Определение № 4123 от 19.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4123 гр. София, 19.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове:

Веселка Марева

Емилия Донкова като разгледа докладваното от Емилия Донкова Частно касационно гражданско дело № 20248003103081 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. Г. Г., подадена чрез адв. В. П., срещу определение № 16 от 09.01.2024 г. по ч. гр. д. № 462/2023 г. на Окръжен съд – Монтана, с което е отменено определение № 260071/22.08.2023 г. по гр. д. № 344/2019 г. на Ломския районен съд и е уважена подадената от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното решение в частта му за разноските.

В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. В изложението за допускане до касационно обжалване се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Длъжен ли е съда да конституира всички наследници като задължителни другари по делбено дело, вкл. тези които са се разпоредили е дяловете си?“; 2. „Дължат ли се адвокатски разноски направени от ответници (страна) по делбено дело, конто са се разпоредили с дяловете си (продали са ги на ищеца) преди постановяване на решение по първа фаза на делбата, след като в първа фаза делбения иск срещу тях е отхвърлен на основание продадените от тях дялове?“; 3. „Може ли ответниците да искат да се допълни решение по първа фаза на делбата, по отношение на разноски (направени от тях) и да им се присъдят такива, след като са се разпоредили с дела си преди постановяване на решението по първата фаза?“; 4. „Може ли ответниците да искат да се допълни решение по втора фаза на делбата, по отношение на разноски (направени от тях), след като са се разпоредили с дела си преди постановяване на решението по първа или по втора фаза?“.

Подаден е отговор на частната жалба от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З., чрез адв. Д. С., с който се поддържа правилност на въззивното определение и липса на основания по чл. 280 ГПК за 1 допускането му до касационно обжалване.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

Жалбата е допустима като подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване пред касационната инстанция акт.

За да постанови обжалваното определение, с което е осъдил частния жалбоподател да заплати на молителите направените разноски в първоинстанционното производство, съдът е приел, че същото е образувано по искове за делба, предявени от Г. Г. Г., а като ответници по него, в качеството им на съсобственици, били конституирани Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З..

Констатирал е, че в хода на процеса последните са отчуждили своите дялове от делбените имоти в полза на ищеца, поради което предявените срещу тях искове били отхвърлени.

Предвид горното, съдът е счел нормата на чл. 355 ГПК за дерогирана от правилото на чл. 78 ГПК. В обобщение е приел, че участието им в делбения процес не е било необходимо, и е станало единствено поради посочването им от ищеца като съсобственици. В резултат на изложеното, съдът е направил извод, че ответниците не са станали причина за завеждането на исковете, поради което е приложимо правилото на чл. 78, ал. 2 ГПК и ищецът следвало да понесе направените от ответниците разноски за адвокатско възнаграждение.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

Поставените от жалбоподателя въпроси може да бъдат конкретизирани и обобщени, съгласно дадените указания в първа точка на тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, по следния начин: Налице ли са предпоставките за ангажиране на отговорността на ищеца за разноски, направени в първата фаза на делбеното производство по отношение на съделител-наследник, спрямо когото искът за делба е отхвърлен. Този въпрос е обуславящ за изхода на спора. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в определение № 574/09.02.2023 г. по ч. гр. д. № 4345/2023 г. и определение № 676 от 10.04.2023 г. по ч. гр. д. № 4889/2022 г. на първо г. о., в коментираната хипотеза ищецът е следвало да насочи иска за делба срещу всички лица, за които има данни да притежават дял от делбения имот и не е могъл да знае предварително дали в хода на процеса някои от съсобствениците ще изгубят това си качество, в резултат на което същият не дължи на съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен, направените разноски при разглеждане на делото пред първата инстанция. С оглед това, настоящият състав приема, че следва да бъде допуснато касационно обжалване за извършване на проверка дали даденото от въззивния съд разрешение на поставения въпрос е в съответствие със съдебната практика.

Видно от данните по делото, производството по предявените искове е образувано на 01.03.2019 г., като в неговия ход ищецът е придобил дяловете на Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. по силата на договори за продажба на наследство, сключени съответно на 23.04.2019 г. (л.

46), на 21.06.2019 г. (л. 151 вр. л. 544), и на 30.09.2019 г. (л. 263). Предвид това, действията на ищеца по предявяване на исковете за делба срещу всички наследници на собствениците на имота не са неправомерни, а напълно законосъобразни, тъй като съсобствениците са задължителни необходими другари в делбеното производство, а и делба, извършена без 2 участие на всички съсобственици, е нищожна. Доколкото Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. са загубили качеството си на съсобственици в хода на производството, не би могло да се приеме, че предизвикания правен спор е неоснователен и ищецът следва да поеме отговорността за разноските, направени в първа инстанция от съделителя, по отношение на когото искът за делба е отхвърлен.

По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което се остави без уважение подадената от Д. М. П., П. С.

И. и Л. И. З. молба по чл. 248 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 16 от 09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 462/2023 г. по описа на Окръжен съд – Монтана.

ОТМЕНЯ определение № 16 от 09.01.2024 г., постановено по ч. гр. д. № 462/2023 г. на Окръжен съд – Монтана и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Д. М. П., П. С. И. и Л. И. З. молба по чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по гр. д. № 344/2019 г. на Ломския районен съд решение № 260006/24.02.2023 г., в частта му за разноските.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3