Решение № 228 от 06.06.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 228 гр. Плевен, 06.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-СТОЯНОВА

Въззивно гражданско дело № 20234400500250 по описа за 2023 година Въззивно гражданско производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано на основание Въззивна жалба, регистрирана с Вх.

№7633/21.03.2023г. по регистъра на Плевенски районен съд, подадена от А. Б. Ж., ЕГН********** с адрес в гр.Плевен, ж.к.“***“,бл.***, вх.“А“,ап.9 – ответник в първоинстанционното производство по гр.д.№5032/2022г. по описа на Плевенски районен съд, Гражданско отделение, чрез особения представител адв. В. А. П. от АК-Плевен, със съдебен адрес в гр.Плевен, ул. „***“№5,ет.2, офис 1, срещу постановеното по делото от ІІІти гр.с-в съдебно Решение №341/14.03.2023г., с което е уважен предявеният от ищеца „***“ЕАД, установителен иск, предявен по реда на чл.422 от ГПК.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и вместо него въззивният съд да постанови друго, с което да отхвърли като неоснователен и недоказан предявеният от ищеца против ответника, установителен иск за парично вземане.

Излагат се следните оплаквания:

От представените доказателства с исковата молба не се доказва безусловно, че между ответника и „***" ЕАД има сключен валиден договор за доставяне и потребление на топлинна енергия за посочения в исковата молба период и имот. Не са 1 представени доказателства по делото, че ответникът е подавал молба до „***" ЕАД за откриване на партида. Страните по делото трябва да са в облигационно правоотношение, за да се търси отговорността на ответника, като в процесния случай тази предпоставка не е налице.

Безспорно качеството на клиент/потребител, респективно на лице, което е задължено да заплаща доставената и ползвана топлинна енергия, възниква по силата на закона с придобиването на правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване върху имота, без да е необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения имот. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ качеството на потребител, респ. клиент на топлинна енергия се придобива ех 1е§е - по силата на закона, с придобиването на право на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект, находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.

В настоящият случай от приложения по делото протокол от 22.08.2002 г. за проведено на посочената дата Общо събрание на етажните собственици на сграда, находяща се в гр. Плевен, ж.к. „***", бл.***, вх. А, се установява, че е било взето решение да се премине към индивидуално разпределение на топлинната енергия /топлинно счетоводство/, като услугата се възложи на "***" ЕООД-София. Към протокола е приложен списък на етажни собственици, в който са не са посочени имената на А. Б. Ж., няма негов подпис, като титуляр и собственик на аб. № ***.

Нещо повече, представеният и подписан договор с исковата молба между Етажната собственост и „***" ЕООД -София, относно доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия и извършване на индивидуално измерване на потребление на топлината енегрия и вътрешно разпределние на разходите за отопление и топла вода, в гр. Плевен, ж.к. ***, бл.***, вх. А, е сключен на 12.09.2002 г., е за срок от 5/пет/ години. Последващ валиден договор или анекс към съществуващият договор, между същите страни и предмет не е представен. Искане за представяне на валиден договор е направено с отговора за искова молба, съдът неправилно не е изискал и такъв не е представен от ищеца по делото.

Процесният имот е самостоятелен обект и не влиза в режима на етажната собственост, като името на ответника не е отразен в протокола на Общото събрание на етажната собственост. Освен това, съгласно чл.13 от Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05.04.2006 г. сметките от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно, следва да се изготвят въз основа на реално енергийно потребление.

От страна на ищеца не са ангажирани доказателства за извършено реално отчитане на индивидуалните разпределители на абоната, както и стойностите на начислените за това суми и тези за услугата дялово разпределение и отчет на средствата за дялово разпределение. Не са представени доказателства, че за процесния период в имота е потребявана енергия за отопление и/или топла вода. Видно от приложените към настоящото 2 дело съобщения за уведомяване, ответника по делото живее в Испания. От разпита на вещото лице изготвило техническата експертиза в ОСЗ се установи, че не е извършено дистанционно отчитане на топломерите, но как е сторено последното не е ясно, още повече, че видно ответникът не живее на соченият адрес, а е в чужбина.

Нещо повече в решението си РС-Плевен изобщо не е коментирал начина на доказване на отчетените и изчислени суми за отопление с ИРУ на процесния имот, за посочения в исковата молба период.

С оглед горното не е доказана по безспорен начин дължимостта на главницата, поради което неоснователен се явява искът в частта му за признаване дължимост на мораторна и законната лихва, за посочения в исковата молба период.

Предвид гореизложеното атакуваното Решение № 341/14.03.2023г., постановено по гр. д. №5032/23 г. по описа на Районен съд - Плевен, е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Ето защо ОС следва да се произнесете с ново решение по същество, с което да отхвърли изцяло иска на ищеца, да уважи въззивната жалба с произтичащите от това законни последици.

АЛТЕРНАТИВНО - Предвид гореизложеното, атакуваното Решение №

341/14.03.2023г. постановено по гр. д. №5032/23 г. по описа на Районен съд - Плевен, е неправилно, неоснователно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения. Затова ОС да се произнесе с ново решение по същество, с което да отхвърли частично иска на ищеца, относно сочените дължими суми за отопление с ИРУ, като уважи въззивната жалба с произтичащите от това законни последици.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответника по въззивната жалба, който е ищец в първоинстанционното производство.

Ответникът по въззивната жалба - „***“-ЕАД, ЕИК – ***, със седалище и адрес на управление в гр.Плевен, „***“№***

– ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуалния представител юрк. Ц. В., е подал Отговор на въззивната жалба, регистриран с Вх.№8551/31.03.2023г. по регистъра на РС-Плевен.

В отговора е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба и се предлага да се потвърди обжалваното решение и да се присъдят разноски в полза на тази страна, като се излагат следните съображения:

Споделят се изводите на съда относно факта, че ответната страна безспорно е „битов клиент,, по смисъла на ЗЕ. В разпоредбата на §1, т.2а от ДР на ЗЕ вр.чл.153, ал.1 от ЗЕ е определено понятието „битов клиент" като лице, което е собственик, респективно титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост и купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същата тази разпоредба се съдържа и в чл. 3, ал. 1 от общите условия на дружеството. От 3 приложените по делото доказателства може да се направи изводът, че ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по иска. Според чл.153, ал.1 от ЗЕ потребител на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване на имота, до който се доставя топлинната енергия. До колкото по отношение на ответника е доказано, че е собственик на имота, то следва да се приеме, че същият се явява клиент на топлинна енергия по силата на горепосочената норма от ЗЕ.

Видно от приложените доказателства, ответната страна е придобила правото на собственост върху процесния имот още пред 1983 г., като същият черпи правата си от Нотариален акт №94 по НД 894/1983 г.. Нещо повече, същият е декларирал правото си на собственост пред ПМДТ- Община Плевен с декларация по чл.14 от ЗМДТ, входирана на 17.03.1998 г.

Безспорно горепосочените, представени пред съда, писмени доказателства, легитимират ответника като лице, притежаващо качеството клиент на топлинна енергия по смисъла на Закона за енергетиката.

Съгласява се с изводите на съда, че искът е доказан по основание и размер, тъй като ответникът е потребител на топлинна енергия на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ и като такъв дължи заплащане на потребената топлоенергия, ползвал е топлоенергия в качеството си на потребител на такава в размер на предявената претенция по чл.422, ал.1 вр. с чл.124, ал.1 от 17ПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД. При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /ДВ,бр. 107/09,12,2003 г./, преповтаряща чл.Юба, ал.1 от ЗЕЕЕ /отм./, която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ех 1е gе, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството клиент. Това качество е определено в разпоредбата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, според която потребители на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

Общите условия определят правата и задълженията на топлопреносното предприятие и потребителите; реда за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорността при неизпълнение на задълженията; реда и условията за включване, прекъсване и прекратяване на топлоснабдяването; реда за осигуряване на достъп до отоплителните тела, средствата за търговско измерване или други контролни приспособления.

От заключението по допуснатата СТЕ се установи, че сградата, в която се 4 намира процесният имот е присъединена към топлопреносната мрежа посредством абонатна станция; че до имота на ответника е доставяна ТЕ, тъй като абонатната станция е работила през процесния период; че разпределението на ТЕ за процесния период е извършено в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката - Методика за разпределение на ТЕ в сгради, етажна собственост, Приложение към чл.61, ал.1 от наредба за топлоснабдяване Наредба № Е-РД-04- 1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването; че разлики в изчисленията на ФДР не са констатирани; че отделните компоненти на индивидуалната сметка е за ТЕ за сградна инсталация и услуга дялово разпределение; че отчитането на общата ТЕ в АС става посредством търговски уред - топломер; че съгласно нормативната база същият е преминал изискващите се държавни проверки; че монтажът на уреда е извършен съгласно изискванията на производителя. В проведеното по делото открито съдебно заседание вещото лице обясни, че процесният апартамент участва със своя отопляем обем в разпределението на топлинна енергия от сградна инсталация, в същия са монтирани отоплителни тела, оборудвани с топло-разпределители, както и че банята се отоплява от преминаваща през помещението щранг-лира.