Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 54 от 25.03.2024, Районен съд - Разлог

Съд
Районен съд - Разлог
Дело
Административно наказателно дело 611/2023
Вид
Решение № 54
Подписан
25.03.2024
В сила
26.07.2024
Състав
Диана Сотирова Павлова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.83, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.143, ал.1, т.1 · Закон за водите
  • чл.188 · Закон за водите
  • чл.201, ал.1 · Закон за водите
  • чл.201, ал.1, т.3 · Закон за водите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 54 гр. Разлог, 25.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. П. при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН. Производството по делото е образувано по жалба на "П.Б."ЕООД, ЕИК*, с адрес: г.С., р.„М.“, б.“О.п.“№251Е, б.с. „Р.Т.“, е.1, п. управител, против НП №ПО-02-26/04.08.2023 г., издадено от Директора на БДЗБР към МОСВ, с което на основание чл.201, ал.1, т.3 от ЗВ, на "П.Б."ЕООД, ЕИК*, е наложена имуществена санкция от 5`000.00 лв., за нарушение на чл.143, ал.1, т.1 ЗВ.

В жалбата се цитира текстът на обжалваното НП и бива заявено, че се оспорват констатациите, направени с него. Сочи се, че описаните в НП дейности са извършени в изпълнение на инвестиционно предложение, че същото е издадено без да се изясни фактическата обстановка, в нарушение на материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Навеждат се твърдения за прилагане на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

От проведените 2 СЗ по делото, в последното такова жалбоподателят "П.Б."ЕООД се представлява от упълномощения адв.ГД., който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Не се претендират разноски.

Въззиваемата страна - Директора на БДЗБР към МОСВ, се представлява в СЗ от упълномощения юрк. Е.Г., която оспорва жалбата и в хода по същество на делото моли съда да потвърди издаденото от Директора на БДЗБР към МОСВ, НП и да отхвърли жалбата като неоснователна. Депозира в срок и писмени бележки. Юрк. Г. счита, че депозираната жалба е недопустима, тъй като същата е подадена след установения за това преклузивен срок, а разгледана по същество същата се явява неоснователна, като сочи подробни съображения в тази насока. Претендира разноски.

Заинтересованата страна - РП-Б., ТО-Р. не изпращат свой представител в СЗ и не вземат становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 25.01.2023 г. е извършена проверка от служители на БДЗБР на обект: р.К., землище на с.Б., о.Р., о.Б., във вр. с разпоредбите на чл.188 от ЗВ в присъствието на управител на дружеството-жалбоподател - К.С. При проверката е установено, че на място с географски координати: N 41°52’ 40,99” и Е 23°31 53.02” и край, място с географски координати: N 41°52’ 40,54” и Е 23°31 51.0” в посока по течението на реката е изграден басейн от бетон, 1 като в долния край на басейна има отвор. Води в процесния басейн постъпват по гофрирана тръба, покрита, вкопана в земята. Към момента на извършване на проверката не е установено откъде води началото тръбата и откъде постъпват водите, захранващи басейна, който не е зарибен. След изготвяне на справка в ГИС на БДЗБР е установено, че извършените дейности попадат в имот с идентификатор №***- Държавна публична собственост и за същите няма издадени разрешителни за ползване на воден обект.

Констатираното изграждане на воден басейн представлява нарушаване на естественото състояние на речното легло на р.К., за което е въведена забрана с разпоредбите на чл.143, ал.1, т.1 от ЗВ.

Горните констатации са отразени в констативен протокол №КД-01-76/25.01.2023 г. /л.32-33 от делото/. На база на същия е съставен от инспектор Е.П.М.-А. в Д„К.“ към БДЗБР, упълномощена със Заповед №РД-05-218/02.09.2022 г. на Директора на БДЗБР, срещу "П.Б."ЕООД, ЕИК*, АУАН №КД-04-10 от 27.02.2023 г. /л.28 от делото/ за нарушение на чл.143, т.1 ЗВ. АУАН е съставен на 27.02.2023 г. в присъствие на свидетели и в отсъствие на нарушителя, поради неявяването му. Поканата за съставяне на АУАН /л.25 от делото/ е била получена на 10.02.2023 г., видно от известието за доставяне /л.24 от делото/, като известието за доставяне е подписано, респективно поканата е получена от В.Д. Няма данни възражения да са били подавани в законоустановения срок.

Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП №ПО-02-26/04.08.2023 г. от Директора на БДЗБР към МОСВ /л.12-13 от делото/, с което АНО е възприел изцяло констатациите в него, като е приел, че "П.Б."ЕООД, ЕИК*, е нарушил разпоредбата на чл.143, т.1 ЗВ и на основание чл.200, ал.1, т.3 ЗВ, е наложил на дружеството имуществена санкция от 5`000.00 лв., връчено, видно от известието за доставяне /л.10 от делото/ на 09.08.2023 г. на лицето В.Д.

Представени са от Директора на БДЗБР към МОСВ издадените срещу "П.Б."ЕООД, ЕИК*, предписания изх. №КД-01-76 от 25.01.2023 г. /л.32-34 от делото/. На "П.Б."ЕООД, ЕИК*, не са дадени предписания.

В кориците на делото няма приложено Инвестиционно предложение „Облагородяване, оформяне на дъното и речните скатове на р.К., с.Б., о.Р. с вх.№П-01-384/28.10.2022 г.“, във вр. с което е извършена проверка от служителите на към БДЗБР. В НП и констативния протокол от проверката е отбелязано обаче, че инвестиционното предложение е изцяло реализирано.

В СЗ бяха разпитани като свидетели актосъставителят Е.П.М.-А. /Инспектор в Д„К.“ към БДЗБР/, Я.В.Т. /ст.инспектор в Д„К.“ към БДЗБР-Б./, С.Д.Г. /мл. експерт в Д„К.“ към БДЗБР-Б./, и П.И.Ш. /гл. инспектор в Д„К.“ към БДЗБР-Б./, чиито показания съдът кредитира изцяло, поради факта, че взаимно се подкрепят, кореспондират с останалите доказателства по делото и са депозирани от лица, чиято служебна дейност е свързана с ежедневни проверки на водни обекти и начина на стопанисване и ползване на води от физически и ЮЛ. Всички те поддържат констатациите от АУАН. От гласните доказателствени средства се установиха обстоятелствата досежно извършената на 25.01.2023 г. проверка.

Актосъставителят Е.П.М.-А. /чиито показания са отразени на л.47 от делото/ сочи, че проверката е извършена във връзка с контрол по извършване на дейности в речните легла и инвестиционно предложение за облагородяване и оформяне на дъното и речните скатове на р.К., като установеният на място изграден бетонов басейн не е бил предвиден за построяване съгласно инвестиционното предложение. Цитираното инвестиционното предложение е за укрепване на речното легло и бреговете, като изградения басейна е с бетон и е във водното течение на реката, разположен на част от левия бряг. Свидетелката още твърди, че в БД няма издадено разрешително за извършване на дейности в реката и същата не се е произнесла със становище за допустимост на инвестиционното предложение.

Изливането на бетон не е естественото състояние на реката и БД не би могла да се 2 произнесе със становище по допустимост. В тази вр. се сочи, че водите в басейна постъпват от тръба, която е била вкопана в земята и не се е установило откъде се захранва, като в другия край е имало отвор на басейна, от който водите са се връщали, т.е. същите са отивали в реката.

В тази вр. свидетелят разяснява, че съгласно чл.58 от ЗВ, трябва да има поне уведомление от дружеството-жалбоподател, а такова не е постъпвало. Разрешително за водовземане също не е издадено. Установено било, че възложител но Инвестиционното предложение е „ПККБ.“ЕООД, а изпълнител на дейностите е „П.Б.“, което е потвърдено от присъствалия на проверката К.С..

Свидетелят Я.В.Т. /чиито показания са закрепени на л.47 от делото/ сочи, че е присъствала на проверката на 25.01.2023 г. на басейн, изграден в близост до х.„Т.“, с.Б., о.Р., който басейн е бил изграден във воден обект без разрешително и без подадено уведомление за разрешение. Проверката е била инициирана във връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗВ, а именно последващ контрол по инвестиционно предложение. На място, свидетелката сочи, че е видяла изграден басейн пълен с вода, който не е бил зарибен. За същият, след снемане на географските координати и проверка в системата на БД, проверяващите установили, че попада в обект „Р.К.“. При проверката, е присъствал К.С., който се е представил като управител на „П.Б.“ и е потвърдил пред извършващите проверката, че тези дейности ги извършва неговото дружество „П.Б.“.

Свидетелят С.Г. /мл. експерт в о.„П./ сочи, че дейността й е пряко свързана с произнасяне по становища по допустимост по инвестиционни намерения. Същата твърди, че към 31.10.2022 г. е постъпило Инвестиционно предложение от ПК„К.Б.“ЕООД по процедура, която се води от РИОСВ-Б. Твърди, че на 23.11.2022 г. е изготвено писмо за допълнителна информация във вр. с инвестиционното предложение, като е изискана информация за по отношение съдържанието на представения технически проект, както и коректни географски координати за предвидения за облагородяване участък от реката. На 25.01.2023 г. във вр. с изясняване на обстоятелствата по инвестиционното предложение е извършена проверка, на която се установява наличието на малък басейн, в който постъпва вода от гофрирана тръба, която е вкопана и към момента на проверката не е могло да се установи откъде води началото си тази тръба. А в края на басейна се е изливала вода в речното корито, респективно в речния обект. Свидетелката твърди, че се е съставил Констативен протокол в присъствието на управителя на „П.Б.“, същият е бил изчетен, не са постъпвали възражения, респективно е бил и подписан от управителя. Свидетелката уточнява, че изграждането на констатирания басейн не е бил предмет на Инвестиционното предложение, като изпълнител на тези дейности е „П.Б.“ и това обстоятелство е установено, след като управителят К.С. е потвърдил, че е изпълнител на инвестиционното намерение.

Четвъртата разпитана свидетелка – П.И.Ш. е свидетел при съставянето на АУАН, който е бил съставен в отсъствие на управителя на дружеството-жалбоподател.

По делото е разпитан и свидетел В.Д. / служител в „Г.Х.М.М.“ в Б.с. „Р.Т.“-С., на длъжност „Р.“/. Същата е разпитана поради това, че лично е получила НП и в тази връзка сочи, че има устно разрешение за получаване на пратки, които след това предава на служители на съответното дружество, за което са предназначени. За тази си дейност, свидетелката не е изрично упълномощена. Към дата на получаване на процесното постановление, свидетелката няма спомен на кого е предала въпросната пратка.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по адм. нак. преписка, както и от гласните доказателствени средства, събрани в хода на съдебното производство, като всички те са взаимно обвързани и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи относно фактите.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата:

3

Предвид направеното възражение от страна на АНО за недопустимост на подадената жалба с изложени твърдения, че същата е подадена след установения за това преклузивен срок, а именно, че НП е връчено на 09.08.2023 г., а жалбата е депозирана на 16.10.2023 г., съдът счита същото за неоснователно поради следните съображения: Действително, видно от известие за доставяне, НП е получено от лицето В.Д. на 09.08.2023 г., за което лице не се доказа в процеса, че е надлежно упълномощено да получава адм. актове и постановления за дружеството-жалбоподател. Самата Д. потвърди, че упълномощаването е устно, което не означава автоматично, че тя е имала надлежното право да го получи. В хода на производството, не се доказа, че АНО е извършил проверка кой получава и подписва АУАН и НП, респективно известията за доставяне и разписките към тях, не се и разбра как същият е установил, че те са надлежно връчени. Въпреки твърдяната от АНО недопустимост, процесуалният представител на дружеството-жалбоподател категорично в о.с.з потвърждава получаването на НП. В тази вр., съдът счита, че предвид разпределената доказателствена тежест и невъзможността на АНО да докаже надлежното връчване на АУАН/НП, респективно датата на извършване на това действие, не следва да лишава дружествотожалбоподател от процесуална възможност, същият да упражни правото си на защита по съдебен ред. Предвид изложеното, съдът приема, че жалбата е допустима, същата изхожда от легитимирано лице - соченото за нарушител, против подлежащо на обжалване пред съд НП.