Решение № 55 от 05.06.2022, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Елхово, 05.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, II -РИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета К. Апостолова при участието на секретаря Мара Ив. Демирева като разгледа докладваното от Виолета К. Апостолова Гражданско дело № 20212310100291 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл.439, ал.1, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено спрямо ищеца недължимост на вземането на ответника от общо 2682.68 лева по издаден му изпълнителен лист от 03.06.2013 г. по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС поради погасяването му по давност и като такова не подлежи на принудително изпълнение.

Ищецът Д. ХР. П. твърди в исковата си молба против „Топлофикация София“ ЕАД, че въз основа на молба от последното дружество от 02.02.2015г. до Частен съдебен изпълнител Ст. Я., рег. № 844 на КЧСИ и представен изпълнителен лист, е било образувано против него изпълнително дело № 783/2015г. След това на 24.02.2015 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана на собствената му 1/2 идеална част от недвижим имот в гр.

София, а на 19.04.2017 г. ЧСИ С. Я. е наложил и запор върху банковите сметки, открити на негово име в „ОББ“ АД и „БАНКА ДСК“ ЕАД. На 20.01.2021 г. съдебният изпълнител е издал разпореждане за насрочване на опис на движими вещи в жилището на ищеца в гр.

София, ж.к. „Хаджи Димитър“, бл. 79, вх. Г, ет. 1, който да бъде извършен на 26.02.2021 г., но този опис не е бил извършен на посочената дата. При тези факти ищецът заявява, че не дължи заплащане на задълженията, посочени в изпълнителен лист от 03.06.2013г., издаден на основание чл. 416 от ГПК след влизане в сила на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17306/2012 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 783/2015 г. на ЧСИ С. Я., тъй като същите са погасени по давност на основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и чл. 119 от ЗЗД, алтернативно на основание чл. 110 от ЗЗД и чл. 119 от ЗЗД.

В исковата молба се сочи също, че съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

1

Съобразно указанията на ВКС дадени с т. 10 на ТР № 2/2013 г. на ОСГТК, давността в изпълнителното производство се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В конкретния случай след издаване на изпълнителния лист на 03.06.2013г. и образуване на изпълнителното дело на 02.02.2015г., ищецът счита, че с наложената от ЧСИ възбрана на 24.02.2015 г. (вписана на 10.03.2015 г.) безспорно е била прекъсната давността за погасяване на вземането, като от този момент (10.03.2015г.) започва да се брои двугодишният срок, с изтичането на който на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се „перимира“. Този срок е изтекъл на 10.03.2017 г., тъй като в рамките на тези две години по отношение на длъжника не са били извършвани никакви изпълнителни действия, като отново съгласно приетото с ТР № 2/2013 г. на ОСГТК прекратяването на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК настъпва по силата на закона, без да е необходимо издаването на нарочен акт от съдебния изпълнител. Ето защо всички извършени след тази дата изпълнителни действия, които поначало са годни да прекъснат давността (наложени запори на банкови сметки от 19.04.2017 г.), не са породили този ефект, тъй като са били извършени след настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнителното производство. Като се има предвид, че тригодишният срок за погасяване на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД по давност започва да тече от последното валидно изпълнително действие, а именно от 10.03.2015 г., то същият е изтекъл па 10.03.2018 г., а вземанията за разноски са погасени на основание чл.119 от ЗЗД с погасяване на главното вземане. Ищецът счита, че процесните задължения се погасяват с тригодишна давност (чл. 111. б. „в“ от ЗЗД), защото същите касаят периодични плащания и лихви, установени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като нито подаването на заявлението, нито издаването на заповедта и изпълнителния лист прекъсват давността. Не е налице в тези случаи и хипотезата на предприемане на изпълнително действие по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, а давността в заповедното производство се прекъсва само в хипотезата на предявен иск за вземането по чл.422 ГПК – считано от датата на подаване на заявлението /в т. см. т.14 от ТР №2/201Зг. ОСГТК/. Дори и да се приеме, че вземанията на отв. дружество, установени със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 17306/2012 г. на СРС, имат петгодишна давност, то ищецът счита, че същите отново са погасени на 10.03.2020 г.

Предвид на тези си съображения на основание чл.124, вр. с чл. 439 от ГПК ищецът желае да бъде постановено решение, с което съдът да признае за установено по отношение на отв. дружество „Топлофикация София“ ЕАД - взискател по изпълнително дело № 873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на КЧСИ с РД-СГС, образувано на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС, че ищецът не дължи сумата от общо 2682.68 лева, тъй като това вземане е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

В дадения от съда срок ответното дружество, чрез своя проц. представител – юриск.Т. С., е депозирало отговор на исковата молба, с който е заявил, че исковата молба е неоснователна, а задължението на ищеца не е било погасено по давност. Сочат на първо 2 място, че давността по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 години, считано от влизане в сила на Заповедта, а с молбата за образуване на изп. дело № 783/2015г. от 02.02.2015г. погасителната давност отново е прекъсната, тъй като със същата молба е поискано да се извършат изпълнителни действия. Освен това, с подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело, дружеството-ответник е възложило правата по чл. 18 ЗЧСИ, с което се счита, че давността е прекъсната на основание чл.116, б. „в“ от ЗЗД. Твърди се на следващо място, че след образуването на изпълнителното дело са предприети в периода 24.02.2015г. до 09.03.2021г. множество изпълнителни действия, посочени подробно по вид и дата, като всяко едно от тях прекъсва давността на вземането на „Топлофикация София“ ЕАД и същото не е погасено. Излагат се съображения тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес съобразно даденото тълкуване с Постановление № 3 от 18.11.1980г. на Пленума на ВС и според ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Прави се искане за присъждане на разноски по делото и се прави възражение за прекомерност в условията на евентуалност на адв. възнаграждение на проц.представител на ищеца.

В съдебно заседание ищецът не се явява лично и не изпраща представител.

Процесуалният представител на ищеца – адв.Т.З. е представил писмена молба-становище, в което заявява, че поддържа изцяло предявения иск. Твърди се, че иска е основателен и доказан, поради което следва да се уважи изцяло и се присъдят на ищеца направените от него разноски по делото – платени държавна такса за образуване на делото и адвокатско възнаграждение.

Ответното дружество „Топлофикация София“ ЕАД, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител в с.з., но неговият процесуален представител – юриск.Филиз Ибрямова е подала писмена молба, в която заявява, че поддържа представеният отговор на исковата молба и желае иска да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Претендират се и направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, а и събраните доказателства убедително потвърждават, че въз основа на подадено от ответното дружество заявление по чл. 410 от ГПК на 09.08.2012г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от 01.10.2012г. по ч.гр.д. № 17306/2012г. по описа на СРС, с която на Д. ХР. П. /ищец в наст. производство/ е разпоредено да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, сумата от общо 2682.68 лева, от които 2140.62 лева за доставена от дружеството топлинна енергия през периода м.12.2009г. до м.04.2011г., ведно със законната лихва за периода от 09.08.2012г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 391.42 лева за периода от 31.01.2010г. до 25.07.2012г. и 150.64 лева разноски по делото. Тази заповед е влязла в сила на 30.04.2013г. след връчването й на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК. На 03.06.2013 година е бил издаден в полза на „Топлофикация София“ ЕАД по ч.гр.д. № 17306/2012г. по описа на СРС изпълнителен лист против Д. ХР. П. за присъдените суми.

3

Безспорно е също така, че на 02.02.2015 година въз основа на така издаденият изп. лист и по молба на „Топлофикация София“ ЕАД е било образувано против Д. ХР. П. изпълнително дело № 783 по описа на ЧИС С. Я. с рег. № 844 на КЧСИ, като по същото е изпратена покана до длъжника за доброволно изпълнение, извършено е проучване на неговото имуществено съС.ие, изискани са справки за налични недвижими имоти и налични публични задължения. С молбата за образуване на изп. дело, взискателят е направил искане по чл. 18 от ЗЧСИ за възлагане от взискателя на частният съдебен изпълнител във връзка с изпълнителното производство да проучва имущественото съС.ие на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определя начина на изпълнението.

В хода на изпълнителното производство с Постановление от 24.02.2015г. ЧСИ е наложил възбрана върху собствения на длъжника недвижими имот. На 10.03.2015г. е вписана възбрана върху собствената на длъжника ½ ид.част от конкретно посочен недв. имот в гр. София, ж.к. ***

С Постановление от 23.03.2015г. ЧСИ е насрочил опис на недвижимия имот за 23.04.2015г., но съобщението до длъжника не е било надлежно връчено на Д.П. въпреки направените опити за това, вкл. и чрез залепване на уведомление на входната врата на жилището. На 30.03.2015г. при ЧСИ се е явила Елена П.а - дъщеря на длъжника, която се е запознала с материалите по делото и е уведомила ЧСИ, че баща й не живее в Р България и че има здравословни проблеми, но не е представила актуален адрес за връчване на съдебни книжа на баща си. Опис на имота не е бил извършен, тъй като длъжникът не е бил надлежно уведомен за него от ЧСИ.

На 19.04.2017 година ЧСИ е изпратил три запорни съобщения до три банки в страната за налагане запор на банковите сметки на длъжника Д. ХР. П. до размер на дължимите суми по изпълнителното дело. Запорните съобщения са връчени на 27.04.2017г. и всяка от банките е уведомила ЧСИ, че налага запор по наличната сметка.

На 06.11.2019г. „Топлофикация София“ ЕАД подава нова молба до ЧСЕ С. Я., с която желае да се извърши справка в НАП във връзка с налагане запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и да се насрочи опис на движими вещи, собственост на длъжника.

На 20.01.2021г. ЧСИ е издал разпореждане, с което е насрочил на 26.02.2021г. от 11.30 часа опис и оценка на движими вещи на длъжника, намиращи се в жилището му.

На 08.03.2021г. е изпратено запорно съобщение до друга банка /„Райфайзенбанк България“/ за налагане запор върху банковата сметка на длъжника до размера на задължението.

На 11.03.2021г. е подадена молба от длъжника, чрез упълномощеният адв. Т.З. с искане за спиране на изпълнителното производство поради допусната обезпечителна мярка.

От 11.03.2021г. до настоящия момент това изп.производство е спряно след наложена обезпечителна мярка с Определение № 20057528 от 04.03.2021г. на СРС по гр. д. № 12174/21г., постановено преди изпращането на делото по подсъдност на ЕРС.

4

От така изложената фактическа обстановка която страните не оспорват, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.439, ал.1, във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на отв. дружество „Топлофикация София“ ЕАД - взискател по изпълнително дело № 873/2015г. по описа на ЧСИ С. Я. с peг. № 844 на КЧСИ с РД-СГС, образувано на основание изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 17306/2012 год. по описа на СРС, че ищецът не дължи сумата от общо 2682.68 лева, тъй като това вземане е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение. Претендира и присъждане на направените по делото разноски на основание чл. 78 от ГПК.