност обвиняемия да се укрие за да избегне наказателно преследване, както и да прикрие следите от престъплението, да унищожи или укрие веществени доказателства и да повлияе по някакъв начин на свидетели.

Съдът взе в предвид, че обвиняемия не е с висока степен на обществена опасност. Същия е с чисто съдебно минало и е с установена самоличност.

Намира се на военна служба във военно формирование *** – К., повече от 20 години. Охарактеризиран от командването като военнослужещ, с много добри характеристични данни и е награждаван многократно. Същият е с постоянен адрес и местоживеене в град К.. От друга страна, същия полага грижи за болната си майка. Помага финансово на двете си деца.

Предвид изложеното, съдът намира, че не може да бъде споделено становището на прокурора, че единствено мярката за неотклонение „Задържане под стража“ ще изпълни в цялост предвидените в закона цели, посочени в чл.57 от НПК.

Въз основа на изложеното по – горе, съдът счита, за най – подходяща, с оглед изпълнение на целите на чл.57 от НПК и оглед личността на обвиняемия *** М. Г. Г., се явява мярка за неотклонение „Парична гаранция“ в размер от 500,00 (петстотин) лева, вносима в 7 (седем) дневен срок, след влизане в сила на настоящото определение. При определяне размера, съдът се съобрази с трудовите му доходи.

Предвид гореизложеното и на основание чл.61, ал.2, вр.ал.1 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ВЗЕМА на обвиняемия по досъдебно производство № 7-Рп/2025 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив *** *** клас М. Г. Г., на *** години, военнослужещ във военно формирование *** гр. К., роден на 2*** г., в гр. С. З., неосъждан, българин, с българско гражданство, разведен, със средно-специално образование, с адрес гр. К., бул. „***“ № *, вх. * ет.*, ап.*, с ЕГН: **********, мярка за неотклонение „ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ“ в размер на 500,00 (петстотин) лева, вносима по сметка на Военен съд гр.

Пловдив, в седмодневен срок, след влизане на определението в законна сила.

Препис от определението да се изпрати на Началник „Следствен арест“ гр. Пловдив за сведение и изпълнение.

Определението може да се обжалва и протестира в тридневен срок от днес пред ВоАпС гр. София, в случай на жалба или протест, делото ще се разгледа пред ВоАпС гр. София на 05 февруари 2025 г. от 10:00 часа.

Съдия при Военен съд – Пловдив: _______________________ 5

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Пловдив, 28.01.2025 г.

ВОЕНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: полк. Стойко Др. Спасов при участието на секретаря Антония Ив. Тодорова в присъствието на прокурора Г. Н. А. като разгледа докладваното от полк. Стойко Др. Спасов Частно наказателно дело № 20256200200004 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 64, ал. 1 от НПК.

Постъпило е на 28.01.2025 г., в 13:13 часа, писмено искане от прокурор при Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив полк. Г. А. за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража” на обвиняемия *** М. Г. Г., от военно формирование *** гр. К., входирано в деловодството на съда под № 136.

Досъдебно производство № 7-Рп/2025 г. по описа на Военно-окръжна прокуратура гр. Пловдив, е образувано на 25.01.2025 г. на основание чл.212, ал.2 от НПК и водено срещу *** М. Г. Г. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.3 и т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК.

С постановление от 26.01.2025 г. на *** Б. Д. – военен разследващ полицай при РС „Военна полиция – Пловдив“, *** М. Г. Г., от в.ф. *** – К., е бил привлечен в качеството на обвиняем с повдигнато и предявено обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.3 и т.5а, вр.чл.130, ал.2 от НК.

Веднага след това, е бил разпитан в това му качество. Заявил е, че не се признава за виновен и дава подробни обяснения.

В съдебно заседание, прокурорът поддържа писменото си искане за вземане на мярка за неотклонение „Задържане под стража”, като се позовава 1 на събраните и приобщени писмените и гласни доказателства, приложени към обединените две досъдебни производства. Изтъква, че за него няма съмнение, че обвиняемия е причинил на майка си телесното увреждане. Обръща внимание, че обвиняемият се ядосал от това, че леля му донесла храна на майка му, като започнал да стиска силно ръцете на майка си до степен на болка и я ударил по лицето.

Счита, че от събраните материали по делото, може да се направи преположение, че обвиняемия е автор на това престъпление, за което се предвижда наказание лишаване от свобода и, че е налице хипотезата на чл.63, ал.1 от НПК. Има опасност обвиняемият да извърши друго престъпление. Тези аргументи са дали основания на ВОП – Пловдив да поиска от съда, в настоящото производство, вземане на постоянна мярка за неотклонение „Задържане под стража” в ареста в гр. Пловдив.

В съдебно заседание, защитата на обвиняемия счита, че искането е неоснователно за вземането на най-тежката мярка за неотклонение, поради това, че не са налице предпоставките за това. Разследването е в съвсем начална фаза, от няколко дни. Тепърва предстои да бъдат извършени съответните следствени действия. Няма опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго деяние. Има постоянен адрес и месторабота. Полага грижи за децата си и за майка си, която е претърпяла операция и се изискват някакви грижи. Иска съдът да определи по лека мярка за неотклонение.

В съдебно заседание обвиняемият заявява, че е съгласен с изложеното от адвоката. Пояснява, че полага грижи майка си да има храна, да има дърва и да е добре. При последна дума, иска определянето на по-лека мярка за неотклонение.